Решение № 418 от 28.08.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. София, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно търговско дело № 20261001000188 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.

С решение № 90005, постановено на 12.01.2026 г. по т.д.№ 167/2015 г. на ОСБлагоевград /БлОС/, е отхвърлен като неоснователен предявения от „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност (КТБ АД (н.)), ЕИК 831184677, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, представлявана заедно от постоянните синдици К. Х. М. и А. Н. Д., назначени с Решение № 196 от 13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, действащи чрез пълномощник срещу „ВГД Комерс“ ЕООД, ЕИК 101155862, със седалище и адрес на управление в гр.Петрич, ж.к.Оранжерии - шосето за София, представлявано от управителя В. Н. Г. положителен установителен иск - за признаване за установено спрямо ответника „ВГД Комерс“ ЕООД, ЕИК 101155862, че дължи на ищеца КТБ АД (н.), ЕИК 831184677, следните суми и на следните основания: сумата от 1 13 8 902,67 /един милион сто тридесет и осем хиляди деветстотин и две евро и шестдесет и седем евроцента/ евро /представляващи 2 227 500 лева - два милиона двеста двадесет и седем хиляди и петстотин лева/ - просрочена главница по договор за банков кредит от 28.09.2006г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2015г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 279 865,72 /двеста седемдесет и девет хиляди осемстотин шестдесет и пет евро и седемдесет и два евроцента/ евро / представляващи 547 369,78 лева - петстотин четиридесет и седем хиляди триста шестдесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки/ просрочени лихви върху редовна главница, дължима за периода 25.06.2014г.-27.07.2015г.; сумата от 58 389,85 1

/петдесет и осем хиляди триста осемдесет и девет евро и осемдесет и пет евроцента/ евро / представляващи 114 200,63 лева - сто и четиринадесет хиляди и двеста лева и шестдесет и три стотинки/ - просрочени лихви върху просрочена главница, дължими за периода 27.04.2015г.-27.07.2015г.; сумата от 11 626,30 /единадесет хиляди шестстотин двадесет и шест евро и тридесет евроцента/ евро /представляващи 22 739,06 лева - двадесет и две хиляди седемстотин тридесет и девет лева и шест стотинки/ - текущи лихви върху просрочена главница, дължими за периода 27.07.2015г.-12.08.2015г.; сумата от 26 737,66 /двадесет и шест хиляди седемстотин тридесет и седем евро и шестдесет и шест евроцента/ евро / представляващи 52 294,31 лева - петдесет и две хиляди двеста деветдесет и четири лева и тридесет и една стотинки/ - неустойка върху просрочена лихва, дължима за периода 25.06.2014г.-12.08.2015г., сумата от 11 478,50 /единадесет хиляди четиристотин седемдесет и осем евро и петдесет евроцента/ евро /представляващи 22 450 лева - двадесет и две хиляди четиристотин и петдесет лева/ - дължими такси по кредита за принудителното събиране, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 943/19.08.2015г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 647/2015г. на РС-Петрич – с правно основание чл.415 ГПК във връзка с чл.

422, ал.1 ГПК вр. с чл.430 ТЗ вр. с чл. 138, ал. 1 ЗЗД. При този изход в производството, ищцовата банка е осъдена да заплати и съответните съдебно-деловодни разноски и държавна такса, дължими по делото.

В срока по чл.259 ГПК решението е обжалвано изцяло от постоянните синдици на КТБ АД /н./ А. Д. и К. М., които молят то да бъде отменено и вместо това да се постанови уважаване на исковите претенции.

Въззиваемото лице - „ВГД Комерс” ЕООД моли решението да бъде потвърдено с подаден писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК.

Въззивната жалба е подадена в установения от закона срок, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Пред въззивната инстанция не са искани и не са били събирани нови доказателства.

Разглеждайки спора по същество, САС констатира, че предмет на разглеждане по настоящото дело е иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.415 и чл.124 ГПК.

Производството в първата инстанция е образувано по искова молба от „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност (КТБ АД (н.)), ЕИК 831184677, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, представлявано от Л. П. И. и Р.

И. А. - двамата заедно осъществяващи правомощията на синдик, действащи чрез пълномощника юрк.Е. М.-Б., с която срещу „В&ВГД оранжерии Петрич“ ООД, ЕИК 2

811202228, със седалище и адрес на управление в гр.Петрич, ж.к.Оранжерии - шосето за София; „ВГД Комерс“ ООД, ЕИК 101155862, със седалище и адрес на управление в гр.Петрич, ж.к.Оранжерии - шосето за София и „Топлофикация Петрич“ ЕАД, ЕИК 20263 7962, със седалище и адрес на управление в гр.Петрич, жк.Оранжерии - шосето за София е предявен положителен установителен иск - за признаване за установено спрямо ищеца, че ответниците дължат солидарно следните суми и на следните основания: сумата от 2 227 500 лева - просрочена главница по договор за банков кредит от 28.09.2006г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2015г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 547 369,78 лева - просрочени лихви върху редовна главница, дължима за периода 25.06.2014г.-27.07.2015г.; сумата от 114 200,63 лева - просрочени лихви върху просрочена главница, дължими за периода 27.04.2015г.-27.07.2015г.; сумата от 22 739,06 лева - текущи лихви върху просрочена главница, дължими за периода 27.07.2015г.-12.08.2015г.; сумата от 5 2 294,31 лева - неустойка върху просрочена лихва, дължима за периода 25.06.2014г.12.08.2015г., сумата от 22 450 лева - дължими такси по кредита за принудителното събиране, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 647/2015г. на РС-Петрич.

Твърди се в ИМ, че на 28.09.2006г. между ищецът - КТБ АД (н), като кредитор и „В&ВГД оранжерии Петрич“ ООД, като кредитополучател е сключен договор за банков кредит, по силата на който банката е предоставила на ответника кредит в размер на 8 000 000 лева. Сочи се, че с анекс № 1/05.09.2007г. и анекс № 2/17.12.2007г. страните са уговорили да се увеличи размера на кредита, съответно на 9 200 000 лева (по анекс 1) и на 9 700 000 лева (по анекс 2), който е усвоен изцяло от длъжника в последния договорен размер от 9 700 000 лева. Твърди се, че кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката годишна възнаградителна лихва върху фактически ползваните суми в размер на основния лихвен процент (ОЛП), определен от БНБ увеличен с надбавка от 9 пункта, а с анекс № 3/13.02.2009г. страните се споразумели, че длъжникът ще заплаща на банката годишна възнаградителна лихва върху фактически ползваните суми в размер на основния лихвен процент (ОЛП), определен от БНБ увеличен с надбавка от 9 пункта, но не по- малко от 14,50%. Твърди се договорена дължима лихва при забава, а в т. 18 от договора за кредит страните са договорили, че крайният срок за издължаване (погасяване) на кредита е 10.11.2012г. В т.19 е уговорен и начина на погасяване на главницата - на отделни вноски, дължими на всяко 10-о число на съответния месец, считано от 10.03.2010г. до 10.11.2014г. твърди се още, че впоследствие, между страните са сключени анекси от № 1 до № 10, с които са предоговаряни условията за погасяване на кредита, като са изменяни размерите на погасителните вноски, техните падежи и крайният срок за погасяване, като съгласно уговореното в последния сключен анекс № 10 от 10.02.2014г. неиздължената част от главницата, която към датата на подписване на анекса възлиза на сума в размер на 3 712 528,67 лева, ще бъде заплатена от кредитополучателя в срок до 10.11.2015г. на пет погасителни вноски, както следва: на 10.04.2015г. - 742 500 лева; на 10.05.2015г. - 742 500 лева; на 10.06.2015г. - 742 500 лева; на 10.10.2015г. - 742 500 лева. на 10.10.2015г. - 742 500 3 лева и на 10.11.2015г. - 742 528,67 лева. „В&ВГД оранжерии Петрич“ ООД преустановило заплащането дължимите лихви по кредита считано от 25.06.2014г. Впоследствие на уговорените падежи - 10.04.2015г., 10.05.2015г. и 10.06.2015г. не били заплатени и дължимите на тези дати вноски по главницата.

Твърди се още в исковата молба, че с договор за поръчителство от 28.09.2006г.

„ВГД Комерс“ ЕООД се е задължило да отговаря солидарно с „В&ВГД оранжерии Петрич“ ООД за изпълнението на задълженията на последното по договор за банков кредит от 28.09.2006г. до размер на 8 000 000 лева, като с анекс № 2 от 17.12.2007г. към договора за поръчителство страните са се споразумели, че поръчителят отговаря солидарно за задълженията на главния длъжник по договора за кредит за главница в размер на 9 700 000 лева вкл. и за всички бъдещи вземания на КТБ АД по договора за кредит (неустойки, лихви за забава, разноски по изпълнението и други).

Сочи се още в ИМ, че по партидата на кредитополучателят в ТР „В&ВГД оранжерии Петрич“ ООД е вписано преобразуване на дружеството чрез отделяне, в резултат на което са се образували (обособили) като самостоятелни новорегистрирани търговски дружества, правоприемници на кредитополучателя. Сред новообразуваните дружества е и „Топлофикация Петрич“ ЕАД, ЕИК 202637962, което в резултат на преобразуването е получило права в размер на 18 540 430 лева. Съгласно чл.263л, ал. 1 ТЗ „За задълженията, възникнали до датата на преобразуването, отговарят солидарно всички участващи в преобразуването дружества освен прекратените.

Отговорността на всяко дружество е до размера на получените от него права освен на дружеството, на което задължението е разпределено с договора или плана за преобразуване“. В настоящия случай в плана за преобразуване липсва разпределение на задължението на кредитополучателя към КТБ АД по договор за банков кредит от 28.09.2006г. измежду неговите правоприемници.

С оглед на това „Топлофикация Петрич“ ЕАД отговаря солидарно с „В&ВГД оранжерии Петрич“ ООД за изпълнението на задълженията по договор за банков кредит от 28.09.2006г., предвид обстоятелството, че размерът на получените от правоприемника в резултат на преобразуването права надвишава задълженията на кредитополучателя по посочения договор за кредит.

С оглед изложеното се обосновава интерес от предявяване на иска и срещу дружествата „ВГД Комерс“ ЕООД и „Топлофикация Петрич“ ЕАД, които на посочените основания отговарят солидарно с кредитополучателя „В&ВГД оранжерии Петрич“ ООД за заплащането на дължимите от

4 последното суми по договор за банков кредит от 28.06.2006г. и анексите към него.

Поради неплащане на вноските по договора за кредит, банката подала на 18.08.2015г. заявление в PC-Петрич за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист срещу трите ответни дружества - „В&ВГД оранжерии Петрич“ ООД, „ВГД Комерс“ ЕООД и „Топлофикация Петрич“ ЕАД за принудително събиране на дължимите суми.

На 09.10.2015г. длъжниците са подали възражения по чл.414 ГПК, поради което ищецът обосновава правен интерес от предявяване на установителния иск в срока по чл.415 от ГПК - за установяване спрямо ответниците дължимостта на оспореното вземане по издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 647/2015г. на PC- Петрич.

Понастоящем, след съответните процесуални действия, исковете на банката е останало да се разглеждат единствено срещу поръчителя по договора за банков кредит – „ВГД Комерс“ ЕООД, доколкото срещу другите ответници производството е било прекратено с влезли в сила определения на БлОС.

Исковете са отхвърлени от първостепенния съд след събиране на множество писмени доказателства и изслушване на заключение по ССчЕ от вещо лице.

Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, САС приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.