Решение № 497 от 15.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. Пловдив, 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря София Г. Чаушева като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330107209 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от „Профи Кредит България“ ЕООД против С. А. А. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 2309/01.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 3893/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII граждански състав, както следва: 2 743, 80 лв. – главница по договор за потребителски кредит №....; сумата от 378, 89 лв. – възнаградителна лихва за периода от 23.04.2019 г. до 31.07.2019 г., сумата от 3 013, 93 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, и сумата от 770, 42 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.07.2019 г. до 25.02.2021 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.02.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.

Съдът констатира, че с доклада по делото неправилно е приел, че е сезиран и с иск за заплащане на сумата от 26, 74 лв. – обезщетение за забава за периода от 24.02.2019 г. до 31.07.2019 г., доколкото макар Заповед № 2309/01.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3893/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII граждански състав, да е издадена и за тази сума, последната не се претендира в производството пред исковия съд. В този смисъл не е налице пречка с решението по делото посочения пропуск да се отстрани, доколкото 1 доказателствената тежест е надлежно разпределена между страните и защитата им не е ограничена.

Ищецът твърди, че на 27.12.2018 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № ...., по силата на който на длъжника била предоставена сумата от 3 000 лв. срещу насрещното му задължение да върне последната, ведно с начислена възнаградителна лихва или сумата от 4 451, 04 лв. на 24 месечни вноски. С договора било установено заплащане на възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги от 3 601, 44 лв., като след включване на задължението по закупения пакет от допълнителни услуги, размерът на вноската е от 335, 52 лв., която месечна вноска е платима на 23-то число на месеца. Сочи, че заемната сума е преведена по банкова сметка, посочена от длъжника, на 27.12.2018 г. Сочи, че по силата на чл. 4 от Общите условия към Договора е установено задължение за заплащане на договорно възнаграждение, съгласно погасителния план, като към датата на обявяване на задължението за предсрочно изискуемо е в размер на сумата от 378, 89 лв. Твърди, че на основание чл. 15 от Общите условия дължи заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в общ размер от 3 601, 44 лв., като след осъществено частично плащане на сумата от 2 078, 16 лв., останало непогасено задължение от 3 013, 93 лв. Поддържа, че сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е задължително за сключване на договора за потребителски кредит и е по избор на потребителя. Твърди, че предоставените услуги по сключения допълнителен пакет са следните: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Сочи, че потребителят може да се възползва от всяка една от тези услуги, като задължението за заплащане на възнаграждение е с оглед предоставената възможност за ползването им. Поддържа, че длъжникът е заплатил три пълни и една непълна погасителни вноски, поради което и на основание чл. 12.3 от Общите условия кредиторът е обявил вземането за предсрочно изискуемо на 16.08.2019 г. По така изложените съображения претендира заплащане на непогасените задължения и уважаване на предявените искове.

Ответникът С. А. А. е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Твърди, че е погасил изцяло получените суми по договора чрез плащания на Кеш терминал, на които не се издават разписки.

Счита, че клаузите на договора, установяващи задължение за заплащане на възнаградителна лихва и възнаграждение по пакет допълнителни услуги са нищожни. Счита, че допълнителното споразумение за предоставяне на допълнителни услуги е нищожно, тъй като посочените в последното услуги са фиктивни, като последните нямат стойност като самостоятелни услуги, а се заплащат общо от потребителя като допълнително възнаграждение по 2 договора за кредит. Счита, че по този е установен допълнителен, скрит разход по кредита, който не е включен в годишния процент на разходите по кредита.

Твърди, че сключването на допълнително споразумение представлява условие за отпускане на кредита, поради което длъжникът е бил принуден да го сключи, което представлява допълнително основание за неговата нищожност.

Сочи, че предоставената по договора за кредит сума е в размер от 3 000 лв., от която са заплатени по твърдения на ищеца сумата от общо 1 879, 27 лв., поради което ответникът би дължал сумата от 1 120, 73 лв. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 2309/01.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 3893/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII граждански състав, както следва: 2 743, 80 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ....; сумата от 378, 89 лв. – възнаградителна лихва за периода от 23.04.2019 г. до 31.07.2019 г., сумата от 3 013, 93 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата от 26, 74 лв. – обезщетение за забава за периода от 24.02.2019 г. до 31.07.2019 г. и сумата от 770, 42 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.07.2019 г. до 25.02.2021 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.02.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.

Против заповедта за изпълнение е депозирано в срок възражение от длъжника, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Исковете са предявени в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговорят на специалните изисквания за тяхната допустимост.

От договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ..., сключен между С. А. А. и „Профи Кредит България“ ЕООД, се установява, че кредитодателят се е задължил да предостави в полза на кредитополучателя сумата от 3 000 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс, ведно с включена възнаградителна лихва или сумата от 3 общо 4 451, 04 лв. на 24 месечни погасителни вноски. Установен е годишен лихвен процент от 41, 17 % и годишен процент на разходите от 49, 89 %.

В договора е уговорено, че кредитополучателят дължи заплащане на такса по закупен пакет „Допълнителни услуги“ в размер на сумата от 3 601, 44 лв., с размер на вноската по закупения пакет от 150, 06. Страните са договорили, че общият размер на подлежащата на връщане сума е от 8 052, 48 лв., като общият размер на вноската е в размер от 335, 52 лв.

Договорът между страните е сключен при отнапред установени от кредитодателя Общи условия.

Представено е Споразумение за предоставяне на пакет от „Допълнителни услуги“, в което е установено, че допълнителните услуги се изразяват в следните дейности: 1. приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;. 4. възможност за смяна на дата на падеж и 5. улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. С подписване на споразумението страните са постигнали съгласие, че 15 % от възнаграждението по закупения пакет, но не повече от 300 лв., представляват стойността на предоставената услуга за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, който разход е изцяло за сметка на кредитополучателя при сключване на споразумението, но заплащането му е разсрочено за срока на кредита. Установено е, че кредитополучателят има право, но не е длъжен да поиска, предоставяне на всяка една от посочените услуги през цялото време на. изпълнение на договора, като изпълни изискванията за осъществяване на всяка една от услугите, договорени и описани в Общите условия.

Представен е погасителен план към договора за кредит, в който е установен падеж на първата погасителна вноска на 23.01.2019 г. и падеж на последната погасителна вноска – на 23.12.2020 г.

В случая в производството по делото съдът намира за установено, че между страните е възникнало облигаторно правоотношение по силата на договор за кредит с така установените клаузи. До този извод съдът достигна при съобразяване на представените писмени доказателства. По делото е представен договорът за кредит, който носи подписа на длъжника, чието авторство не е оспорено в преклузивните за това срокове по чл. 193 ГПК, поради което следва да се приеме, че изявлението, обективирано в представения частен диспозитивен документ, изхожда от длъжника.

Процесното вземане е породено от сключен между кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД и длъжника – ответник, договор за потребителски кредит. По отношение на породеното между страните облигаторно 4 правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита и правото на отказ от договора.