Определение № 138 от 08.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 138 гр. Пловдив, 08.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20235000500518 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, образувано по Искане вх.

№2134/11.03.2023 г., подадено от адв. П. Д., в качеството на процесуален представител на З.

З. З., за изменение на постановеното по настоящото дело Решение №22/08.02.2024 г. по в.гр.д.№518/2023 г. в частта му за разноските, с която съдът е присъдил в полза на ответника З. З. З. разноски за процесуално представителство в размер на 1591 лв. С искането се сочи, че адвокат П. Д. осъществява безплатно процесуалното представителство на ответника З. З.

З., като със списъка по чл.80 от ГПК е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Д., а не за присъждане на разноски за процесуално представителство в полза на ответника /каквито той в действителност не е сторил/. Ето защо, се иска от съда да измени постановеното решение в частта за разноските, като сумата от 1591 лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за въззивното производство, да бъде присъдена на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. в полза на адв. Д., а не в полза на представляваната от него страна З. З. З..

Молбата е депозирана в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, депозирала в производството списък по чл.80 от ГПК, поради което е допустима.

Препис от молбата е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.248, ал.2 от ГПК е постъпил Отговор вх.№2558/25.03.2024 г., подаден от „Р. Ш. Б.“ЕАД, чрез адв. С. Т.. С отговора не се взема становище по основателността на искането, като при условията на евентуалност се прави искане – в случай, че съдът приеме молбата за основателна, и допусне исканото изменение на решението, то да задължи адвокат П. Д. да депозира по делото лична банкова сметка, както и банкова сметка на представляваната от него страна З. З., по които ищецът би могъл да изпълни доброволно евентуално осъдително решение срещу него за разноски, по аргумент от чл.127, ал.4 от ГПК.

1

По същество на депозираната молба, съдът намира същата за основателна. Съдът констатира, че още с отговора на исковата молба е представен ДПЗС на л.32 от делото на ПОС, в който е уговорено процесуалното представителство да бъде осъществено от адв. П.

Д. безплатно за ответника до приключване на производството пред всички инстанции. В отговора на исковата молба изрично е направено изявление, че процесуалното представителство на ответника се осъществява от адвокат П. Д. безплатно, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., като при отхвърляне на исковете, се заявява претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат П. Д., по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Пред въззивната инстанция е депозиран Списък на разноските по чл.80 от ГПК /на л.66 от въззивното дело/, в който изрично е направено искане за присъждане в полза на адвокат П. Д. по реда на чл.38, ал.2 от ГПК на адвокатско възнаграждение в размер на 1591 лв. за процесуалното представителство на въззивника-ответник в производството по въззивната жалба на ищеца.

При постановяване на съдебния акт съдът не е съобразил представените по делото ДПЗС за безплатното процесуално представителство, осъществявано от адв. Д. пред всички съдебни инстанции, както и направеното със списъка по чл.80 от ГПК изрично искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ГПК. Ето защо, налице са основания за допускане на исканото изменение на решението в частта за разноските, като въззивникътищец бъде осъден на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на адвокат П. Д. сумата от 1591 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство за осъщественото процесуално представителство на З. З. З., вместо на представляваната от адв.Д. страна в производството.

Не е налице процесуално основание да бъде задължаван адв. П. Д. да депозира по делото своя банкова сметка. Такова не може да бъде извлечено по аргумент от чл.127, ал.4 от ГПК, доколкото същата урежда задължение на ищеца в този смисъл, но не и на ответника, или на процесуалните представители на страните.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА ИЗМЕНЕНИЕ на основание чл.248, ал.1 от ГПК, на постановеното Решение №22 от 08.02.2024 г. по в.гр.д.№518 по описа за 2023 г. на Апелативен съд – Пловдив – II състав, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, КАКТО СЛЕДВА:

ОСЪЖДА „Р. Ш. Б.“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „К. с.“, ул."Ю." № **-**, ет. *, ДА ЗАПЛАТИ сумата 1591 лв. /хиляда петстотин деветдесет и един лева/, В ПОЛЗА НА адвокат П. Д. Д., с ЕГН**********, със служебен адрес: гр. П., ул. "К. Х." № **, на основание чл.38, ал.2 във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК, като адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за въззивното производство, ВМЕСТО В ПОЛЗА на З. З. З., с ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. "И." № **, ет. *, ап. *, като разноски за процесуално представителство за въззивното производство.

2

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна частна жалба пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3