Решение № 688 от 11.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 688 гр. София, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20211000503496 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 263662/04.06.2021 г., постановено по гр.д. № 12962/2020 г. по описа на СГС, I-14 състав, ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е осъдено да заплати на С. А. С. и на Е. П. С. застрахователно обезщетение в размер на сумите по 72 000 лв. за причинените им неимуществени вреди по повод възникнало ПТП на 21.10.2019 г., от което е настъпила смъртта на техния син Е. С. С., ведно със законната лихва от 01.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумите, като исковете за разликата над присъдените суми от по 72 000 лв. до пълния претендиран размер от по 150 000 лв., както и за законна лихва за периода 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г. са отхвърлени като неоснователни. С решението като неоснователен е отхвърлен и иска на В. СТ. С. за застрахователно обезщетение от 60 000 лв. за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния брат Е. С. С..

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника по делото ЗАД „ОЗКЗастраховане“ АД, в частта, с която дружеството е осъдено да плати на ищците С. А. С. и на Е. П. С. сумите над 30 000 лв. за всеки ищец да присъдените им суми по 72 000 лв.

Въззивникът-ответник поддържа, че в тези части обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че първоинстанцонният съд е уважил предявените срещу дружеството искове, при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон, като кредитира избирателно събрания доказателствен материал, не взема предвид приложените 1 по делото доказателства в тяхната съвкупност, като същевременно неправилно интерпретира същите. Счита, че съдът правилно е определил размера на действително претърпяните вреди, като определената сума от 120 000 лв. е справедлив размер на вредите.

Твърди обаче, че неправилно съдът е приел принос в размер на 40% от пострадалия, мотивирайки се с по-голямата отговорност на водача на МПС, отколкото на пътник. Твърди, че приносът на пострадалия дори само на приетото основание-нарушение на чл.137е от ЗДвП е поне 50%. Твърди, че съдът не е обсъдил останалите сторени възражения за съпричиняване, които обуславят кумулативно доста по-висок процент принос за настъпване на вредите, а именно: пострадалият се е качил на ППС, което не е било технически и конструктивно предназначено за превозване на пътници, като пострадалото лице е било наясно с този факт. Процесният мотоциклет не е имал седящо място и степенки за пътник, тъй като е т.нар. кросов мотор. Твърди се, че на следващо място пострадалият се е возил при водач, който е управлявал мотоциклета със скорост надвишаваща нормативно определената максимална такава за процесния пътен участък. Въззивникът твърди, че тези обстоятелства съвкупно с не поставянето на предпазен шлем от страна на пострадалия, обуславят принос от поне 75% от негова страна, тъй като не е положил и най-елементарна грижа за предпазване на здравето и телесния си интегритет при качване на МПС, чието управление и/или возене представляват високорискови действия. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е оставил без уважение възражението за независимо съизвършителство от страна на водача на процесния мотоциклет, който е бил неправоспособен за съответната категория МПС, качил пътник, който не е имал поставена каска на конструктивно не пригоден за превоз на пътници мотоциклет, управлявал ППС, което не е било застраховано със задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, със скорост надвишаваща нормативно определената максимална такава за процесния участък.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и да намали размера на присъденото обезщетение, като отчете реалните размери на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, както и да се произнесе досежно доказаното наличие на принос от страна на водача на мотоциклет марка „Ямаха“, модел „ХТ 600“ с рег.№ ***. Моли и в съответствие с присъдения размер, съдът да коригира присъдените разноски и адвокатски хонорар на първа инстанция и да присъди на въззивника направените разноски в настоящото производство.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговор срещу въззивната жалба на ответника, депозира третото лице помагач Ю. П. Й., който я оспорва като неоснователна. Изцяло оспорва изложените във въззивната жалба доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение в частта, относно твърденията, че изключителна вина за настъпилите вреди има третото лице помагач, респ. че последният има принос, представляващ според чл.53 ЗЗД независимо съизвършителство при причиняването на вредоносния резултат. Третото лице помагач твърди, че за него настъпилият инцидент се явява случайно деяние, тъй като същият се движил по път с предимство, с позволена от закона скорост на движение, в неговата 2 лента и по този начин нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, съобрази или предположи противоправни действия на други участници в движението.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение на СГС и да остави без уважение въззивната жалба на ответника в частта й относно твърденията за наличие на противоправни действия на третото лице помагач Ю.Й..

Срещу постановеното по делото решение е постъпила и въззивна жалба, уточнена с молба вх.№ 346652/02.09.2021 г. от ищците С.С. и Е.С. в отхвърлителната му част за разликата над присъдените суми от по 72 000 лв. до сумите от по 100 000 лв., а от ищцата В.С. и в частта, с която нейният иск за 60 000 лв. е отхвърлен като неоснователен.

Въззивниците-ищци твърдят, че решението в обжалваните от тях части е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и по-конкретно чл.52 и чл.51 от ЗЗД. Твърди, че съдът не е обсъдил и съобразил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Ищците родители на пострадалия считат, че справедлив размер на обезщетението е сумата от 150 000 лв. Твърди се, че съдът не е отчел всички конкретни и относими към критерия за справедливост обстоятелства, поради което се е отклонил от задължителната практика на ВКС, свързана с приложението на чл.52 ЗЗД, което от своя страна е довело и до присъждането на занижено по размер обезщетение, явяващо се несправедливо. На следващо място въззивниците твърдят, че по делото не се е установило по категоричен начин наличието на съпричиняване от страна на пострадалия. Твърди се, че определеното обезщетение за понесените неимуществени вреди от ищците не е следвало да бъде редуцирано в такава висока степен въз основа на неговото поведение, поради което първоинстанционният съд неправилно е приложил закона. На следващо място се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел неоснователност на иска на ищцата В. С..

Твърди се, че по делото е установено наличието на дълбока емоционална връзка. Ищцата изразява несъгласие с извода на съда, че доказаната дълбока връзка между брат и сестра е нормална и не следва да попада в кръга имащи право на обезщетение. Твърди, че дължимото на ищцата В. С. обезщетение следва да се определи по справедливост, без да се съобразява предвидения в параграф 96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ максимален размер.

Моли съда да отмени решението в обжалваните му части и вместо него постанови друго, с което да уважи исковете на родителите за сумите от по 100 000 лв., а искът на сестрата за сумата от 60 000 лв. Адвокат В.С. претендира адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Отговор на въззивната жалба на ищците е подаден от ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД. Ответникът оспорва жалбата на ищците и моли съда да я остави без уважение като неоснователна и недоказана.

С оглед предмета на настоящото въззивно производство, Решение № 263662/04.06.2021 г., постановено по гр.д. № 12962/2020 г. по описа на СГС, I-14 състав е влязло в сила, в частта, с която предявените от С. А. С. и Е. П. С. срещу ЗАД „ ОЗК-Застраховане“ АД искове за неимуществени вреди са уважени за сумите от по 30 000 лв., ведно със законната лихва 3 върху тези суми, считано от 01.05.2020 г. и в частта, с която тези искове са отхвърлени като неоснователни за разликата над сумите от по 100 000 лв. до сумите от по 150 000 лв., както и исковете за заплащане на законна лихва за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г., поради необжалването му.

Предмет на настоящото производство е и подадената от ищците чрез процесуалния им представител частна въззивна жалба срещу определение № 272549 от 05.08.2021 г., с което съдът е оставил без уважение молба вх.№ 333407/28.06.2021 г., съдържаща искане с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК с искане да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на адвокат П. по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.

Поддържа се, че за уважаване на искането по чл.38, ал.2 от ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на представляваната страна размер на възнаграждението, заявление, че предоставената правна помощ е договорен като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават, отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 ГПК.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да бъде допълнено решението в частта за разноските и по-конкретно да присъди адвокатски хонорар на адвокат Т. П. в размер съобразен с уважената част на иска.

Отговор на така подадената частна въззивна жалба е депозиран от ответното застрахователно дружество, с което я оспорва като недопустима, евентуално неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

В открито съдебно заседание въззивниците-ищци чрез своя процесуален представител поддържат въззивната си жалба и частната въззивна жалба, оспорват тази на ответника.

Адвокат П. претендира адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА. Представя списък на разноски. Заявява при условията на евентуалност възражение за прекомерност на заплатеното от ответното дружество адвокатско възнаграждение. Подробни аргументи са изложени в писмени бележки представени по делото.

В открито съдебно заседание възивникът-ответник, не изпраща представител, изразява становище в хода по същество в писмена молба представена по делото. Претендира разноски, за което представя списък.

Третото лице помагач, в съдебно заседание чрез своя процесуален представител моли съда да остави без уважение въззивната жалба на ответното застрахователно дружество в частта, с която се цели признаване на изключителна вина, респ. съизвършителство от страна на привлечения като трето лице помагач Ю.Й. по подробните аргументи изложени от него в отговора на тази въззивна жалба.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с активно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка 4 с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от С. А. С., Е. П. С. и В. СТ. С. против „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

От протокол за оглед на местопроизшествие от 21.10.2019 г., скица и фотоалбум към него, както и със заключението на САТЕ, не оспорено от страните се установява, че на 21.10.2019 г. около 23,35 часа, в гр.София мотоциклет „Ямаха ХТ600“ с рег. № ***, управляван от третото лице помагач Ю. П. Й. и на който пътувал като пътник Е. С. С., се движел по ул.

„Поп Грую“ върху дясната пътна лента с посока от бул. „Владимир Вазов“ към ул.

Разпечатката съдържа 35 от 146 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0533fb3e-bd4d-46e8-b6b0-99b6d7163120