Решение № 22 от 05.03.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Ловеч, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА при участието на секретаря ВЯРА ТИНКОВА като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20244300600519 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази :

ПРОИЗВОДСТВО по чл. 328 и сл. от НПК.

Постъпила въззивна жалба от Г. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес гр. Л. , ул. „Ш. „*** , *** , *** , *** против Присъда по НЧХД № 394/2022 г. по описа на РС-Ловеч.

Сочи,че в срок и на основание чл. 319, ал. 1 във вр. чл. 334, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 336, т. 3 от НПК, моли Ловешки Окръжен съд/ЛОС/ да отмени постановените присъди по следните мотиви и съображения:

Счита, че постановените му присъди по чл. 130, ал. 2 и чл. 148, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК е неправилна и незаконосъобразна, същата не отговаря нито на материалния и процесуалните правила, същата е тенденциозна и вземане страна при отдаване на тежест на доказване, само на страна на тъжителката.

В срок на възражението по тъжбата на тъжителката, както по време на 1 описаното обвинения, тъжителката по тежест и вид на нанесените телесни увреждани също е нанесла телесно увреждане представляващо по смисъла на чл. 132, ал. 2 от НК, представено е своевременно медицинско удостоверение, в което са описани нанесените ми телесни увреждани.

На следващо място тъжителката му е нанесла обидни думи „Идиот Глупак“.

Относно действителната фактическа обстановка,сочи,че когато те са имали конфликт с тъжителката, никой не бил до тях или в някаква близост, единствено на прозореца от техния апартамент имало пряка видимост на действията на тъжителката В.П.В. и Я.Н., която се провикнала на тъжителката да спре да се саморазправя с него, също така тя е имала пряка видимост, дори когато са дошли полицейските служители тя им казала, че действията на тъжителката като първа нанесла телесните му увреждания. От страна на свидетелите на тъжителката: Ф.А., приближена на тъжителката, която и е преразказано в полза на тъжителката всички факти и обстоятелства по случая.

Всички останали не са очевидци на всичко което са видели неговите свидетели въпреки, че свидетелката С. - тъжителката е първа братовчедка на съпругът и каза, че Я.Н. е по близко до случая, отколкото тя е вероятно наблюдавала случая, свидетелката е слязла пред блока, чак след като той бил извикал на тел. 112 полицата- два пъти и тя тогава е слязла пред блока. Поради заинтересуваност от изхода свидетелката всичко е видяла по тъжителката, но тъй като трябвало да защити близката си нищо не е видяла по отношение на уврежданията които тъжителката му е нанесла. Дори когато попитали свидетелката С. видя- ла ли е Ф.А. отговора бил,че не е видяла. Тогава изразява недоумение, как всичко което са дадени като обяснения в съдебна зала, дословно се описа в протокола и се счете за вярно, а се отхвърлили всичко като достоверно от неговите свидетели, които са били преки очевидци.

Въпреки относно даденото му медицинско заключение, съдебния лекар по даденото медицинско заключение за него характеризират, че тези охлузвания и отоци, за което са описани в заключението и драскотини, които се характеризират и са причинен от нокти в същност трябва да има въздействие да има сила, но сам да попадне под ноктите няма да се получи.

От тук следва, че тъжителката също е нанесла телесно увреждане на него.

При така представената фактическа обстановка на всичко случило се, РС счел за виновност, че единствено тъжителката е получила телесно 2 увреждане, единство тя е обидена пред група хора, въпреки че никой не бил очевидец, единствено съпругата му и Я.Н., представили самата фактическа и обективна истина, така също и от субективна страна действията и бездействията не тъжителката .

И поради единствено виновен по случая уважаемият съд осъдил него несправедливо.

Въпреки представените доказателства за доказване, както за нанесените му телесни увреждания на основание чл. 132, ал. 2 от НК, и поради неправилното прилагане на закона, тенденциозно не приложил чл. 132, ал. 3 от НК - а именно РЕТОРСИЯ .

На следващо място,приема,че било доказано по безспорен и категоричен начин от дадените свидетелски обяснения, че тъжителката го е нарекла пред тях „Идиот Глупак“ - тези обстоятелства също се премълчали от уважаемият съд, за прилагане на чл. 148, ал. 3 от НК в същност да бъде приложена РЕТОРСИЯ.

Счита, че в конкретния случай при прилагане на „Реторсия“ и за двата случая, на първо място всичко щяло да приключи като съседи, освобождаването от наказателна отговорност, няма да се налагат нито неимуществени санкции и други както уважаемият съд прецени без да се вземе нито едно от доказателствата.

Моли ЛОС на основание чл. 334, т. 1 от НПК, да отмени присъдата и върнете делото за ново разглеждане на првоинстанционния съд в друг състав, т. 2 от НПК, да отмени присъдата и постанови нова присъда и по чл. 336, т. 3 от НПК да оправдае подсъдимия, осъден от първоинстанциоинния съд.

Моли да им бъдат присъдени направените разноски до момента.

Депозирано е и допълнение към въззивна жалба от Г. Д. Ж. от гр. Л., ул.

„*** С.“ *** ***, ***

В него сочи,че е подсъдим по горното наказателно общ характер дело.

Запознал се и с мотивите на съда по издадената присъда.

Счита, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и постановена в пълно противоречие със събраните по делото доказателства.

Възразява,че съдът е дал изключително вяра на свидетелите на тъжителката, които не са очевидци, а близки и в приятелски отношения и заинтересовани от изхода на делото. Нещо повече и превратно е тълкувал показанията на актосъставителите.

3

Напълно е игнорирал показанията на неговите свидетели и така е стигнал до постановяване на осъдителна присада. Незаконосъобразен е и отказа му за реторсия.

Относно уважението граждански искове- значително е надценил психическите разстройства и физическите страдания, а въобще не е приел неговите болки и страдания,униженията от обидните думи нанесени му от тъжителката.

Посочил, е че подробни съображения ще изложи в съдебно заседание.

Ето защо моли ЛОС да постанови решение, с което го признае за невиновен и отхвърли предявените граждански искове, като му присъди и направените в двете инстанции разноски

По време на съдебните прения,упълномощения защитник-адвокат Ц. Ж. е помолила ЛОС да уважи жалбата на доверителят й, като постанови решение, с което да отмени присъдата на РС –Ловеч като незаконосъобразна, неоснователна и противоречива с доказателства по делото. Моли ЛОС да признае подзащитния й за невиновен за повдигнатите обвинения и отхвърли присъдените обезщетения за неимуществени вреди и му присъди разноските по делото.

Приема,че в мотивите на РС – Ловеч подборно и превратно е обсъждал показанията на разпитаните свидетели на двете страни, като е дал вяра на свидетелите на тъжителката. Четейки показанията на свидетелите на доверителят й Н. и В. ще се установи, че дават пълна характеристика на случилото се на 23 май. А имено това, че сутринта тя чува викове, излиза на терасата вижда подзащитния й в колата, който вероятно се мъчи да си изкара колата, чува и вижда тъжителката надвесена над него през отворен прозорец, като му ръкомаха и му казва: „махай се от тука, това не е твоето място, защо си спрял тук“. Вероятно неудовлетворена от това, което й е отговорил той, тя го обижда „идиот“ и „глупак“. Нанася му удар в дясната страна и слизайки от колата, започва физическата разправа между тях – ръкомахане с ръце, нанасяне на удари, които вижда свидетелката Н.. Според свидетелката Н. тя е агресивна и първа започва тъжителката, а той се отбранява. Чула е обидните думи и е стигнала до извода да започне да вика „спрете се бе хора, какво се карате за едно паркомясто. И двамата сте виновни спрете се“. Това го потвърждава и свидетелката В., която живее на съпружески начала с доверителя ми, която описва същата фактическа обстановка и допълнителните 4 обиди, които му е казала: „бедняк, махай тази трошка оттук“ – поведение, което дава власт над другите. Дали са бедни и кои са богати, няма доказателства какви са, но самочувствието вероятно е надделяло и тя се държи така с него. По този начин двамата свидетели обясняват физическата разправа, която е възникнала между тях. Такова поведение е имала, че се е възмутила на това жена да нанася удари на мъж, като да го рита с крак.

Свидетелката се е усъмнила, че упражнява и някакъв спорт. Ако тези двете са станали свидетелки на физическата разправия между тях, то тя не е видяла полицаите, когато пристигат и свидетелят, който твърди обидни реплики от госпожата към господина и обратно като псувни, които не може да конкретизира. Имало обидни реплики и от двамата. Чува и думите на жената от терасата „и двамата сте виновни стига сте викали“. Това потвърждава, че по второто обвинение и свидетелката, и тъжителката отправят обидни думи към подзащитния й.

Що се отнася до показанията на разпитаните свидетели на тъжителката, това са свидетели само по второто обвинение, според нея. Това е М.С., който слиза и казва: „суматохата беше приключила“ – само е чул обидни думи. Това е и този съсед, който с добри чувства се престарава да допълва обидни думи, които е чувал преди при стар конфликт между страните, който съществува.

Това е свидетелят и съпруг, който също е заинтересован от изхода на делото, който я пресреща качвайки се във входа на блока, и качвайки се нагоре и след това извикан обратно от полицаите, за да пишат протокол. Това е свидетелят Н. и съпругата му, които са кумове. Всички тези свидетели са заинтересовани от изхода на делото. Свидетелстват за случая на 23 май, че тя не е отправила обидни думи по отношение на подзащитния й. Вследствие на всичката тази обстановка, физическата разправа и обидите, страните са получили безспорно телесни увреждания – тъжителката и подсъдимия.

Видно е от медицинското удостоверение и показанията на вещото лице, че доверителят й е получил охлузвания, хематом на скулите, хематом под ухото, охлузвания по гърба с остър предмет, който се е употребявал под въздействие и сила. Не се говори за одрасквания, а действително за нанасяния на по-сериозни удари. Задава въпрос,тогава бихме ли приели каква е неизбежната отбрана. Подзащитният й е с гръб, получава тези увреждания, а тя е в неизбежна отбрана да се отбранява. Съвсем неточни са изводите на РС – Ловеч във връзка с този извод, който е направил. Така че и двамата са 5 получили телесни увреждания и се касае за лека телесна повреда без разстройство на здравето.

Счита, че съобразно практиката на съда е приложима реторсията.

Реторсията е приложима при лека телесна повреда, когато е при един и същи вид. В случая се касае без разстройство на здравето. Освен това пострадалият е отвърнал веднага на дееца със същата аналогична телесна повреда, така че е необходимо телесните повреди да са от едни и същи вид, когато е приложима реторсията.

По отношение на обидите,приема,че също е приложима реторсията, защото им е необходимо наличието на обиди между едни и същи лица. Освен това трябва втората обида да е нанесена веднага след първата, а не на следващия ден – факти, които са безспорни по делото.

Освен това обезщетение, което е присъдено и е в твърде завишен размер моли ЛОС да го отхвърли и да присъди на доверителя й разноски за двете инстанции и постанови съдебен акт в този смисъл.

Въззивникът Г. Ж. в защита сочи,че поддържа казаното от адвоката му,а в дадената му последна дума моли ЛОС да го оправдае.

Повереника,адвокат С. Г. сочи,че в жалбата се съдържат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, отразено в произнесената от Районния съд присъда, оплаквания свързани с това както е записано в основната жалба и поддържано. Не е направена корекция, че е налице престъпление по чл. 132, ал. 2 от НК, свързано с причинените телесни увреждания, и че е налице престъпление по чл. 148 във вр. с чл.146, ал. 1 от НК.

Алтернативно се сочи на обстоятелства, свързани с приложение на реторсия по отношение на двете деяния. Счита изводите в жалбата за неоснователни и необосновани, тъй като четейки внимателно материалите по делото се установява, изложената в тъжбата фактическа обстановка, такава каквато е описана.