Присъда № 46 от 19.09.2024, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 791/2023
- Вид
- Присъда № 46
- Подписан
- 19.09.2024
- Състав
- Радостина Панчугова
Цитирани разпоредби
- чл. 39, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 147, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 2, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 190 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.84 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 46 от 19.09.2024Г. ПО НЧХД № 791/2023Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД КЪРДЖАЛИ
Производството по делото е образувано въз основа на тъжбата, подадена от В.Д.М. с адрес ********************, срещу Е.М.И. с постоянен адрес ********************, с обвинения, затова че:
На 25.03.2023 г., в гр. К., общ. К., обл. К., е разгласил позорно обстоятелство спрямо В.Д.М., с ЕГН **********, в качеството му на длъжностно лице по време на изпълнение на служебните му задължения като полицай в РУ - К. при ОДМВР - К., изпълняващ наряд „автопатрул“ с патрулен автомобил марка **********, с peг № *****, а именно: че при изпълнение на служебните си задължения консумира алкохол, като клеветата е разпространена устно при обаждане на Единен европейски номер *** - престъпление по чл. 148. ал. 2, вр. с ал. 1,т. 2 и т. 3, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.
Първоначално, правната квалификация на фактите, изложени в тъжбата, е определена като клевета по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2 и т.3 вр. чл.147, ал.1 от НК.
В съдебно заседание, тъжителят, с процесуалните си представители, поддържа повдигнатите обвинения досежно фактическата обстановка, изнесена в тъжбата, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на вмененото му престъпление. Претендира разноски и уважаване на приетия за съвместно разглеждане, граждански иск.
В съдебно заседание , обвиняемият се не се явява , представлява се от упълномощензащитник. Защитникът на подсъдимия пледира за признаване на обвиняемия за невиновен. Излага подробни съображения по същество.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК, намери за установено следното.
От фактическа страна:
Подсъдимият Е.М.И., с ЕГН **********, е роден на **********, български гражданин, неосъждан, с постоянен адрес ********************.
На 25.03.2023г. подсъдимият, под влиянието на алкохол, осъществил многократни телефонни разговори с оператор на Единен европейски номер***, за да сигнализира за проблем с електричеството в сграда, в която живее, а именно ************************.
Настойчивите му обаждания предизвикали проверка на подадения от него сигнал като от страна на дежурния оперативен служител от състава на РУ Кърджали е изпратен дежурен патрул за извършване проверка на място.
1
Тъжителят, съвместно с колегите си полицейските служители, разпитани в качеството си на свидетели по делото, И.О.Х. и Р.Х., посетили адреса, при което установили, че на място пред блока в ************, се намира само лицето, подало сигнала, а именно: подсъдимият Е.М.И.. Същият бил във видимо нетрезво състояние и обяснил, че във входа няма ток. Полицейските служители обяснили, че трябва да се обади на „****“ и ако има повреда от електроснабдителното дружество ще предприемат действия по възстановяване на захранването. Подсъдимият заявил искане да депозира жалба срещу „***“, настоявайки това да се случи в РУ - К.
С патрулен автомобил марка **********, с ****** , лицето е транспортирано до сградата на РУ-К., където му е осигурена възможност да напише така исканата от него жалба. Малко след това подсъдимият напуснал сградата на РУ - К. и се отправил към дома си.
След около час оперативният дежурен разпоредил на извършилите проверката полицейски служители да се явят в сградата на РУ - К., съобщавайки им, че подсъдимият, след като е напуснал сградата на РУ - К., за времето от 01.13 часа на 25.03.2023 г. до 01.45 часа на 25.03.2023 г., от мобилен номер *********, е подал общо 9 /девет/ броя сигнали на Единен европейски номер ***, а именно:
На 25.03.2023 г. в 01:13 часа подсъдимият е сигнализирал, че полицаите, които са дошли по негов сигнал са го изгонили от Районно управление - К. и са били пияни и пиели алкохол в патрулния автомобил;
На 25.03.2023 г. в 01:14 часа подсъдимият е сигнализирал, че тримата полицаи пият алкохол в служебната кола и иска нов полицейски екип;
На 25.03.2023 г. в 01:16 часа подсъдимият е сигнализирал, че полицаите са пили алкохол в колата;
На 25.03.2023г. в 01:31 часа подсъдимият е поискал да му бъдат предоставени трите имена на служителите, които са се отзовали на неговия сигнал, като е сигнализирал, че тези служители пиели алкохол в колата. Сочи служебен автомобил ******, с p e г. № *****. Освен това е заявил, че в патрулката имало трима униформени полицаи. Висок, едър, рус полицай, който пиел в служебния автомобил уиски. Подсъдимият Е.И. е заявил, че е съгласен да свидетелства и искал полицаите да се отстранят от работа;
На 25.03.2023 г. в 01:40 часа подсъдимият е сигнализирал, че иска държавният служител, който пиел алкохол да бъде отстранен;
На 25.03.2023 г. в 01:43 часа подсъдимият е сигнализирал, че отново подава сигнала;
На 25.03.2023 г. в 01:44 часа подсъдимият е сигнализирал, че има полицейска хайка и заплаха;
На 25.03.2023 г. в 01:44 часа подсъдимият е сигнализирал, че има полицейска хайка и полицаите употребяват алкохол.
2
Служителите са тествани за употреба на алкохол в служебен сектор на „П. П.“ при ОДМВР - К. с техническо устройство „************“, като пробите и на трима са отчели отрицателен резултат, т.е. липса на алкохол.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както следва:, писмени доказателства - справки, протоколи, график на дежурства, свидетелски показания, предявените веществени доказателства, съдържащи звукови файлове от подадените сигнали на ЕЕН ***, изслушани в ОСЗ, приети приложени по делото.
Съдът не констатира пороци, водещи до компрометиране на доказателствената стойност на приетите писмени документи, поради което и цени всички писмени доказателства.
В ОСЗ са разпитани свидетелите И.Х., Р.Х., Р.К., К.А., Е.Н.. Всички те възпроизвеждат показания, свързани с получаването на сигнали, предадени от ЕЕН ***, отработването им, както и че след проверката на тъжителката за алкохол, същата се е почувствала засегната и че спрямо нея са извършени действия по проверка и че е станала обект на подмятания и шеги относно случилото се.
В тази им част съдът кредитира напълно свидетелските показания логични са, последователни и непротиворечиви. Няма данни показанията да са тенденциозни или да се изграждат върху обстоятелства, които свидетелите обективно не са могли да възприемат. Видно от показанията на свидетелите, съдържа се оценъчна дейност за висок професионализъм и колегиалност от страна на тъжителката. В тази им част показанията не се ценят, предвид че не възпроизвеждат възприятия относно случилото се, а дават сведения за характеристична справка на тъжителката.
Никой от свидетелите обаче не е възприел пряко извършването на вменените нарушения от страна на подсъдимия, за които е предаден на съд.
Обективно и това е било невъзможно. Възприятията на свидетелите са в резултат на препредадени им обстоятелства, от чуто в последствие.
Изрично следва да се отбележи, че не са ангажирани доказателства за това от страна на обвиняемия да са разпространени твърдените позорни обстоятелства. От свидетелските показания става ясно, че информацията за извършената проверка за алкохол на тъжителката е сведена до знанието на трети лица от непосочен източник в рамките на ведомството, в което работи.
Разпространяването на мълва сред служителите не е в резултат на действия на подсъдимия или поне не се доказва подобно обвинение.
Разпространението на информация в рамките на РУ К. и сред служителите индикира вътрешен пропуск, свързан със свободно обсъждане на служебна информация и не опазване на такава. Извън правомощията на съда е да извършва проверка и да констатира пропуск или нарушение на трудова 3 дисциплина в настоящия случай.
От правна страна:
На Е.М.И. е повдигнато с частна тъжба обвинение за извършено престъпление по чл. 148. ал. 2, вр. с ал. 1,т. 2 и т. 3, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, което в съдебно заседание е поддържано от частния тъжител и неговите повереници. За да е налице „клевета“ законът изисква виновният да е разгласил позорно обстоятелство за пострадалия или да му е приписал престъпление. “Позорни “ са тези обстоятелства, които се отнасят до личността на засегнатото лице и съдържат твърдения за факти, които са обществено укорими, противоречат на общоприетите норми на поведение, създават отрицателна репутация за личността на засегнатия и са в достатъчна степен индивидуализиращи , че единствено възможен извод да е , че се отнасят именно до личността на засегнатия, а не до група от хора, обединени по професионален или някакъв друг признак. Позорящият характер на приписаните на частния обвинител действия и изрази в настоящия случай е несъмнен, но същите са отправени общо, като не може да се направи еднозначен извод, че се отнасят конкретно до частния обвинител. По- скоро се налага извод за наличие на оценъчно съждение на гражданин, изразяващ недоволство от полицейските органи.Безспорно е, че правото свободно да се изразява и разпространява мнение е сред основните права на личността и то е прогласено в чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ. За да е осъществено престъплението “клевета” е необходимо на следващо място разгласените позорни обстоятелства да са и неистински, респ. лицето да не е извършило приписаното му престъпление. Според настоящата инстанция не се доказа, че Е.М.И. от обективна и субективна страна е осъществил състав на престъпление по чл. 148. ал. 2, вр. с ал. 1,т. 2 и т. 3, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.
По делото липсват доказателства, от които да се направи единствено възможния извод, че на процесната дата и място са отправени клеветнчески твърдения от страна на Е.М.И. спрямо В.Д.М.. Доказателствата по делото сочат, че действително е имало вербални нападки от страна на Е.М.И. спрямо В.Д.М. и колегите, които заедно посетили сигнала, но не се доказа несъмнено, че същите са в достатъчна степен индивидуализирани спрямо личността на В.Д.М. и то в качеството му на длъжностно лице, а именно полицейски служител. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК присъдата не може да почива на предположения. За постановяване на осъдителна присъда е необходимо обвинението да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин, а това означава от доказателствата да не може да се направи друг извод, освен този, че именно подсъдимият е осъществил инкриминираното деяние. По делото безспорни доказателства, от които да следва такъв извод не са събрани, напротив, възможни са и други хипотези. Ето защо, подсъдимият Е.М.И. бе признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2 и т.3 вр. чл.147, ал.1 от НК. Следва да се отбележи и че от обективна и субективна страна така описаното в тъжбата деяние не осъществява състава на престъплението с правна квалификация по чл. 148, 4 ал.1 вр. с ал.1, т.3 от НК, тъй като в настоящия случай тази разпоредба е отменена с Държавен вестник, брой 67 от 2023 г. , като следва да се приложи разпоредбата на чл. 2, ал.2 от НК.
По предявения граждански иск:
С протоколно определение на съда, на основание чл.84 от НПК, тъжителят е конституирана като граждански ищец по делото, като гражданският иск е насочен срещу подсъдимия с цена на иска 5 000лв.
Предвид неустановената по делото престъпна деятелност на подсъдимия и признаването му за невиновен, гражданският иск е отхвърлен изцяло, като недоказан и неоснователен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 190 от НПК, когато съдът намери подсъдимия за невинен, разноските по делото се възлагат на тъжителя, поради което, по искане на подсъдимия, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай от страна на подсъдимия са сторени разноски в размер на 1980 лева, поради което и тъжителя следва да бъде осъден да ги заплати.
По веществените доказателства:
Съдът постанови вещественото доказателство - 1бр. диск с надпис “****”, с ръкописно изписан текст „ ****************“, съдържащ запис на подадени сигнали на ЕЕН ***, да остане приложен по делото след влизане на присъдата в сила.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
Разпечатката съдържа 48 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/05329ced-3aac-4fb7-b23c-915ecd5a6c0a