Определение № 29 от 23.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29 гр. Пловдив, 23.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20265000600029 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал.2 вр. с чл. 341, ал.2, вр. с чл.

345 от НПК .

Образувано е по въззивна частна жалба на адв. П. М., служебен защитник на лишения от свобода А. Р. Ч., срещу определение № 816/23.12.2025г. на ОС-Пазарджик, постановено по ЧНД № 9718/2025г. на същия съд, с което е оставена без уважение молбата му за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода.

В жалбата се твърди необоснованост и незаконосъобрзност на съдебния акт. Сочи се отсъствие дължим от съда критичен анализ на становището на затворническата администрация за непостигнати цели на наказанието, при което незаконосъобразно е прието отсъствие на промяна в риска от рецидив, на разкаяние за извършеното престъпление, неспазване на затворническия режим и е постановен отказ за УПО на осъдения А. Ч..

Акцентира се на съхранените му връзки с близките и здравословно състояние на баща му, което повелява той да полага грижи. Сочи се още, че лишеният от свобода е декларирал готовността си за законосъобразен начин на живот и положени от него усилия за спазване на затворническите правила. Отправя се 1 искане за отмяна на определението и условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода Ч..

Началникът на Затвора- Пазарджик е депозирал писмено становище, че жалбата е неоснователна.

Въззивният съдебен състав, като се запозна с материалите по делото и доводите в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е допустима-изхожда от легитимиран субект, подадена е в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваното определение съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода А. Р. Ч. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието 9 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, наложено му с присъда № 10/06.10.2021 г. по НОХД № 304/2021 г. на Окръжен съд - Пазарджик на осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 и чл.

24 от НК като общо най-тежко наказание измежду отредените по НОХД № 304/2021 г. на Окръжен съд - Пазарджик; НОХД № 498/2019 г. на Окръжен съд - Благоевград; НОХД № 271/2020 г. на Районен съд - Пловдив и НОХД № 152/2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик.

Следва да се допълни, тъй като е относимо към предмета на настоящето дело, че видно от приложените в затворническото досие справка за съдимост и присъда по НОХД № 304/2021 г. на Окръжен съд – Пазарджик , всичките престъпления, за които е било наложено групираното наказание, са квалифицирани като рецидивни по смисъла на чл. 29, ал.1, б.а“ от НК.

Началото на наказанието е 16.07.2019 г.

Към 02.12.2025 г. осъденият Ч. фактически е изтърпял 6 години 4 месеца и 16 дни, от работа 0 дни. Остатъкът за изтърпяване на наказанието към тази дата е бил 3 години 1 месец и 14 дни.

Към датата на постановяване на първоинстанционния съдебен а к т - 23.12.2025г. , остатъкът за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ бил е 3 години и 22 дни.

Няма спор по делото относно наличието на първата предпоставка за предсрочно условно освобождаване на лишения от свобода Ч. - установеният в чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК срок е изтекъл.

2

Първостепенният съд е осъществил дължимата последваща преценка относно втората положителна предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК- дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. В проверявания съдебен акт са изложени ясни, убедителни и поради това споделяеми мотиви относно отсъствието на поведение на осъденото лице, което да сочи на пълното му поправяне и в този смисъл- постигнати цели на наказанието.

Наведените възражения за подценени, респ.- неправилно възприети доказателства, са неоснователни, с изключение за приетото Ч. да е наказван по реда на ЗИНЗС. Съобр. изискванията на чл. 437, ал. 2 и ал. 3 и чл. 439а, ал. 1 и ал. 2 от НПК, доказателствата за поправянето на лишения от свобода се установяват от оценката му по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от с.з. и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

В обхвата на изводимото от доказателствените източници първостепенният съд е реализирал оценъчната си дейност и е формирал изводите си.

В становището на Началника на Затвора- Пазарджик се сочи, че:

След постъпване на лишения от свобода в пенитенциарното заведение, където пребивава за пореден път, процесът на адаптация е преминал нормално, благодарение на опита му от предишните изолации и познаването на затворническите правила.

Ч. демонстративно и частично поема отговорност за криминалното си поведение, но не приема за справедлива постановената спрямо него присъда, не е самокритичен и не изразява съжаление и мотивация за промяна. Той е с утвърдено асоциално поведение, склонен е да измества вината си, да се представя като жертва или да заплашва с автодеструктивни прояви.

Търпи наказанието си като неработещ, не е мотивиран да извършва трудова дейност и не се включва в специализирани програми, спортни и културно-масови инициативи.

Поощряван е веднъж с писмена похвала за поддържане на реда и чистотата, но това е било 2021г.

Окръжният съд е следвало да изключи от фактите, на които се 3 позовава, наложените на Ч. от 14.11.2019г. до 18.07.2025г. 8 наказания за допуснати дисциплинарни нарушения.

Видно е от приложената в затворническото досие Заповед№1148/18.07.2025 г., последното наложено му наказание е било за срок от пет дни. Предходно наложеното му- със Заповед№90/17.01.2025 г., е писмено предупреждение.

Сроковете на наложените му наказания-и за последните две, и за предхождащите ги 6, са изтекли преди повече от 1 година. По силата на чл. 109, ал. 1 от ЗИНЗС осъденият се смята за ненаказван. Това е единственото наведено във въззивната жалба оплакване, което е основателно, но не внася промяна във формирания от окръжния съд краен извод.

При извършената първоначална оценка на правонарушителя степента на риска от рецидив е установена във високите стойности – 101 т. по скалата на ОЕйСис, с отчетени 1 0 проблемни зони, поради: извършване на престъплението, за което търпи наказанието, под въздействието на алкохол и наркотични вещества; многократни предходни осъждания и пребивавания в затвора; отношението към правонарушението - приема отчасти извършеното правонарушение, не разбира мотивите за криминалното си поведение, не осъзнава какво е причинил на жертвата, не приема постановената му присъда за справедлива и я смята за завишена; трудово неангажиран, няма изградени трудови навици; разчита на собствени доходи, като голяма част от тях са придобити от кражби и грабежи; междуличностни проблеми - склонен е към враждебно и агресивно поведение в определени ситуации, не умее да овладява гнева си; не разпознава проблемите и отрича да има такива, не е способен да ги решава, не си поставя цели и не ги постига.

Степента на риска от вреди по време на изтърпяване на наказанието е определена като висока за него самия, за служителите и останалите лишени от свобода, като не е изключено да прояви вербална агресия към някои от тях при наличие на ситуативни подбудители.

Заложено в плана на присъдата е работата с лишения от свобода да е насочена към постигане на положителна промяна в установените проблемни зони.

Значителна тежест за преценката дали преследваните цели са постигнати има обстоятелството, че при изготвената последна преоценка на риска от рецидив на правонарушителя не се регистрират промени в 4 стойностите, той е непроменен- 101 т.

Становището на Началника на затвора е молбата за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание да не бъде уважена, защото въпреки водената социалновъзпитателна работа с лишения от свобода, не са налице трайни позитивни промени в поведението, криминалните нагласи, начина на живот и обкръжение, в уменията му за мислене. Същото становище е изразено писмено и пред настоящия съд.

Идентични констатации се съдържат в изготвената експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние за лишения от свобода А.

Ч..

Прочитът на материалите по делото дава основание и въззивният съд да приеме, че липсват доказателства за завършен, необратим процес на поправяне при лишения от свобода Ч . . Втората кумулативно изискуема предпоставка на чл. 70, ал. 1 от НК не е налице.

Изводът на окръжния съд не е произволен, както се твърди в жалбата, а е съответен на приложените по делото доказателства. От тях се установява несъмнено висок и непроменен при пенитенциарния престой риск от рецидив, отказ да се приеме справедливостта на наложеното наказание, отсъствие на желание за труд при непритежавани трудови навици. Това очертава като несъстоятелно наведеното пред настоящия съд възражение, че лишеният от свобода е дал доказателства за поправянето си и те са достатъчни спрямо него да се приложи установеният в чл. 70 от НК институт. Незагубило актуалност и задължително за прилагане е виждането, изразено в Постановление № 7 от 27.VI.1975г.,П ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987г. ПВС, че институт на условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода следва да намери приложение само тогава, когато преди да е изтекъл целият срок на наказанието поправянето на осъдения е постигнато и целите по чл. 36 от НК са удовлетворени.

Неотносими към дължимата от съда в настоящето производство преценка са съхранените семейни връзки на Ч., твърдените /но недоказани/ негови синовни задължения. Наведеното, че той е декларирал готовност за законосъобразен живот на свобода, е в непреодолимо противоречие с 5 доказателствата за отсъствие на положителни промени в нагласите и поведението му .

Частната жалба е неоснователна. Атакуваното с нея определение е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 816/23.12.2025г.

Пазарджик, постановено по ЧНД №9718/2025г. на същия съд. на

ОС-

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6