Решение № 6 от 02.02.2024, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№6 гр. гр.Велинград, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Административно наказателно дело № 20235210200149 по описа за 2023 година

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 23-0367-000012/17.03.2023г. на Началник РУ-Велинград към ОДМВР-Пазарджик, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на П. Н. В. са наложени административни наказания: глоба в размер на 100 лева - за нарушаване на чл. 20, ал.2, от ЗДвП; глоба 2 размер на 100 лв. – за нарушаване на чл. 123м ал.1, т.2, б. „а“ от ЗДвП и глоба в размер на 100 лв. – за нарушаване на чл. 123, ал.1, т.2, б.

„б“ от ЗДвП.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН (наказателно постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред родово, местно и функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като жалбата е редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

В нея се твърди, че НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, като се счита, че не са спазени разпоредбите съответно на чл. 42, ал.1 т.4 и т.5 и на чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а отделно от това се поддържа, че санкционираното лице изобщо не е извършило посочените в наказателното постановление нарушения.

В писмено становище въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна, при твърдения, че е установено виновно извършване на санкционираното деяние и няма основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Моли наказтелното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 13.01.2023г. полицаите А. Ш. и М. Б. са изпратени на сигнал за катастрофирал лек автомобил в метална ограда край ЖП-прелез пред хотел „Св. Спас“ в гр. Велинград. На 1 място служителите на реда установяват МПС – „ВАЗ 2121“ /Лада-Нива/ с рег. № РА0901КВ, без водач, блъснато в деформирано от удара метално ограждение до пешеходна пътека на прелеза. След справка в системата на МВР установяват формалния собственик на автомобила, от когото разбират, че колата е продадена и предоставена, без да се оформя сделката документално, като се ползва от П. Н. В.. Два дни след инцидента, намерен от полицаите по повод конкретното ПТП, в собственоръчно написано от него сведение П. В. декларира, че на 13.01.2023г. именно той е управлявал лекият автомобил „Лада“ с рег. № РА0901КВ, като се е блъснал в метална ограда на ЖП-прелеза пред хотел „Св. Спас“. При тези катеогорични данни полицаят А. Ш. съставя на водача АУАН Серия GA, бл. № 696292, който П. В. подписва без възражения. След издаване на наказателното постановление по повод този АУАН обаче, санкционираното лице отрича авторството на нарушенията.

Описаната фактическа обстановка се установява б е з с п о р н о от следните доказателства: НП № 23-0367-000012/17.03.2023г. - оригинал; АУАН № 696292/15.01.2023г.оригинал, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Писмо с вх. № 6152/16.11.2023 г. на РУ –Велинград, ведно със Справка за нарушител/водач за лицето П. Н. В., Докладна записка № 367р-1001/16.01.2023 г. относно отработване на настъпило ПТП на 13.01.2023 г. от мл. инсп. Ш., Сведение от П. Н. В. от 15.01.2023 г. ; Писмо с вх. № 6113/15.11.2023 г. ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ относно настъпило ПТП на 13.01.2023 г. в района на гр. Велинград - пешеходна пътека в района на хотел „Свети Спас“, Писмо с вх. № 6013/10.11.2023 г. от РП- Пазарджик, ТО- Велинград, с което уведомяват РС – Велинград, фото-снимки, показанията на свидетелите А. Ш., М. Б., Бисер Пиронков, Салих Диваков, Недко В., и обясненията на жалбоподателя П. В..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им, отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57 от ЗАНН и са съставени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.

34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН.

На първо място в принципен план следва да се посочи, че в отлика от презумпцията за невинност по НПК (чл.16), за административнонаказателната отговорност при някой нарушения по ЗДвП (както в случая) практически е налице специфична „презумпция за виновност“ – сравни чл. 188, ал.1 ЗДвП. Предвид това - наличните, декларирани в собственоръчно написано от П. В. сведение пред служителите на реда, признания (за извършеното ПТП и напускане на местопроизшествието, без да е уведомил никого за същото), очевидно са напълно достатъчни за законодателя, за да се приеме за доказан извършителят на съответните деяния и да се пристъпи към санкционирането му. В този смисъл – да се приеме, че е допустимо оттегляне на такова признание след издаване на санкционния акт, би означвало по прищявка на нарушителя да се компрометира стабилността на цялата административнонаказателна процедура, което противоречи на смисъла на закона. Отделно от това, установяващото се и от показанията на разпитаните полицаи конкретното самопризнание на В., се подкрепя косвено и от обстоятелството, че той е подписал съставения му АУАН без възражения и не е подал такива до издаване на наказателното постановление.

Относно отделните квалификации на считаните за установени от настоящия състав деяния на нарушителя:

Наказателното постановление следва да бъде отменено в частта с която на В. е наложено наказание за извършено нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Това е така, тъй като в акта за установяване на административното нарушение и в самото постановление е посочено, че не се е съобразил с „пътните условия“, но не е описано точно и конкретно „състоянието на пътя“ по време на управление на МПС-то. С това е допуснато съществено 2 процесуално нарушение, което засяга правото на жалбоподателя да узнае въз основа на кои обективно проявили се обстоятелства е прието, че е извършил нарушението, в което е обвинен и така е възпрепятстван да организира защитата си от самото начало наказателното производство. Съставения акт за установяване на административно нарушение има сходна правна природа с обвинителния акт в наказателното производство, а издаденото въз основа на него наказателно постановление с присъда, поради което в тях волята на актосъставителя и на административнонаказващия орган по отношение на фактите и правото следва да бъде ясно изразена и надлежно обективирана. Недопустимо е в производството по обжалване на наказателното постановление, решението на съда да бъде основано на обстоятелства, които не се съдържат в тях.

Второто и третото санкционирани с наказателното постановление нарушения са на чл. 123, ал.1, т.2, съответно - буква „а“ и буква „б“ от ЗДвП, където са предвидени при ПТП „с пострадали хора“: задължение за водача да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи; и задължение да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. От събраните по делото доказателства се установява, че при процесното ПТП няма пострадали хора. Административнонаказващият орган е квалифицирал грешно, иначе надлежно установените факти по случая, което предпоставя преквалифицирането им от настоящия състав – в съответствие разрешението дадено по т.1 от ТР № 8/16.09.2021г. по т.д. 1/2020г. на ВАС и с чл. 63, ал.7, т.1 от ЗАНН . От събраните по делото доказателства се установява, че при произшествието (§ 6, т. 30 ДР на ЗДвП) са настъпили само имуществени вреди, като предвид напускането на мястото от участника В., който не е съгласувал с представител на пострадалото лице (§ 6, т.27. ДР на ЗДВП) обстоятелствата, свързани с ПТ, и без да бъде уведомена съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието – той е осъществил нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, буква „в“ от ЗДвП.

Гореизложеното предопределя отмяна на накзателното постановление в частта, с която В. е санкциониран за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и изменението му в останалата част.

При този резултат по делото – частична отмяна и респективно-частично изменение на наказателното постановление – (съобразно и ТР № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК) разноските следва да бъдат разпределени наполовина от полагащото се за поискалите ги страни.

Въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт, подал само становище, и на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от НЗПП при потвърждаване на постановлението би следвало да й се предели възнаграждение в минимален размер 100 лв., но предвид частичната отмяна на постановлението – то подлежи на присъждане наполовина – 50 лв.

По идентични съображения, на основание чл.143, ал.1 от АПК вр. чл. чл.63д, ал. 1 от ЗАНН, в тежест на наказващия орган следва да се възложат разноските по делото, изразяващи се в определяно на основание чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т.3, вр. с чл. 36, ал.2 от ЗАдв. и чл.7, ал.2, т.1 вр. с чл. 18, ал.2 от НМРАВ, пропорционално намалени, а имено - 600 лв. възнаграждение за упълномощения от жабоподателя адвокат.

Така мотивиран и на основания чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и съответно чл. 63, ал. 2, т.

4 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

3

О Т М Е Н Я наказателно постановление (НП) № 23-0367-000012/17.03.2023г. на Началник РУ-Велинград към ОДМВР-Пазарджик в частта, с която на П. Н. В. с ЕГН **********, на основание чл. 179, ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.

ИЗМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 23-0367-000012/17.03.2023г. на Началник РУ-Велинград към ОДМВР-Пазарджик в частта, с която на П. Н. В. с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени по две административни наказания „глоби“ от по 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца“ за нарушения на чл. 123, ал.1, т. 2, буква „а“ и на чл. 123, ал.1, т.2, буква „б“ от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършените нарушения в едно нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, буква „в“ от ЗДвП, за което му налага наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца.

ОСЪЖДА П. Н. В. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ОДМВР-Пазарджик, сумата от 50/петдесет/ лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Пазарджик, да заплати на адв. Р. Н. А. при АК-Пазарджик сумата от 600 /шестстотин/лева - разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________

4