Решение № 329 от 17.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. София, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Николай Иванов при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20238002104565 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 15 697/05.07.2023 година, подадена от ЗД „Б. И.“ АД [населено място], срещу решение № 810/13.06.2023 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, седми състав, постановено по гр. д. № 21/2023 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение № 111/27.10.2022 година на Окръжен съд София, І-ви първоинстанционен състав, постановено по т. д. № 106/2021 година в частта му, с която ЗД „Б. И.“ АД [населено място] е осъдено, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 497 от КЗ, да заплати на И. А. А. сумата от 20 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него, вследствие на реализирано на 19.03.2020 година пътнотранспортно произшествие, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 02.03.2021 година до окончателното плащане.

В подадената от ЗД „Б. И.“ АД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от И. А. А. срещу „Б. И.“ АД [населено място] искове да бъдат отхвърлени.

Ответникът по подадената касационна жалба И. А. А. е подал отговор на същата с вх. № 20 337/12.09.2023 година, с който жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде 1 оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.

ЗД „Б. И.“ АД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 29.06.2023 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 15 697/05.07.2023 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 4009/13.09.2024 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правните въпроси за значението на наличието на причинна връзка между действията на увреждащия и настъпилите вреди за осъществяване на непозволено увреждане, като основание за търсене на отговорност на застрахования водач за риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите, а оттам и за възможността за ангажиране на функционалната отговорност на застрахователя по този застрахователен риск, а също така и за това налице ли е такова непозволено увреждане, когато се касае до „случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 от НК.

По така поставените въпроси съставът на ІV г. о. на ГК на ВКС намира следното:

Съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ с договора за застраховка „гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, както и може да се задължи да покрие в същите рамки отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. Затова тази застраховка няма за предмет конкретно имуществено или неимуществено благо, както е при останалите имуществени и лични застраховки. При нея покритият от застрахователният риск се състои в опасността да се осъществят факти, които да доведат до възникване на отговорността на застрахования за вреди причинени на трети лица, различни от него и застрахователя. След реализирането на този риск застрахователят заплаща на увреденото лице обезщетение за претърпените вреди до размера на застрахователната сума като по този начин осигурява защита на застрахования срещу риска да отговаря за възникналото имуществено задължение с цялото си имущество, а от друга страна гарантира получаването на обезщетение от увреденото лице дори и в случаите, когато застрахования не разполага с достатъчно имущество за това.

Поради това, че управлението на моторни превозни е дейност представляваща източник на повишена опасност, законодателят изисква собствениците на такива средства са имат задължителна застраховка „гражданска отговорност“ по всяко време. Обектът на тази задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите е определен в чл. 477, ал. 1 от КЗ, като от него следва, че застрахователното събитие при нея е възникването на отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. Тази отговорност, както и при общата застраховка „гражданска отговорност“ възниква в момента, в който бъдат осъществени всички правно релевантни факти, които са предвидени като основание за възникване на 2 отговорността и от който увредените лица имат правото да претендират обезщетение както за претърпените от тях вреди-вече настъпили и бъдещи такива.

От посоченото следва, че да възникне отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“, включително и по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите трябва да е възникнала отговорност на застрахования за причинени от него на трето лице вреди и за последното да е възникнало вземане за обезщетение за вредите по отношение на застрахования. Това тълкуване не се различава от даденото в т. 9 от ППВС № 7/1977 година от 04.10.1978 година такова което определя като обект на застраховката „гражданска отговорност“-задължителна и договорна-имуществото на застрахования срещу искове и принудително изпълнение, което трети лица могат да насочат срещу него за реализиране на своите вземания и права. За да бъдат предявени такива искове или да се предприеме принудително изпълнение срещу имуществото на застрахования третите лица, предприели тези действия, трябва да имат вземания срещу застрахованото лице, т. е. за него да е възникнала отговорността той да обезщети причинените от него вреди, което следва и от посоченото в т. 8 от Постановлението, че заплащането на застрахователната сума, при тази застраховка, има обезщетителен характер.

Предвид на това отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ изисква възникнала отговорност на застрахования към трети лица за причинени от него на трети лица имуществени или неимуществени вреди като тази отговорност може да възникне както на деликтно-чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, така и на договорно основание-чл. 429, ал. 1, т. 2 от КЗ. В случаите на задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите отговорността на застрахования спрямо третите лица възниква на деликтно основание. Затова, независимо дали се касае до отговорност за непозволено увреждане на физическо лице-чл. 45 от ЗЗД или такава на юридическо лице-чл. 49 от ЗЗД, трябва да са се осъществили всички елементи от състава на деликта, така както са посочени в първата от цитираните разпоредби. Част от тези елементи са противоправното действие или бездействие на делинквента (застрахования) и причинени на трето лице вреди (имуществени и/или неимуществени). Сами по себе си тези елементи не са достатъчни за да възникне отговорност за обезщетение на вредите, а за това е необходимо да съществува и причинна връзка между тези вреди и действието или бездействието на делинквента, което изрично е посочено в т. 2 от ППВС № 7/1959. Такава връзка е налице, ако след мисленото премахване на поведението на делинквента от цялата съвкупност от факти, предшестващи настъпването на вредите, се установи че същите не биха настъпили, ако не беше извършено противоправното действие, а в случай на бездействие, ако беше извършено изискуемото се действие. В този случай действието или бездействието на делинквента обуславя настъпването на вредите и е необходимо условие за това. Обратно, ако и след това премахване на действието или бездействието на делинквента вредите биха настъпили и без него причинна връзка не е налице.

Наред с това причинната връзка е налице и тогава, когато вредите закономерно следват от поведението на делинквента.

Горепосочените три елемента на увреждането не се презумират, а следва да бъдат доказани 3 от третото увредено лице, при условията на главно и пълно доказване. Що се касае до четвъртия от елементите на непозволеното увреждане, а именно вината, той се предполага по силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Касае се до оборима презумпция, която подлежи на оборване от застрахования.

Дори и да са причинени вреди на трето лице делинквента (застрахованият), съответно неговия застраховател по застраховка „гражданска отговорност“, няма да носят отговорност спрямо увреденото лице в случаите, когато вредите са причинени вследствие на неизбежна отбрана (чл. 46, ал. 1 от ЗЗД) или крайна необходимост. В последния случай задължението по чл. 46, ал. 2 от ЗЗД за обезщетяване на вредите се възлага на лицето предизвикало състоянието на крайна необходимост или на лицето, чиито по-ценни блага са спасени-т. 2 от ППВС № 4/30.10.1975 година. Отговорност за причинените вреди не възниква и когато те са причинени от непреодолима сила-събитие от извънреден характер, което е непреодолимо по естеството си, макар и хипотетично да е могло да се предвиди или пък в резултат на случайно събитие-обективно обстоятелство или невиновно действие на трето лице, което застрахованият не може да предвиди, а поради това и да предприеме мерки за предотвратяване или ограничаване на последиците от него, от което пък следва и неговата непредотвратимост. Случайното събитие не е равнозначно на случайното деяние по смисъла на чл. 15 от НК, съгласно който не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици от същото. С последната разпоредба обаче се изключва вината като елемент на непозволеното увреждане, поради което и в този случай застрахованият няма да носи отговорност за причинените вреди.

С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно по следните съображения:

Съставът на Софийския апелативен съд е изложил съображения за това, че в първата инстанция била изслушана съдебноавтотехническа експертиза, която се кредитирала от въззивната инстанция като обективна и компетентна. От същата се установявало, че на 19.03.2020 година, към 18.30 часа, в зоната на населено място [населено място], [община], по [улица], в посока от [населено място], към [населено място] се бил движил мотоциклет „К.“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от И. А. А., със скорост около 115.00 км/ч.

Асфалтовото покритие, към този момент било сухо, времето било ясно, а видимостта нормална. Мотоциклетът приближавал към „Т” образно кръстовище, регулирано с пътни знаци, при което от дясната му страна се намирала [улица], пред кръстовището по която се намирал пътен знак „Б2“-„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Платното за движение по [улица]било двупосочно, с по една лента за движение в двете посоки, като дясната, по отношение посоката на движение на мотоциклета била с широчина 5.10 метра, а лявата-5.20 метра, отделени една от друга посредством единична прекъсната линия „M3“. В същото време и условия на движение, от [улица]излизал лек автомобил „П. 306“ с рег.

[рег.номер на МПС] , управляван от П. Д. Р., който навлязъл в платното за движение по [улица]и се насочил в посока към [населено място], като разположил автомобила си в 4 дясната лента за движение в тази посока.