Присъда № 16 от 01.11.2023, Районен съд - Ивайловград

МОТИВИ към присъда № 16/01.11.2023 г. по НОХД № 39/2023 г. (генериран от програмата номер 20235650200039) Подсъдимият Ю.Б.Б.К /О.B.B./, р. на **** г. в гр. O., Република Турция, с пост. адрес гр. O., Република Турция, турчин, турски гражданин, притежаващ турски паспорт с № U*****, издаден на 10.03.2020 г. в гр. O., Република Турция, с основно образование, разведен, неосъждан, безработен, е обвинен в извършване на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, за това, че за периода от м. юли 2021 г. до месец февруари 2023 г., включително, в с. Б**, общ. Ивайловград, обл. Хасково, след като е бил осъден с влязло в сила на 16.07.2021 г. Решение № 17/25.06.2021 г., постановено по гражданско дело № 2021**** по описа на Районен съд – М** да издържа свои низходящи - сина си Е.Е.Б. с ЕГН ********** и сина си К. Ю.Б.Б.К с ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 20 месечни вноски от по 162.50 лв. за детето Е.Е.Б. на стойност 3250 лв. и 20 месечни вноски от по 162.50 лв. за детето К. Ю.Б.Б.к на стойност 3250 лв, всичко на обща стойност 6500 лева.

Прокурорът при РП – Хасково, ТО - Ивайловград поддържа внесеното обвинение.

В съдебно заседание подсъдимият, нередовно призован не се явява.

Представлява се от упълномощен защитник – адв. В.К от ХАК. Съдът е преценил, че налице предпоставките по чл. 269, ал.3 от НПК, делото да бъде разгледано в отсъствието на подсъдимия, тъй като същият не е намерен на посочения от него адрес, който е напуснал без да уведоми съответния орган, както и на други известни адреси на територията на страната.

Местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено. Освен това по делото са налице данни, че лицето е напуснало страната на 03.05.2023 г. и няма данни за последващо влизане.

Местоживеенето му извън страната също не е известно.

На осн. чл. 279, ал.2, вр. ал.1, т.2 от НПК се прочетоха обясненията на подс. Ю.Б.Б.К, дадени в присъствието на адв. В. Катранджиева пред органа на Досъдебното производство.

Подсъдимият се признава за виновен. Известно му е съдебното решение с което е бил осъден да плаща издръжка на двете си деца, но оправдава неплащането на издръжка от негова страна с обстоятелството, че дълго време бил безработен. Знаел, че дължи издръжка, но нямал възможност да я плати. Към момента на разпита също нямал постоянна работа. Работел като шофьор на повикване и имало случаи, когато в продължение на 1 месец работел един или два дни. Не бил в състояние да погаси дължимата издръжка и обещава да търси начини и работа, с цел повече доходи, което да му даде възможност за погасяне на дължимата издръжка.

От разпитите на свидетелката Е.Ю.К. се установява, че се е запознала с подсъдимия чрез Fecebook през 2016 г. Първоначално общували по телефона чрез чат по „Месинджър“. През лятото на 2016 г. Подсъдимият дошъл в 1

България на гости в с. Б** и се запознал с родителите на свидетелката. През 2017 г. сключили брак. През 2018 г., подсъдимият получил разрешение за пребиваване в страната. С подсъдимия живели заедно около 3 години и се разделили.

Първоначално 3 месеца живеели в с. Б** при родителите на свидетелката и през 2017 г. отишли в гр. O., в Турция и живели около 1 г. при бащата на подсъдимия и след това, след като същият ги е изгонил, излезли на квартира. Поради неплащане на наема сменили няколко квартири. През това време свидетелката забременяла и родила в Турция първото си дете Е** В края на 2018 г. се прибрали от гр. O. в България. Свидетелката забременяла с второто си дете и на 22.04.2020 г. родила К.. К. родила в България. Отишли да живеят в с.Ж*** в къщата на брата на свидетелката. В с. Ж*** живели около месец, месец и половина, когато подсъдимият решил, че иска да отиде в чужбина да работи за да „си купят къща“. Свидетелката се съгласила. Докато били в Турция и в с. Ж***, подсъдимият се хващал на работа, но за по няколко дни и доходите му били от дневни надници. Подсъдимият на няколко пъти ходел и се връщал от чужбина – Белгия, Англия. Отивал за около 10 – 15 дни и се връщал, след като по някаква причина не му било харесало. През това време свидетелката се била прибрала в с. Б** при родителите си и подсъдимият се връщал там. Нищо „не бил изкарал“ в чужбина. При поредното си връщане предложил на свидетелката да му даде личната си карта и актовете за раждане на децата, за до можел да взема „пари за децата“ от „социалните“ в чужбина. Свидетелката не се съгласила и го изгонила.

Казала му, че ако работи и има пари могат да са заедно, но ако не работи ще се разделят. Подсъдимият я напуснал и отишъл да живее при друга жена в гр.

М**. Свидетелката завела дело за развод в гр. М** където подсъдимият се бил адресно регистрирал. След развода, подсъдимият е бил осъден да плаща издръжка на двете деца и разноски по делото. До настоящия момент, подсъдимият не бил платил нито разноските по бракоразводното дело, нито „един лев“ издръжка за децата. За целия период ,само два – три пъти виждал децата, като веднъж бил донесъл и храна. Не се обаждал по телефона, за да се интересува от тях след м. май 2023 г. Свидетелката не можа да посочи адрес на подсъдимия в Република Турция.

Съдът, след като прецени фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и подкрепящи се от събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Св. Е.К. и подс. Б.Б, сключили граждански брак в с. Б**, общ.

Ивайловград, Хасковска област на 17.08.2017 г. По време на брака си живели в различни населени места в Република България и Република Турция. От брака им се родили двете деца Е.Е.Б. на 30.07.2018 г. в Република Турция и К.

Ю.Б.Б.К на 21.04.2020 г. в гр. К**. След последвала раздяла между подсъдимия и свидетелката К, последната подала в РС – М** искова молба за прекратяване на брака. В съдебно заседание страните постигнали споразумение, което е било утвърдено от РС – М** с Решение № 17 от 2

25.06.2021 г., влязло в сила на 16.07.2021 г. Със същото Решение на подс.

Ю.Б.Б.К бил определен режим на лични контакти с децата и бил осъден да заплаща месечна издръжка в р-р на 162.50 лв., за всяко едно от децата, чрез майката Е.К.. По гражданското дело бил издаден Изпълнителен лист в полза на св. К.

От заключението на назначената по делото оценъчна експертиза за дължимото от подс. Ю.Б.Б.К за издръжката на двете си деца Е.Е.Б. и К.

Ю.Б.Б.К в резултат на направените констатации, проверки и получена информация, вещото лице определя следния общ размер на дължимите парични средства за издръжката на двете деца към м. 02.2023 г.: За Е.Е.Б. с ЕГН ********** – 20 месеца по 162.50 лв. – 3250 лв. За К. Ю.Б.Б.к с ЕГН ********** - 20 месеца по 162.50 лв. – 3250 лв. или общ размер на дължимите парични средства за издръжката на двете деца 6500 лв.

При така установеното, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на текста на чл. 183, ал. 1 от НК, а именно: за периода от м. юли 2021 г. до месец февруари 2023 г., включително, в с. Б**, общ. Ивайловград, обл. Хасково, след като е бил осъден с влязло в сила на 16.07.2021 г. Решение № 17/25.06.2021 г., постановено по гражданско дело № 2021**** по описа на Районен съд – М** да издържа свои низходящи - сина си Е.Е.Б. с ЕГН ********** и сина си К.

Ю.Б.Б.к с ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 20 месечни вноски от по 162.50 лв. за детето Е.Е.Б. на стойност 3250 лв. и 20 месечни вноски от по 162.50 лв. за детето К. Ю.Б.Б.к на стойност 3250 лв, всичко на обща стойност 6500 лева.

Като родител същият е длъжен да осигурява издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, независимо дали работи и дали може да се издържа от имуществото си и тази издръжка е дължима, дори и да съставлява особено затруднение за родителите

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл подсъдимият е знаел за съдебното решение с което е бил осъден да заплаща издръжката, съзнавал е, че е длъжен да заплаща месечната издръжка, но нарушавайки съдебното решение, не го е правил в продължение на повече от две месечни вноски.

Мотивите за извършване на деянието са ниското правосъзнание, незачитане на правовия ред на Република България и особено отношенията между родители и деца, при които всеки родител дължи издръжка на своите деца.

От приложената справка за съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан.

От характеристичните данни е видно, че информацията за лицето е оскъдна, тъй като същият е напуснал апартамента където е бил на квартира в гр. М**. В характеристиката е посочено семейството на подсъдимия. Не се сочат данни за противообществени прояви, заявителски материали, 3 криминалистическки регистрации, водени наказателни производства срещу лицето и осъждания. Посочено е, че подсъдимият има отказ за продължително пребиваване в Република България.

При определяне на наказанието на подсъдимия и базирайки се на двата основни принципа – законност и индивидуализация на наказанието, съдът прецени следното:

- обществената опасност на деянието е от ниска степен, типична за този вид престъпления;

- обществената опасност на извършителя е от ниска степен с оглед на съдебното минало и добрите характеристични данни.

Отегчаващи вината обстоятелства – няма.

Смекчаващи вината обстоятелства: Съдебното минало; Добрите характеристични данни;

За така извършеното деяние по чл. 183, ал.1 от НК, на подсъдимия следва да се определи наказание, в пределите предвидени от закона за извършеното престъпление и съобразно чл. 54, ал.1 от НК, предвид наличието на смекчаващи обстоятелства и липсата на отегчаващи, ориентирано към минималния размер. За извършеното деяние се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок до 1 година или „пробация“.

Съдът счита, че не са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят налагане на наказание в хипотезата на чл. 55 ал.1 от НК като взе предвид цялостното процесуално поведение на подсъдимия по наказателното производството–липсата на данни за съжаление или разкаяние от извършеното деяние и най – вече липсата на изразена воля да заплати напълно или частично дължимата сума по издръжката, като свързва плащането й с едно бъдещо и несигурно събитие като намиране на работа и увеличаване на доходите му. Следва да се има предвид и посочената от свидетелката незаинтересованост от страна на подсъдимия по отношение на децата.

Предвиденото наказание „пробация“, в конкретния случай е неприложимо, тъй като подсъдимият няма адрес на територията на страната, където да бъде наложена задължителните пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и кумулативно предвидената „задължителни периодични срещи с пробационен служител“.

Ето защо, съдът счита, че определеното и наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, което е ориентирано към средата на предвиденото наказание е справедливо, съобразено с извършеното и отговарящо на целите на личната и генерална превенция.

С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия, на осн. чл. 66, ал.1 от НК, изпълнението на наложеното наказание следва да бъде отложено за срок от 3 години.

Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и направените разноски по делото – а именно, за назначената съдебно счетоводна експертиза по досъдебното производство в р-р на 140.40 лв. и за явяване на вещото лице 4 в две съдебни заседания и даване на устно заключение в р-р на 50 лв., или общо 190.40 лв.

Направените разноски за преводач в наказателното производство, на осн. чл. 189, ал.1 от НПК, остават за сметка на съответния орган на досъдебно производство и на съда.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 16 гр. Ивайловград, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЖИВКО Д. ЯНКОВ при участието на секретаря Красимира Анг. Христова и прокурора Д. Кр. Ч. като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Наказателно дело от общ характер № 20235650200039 по описа за 2023 година на основание НПК