Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 650 от 12.10.2021, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 7212/2021
Вид
Решение № 650
Подписан
12.10.2021
Състав
ИВАН ДИЯНОВ МИЧЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.123, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.123, ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.1 т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.23, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 650 гр. София, 12.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря П. М. като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20211110207212 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Софийски Районен съд е сезиран с жалба от АНТ. АНТ. В. от гр............. с ЕГН: ********** против Наказателно Постановление № 17 - 4332 - 029330 издадено на 01.02.2018г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при СДВР, с което на жалбоподателя са били наложени наказания глоба в размер на 200.00 лева и 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца за извършени административни нарушения по чл.23, ал.1 от ЗДвП и по чл.123, ал.1 т.1 от ЗДвП.

В жалбата до съда се съдържат оплаквания, че отразената в наказателното постановление фактическа обстановка, относно вмененото административно нарушение по чл.123, ал.1 от ЗДвП, не отговаря на истината, тъй като с другия участник в ПТП е имало словесно разбирателство във връзка със случилото се. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление в частта, относно посоченото нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят А.В., редовно призован, се явява лично. Същият поддържа жалбата и моли съда да я уважи, ведно с произтичащите законови последици.

1

Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна Полиция" при СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.

При извършената служебна проверка по допустимостта на жалбата съдът приема същата за подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна с правото да обжалва страна. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 03.12.2017г., около 13:40ч. в гр.София, по ул.,,Могила" жалбоподателят А.В. управлявал лек автомобил ОПЕЛ КОРСА с рег.№ ........, като на № 15, поради недостатъчно разстояние с друг автомобил, управляван от свидетеля М.С., който се движел по същата улица с посока към ул.,,Сребърна“ реализирал ПТП с незначителни материални щети по двете МПС - та. След възникналото произшествие жалбоподателят слязъл от автомобила, за да огледа щетите. Свидетелят му заявил, че няма да има претенции спрямо него и че може да напусне местопроизшествието.

Впоследствие С. уведомил ,,Пътна Полиция" за случилото се и на място пристигнали свидетелите Я.Я. и Р.С.. Двамата получили от него информация за номера и марката на автомобила, управляван от жалбоподателя, след което го установили като движещ се в гр.София, в района на бул. ,,Черни връх". Бил съставане нарочен Протокол за ПТП, който бил подписан само от свидетеля С.. Самият свидетел попълнил декларация, в която отговорил на посочени въпроси, свързани с настъпилото ПТП. След като бил спрян, на жалбоподателят бил съставен АУАН за нарушения по чл.23, ал.1 и чл.123, ал.1 т.1 от ЗДвП. Срещу акта било подадено писмено възражение, което не било уважено и впоследствие било издадено наказателното постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства.

Видно от показанията на разпитания в качеството на свидетел участник в ПТП М.С. е, че същият подробно описва механизма на настъпилото произшествие, както и поведението на жалбоподателя по време и след деянието. В своите показания лицето признава, че А.В. действително е спрял управлявания от него лек автомобил, огледал е щетите по двете МПС - та, 2 след което, по признание на самия свидетел, двамата постигнали устна уговорка, че жалбоподателят може да напусне ПТП. Също така свидетелят признава, че е уведомил органите на ,,Пътна Полиция" впоследствие и то във връзка с необходимостта от евентуалното заплащане на застрахователната щета. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като правдиви, доколкото същите се потвърждават от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и в частност саморъчно попълнена и подписана от него декларация, както и протокол за ПТП. Косвено твърденията на свидетеля С. се потвърждават от тези на Я.Я. и Р.С.. Двамата полицейски служители не са били очевидци на възникналото произшествие, както и на поведението на самия жалбоподател, а са предпирели своите служебни задължения по установяване и санкциониране на жалбоподателя изцяло по твърдения на свидетеля С.. Техните показания също следва да бъдат възприети като достоверни, доколкото установяват автора на възникналото произшествие и местонахождението му извън мястото на ПТП.

Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че издаденото наказателно постановление, в обжалваната му част, е незаконосъобразно и необосновано и издадено при неправилно приложение на материалния закон.

От показанията на другия участник в ПТП, които съдът кредитира като обективни и безпристрастни, се установява че непосредствено след настъпилото ПТП, жалбоподателят е спрял управлявания от него лек автомобил и е огледал щетите по двете МПС - та. Поради тяхната незначителност и устна уговорка със свидетеля С., тоя е напуснал произшествието, очевидно със съзнанието, че последният няма да уведомява полицейските органи и няма да има претенции спрямо него. Последващите действия на свидетеля по сигнализиране на сектор ,,Пътна Полиция" при СДВР са обусловили и вменяване на другия участник на нарушение по чл.123, ал.1 т.1 от ЗДвП. С оглед приобщаването на гласни доказателствени 3 средства по безспорен начин се доказва, че жалбоподателят не е извършил процесното противоправно деяние, тъй като към момента на настъпването му, същият е преустановил управлението на автомобила си, слязъл е от него и е установил последиците от ПТП. Последващото му спиране от свидетелите Я.Я. и Р.С. е било неправилно преценено като нарушение от негова страна, което е довело до незаконосъобразното му последващо санкциониране.

Самият В. не е имал и субективно отношение към процесното деяние, тъй като е напуснал произшествието със съзнанието, че между него и свидетеля С. договорка, че отношенията помежду им са уредени извън намесата на правоохранителните органи. В конкретния случай очевидно участниците в ПТП са възприели линия на поведение, покриваща хипотезата на чл.123, ал.1 т.3 ,,в“ от ЗДвП, която регламентира оставяне на участник на място само тогава, когато между него и другия такъв няма съгласие относно обстоятелствата, свързани със самото произшествие. От показанията на свидетеля С. в съдебно заседание се установява точно противоположната хипотеза, което обуславя липсата на съставомерност на конкретното деяние както от обективна, така и от субективна страна.

Предвид изложените правни съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

При извършена служебна проверка по законосъобразността на обжалвания санкциониращ акт не бяха констатирани съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на процесуално основание.

В останалата част производството следва да бъде прекратено, поради изричното изявление на жалбоподателя в своята пледоария пред съда, че обжалва наказателното постановление единствено относно вмененото му административно нарушение по чл.123, ал.1 т.1 от ЗДвП.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 17 - 4332 - 029330 издадено 4 на 01.02.2017г. от Началник сектор ,,Пътна полиция" при СДВР в частта, с която, на основание чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП, на АНТ. АНТ. В. от гр............с ЕГН: ********** са наложени наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца за извършено административно нарушение по чл.123, ал.1 т.1 от ЗДвП.

ПРЕКРАТЯВА производстнвото по АХ № 7212/21г. по описа на СРС, 111 - ти н.с. относно Наказателно Постановление № 17 - 4332 - 029330 издадено на 01.02.2017г. от Началник сектор ,,Пътна полиция" в частта, относно административното нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП, поради липса на обжалване.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – София - град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5