Решение № 218 от 13.10.2025, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Попово, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело № 20253520100085 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със съдебен адрес: гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 4, законен представител: Николай Пенчев Пенчев – управител, действащ чрез Л. Г. В.юрисконсулт, против Т. А. Н., ЕГН **********, с адрес обл. Р.р. Р.ул. ‘'Ч., №, вх. ет. , за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 305 лв. неплатена главница по договор за паричен заем № 811794/10.02.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изпълнение на задължението.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 10.02.2023 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 811794, по който заемодателят – „Сити Кеш“ ООД е предоставил на ответницата Т. А. Н. заем в размер на 600 лв., платим, съгласно изготвен погасителен план.

Ищецът твърди, че ответницата е получила заемната сума в деня на сключване на договора, като договорът изрично служил и като разписка за получаване на сумата Ответницата не била изпълнила задължението си по договора, поради което „Сити Кеш“ ООД е сезирало съда със заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Издадена е била заповед за изпълнение, по която ответницата е подала възражение, поради което е предявен настоящия иск.

Претендира се установяване дължимостта на вземане в размер на 305 лв. - главница по договора, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се разноски.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Т. А. Н., чрез пълномощника й адв. Д. М. от АК – Русе, с който се признава допустимостта на иска, но се оспорва неговата основателност, по следните съображения:

Ответницата отрича да е сключвала договор за заем с посочения номер, както и каквото и да е споразумение за допълнителни услуги. Посочено е, че представените по 1 делото документи не съдържат нейни подписи – нито в заявлението за кредит, нито в договора, нито в приложенията към него. В тази връзка се поддържа становището, че липсва валидно облигационно отношение между страните.

Обосновава се тезата, че описаните в споразумението към процесния договор „допълнителни услуги“ (приоритетно разглеждане и изплащане, отлагане/намаляване на вноски, смяна на падежна дата и др.) по същество касаят усвояване и управление на кредита, а кредиторът не можел да иска допълнително заплащане за такива действия.

В допълнение се твърди, че така предоставените „услуги“ не съответстват на реални насрещни задължения от страна на ищеца, а представляват предоставяне на „възможности“, чието упражняване зависи изцяло от неговата воля. Поддържа се тезата, че тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 3 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Възразява се, че споразумението е било самостоятелно оформено, но не променяло характера на услугите и поради това се твърди, че то е противоречащо на закона и нищожно на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.

Ответницата възразява още, че от исковата молба не ставало ясно от какви елементи се състои претендираната сума от 305.00 лв.

Моли се за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан. Претендира се присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, като се релевира възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение от 450.00 лв.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява. Депозирал е писмено становище, в което излага аргументи в подкрепа на предявените претенции. Моли за уважаване на исковата молба. Претендират се разноски.

Ответницата, редовно призована, не се явява. Не се явява и процесуалният й представител адв. Д. М. – АК Русе. Депозирано е писмено становище, в което се излагат подробни аргументи в подкрепа на застъпеното от ответната страна становище за неоснователност на предявения иск. Моли се за решение, с което той да бъде отхвърлен.

Претендират се разноски.

Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По установителния иск по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл.

240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД .

За да бъдат уважен предявения иск ищецът следва да докаже фактите, които обуславят исковите му претенции в т.ч. наличието на сключен договор за заем, изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникналото задължение за нейното връщане. Също така ищецът следва да докаже и вземанията си и по размер.

Ответникът следва да докаже всички факти, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания в т.ч. и възражението си за наличие на законови предпоставки за обявяване на договора за недействителен или за недействителност на отделни клаузи.

От приложеното ч.гр.д. № 479/2024 г. на Районен съд – Попово се установява, че в производство по чл. 410 и сл. ГПК е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 230/14.08.2024 г. срещу Т. А. Н.,, за заплащане на кредитора „Сити Кеш“ ООД, на сумата 547.21 лв. – главница по Договор за паричен заем № 811794/10.02.2023 г., сумата 28.63 лв. – възнаградителна лихва за периода от 10.02.2023 г. до 16.06.2023 г., сумата 85.00 лв. – лихва за забава за периода от 01.05.2023 г. до 01.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 19.07.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 75.00 лв. – разноски по делото (25.00 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение).

Тъй като длъжницата е подала възражение срещу заповедта за изпълнение, съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

От приетия по делото Договор за паричен заем № 811794/10.02.2023 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и Т. А. Н., се установява, че между страните са възникнали облигационни отношения по предоставяне на паричен заем.

Заемът е следвало да бъде погасен на 9 двуседмични вноски, с първи падеж 2

24.02.2023 г. и последен падеж 16.06.2023 г., при фиксиран годишен лихвен процент 40.05 % и годишен процент на разходите (ГПР) 49.65 %, като общата сума за плащане по договора възлиза на 656.68 лв.

В чл. 5 и чл. 11 от договора е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение – поръчител или банкова гаранция, а при непредставянето му – неустойка в размер на 270.32 лв., разсрочена съобразно погасителния план. Така общата стойност на дължимите плащания възлиза на 927.00 лв.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Д. С. М. се установява, че на ответницата е предоставен заем в размер на 600.00 лв., който е усвоен в брой на 10.02.2023 г. в офис „Русе 2“ на „Сити Кеш“ ООД /, като договорът служи за разписка за получаването на сумата (чл. 4, ал. 1 от договора).

Кредитът е обслужван нередовно, като до 29.06.2023 г. са извършени пет частични плащания, както следва:

27.02.2023 г. – 105.00 лв. (погасени неустойка 93.65 лв., лихва 9.35 лв. и такса 2.00 лв.);

13.03.2023 г. – 50.00 лв.;

20.03.2023 г. – 25.00 лв.;

31.03.2023 г. – 100.00 лв. (вкл. погасяване на част от главницата 52.79 лв.);

29.06.2023 г. – 15.00 лв.

Общият размер на извършените плащания е 295.00 лв.

След приспадане на тези плащания, непогасеният остатък по договора възлизал на 637.64 лв., разпределен по пера, както следва: главница – 547.21 лв.; договорна лихва – 28.63 лв.; неустойка – 61.80 лв.

Настоящият състав кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

Съдът приема, че в конкретния случай са налице валидно възникнали и съществували облигационни правоотношения между ищеца – финансова институция и ответника – потребител по сключения помежду им договор за паричен заем, като ищецът е изправна страна по него.

По отношение вземането за неустойка:

За договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл. 24 от ЗПК се прилагат правилата на чл. 143 – 148 от ЗЗП. Макар и инкорпорирани в индивидуалния договор с ищцата, а не в общи условия към него, клаузите, предвиждащи заплащане на неустойка не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.

ЗПК вменява задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 4, ал. 2 от договора за паричен заем, според която се дължи неустойка в размер на 28.42 лева при неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 1 за осигуряване, в тридневен срок от датата на усвояване на заемната сума на посочените обезпечения, противоречи на ЗПК, тъй като прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията.

Неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди излиза извън присъщите й функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. В този смисъл т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС.

Освен това чрез, посочената неустойка се заобикаля нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно 3 задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Ако кредиторът действително е имал нужда от обезпечение, то е следвало да откаже предоставянето на кредит, в случай че вземането не бъде обезпечено по желания от него начин. Видно е обаче, че замисълът е различен и той е договорът да породи действие, но при по-висока цена на кредитния ресурс.

По изложените съображения, съдът счита, че клаузата предвиждаща заплащане на неустойка е нищожна.

При това положение, направените от ответницата плащания следва да бъдат отнесени първо за погасяване на договорната лихва, а след това – на главницата, съобразно правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.

Размерът на договорната лихва по кредита е 56.68 лв., поради което от общо внесените 295.00 лв. следва да се приспаднат първо 56.68 лв. за погасяване на дължимата възнаградителна лихва, а остатъкът от 238.32 лв. – да се отнесе за частично погасяване на главницата.

След приспадане на тези суми, остава непогасена главница в размер на 361.68 лв.

(600.00 – 238.32 лв.), която е дължима заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.07.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

Тъй като исковата претенция е предявена за по-малък размер – 305 лв., следва да бъде уважена за тази сума.

Понеже настоящата искова претенция е по-малка от тази, обективирана в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 230/14.08.2024 г., за разликата и за непредявените в исковото производство суми, посочената заповед подлежи на обезсилване.

По разноските:

Съгласно указанията дадени в т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК по т. д. 4/2013 г. по описа на ВКС, съдът който разглежда иска по реда на чл. 422 ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство

Предвид това, следва да се уважи искането за присъждане на разноски като в исковото производство в полза на ищеца се дължат юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, държавна такса в размер на 25.00 лева, както и за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 300.00 лева или общо 425.00 лева.