Определение № 4327 от 27.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4327 гр. Варна, 27.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501905 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба вх. № 52429/30.06.2026г. от Д. Я.

С., с ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, ул. „Тракия" №55, против определение № 8090/11.06.2026г. по гр. д. № 20243110112425 по описа за 2024 на ВРС, с което съдът ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д.

№12425/2024 г. на РС Варна пред Районен съд Варна и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд - Варна.

В частната жалба се излага, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което се претендира неговата отмяна. Сочи се, че първоинстанционният съд неоснователно забавял разглеждането на исковете.

Първоначално се опитал да спре производството по гр. д. № 20243110112707 по описа за 2024 на ВРС, а след това обединил двете производства. ВРС събрал всички необходими доказателства и едва след това извършил проверка за подсъдност. Счита, че тъй като искът по чл. 95 вр. с чл. 97 от ЗЗД е главният, а искът по чл. 87 от ЗЗД е разглеждан като насрещен, подсъдността следва да се определи от иска по чл. 95 от ЗЗД.

В срока за отговор на частната жалба ответниците В. Д. П. и М.А. са подали отговор, в който се излага, че частната жалба е нередовна и неоснователна, а определението на съда е правилно и законосъобразно. Сочи 1 се, че посочените в ЧЖ пороци не представляват обстоятелства, които имат отношение към правилата за подсъдност, нито могат да обусловят промяна на компетентния да разгледа делото съд. Поради това същите са ирелевантни към правилността на обжалваното определение в частта, касаеща подсъдността.

Видно от удостоверение за данъчна оценка на имота, същата е в размер на 94 987, 30 лева. В тази връзка и съобразно разпоредбата на чл. 104, т. 3 от ГПК искът е подсъден като първа инстанция на окръжен съд.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с надлежна представителна власт, представени са доказателства за заплатена д.т. за производството.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.

Действително между страните е имало образувани две дела.

Първо е образувано гражданско дело № 20243110112425/2024 г., по описа на Районен съд – Варна по искова молба на В. Д. П., ЕГН: ********** и М.А., роден 09.06.1978 г. против Д. Я. С., ЕГН: ********** с искане за трансформиране на задължение за издръжка и гледане в парично такова.

Второ е образувано гражданско дело № 20243110112707 по описа за 2024 на ВРС по искова молба на Д. Я. С., ЕГН: ********** против В. Д. П., ЕГН: ********** и М.А., роден 09.06.1978 г. с искане за разваляне на договора за издръжка и гледане с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

С определение № 13962/13.10.2025г. по гражданско дело № 20243110112425, по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, първият сезиран съдебен състав ПРИСЪЕДИНЯВА производството по гр.д. №12707/2024 г. по описа на РС- Варна към гр.д. №12425/2024 г. по описа на РС Варна за съвместно разглеждане в едно общо производство.

Определението по чл. 213 от ГПК за съединяване на производствата не подлежи на обжалване, поради което настоящият съдебен състав няма правомощията да ревизира преценката на първоинстанционния съд. Само за яснота следва да посочи, че по правилата за присъединяване, винаги второто 2 заведено производство се присъединява към първото заведено, а не обратното.

Това обстоятелство обаче няма отношение към преценката на съда по отношение на подсъдността.

След обединяване на двете производства, между страните се разглеждат искове с правно основание чл. 97 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 95 от ЗЗД за трансформация в паричен еквивалент на задължението за престиране на грижи и издръжка по сключеният между страните договор за издръжка и гледане и с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора за издръжка и гледане поради неизпълнение.

Цената на исковете по двете производства се определя както следва: 1. по иска с правно основание чл. 97 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 95 от ЗЗД – по реда на чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК - по искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи - сборът на платежите за три години; 2. по иска с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД - по реда на чл. 69 ал. 1 т. 4 от ГПК - по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор - стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот - размерите по т. 2, т.е. данъчната оценка, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право.

В конкретния случай цената на иска по чл. 97 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 95 от ЗЗД, изчислена по реда на чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК е в размер на 7200лв., а цената на иска с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД, изчислена по реда на чл.

69 ал. 1 т. 4 вр. с т. 2 от ГПК е в размер на 94 987.30 лв., видно от представеното удостоверение за данъчна оценка на имота.

Съгласно нормата на чл. 104 ал. 1 т. 4 от ГПК, на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни граждански дела с цена на иска над 25 000лв. В конкретния случай не е приложима нормата на чл. чл. 104 ал. 1 т. 3 от ГПК, доколкото тя касае само исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв. /т.е. само вещни искове, какъвто настоящият иск по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД не е/. Доколкото цената на облигационния иск по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД обаче се определя съгласно нормата на чл. 69 ал. 1 т. 4 вр. с т. 2 от ГПК от данъчната оценка на имота, то тя е 94 987.30 лв. или над 25 000лв. Предвид цената му, искът се явява подсъден на ВОС като първа инстанция.

Съгласно нормата на чл. 104 т. 6 от ГПК, исковете, независимо от 3 тяхната цена, съединени с една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото съдопроизводство, също следва да бъдат разгледани от окръжен съд като първа инстанция.

Двата разглеждани иска по гр.д. № 20243110112425/2024 г. не са съединени с една искова молба /а като главен и насрещен иск/, но доколкото се разглеждат в рамките на едно производство, а както бе посочено по-горе настоящият съдебен състав няма правомощия да ревизира преценката на първоинстанционния съд относно присъединяването на делата, т.е. не може да укаже на ВРС да раздели производствата, то и искът с правно основание чл. 97 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 95 от ЗЗД следва да бъде разгледан от ВОС като първа инстанция, заедно с иска по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД. Двата иска подлежат на разглеждане по реда на същото съдопроизводство, поради което са изпълнени предпоставките на чл. 104 т. 6 от ГПК.

С оглед изложеното обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Останалите оплаквания в частната жалба са неотносими към преценката на съда относно подсъдността.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 8090/11.06.2026г. по гр. д. № 20243110112425 по описа за 2024 на ВРС, с което съдът ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №12425/2024 г. на РС Варна пред Районен съд Варна и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд - Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4