Решение № 506 от 28.07.2020, Районен съд - Шумен

Р

Е Ш Е

Н И Е

506/28.7.2020г. гр.Шумен

Шуменският районен съд, в публично заседание на втори юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

Зара Иванова. при секретаря А.П., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.

№3863 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.178,ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.2, т.5 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Д.Г.И., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:*** срещу ОД на МВР – Шумен, в която посочва, че през периода 01.11.2016г. до 30.11.2019г. е полагал труд на длъжността „Командир на отделение“ при РУ на МВР – Нови пазар.

Същото е на структурно подчинение към ОД на МВР – Шумен. Съгласно чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР има статут на държавен служител. Посочва, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавния служител се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Нормалната продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВ, като според ал.1 на същия текст , тя е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при петдневна работна седмица.

По силата на чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8,12 или 24 часови смени сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5, т.2 от същия текст работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Според чл.178, ал.1, т.3от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавния служител се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. А според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР въпросите свързани с организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсиране и т.н. се определя с Наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период са действали Наредба

№ 8121з-407/11.08.2014 г. , Наредба №

8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., като твърди, че в във всичките има идентични разпоредби , според които „при работа на смени е възможно полагането на извънреден труд и през нощта между 22,00 -6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. В чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време, общият брой часове труд положен между 22,00 и 06,00 часа се умножава по 0,143 и че полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В следващите три наредби подобна разпоредба липсва. Счита, че липсата на нормативна уредба не следва да се тълкува като забрана за преизчисляване на положените часове извънреден труд. Твърди, че е налице непълнота в законодателството, която следва да се запълни чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Предвид горното счита, че положеният от него нощен труд следва да бъде „трансформиран“ в дневен чрез прилагането на коефициент 1,143 предвиден от разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ. За периода от 01.10.2016г. до 31.10.2019г.

, ищецът , с оглед характера на заеманата от него длъжност е работил 12 часови смени, полагал е труд и през нощта съобразно утвърден график, като 7 или 8 нощни смени месечно . Положил общо 1 458 часа нощен труд , който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 1 666 часа . Преизчисляването води до 208 часа извънреден труд, който работодателят не му е заплатил. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.5 и 6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с поне 6 лева, следователно задължението на ответника възлиза на 1248 лева .

Предвид горното моли да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да му заплати сума от 1248 лева , представляваща положен извънреден труд в размер на 208 часа за периода 01.11.2016г. до 30.11.2019г. , законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното и изплащане, сума в размер на 100 лева- мораторна лихва върху главницата, считано от 01.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба, изчислена сумарно за всеки отчетен период, както и направените деловодни разноски.

В хода на делото е направено увеличение на главната претенция от сума в размер на 1248 лева на сума от 1 425,28 лева – възнаграждение за 202 часа извънреден труд , както и увеличение на акцесорната от сума в размер на 100 лева , на сума от 148,11 лева, допуснато с Протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 02.07.2019г.

В останалата част ищецът в откритото съдебно заседание поддържа исковата молба.

В отговора по чл.131 от ГПК и в хода на делото ответникът оспорва предявените искове. Заявява подробни съображения за недопустимостта за субсидиарно приложение на текстовете на КТ и издадените по приложението му подзаконови нормативни актове. Счита, че специалните закони – ЗМВР и всички наредби за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане , за компенсирането на работата извън работно време са регламентирали пълно, точно и ясно начина на отчитане и заплащане на нощния труд полаган от държавните служители – полицейски органи. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, в случай, че не се възприемат доводите за недължимост на претендираните суми, моли за частичното отхвърляне на исковете, за периода 01.01.2018г. до 17.07.2018г., в който период извънредният труд е следвало да се отчита без превръщане на нощните часове в дневни, съгласно съответната редакция на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО).Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното :

По делото не е спорно и се доказва от събраните писмени доказателства, че през процесния период ищецът е полагал труд на длъжността „Командир на отделение“ при РУ на МВР – Нови пазар, което е структурно подчинение към ОД на МВР –Шумен, поради което статутът му е регламентиран от ЗМВР на основание чл.1 вр. чл.142, ал.1, т.1 и ал.2 от същия закон .

Спорният въпрос, от чийто отговор зависи изхода на делото е дали в нормативните текстове уреждащи изчисляването, съответно заплащането на извънреден труд на държавни служители – полицейски органи е налице празнота и ако е налице такава, допустимо ли е прилагането по аналогия на текстовете на КТ и подзаконовите нормативни актове по приложението му. Съгласно чл.

187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределението на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители да се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 02.06.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С §

4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №

8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.

195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с §

4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.)

Съгласно чл.

31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл.

31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Отчитайки описаната хронология, ищецът твърди, че след отмяната на Наредба

№ 8121з-407/11.08.2014 г. липсва правна норма, която да предвижда „преизчисляването“ на нощния труд в дневен и това обстоятелство се явява празнота в закона, което е основание по аналогия да се приложи чл.

9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), според който при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Съдът намира горните твърдения за неоснователни, счита, че в случая не е налице основание да се приеме, че е непълнота в законодателството уреждащо работното време, начина на отчитане и заплащане на труда на полицейските служители. Всички обективно съществуващи обществени отношения породени от служебното правоотношение са уредени изчерпателно както в ЗМВР, така и в цитираните по-горе наредби. Продължителността и заплащането на положения от служителите на МВР нощен труд е правно уреден в ЗМВР и действащата към съответният момент Наредба за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В настоящият казус се претендира прилагането по аналогия на нормативен текст – чл.9,ал.2 от НСОРЗ, създаващ „изкуствена“ конструкция – преизчисляването на положените часове нощен труд в дневен. Казано по друг начин, не се касае за реално положен извънреден труд, а за хипотеза, която законодателят е въвел с оглед целта на закона – специална и специфична закрила на работещите по трудово правоотношение. Поради горното съдът счита , че с отмяната на чл.

31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и липсата на подобен текст в последващите Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. или друг нормативен акт не е празнота в закона. Липсата на тази допълнителна закрила – превръщането на нощния труд в дневен е компенсирано с други придобивки на служителите – напр. увеличен размер на допълнително възнаграждение за прослужено време, увеличен размер на платен годишен отпуск, увеличен размер на обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, придобиване на прано на пенсия при условията на първа категория труд и др.

Дори и да се приеме обратното, а именно, че са налице неуредени обществени отношения по повод полагането на нощен труд от служителите на МВР, съдът счита, че в случая липсва възможност за субсидиарно приложение на чл.9,ал.2 от НСОРЗ. В чл.