Решение № 7520 от 28.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7520 гр. София, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110138135 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „***************“ ЕАД срещу Я. Б. С. и Б. Б. С., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца в условията на разделна отговорност при равни квоти следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 71698/2023 г. по описа на СРС, 69 състав:

1. за Я. Б. С.: сумата от 1 051,92 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. **************, с абонатен № ********, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 28.12.2023 г., до изплащане на вземането; сумата от 197,18 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 20.11.2023 г.; сумата от 5,67 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.12.2023 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 1,12 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 16.10.2021 г. до 20.11.2023 г.;

2. за Б. Б. С.: сумата от 1 051,92 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. **************, с абонатен № ********, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на 1 подаване на заявлението в съда – 28.12.2023 г., до изплащане на вземането; сумата от 197,18 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 20.11.2023 г.; сумата от 5,67 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.12.2023 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 1,12 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 16.10.2021 г. до 20.11.2023 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството на собственици на топлоснабдения имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до топлоснабдения имот, собственост на ответницата, топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда на дяловото разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сгР. - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сгР.та е взето решение дяловото разпределение да се извършва от „***********“ ЕООД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Б. Б. С. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените срещу него искове. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че не са отразени реалните дължими от ответниците суми, тъй като липсват данни как са формирани същите. Поддържа, че в приложения по делото протокол от проведено ОС на етажната собственост, в която се намира топлоснабденият имот, липсват подписи на ответниците, респ. същите нямат сключен договор с доставчик на топлинна енергия.

Извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Я. Б. С. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените срещу нея искове. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че не са отразени реалните дължими от ответниците суми, тъй като липсват данни как са формирани същите. Поддържа, че в приложения по делото протокол от проведено ОС на етажната собственост, в която се намира топлоснабденият 2 имот, липсват подписи на ответниците, респ. същите нямат сключен договор с доставчик на топлинна енергия.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Вземанията по настоящото производство съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 71698/2023 г. по описа на СРС, 69 състав. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени предвид постъпили в срок възражения по чл. 414 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото исково производство, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за ответниците е възникнало задължение при посочените квоти за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сгР.та, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността съгласно чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сгР.та, 3 собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.

153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От приложения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 31, том XVI, дело № 2808/1990 г. се установява, че на 02.05.1990 г. Л. С. М. и Н. Б. М. даряват на своята дъщеря Л. Л. С. процесния имот – апартамент № 106, находящ се в гр. ***********, ет. 5. С молба-декларация 31.10.2002 г. Л.

Л. С. е поискала от „***************“ ЕАД да бъде открита партида на адреса на процесния имот. От изисканите по реда на чл. 186 ГПК и приобщени по делото удостоверения за наследници се установява, че Л. Л. С., починала на 16.10.2021 г., е оставила за свой единствен законен наследник брат си Б. Л. С., който е починал на 18.12.2022 г. и е оставил за свои единствени законни наследници ответниците по делото – Я. Б. С. /дъщеря/ и Б. Б. С. /син/. Оттук следва, че за исковия период правото на собственост върху имота принадлежи на ответниците при равни квоти. При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в горецитираното ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, ответниците се явяват клиенти /потребители/ на топлинна енергия за имота и като такива се намират в облигационно правоотношение с ищцовото дружество, поради което дължат заплащане на цената на доставените услуги при посочените квоти – 1/2 за Я. Б. С. и 1/2 за Б. Б. С..

Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая несъмнено е, че приложимите в отношенията между страните за процесния период Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са влезли в сила, доколкото се установи, че са били публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото обаче не са ангажирани доказателства и няма данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.

Предвид всичко гореизложено, при условията на пълно и главно 4 доказване се установява, че за процесния период е налице твърдяното облигационно правоотношение между „***************“ ЕАД и двамата ответници, възникнало по силата на договор за покупко-продажба на топлинна енергия в процесния период, като в отношенията между страните за исковия период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***************“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сгР. - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сгР.та се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

В настоящия случай, видно от представените по делото писмени доказателства - протокол от проведено на 25.11.2002 г. ОС на ЕС с адрес гр.

***********, в която се намира процесният имот, ведно със списък на присъстващите етажни собственици, Договор № 4864/25.11.2002 г. между „***********“ ЕООД и процесната ЕС и представените от третото лице помагач документи за извършено дялово разпределение и за годишни отчети, дяловото разпределение в сгР.та в режим на етажна собственост за исковия период се е извършвало именно от конституираното по делото трето лице помагач „***********“ ЕООД. Неоснователно се явява възражението на ответниците, че в приложения по делото протокол от проведено ОС на етажната собственост, в която се намира топлоснабденият имот, липсват подписи на ответниците, от което следва, че същите нямат сключен договор с доставчик на топлинна енергия. Съгласно приетата по делото декларация по чл. 54, ал. 2, т. 3 от Наредбата за топлоснабдяването упълномощено от етажната собственост лице е декларирало, че подписите на етажните собственици във връзка с вземането на решение за сключване на договор с „***********“ ЕООД са положени пред него. Съгласно списъка с присъстващите на общото събрание етажни собственици за процесния абонатен №******** се е подписала Л. Л. С. – собственик на процесния имот към онзи момент, която, както се установи по-горе, е наследодател на общия наследодател на ответниците. Ето защо съдът приема, че за процесния топлоснабден имот е налице валидно сключен договор с фирма за дялово разпределение.