Решение № 1393 от 08.10.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1393 гр. Русе, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20264520102624 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 240 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Н. Т. Н. против В. О. А., в която се твърди, че страните по делото се познавали от много години и имали установили близки и приятелски отношения. Ответникът се занимавал с доставка и продажба на употребявани леки автомобили. През 2022г. помолил ищеца да му даде заем, с който да финансира дейността си. Разбрали се когато има нужда от пари, при поискване от негова страна и възможност от страна на ищеца, същият да му дава в заем финансови средства. Разбрали се, че парите ще му бъдат върнати незабавно когато му потрябват, след поискване от негова страна.

За периода 2022г. – 2023г. ищецът твърди, че е предоставил в заем на ответника на части, чрез преводи по банковата му сметка обща сума от 22700 лв., които били преведени чрез банкови преводи съответно на 11.11.2022г. 1000 лв.; на 18.11.2022г. - 10000 лв.; на 01.12.2022г. - 5000 лв.; на 23.01.2023г. 3200 лв. и на 01.02.2023г. - 3500 лв.; От тази сума ответникът върнал на ищеца с банков превод от 09.05.2023г. сумата 750 лв. и към настоящия момент дължал сумата от 21950 лв., или 11222.86 евро.

1

През 2024г. ищецът си поискал парите, тъй като имал нужда от тях.

Провел и среща с ответника. Отново поискал предоставените му в заем суми, като определил и срок за връщане 28.02.2026г. Тогава ответникът директно му заявил, че няма да му върне парите, което и действително направил – не върнал заетите средства.

По тези съображения се моли да бъде постановено съдебно решение, с което В. О. А. бъде осъден да заплати на ищеца Н. Т. Н. сумата от 21950 лв., или 11222.86 евро, представляваща невърната сума по договор за заем от 11.11.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.05.2026г. до окончателното й изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника В. О. А., с който се изразява становище за допустимост, но за неоснователност на исковата претенция, която се оспорва изцяло по основание и размер. Оспорва да е получавал от ищеца в заем претендираните суми, както и изложените твърдения, че с тях е финансирал дейността си. Твърди, че част от паричните преводи до размера от 12000лв., направени от ищеца по банковата сметка на ответника, представляват връщане на 3 заема, които били предоставени от ответника на ищеца през 2022г. във връзка със закупуване на недвижими имоти – две съседни дворни места в с. ****. Тъй като на ищеца не му достигали финансови средства, по негова молба ответникът му предоставил през м.август.2022г. 5000лв., през м.октомври.2022г. още 5000лв., а началото на м.ноември още 2000лв. До началото на м.декември той се издължил за предоставените в заем суми.

Твърди се, че сумите, които са преведени от ищеца на ответника през м.декември 2022г. (4000 от общо 5000лв.) и през м.януари и м.февруари.2023г. представляват цена на закупени от ответника по поръчка на ищеца леки автомобили втора употреба от чужбина и разходи за тяхната доставка. В този период ответникът купил от името на ищеца общо 3 автомобила, един от които регистрирал на свое име и оставил за себе си, а останалите били продадени, като парите от продажбата били предавани на ищеца или неговата съпруга. Сумата от 750 лв., която била преведена през м.май.2023г. представлявала разлика между дадените от ищеца за пореден път за закупуване на автомобили суми и действителните разходи за това.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото 2 доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните Н. Т. Н. и В. О. А., че същите в продължение на дълги години са имали близки, приятелски отношения.

Според показанията на свидетелката Н.Д.И., съпруга на ищеца, двамата са били семейни приятели, поддържали връзка и се виждали често, излизали заедно, гостували си. Били в много близки отношения. Свидетелката знаела, че ответникът се занимавал с внос на автомобили и за тази своя дейност вземал пари от съпруга й. На два или три пъти тя била свидетел, как съпругът й дава пари на ответника. В един момент, когато ищецът си поискал парите, ответникът му казал, че няма. За Нова година били се събрали в къщата на свидетелката и ищецът, последният отново си поискал парите от ответника и двамата се разправяли по този въпрос, но не се стигнало до връщането им. Свидетелката твърди, че Н. е давал на В. 11 200 евро в периода 2022 – 2023г. давал му както на ръка, така и чрез банкови преводи.

Свидетелката твърди, че закупените от съпруга й имоти в село **** са с парични средства получени от него и сестра му от две застрахователни компании след смъртта на баща им.

Свидетелят В.И.И. установява, че познава страните по делото, В. познавал покрай работата си, тъй като му карал коли от Италия, а Н. познавал от казармата. Твърди, че е продавал в автокъщата си оставени автомобили общо закупени от В. и Н. и после им давал „техните“ пари. Това ставало през периода 2021-2023г. Те двамата били много близки. Свидетелят често присъствал на техни уговорки във връзка със закупуването и продажбата на автомобили. Случвало се да носи техни пари на съпругата на Н.. Свидетелят знаел за закупените от Н. дворни места в село ****, тъй като той ги продал.

Бил свидетел как В. дал на Н. 5000лв. в заем за закупуването им, както 2000лв. за разходите пред нотариуса.

Според представените и неоспорени от насрещната страна извлечения от сметката на ищеца, същия е извършил следните банкови преводи по сметка на ответника: на 01.02.2023г. 3500лв., на 23.01.2023г. 3200лв., на 01.12.2022г.

5000лв., на 18.11.2022г. 10000лв. и на 11.11.2022г. 1000лв. В нито един от извършените преводи не е посочено основание различно от „превод“.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

3

Няма спор между страните, че горепосочените суми са преведени от страна ищеца по банкова сметка на ответника. Спорът по делото е относно тяхното основание.

В конкретния случай ищецът е основал исковата си претенция на съществуващи между страните договорни отношения – по договор за паричен заем и е претендирал процесните суми като дължими му именно на това основание – връщане на предоставен паричен заем. В този случай ищецът следва да установи не само, че е предал на ответника процесните парични средства (което е установено), а и е постигнал с него уговорка относно основанието на което му ги предоставя, а именно като паричен заем и, че подлежат на връщане, дори и да не е определен срок за същото. Липсват в случая писмени доказателства относно основанието на което са предоставени претендираните за връщане суми. Съобразявайки изложените твърдения от ищеца за постигнати уговорки между страните и установените няколко различни банкови превода в продължителен период от време, би могло да се приеме, че забраната на чл. 164, ал.1 т.3 ГПК в случая намира приложение само за превода от 10000лв. Поради недопустимостта на свидетелски показания за установяване на основанието за същия, независимо от свидетелските показания, следва да се приеме, че в тази част исковата претенция е недоказана, след като липсва друго допустимо доказателство установяващо по безспорен начин основанието на което са предоставени тези парични средства, каквото би било изписването му при нареждане на банковата операция.

За останалите парични преводи, с оглед размера им (под 5000лв.) поначало е допустимо със свидетелски показания да се установи основанието им. Съобразявайки обаче свидетелските показания в конкретния случай, не би могло да се приеме, че ищецът е доказал претенцията си в тези части.

Показанията на съпругата му Н.Д.И. на първо място са показания на свидетел, който е заинтересован от изхода на спора и то в такава степен, че само по тази причина съдът не следва да цени показанията й. На следващо място показанията на свидетелката са твърде общи, че ответникът дължи на съпруга й пари, но дали са точно тези, които са преведени с посочените банкови преводи не става ясно, още повече при наличието на безспорно установените техни дългогодишни близки приятелски и професионални отношения, свързани с купуването и продаването на леки автомобили. Вторият свидетел 4

В.И., за който няма основание да се приеме, че е заинтересован от спора за разлика от първата свидетелка, установява общ между страните „бизнес“ с автомобили, при който е имало множество случаи да имат финансови отношения помежду си и с трети лица, включително и със свидетеля.

Последният сочи и на такива техни отношения по повод закупени от ищеца имоти в село ****. Т.е. през годините, с оглед близките си приятелски и дори професионални отношения между страните са възниквали множество случаи на предоставяни от единия на другия пари по различни поводи (т.е. различни основания). По тази причина, за да бъде установено, че конкретен банков превод е паричен заем и подлежи на връщане, това трябва да бъде категорично установено, което в случая не може да се приеме, че е налице.

И на последно място, прави впечатление и нелогичността на изложените в исковата молба факти, че ищецът разполага с пари и просто е готов по всяко време да ги предоставя на ответника в заем (явно безвъзмездно), като по този начин финансира дейността му и същевременно вторият пък по всяко време ще е готов да му ги върне. Този извод на съда се затвърждава и от показанията на свидетеля В.И., че страните по делото са развивали съвместна дейност свързана с купуването и продаването на автомобили, което е „спестено“ от ищеца в исковата му молба, но което обстоятелство е именно онзи елемент, който води до нелогичността на твърденията му.

По изложените съображения исковата претенция следва да бъде изцяло отхвърлена като недоказана. При този изход на спора, съдът не следва да обсъжда останалите възражения на ответника и съответно доказаността на неговите твърдения относно „действително основание“ на процесните банкови преводи, което щеше да е от съществено значение, ако исковата претенция беше заявена на друго основание, различно от договорното.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски за настоящото производство в размер на 1200 евро адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

5

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Т. Н. ЕГН********** с адрес гр. Русе, **** срещу В. О. А. с ЕГН********** с адрес село ***, обл. Русе, **** иск за заплащане на сумата от 11 222,86 евро, представляваща невърната сума по договор за заем от 11.11.2022г., като недоказан.

ОСЪЖДА Н. Т. Н. ЕГН********** с адрес гр. Русе, **** да заплати на В. О. А. с ЕГН********** с адрес село ***, обл. Русе, **** сумата от 1 200 евро разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6