Решение № 12 от 09.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. София, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Величка Борилова

Капка Павлова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20241001000534 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Въззивното производството е образувано по жалба на „Билдинг Сити Бургас“ ООД, чрез адв.Б. В. от САК насочена против Решение № 512/04.04.2024 г., постановено по т.д. № 2115/2023 г. по описа на СГС, ТО с което по предявен от „Колект БГ“ АД с ЕИК:203693558 иск с правна квалификация чл. 517, ал. 3 ГПК е прекратено търговско дружество „Билдинг Сити Бургас”ООД, ЕИК 202950398, което е осъдено да заплати и сторените от ищеца по делото разноски.

Във въззивната жалба се поддържа неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и поради неговата необоснованост.

Твърди на първо място въззивното дружество да не е ЕООД, а ООД, считано от 29.11.2023 г, когато с решение на едноличния собственик на капитала бил приет нов съдружник, капиталът бил увеличен от два на сто лева и дружеството било преобразувано.

Последното изключвало възможност дружеството да бъде прекратено, т.к. било налице изпълнение само върху дяловете, собственост на А. Б., представляващи едва 2% от капитала, а не срещу всички дялове в дружеството. Изложеното сочело от своя страна и на недопустимост на предявения иск.

На отделно основание се поддържа да е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от страна на първоинстанционния съд, изразяващи се в отказ да бъде допуснато и събрано своевременно поискано от ответника-въззивник и относимо към спора доказателство - съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпроса дали в счетоводството на страните по делото са осчетоводени плащания по извънсъдебно споразумение между страните.

По този начин СГС препятствал възможността на страната да ангажира доказателства за релевантен факт - извършени плащания към ищеца от страна на ответника, който същият съд приел за неустановен.

1

Насрещната страна не е взела становище по въззивната жалба.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение в неговата цулост и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства във връзка с оплакванията във въззивната жалба, приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск с правно основание чл.517, ал.4 ГПК от „Колект БГ“АД против „Билдинг Сити Бургас“ЕООД.

Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът е кредитор на парично вземане спрямо ответното дружество, произтичащо от договор за прехвърляне на вземания, сключен на 27.03.2020 г. и вписан в СлВп гр.Поморие с вх.рег. № 982/29.04.2021 г. между „Юробанк Балгария“АД и ищцовото дружество, с който банката му прехвърлила всички свои вземания, произтичащи от сключения от нея договори за кредит, наред с всички техни привилегии, искове и права на банката, във връзка с прехвърлените вземания.

За вземанията си спрямо А. Г. Б. - едноличен собственик на „Билдинг Сити Бургас“ЕООД, в качеството й на съдлъжник по договор за предоставяне на кредитна линия от 09.10.2008 г., спрямо самото дружество, като кредитополучател и спрямо Г. С. Б., като поръчител, банката кредитор се снабдила със Заповед за незабавно изпълнение и въз основа на нея - с изп.листа по няколко ч.гр.д. по описа на РС Бургас - съответно №№ 7787/2016 г., 7789/2016 г. и 8028/2016 г. С тях „Билдинг Сити” ЕООД, Г. С. Б. и А. Г. Б. били осъдени да заплатят солидарно на частния праводател на ищеца суми по договори за предоставяне на кредитна линия и инвестиционен кредит в общ размер от 6 883 930,89 лева. За принудителното им събиране било образувано изп. дело № 20168000401313 по описа за 2016 г. на ЧСИ И. Б., с район на действие - ОС Бургас, по което плащания за удовлетворяване вземанията на кредитора не постъпили.

С разпореждане на ЧСИ за овластяване на взискател ищецът бил овластен да предяви иск срещу „Билдинг Сити Бургас“ЕООД по реда на чл.517, ал.4 ГПК за прекратяване на търговско дружество „Билдинг Сити Бургас” ЕООД.

Поискано е от съда да постанови решение, с което по реда на чл.517, ал.4 ТЗ да прекрати „Билдинг Сити Бургас“ЕООД.

В отговора по исковата молба ответното дружество на първо място е навело доводи за недопустимост на предявения иск, поради отсъствие на предпоставките по чл.517, ал.4 ГПК.

Твърдяло е да е получило препис от исковата молба на 28.12.2023 г., а месец по-рано на 29.11.2023 г. едноличния собственик на капитала на дружеството взел решение за преобразуване на същото, като бил приет нов съдружник и дяловете били преразпределени, като А. Б. останала собственик само на 1 дял, равняващ се на 2 лв. или 2% от капитала на дружеството. Затова и последното не можело да се прекрати.

В условие на евентуалност поддържа неоснователност на предявения иск, вкл. липсата на предпоставките за преквалифицирането му в такъв по чл.517, ал.3 ГПК, поради отсъствие на процесуални и материални предпоставки за това.

След самостоятелна преценка на приобщените пред първоинстанционния съд доказателства решаващият състав във връзка с оплакванията във въззивната жалба за недопустимост и неправилност на обжалваното решение настоящият въззивен състав намира последното за валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт, по редовно предявен иск, в съответната форма и е подписано.

От фактическа страна няма спор и се установява от приобщените писмени доказателства и служебно извършената справка по партидата на ответното дружество, че към момента на предявяване на исковата молба същото е било ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала от 2 лв., е била А. Г. Б..

С вписване от 05.12.2024 г. /исковата молба е предявена на 14.11.2023 г./ е вписано преобразуване на дружеството от ЕООД в ООД, промяна на размера на капитала на дружеството - на 100 лв. и приемането на нов съдружник - С. Д. С., при разпределение на дяловете - съответно 2 лв. за А. Б. и 98 лв. да С. С..

2

Противно на поддържаното във въззивната жалба обстоятелството, че след предявяването на иска е била променена правно-организационната форма на дружеството /от ЕООД в ООД/, респ. - приет е нов съдружник и е извършено преразпределение на дружествените дялове, не предпоставя недопустимост на иска, респ. - на обжалваното решение на СГС, т.к. посоченият факт не е последващото - след предявяване на иска по чл.

517, ал. 4 ГПК - преобразуване предвиден като отрицателна процесуална предпоставка за разглеждането на иска.

Безпротиворечиво се възприема в съдебната практика / Решение № 138 от 12.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1753/2016 г., I т. о., ТК, Определение № 257 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д.

№ 1540/2021 г., II т. о., ТК /, недопустимо да е онова съдебно решение, което е постановено по нередовна искова молба, по непредявен иск - в противоречие с принципа на диспозитивното начало или по недопустим иск - при липса на положителна или отрицателна процесуална предпоставка за предявяването му. Доколкото въззивникът ответник не конкретизира коя от посочените хипотези поддържа да е налице следва да се посочи, че в случая исковата молба е редовна - отговаря на всички изисквания на чл.127 - чл.128 ГПК; с нея е предявен иск по чл.517, ал.4 ГПК, по какъвто именно се е произнесъл първоинстанционния съд; при наличие на всички положителни и отсъствие на отрицателните процесуални предпоставки за предявяването му.

В цитираните актове на касационната инстанция, на чиито разрешения се е позовал и първоинстанционния съд, последователно се възприема в хипотеза като процесната, при която в хода на висящо съдебно производство по предявен иск по чл.517, ал.4 ГПК е настъпила промяна на правно-организационната форма на ответното дружество /от ЕООВ в ООД/, последният факт да не се отразява на допустимостта на иска. Това е така, защото както искът по чл. 517, ал. 4 ГПК, така и този по чл. 517, ал. 3 ГПК са конститутивни и с тях се упражнява потестативното право на кредитора на едноличния собственик на капитала или на всички съдружници в дружеството с ограничена отговорност - длъжници на същия / чл.

517, ал. 4 ГПК /, респ. кредитора на съдружник или съдружници / не всички / в дружество с ограничена отговорност / чл. 517, ал. 3 ГПК /, да прекрати търговското дружество - ЕООД или ООД, за да удовлетвори вземането си от ликвидационния дял на длъжника. Абсолютни положителни процесуални предпоставки за предявяване на иска във всяка от хипотезите на чл. 517, ал. 3 и ал. 4 ГПК са наличието на висящо изпълнително производство, в което ищецът се явява взискател, а дружеството - ответник по иска по чл. 517 ГПК - трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност от дружествения му дял, както и наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на иска, от съдебния изпълнител.

Изричният протокол за овластяване има самостоятелно доказателствено значение за останалите обстоятелства, на които се основава иска: наложен запор върху дела на съдружника - длъжник, респ. върху всички дружествени дялове, изявление за прекратяване участието на длъжника - съдружник, връчено на дружеството-ответник / само за хипотезата на чл. 517, ал. 3 ГПК / и осуетено удовлетворяване на вземането от страна на дружеството трето задължено лице.

В случая няма спор, че към момента на предявяване на исковата молба са били налице всяка една от посочените предпоставки за предявяване на иска по чл.517, ал.4 ГПК за прекратяване на ответното дружество, като еднолично. Последващото преобразуване на ответното дружество от ЕООД в ООД /след предявяване на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК/, чрез придобиване дялове от увеличения капитал от нов съдружник, не е предвидено като отрицателна процесуална предпоставка за разглеждането на иска. То не изключва наличието на абсолютната положителна процесуална предпоставки - висящо изпълнително производство, с взискател ищеца и трето задължено лице - ответното дружество, идентична и за иска по чл. 517, ал. 3 ГПК, тъй като не се касае за различен правен субект на страната на ответника. Не се променят и обстоятелствата, релевантни за предявяването на иска по чл.517, ал.4 ГПК, независимо от неналожен запор върху всички дружествени дялове, защото липсва правно основание за това - новият съдружник не е длъжник на ищеца-взискател в изпълнителното производство.

3

Доколкото различието между двете хипотези се изчерпва единствено с липсата на изявление на взискателя за прекратяване участието на длъжника, като съдружник в дружеството - ответник, връчвано на дружеството от ЧСИ, като предпоставка за овластяването на взискателя за предявяване на иска по чл. 517, ал. 3 ГПК, то промяната в правно-организационната форма на ответното дружество, сама по себе си не изключва основанието по чл. 517, ал. 4 ГПК , защото няма промяна в обстоятелствата, на които се основава иска - осуетено удовлетворяване на взискателя от дружеството - ответник, като трето задължено лице във висящо изпълнително производство, предпоставило интерес от съдебен ред за прекратяване на дружеството, с цел удовлетворяване на взискателя, който правен интерес не е отпаднал. Тази промяна не е правоприемство между различни правни субекти на страната на ответника, изискващо удовлетворяване на предпоставки за предявяване на иска спрямо различен от конституирания с исковата молба правен субект, нито предпоставя различни правни последици, вкл. в целеното с иска производство по ликвидация, засягащи по недопустим начин чужда правна сфера / тази на новия съдружник /, който се счита известен за наложения запор, предвид вписването му.

Ето защо в хипотеза като настоящата при прекратяване на дружеството удовлетворяването на ищеца - взискател ще остане ограничено до размера на стойността на запорираните дружествени дялове / респ. ликвидационния дял на длъжника - съдружник /, независимо дали изчерпват всички или само част от дружествените дялове, формиращи капитала на ответното дружество.