Определение № 337 от 02.03.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 337 гр. София, 02.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бранислава Павлова

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Частно касационно гражданско дело № 20238003100303 по описа за 2023 година Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Н. Д. А. против определение № 2600 от 11.11.2022 г. на Окръжен съд- Пловдив, постановено по в. ч. гр. д.

№ 2719/2022 г., с което е потвърдено определение № 9015 от 22.08.2022 г., постановено по гр. д. № 5217 по описа за 2022 г. на ПРС, с което е върната исковата молба, подадена от Н. Д. А. срещу Е. Х. А. в частта й, с която е предявен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 1/7 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. 4. 3, находящ се в гр. Пловдив, *** – в, ет...., ведно с 25, 68/5425 ид. части от поземлен имот с идентификатор ...... и в посочената част е прекратено производството по делото.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следния правен въпрос: „Допустимо ли е иск за делба по чл. 34 от ЗС да се съединява с иск по чл.23 СК – за трансформация на лично имущество, вложено в придобития през време на брака имот?“.

В срок няма постъпил отговор от ответницата по касационната жалба Е.

Х. А..

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна 1 страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебeн акт.

С обжалваното определение въззивният съд е приел, че първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Н. Д. А. срещу Е. Х. А. за установяване в отношенията между страните, че на основание чл. 23, ал. 2 от СК, по силата на частична трансформация на лични средства в придобиването на недвижим имот по време на брака, ищецът е собственик на 1/7 ид. ч. от описания в исковата молба недвижим имот и за делба на същия имот.

За да потвърди определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото в частта му по предявения иск с правно основание чл. 23, ал. 3 СК, въззивният съд е приел, че преобразуването на лично имущество на основание чл. 23, ал. 2 СК може да бъде установено в делбения процес чрез възражение или инцидентен установителен иск. Когато обаче ищецът е предявил срещу същия ответник иск за делба за същия имот, за ищеца не е налице правен интерес от предявяване и на установителен иск по чл. 23, ал. 2 СК с исковата молба, инициирала делбеното производство, тъй като предмет на установяване в първата фаза на делбата е налице ли е съсобственост, между кои лица и при какви права, поради което със силата на присъдено нещо на решението по допускане на делбата ще се установи обема на права на всички съсобственици върху вещта. По тези съображения е направен извод, че ищецът няма правен интерес да предявява с иска за делба и установителен иск за собственост, тъй като правата му ще бъдат установени със сила на пресъдено нещо с решението по допускането на делбата и доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, а в случая същият не се установява по отношение на установителния иск по чл. 23, ал. 2 СК, последният се явява недопустим.

При тези мотиви на съда касационно обжалване следва да се допусне по поставения от касатора правен въпрос на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на изводите на съда с практиката на ВКС.

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване :

По силата на чл. 342 и 343 ГПК в първата фаза на делбеното производство е допустимо всеки от съделителите, чрез иск или възражение, да въведе в предмета на делото спорно преюдициално правоотношение, имащо значение за съсобствеността върху вещите, чиято делба се иска и обема права на съсобствениците. Имайки предвид, че по своя характер искът по чл. 23, ал. 2 СК е положителен установителен иск за собственост и в зависимост от изхода на спора по него ще се определи имуществото, което следва да се допусне до делба и при какви делбени части, то и следва извод, че е допустимо иск за делба по чл. 34 от ЗС да се съединява с иск по чл.23, ал.2 СК за установяване на пълна или частична трансформация на лични средства в придобиване на вещни права през време на брака. В същия смисъл е и практиката на ВКС /решение № 4 от 2.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2452/2021 г., I г. о./, която се споделя от настоящия състав и според която твърденията за пълна или частична трансформация на лично имущество по 2 смисъла на чл. 23 СК могат да бъдат въведени в предмета на делото за делба било чрез иск (при условията на първоначално или последващо обективно съединяване на искове), било чрез възражение.

Предвид отговора на правния въпрос, неправилен е изводът на въззивния съд, че е недопустимо иск за делба по чл. 34 от ЗС да се съединява с иск по чл.23, ал.2 СК, поради което и обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на районния съд за продължаване на производството.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2600 от 11.11.2022 г. на Окръжен съд- Пловдив, постановено по в. ч. гр. д. № 2719/2022 г.

ОТМЕНЯВА определение № 2600 от 11.11.2022 г. на Окръжен съдПловдив, постановено по в. ч. гр. д. № 2719/2022 г. и потвърденото с него определение № 9015 от 22.08.2022 г., постановено по гр. д. № 5217 по описа за 2022 г. на Районен съд – Пловдив за прекратяване на производството по иска по чл. 23, ал.2 СК.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3