Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 254 от 11.03.2024, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 2292/2023
Вид
Решение № 254
Подписан
11.03.2024
Състав
Ивайло Димитров Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл.490 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.490, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.490, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.496, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.185 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.185, б."а" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.185, б."б" · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Русе, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. И. при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. И. Гражданско дело №

20234520102292 по описа за 2023 година

Ищците М. И. Л. и М. И. М. твърдят, че било образувано изпълнително дело № 20108330400472 по описа на ЧСИ Венцислав М. с № 833 и район на действие РОС, от взискател „ОТП Факторинг България” ЕАД срещу М. И. М. от с.Мечка в качеството му на длъжник. С постановление за възлагане на недвижим имот № 4229/18.05.2021г. по същото изп.дело, за купувач е обявен Г. В. Г. от гр.Русе, като постановлението е влязло в сила на 04.06.2021г. С цитираното постановление на ЧСИ, Г. В. Г. се е легитимирал като собственик при равни права по ½ идеална част за всеки по образуваното гр.дело № 789/2023г. по описа на РРС, срещу ищцата М. И. Л.. От датата на връчване 22.02.2023г. на съобщение по гр.дело № 789/2023г. по описа на РРС, ведно с исковата молба и доказателствата, ищцата М. Л. е узнала, че Г. В. Г. е закупил за себе си процесния имот в качеството на адвокат по публичната продан, без да е страна или съсобственик по изпълнителното дело. Няма спор в доктрината и съдебната практика, че публичната продан не е договор за продажба по своето естество, а изпълнителен способ, производство, което завършва с едностранен властнически акт на съдебния изпълнител и за нея се прилагат специалните правила на изпълнителния процес. След влизане в сила на постановлението за възлагане проданта се стабилизира и може да бъде атакувана само по исков ред и на изчерпателно посочените в чл.496, ал.3 от ГПК основания. Според нормата на чл.490, ал.1 от ГПК и чл.185, б.”б” от ЗЗД, не могат да бъдат купувачи, включително и в публична продан „съдиите, прокурорите, държавните и частните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите – относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действат, освен ако купувачът е съсобственик на спорното право. Ищците оспорват и считат Постановление за възлагане на недвижим имот № 4229/18.05.2021г. по изп.дело № 1

20108330400472 на ЧСИ Венцислав М. с № 833 и район на действие РОС за нищожно, тъй като съгласно закона, имот изнесен на публична продан възложен на лице, което няма право да участва в наддаването по чл.490, ал.1 и ал.2 от ГПК във вр.с чл.185 от ЗЗД води до абсолютна нищожност. В настоящото производство считат, че се установява безспорно, включително от представените с исковата молба доказателства по гр.дело № 789/2023г. по описа на РРС, че страните не са съсобственици в процесния имот по проведената публична продан, както и че адвоката е вписан към АК – гр.Русе към датата на постановлението на ЧСИ, поради и което предвиденото в нормата на закона изключение не е налице. По своя характер нормата на чл.185 от ЗЗД е забранителна и създава забрана за посочените в нея лица да извършват описаните действия като им предписва задължение да не предприемат или да се въздържат от извършване на визираните в нормата действия. Логическото тълкуване на нормата на чл.185, б.”б” от ЗЗД, обуславя извод, че същата е въведена с цел публичната продан да се извърши в обстановка, чужда на съмнения за безпристрастното й протичане и липса на лична заинтересованост на съдебните органи при наддаването за имот, намиращ се в района на съда, където те се числят или във ведомството, на което действат.

Нормата ограничава всички изрично посочени лица, да участват в публичната продан не само по отношение на изпълнителните дела, по които те са правораздавали или са представлявали страните, а във всички изпълнителни дела образувани в района на действието на съответния частен или държавен съдебен изпълнител. Това означава, че ответникът, като адвокат вписан в АК – гр.Русе не е имал правото да участва в качеството си на физическо лице в публична продан на недвижимия имот по изпълнителното дело.

Поради това моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожна извършената по изпълнително дело № 20108330400472 по описа на ЧСИ Венцислав М. с рег.№ 833 и район на действие РОС, публична продан на недвижим имот, находящ се в с.Мечка, обл.Русенска и представляващ: Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с.Мечка, обл.Русенска, местност „Радева планина” с площ 5 102 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска; Начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: четвърта; Предходен идентификатор: няма; Номер по предходен план: 412006; съседи на поземления имот: ***; ***; ***; ***;

***, завършила с Постановление за възлагане с № 4229/18.05.2021г. на ЧСИ Венцислав М. с рег.№ 833 и район на действие РОС, с което описания недвижим имот е възложен на ответника Г. В. Г., с ЕГН: ********** от гр.Русе, за сумата от 610.00 лева, поради нарушение на чл.490, ал.1 от ГПК и чл.185, б.”б” от ЗЗД. Претендира и направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от ищците в исковата молба фактически обстоятелства, на които основават претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.496, ал.3 във вр.с чл.490 от ГПК.

Ответникът Г. В. Г. оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че на първо място същия е недопустим, тъй като е предявен извън едноседмичния срок от извършването на проданта, а ако страната не е присъствала – от узнаване на извършването й. Твърди, че 2 проведената публична продан е извършена законно, като е спазен както процесуалния, така и материалния закон. В нея бил участвал в качеството си само и единствено на физическо лице. Процесното постановление за възлагане на недвижим имот е влязло в сила, вписано и не е оспорено в предвидените от закона срокове. Нямал е никакво отношение по спорните права по изпълнително дело № 20108330400472 по описа на ЧСИ Венцислав М. с рег.№ 833 и район на действие РОС – към тази дата даже не е бил адвокат. Не познавал ищцата, никога не я е виждал. Нямал отношение и с взискателя „ОТП Факторинг” ЕАД по посоченото изпълнително дело. Твърди и че що се отнася до чл.185, б.”б” от ЗЗД следва да се вземе предвид и установената законова регламентация в Закона за адвокатурата. Според него адвокатите се вписват в колегии, а не се зачисляват към конкретен съд. Вписването на даден адвокат към определена колегия по никакъв начин не го ограничава да се явява по дела само в района на окръжния съд, в който е седалището на тази колегия. Свободната професия на адвоката съществено се различава от професиите на останалите лица изброени в чл.185, б.”б” от ЗЗД, които не са компетентни да извършват професионални действия, извън определения им със закон район на действие и актовете им не била породили правни последици. Подобно ограничение за адвокатите не съществува. Адвокатът в Република България може да се явява на дела в цялата страна. С оглед на това, в съдебната практика се приема, че при тълкуване на забраната за участие в публична продан за адвокатите териториалният критерий – относно спорните права, които са подсъдни на съда „към който се числят” следва да бъде тълкуван във връзка с обхвата на професионалната дейност на тези лица, като се изходи от спорните права, а не от формалното разглеждане на уседналост.

Не смята, че адвокатът следва да бъде ограничаван от участие в публична продан винаги, когато последната е в район му. Простото съотнасяне на териториална връзка на адвоката с района на колегията му представлява превратно тълкуване на чл.185 от ЗЗД и не отговаря на обществените отношения на свобода на движение на хора, стоки и капитали. Поради това счита, че предявеният иск е неоснователен, тъй като е участвал в процесната публична продан само и единствено в качеството си на физическо лице и е нямал никакви процесуални правоотношения нито с взискателя по изпълнителното дело, нито с длъжниците.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Било образувано на 02.06.2010г. изпълнително дело № 20108330400472 по описа на ЧСИ Венцислав М. с № 833 и район на действие РОС, с първоначален взискател „Банка ДСК” АД, заменен след това от взискател „ОТП Факторинг България” ЕАД срещу М. И. М. от с.Мечка в качеството му на длъжник въз основа на изпълнителен лист издаден на 03.06.2010г. от РРС на основание съдебно решение по гр.дело № 3593/2010г. по описа на РРС – съгласно представеното удостоверение изх.№ 1937/22.01.2024г. от ЧСИ Венцислав М. с район на действие РОС. По същото била проведена публична продан на недвижим имот, находящ се в с.Мечка, обл.Русенска и представляващ: Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с.Мечка, обл.Русенска, местност „Радева планина” с площ 5 102 3 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска; Начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: четвърта; Предходен идентификатор: няма; Номер по предходен план:

412006; съседи на поземления имот: ***; ***; ***; ***;

***, завършила с Постановление за възлагане с № 4229/18.05.2021г. на ЧСИ Венцислав М. с рег.№ 833 и район на действие РОС, с което описания недвижим имот е възложен на ответника адвокат Г. В. Г., с ЕГН: ********** от гр.Русе, за сумата от 610.00 лева. Постановлението е влязло в сила на 04.06.2021г. и с това постановление на ЧСИ, Г. В.

Г. се е легитимирал като собственик при равни права по ½ идеална част за всеки по образуваното гр.дело № 789/2023г. по описа на РРС, срещу ищцата М. И. Л..

Съгласно удостоверение с изх.№ 12/17.01.2024г., издадено от Адвокатска колегия – гр.Русе, адвокат Г. В. Г. е вписан като такъв в Адвокатска колегия – гр.Русе с Решение на АС № 21/22.11.2016г., с дата на първоначално вписване 29.12.2016г., с рег.№ 1600045970 и адрес за упражняване на дейността: гр.Русе, ул.”Духовно възраждане” № 10 и е положил клетва на 15.12.2016г.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Според нормата на чл.490, ал.1 от ГПК и чл.185, б.”б” от ЗЗД, не могат да бъдат купувачи, включително и в публична продан „съдиите, прокурорите, държавните и частните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите – относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действат, освен ако купувачът е съсобственик на спорното право. В практиката на ВКС обективирана и в решение от 08.12.2009г. по търг.д.№ 88/2009г. на 2-ро т.о. на ВКС, се приема, че разпоредбата на чл.185, б.”б” от ЗЗД е забранителна/императивна правна норма, която не може да бъде тълкувана разширително и прилагана по аналогия по отношение на лица, непосочени от закона, а трябва да засяга текста само в приложното му поле така, както изчерпателно е очертано от законодателя. Тълкуването трябва да разкрива само действителната му воля и затова е недопустимо чрез него да се придава такъв смисъл на ограничението, който да надхвърля смисъла и съдържанието на нормата, в която то се съдържа. Прието е, че смисълът на ограничението е публичната продан да се извърши в обстановка, чужда на съмнения за безпристрастието на съдебния изпълнител и за лична заинтересованост на съдебните органи при наддаването за имоти, намиращи се в района на съда, където те се числят или във ведомството, на който действат. В практиката се приема, че лицата, които нямат право да вземат участие в наддаването, са изчерпателно посочени.

Обсъжданата норма установява едно изключение от общото правило за равнопоставеност на отделните субекти в придобиването на собственост чрез участието им в гражданския оборот. Касае се до забранителна правна норма, която не може да бъде тълкувана разширително и прилагана по аналогия по отношение на лица, непосочени от закона. В случая ищците твърдят, че при извършването на публичната продан ответникът е бил вписан като адвокат, което от своя страна е довело да недействителността на публичната продан, тъй като на нарушени ограниченията посочени в разпоредбите на чл.490, ал.1 от ГПК и 4 чл.185, б.”б” от ЗЗД за придобиване на имота от това лице. Действително съдът намира, че по настоящото дело е категорично доказано, че към момента на провеждане на публичната продан ответникът е бил адвокат, като съгласно представеното удостоверение с изх.№ 12/17.01.2024г., издадено от Адвокатска колегия – гр.Русе, адвокат Г. В. Г. е вписан като такъв в Адвокатска колегия – гр.Русе с Решение на АС № 21/22.11.2016г., с дата на първоначално вписване 29.12.2016г., с рег.№ 1600045970 и адрес за упражняване на дейността: гр.Русе, ул.”Духовно възраждане” № 10 и е положил клетва на 15.12.2016г.