Решение № 16598 от 14.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16598 гр. София, 14.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ..... при участието на секретаря ... като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20221110106077 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.

Образувано е по предявен от ....... срещу В. Н. Т. и В. Н. Т. положителен установителен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС в землището на село ..... наследодателите на ищеца .... и ...., придобили процесния имот по наследство и давностно владение от бащата на ...... след смъртта му през 1921 г., са били собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ....... по КККР, одобрена със Заповед РД .....12.02.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 04.12.2017 г., с адрес на поземления имот: с. ....., район ......., м. ......, Столична община, с площ от 539 кв. м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, с предишен идентификатор ....., с номер по предходен план ......, съседи - изток ПИ с идентификатор ... (бивш имот ....) запад - ПИ с идентификатор .... - път (бивш имот ....), север - ПИ с идентификатор ...... (бивш имот 410), юг - ПИ с идентификатор ....... (бивш имот 412).

В ИМ се твърди, че процесния поземлен имот попадал в границите на урбанизирана територия, определена с околовръстен полигон на с. ....., район ......., одобрен с протокол № 61/23.07. 1999 г. и Решение № 12 на Столичен общински съвет. Същият попада в устройствена зона Жм1 - жилищна зона с малкоетажно застрояване в природна среда и същият представлява нива, десета категория, нанесена в кадастрален лист № Г-24-6-А в местността „.....

Ищецът твърди, че наследодателите му .... и .... са притежавали и обработвали в землището на село ..... 32 дка ниви и ливади, включително и нива в местността „.......” с площ от 3577 кв. м. Целият имот са получили като наследство от бащата на ....., починал през 1921 г. и друга част от майката на .., която като вдовица е живеела при него, починала през 1936 г.

..... заедно с още 28 жители на с. ......, Самоковска околия закупили цялото землище на село ..... състоящо се от ниви, ливади, пасища и гори от братя ....., жители на гр.

Панагюрище в два последователни „Продавателни записа“ през 1897 г. и 1900 година.

1

Съгласно втория продавателен запис, издаден от „Национален централен архив“ като купувач с № 10 бил ...... След смъртта си през 1921 г. ..... оставил своя дял на наследниците си - съпругата му и синовете му ..... с трима братя и две сестри. Синовете и дъщерите си разделили една част от наследствения имот, а след смъртта на майката (която живяла при .....), през 1937 г. разделили окончателно наследствения имот с доброволен договор за делба.

Този договор бил оставен за съхранение при най- възрастния от братята. От наследения имот ..... през 1935 г. записал 21 дка в „Емлячния регистър“ в с. ...., Самоковска околия, към която се водило кметското намесничество на с. ...... След 1935 г. „Емлячният регистър“ не бил воден или ако е бил воден, не бил открит. Следващото деклариране на имота си ..... извършил през 1949 г. с данъчни декларации за 31 дка също в с. ...., Самоковска околия и последно декларирал 32 дка с опис- декларации за влизане в ТКЗС през 1958 г.

Този имот от 32 декара бил обработван от .. и съпругата му ..... до внасянето му в ТКЗС през 1958 година, видно от Удостоверение № 30/22.12.2014 г. издадено от кметството на с. ..... и са били членове на ТКЗС до края на живота си.

На 25.10.2000 г. за първи път бил изготвен помощен кадастрален клан на основание притежаваните земеделски земи преди внасянето им в ТКЗС, обявен в ДВ бр.98/61.12.2000 г., в който е възстановено правото на собственост върху нива с площ 3577 кв. м. в местността „.... на наследниците на ...., видно от скица № 1/15.05.2002 г. Имотът попадал в урбанизирана територия, определена с околовръстен полигон на с. ....., район ......., одобрен с протокол № 61/23.07. 1999 г. и Решение № 12 на Столичен общински съвет.

През 2007 г. с Решение № 505/5.11.2007 г. на ОСЗГ, община ......., заповед на кмета на община ....... № РЛ-....17.07.2007 г., издадена по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, удостоверение № 94- А-101/17.07.2007 г., издадено от Главния архитект на община ......., издадено по чл. 13, ал.5 от ППЗСПЗЗ и скица № .../08.06.2007 г. от ГИС, гр. София, издадена по изискванията на чл. 14 от ЗСПЗЗ, било възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници нивата в местност „.... с площ от 3443 кв. м., бивш имот .... на наследниците на ..... Възстановените 3443 кв. м. по действащия помощен кадастрален план, приет по реда на чл. 13, ал. 1 от ППЗСПЗЗ попадали в имоти с планоснимачни номера ......, ..., ...... и .....

Излага, че в грубо нарушение на действащите по това време закони имоти с планоснимачни номера ......, ... и ...... били раздадени в периода от 1975-1980 г. за построяване на вили на близки до тогавашната власт. Бил нарушен чл. 86 от ЗС до изменението му с ДВ бр. 31/1990 г., според който кооперативната собственост не можело да се придобива по давност. Съгласно чл. 11 от ПУ на ТКЗС утвърден с Указ ДВ бр. 14/1958 г. внесената земя в ТКЗС оставала собственост на лицата, които са я притежавали до включването й в ТКЗС.

Без никакво законово основание имот с планоснимачен № ...... бил предоставен с Протокол № /17.03.1977 г. на .... от УС на ППО, кв. .... като единствен стопански двор.

Същият не бил член на ТКЗС, не притежавал земеделски земи в с. ..... до 1958 г., видно от Удостоверение № 8 от 14.02.2000 г., издадено от кметството на с. ...... С имот с планоснимачен № ...... разширил двора на вилата, която бил построил незаконно в имотите на други собственици. Неговите близки също нямали имоти в местността „..... ..... Т. и наследниците му дори не били жители на с. ......

УС на ТКЗС нямало никакво законово основание да раздава имоти за вили дори и на членове на ТКЗС, тъй като съгласно чл. 2 , ал.3, т. 1 от „Правилник за приложение на закона за трудовата поземленост“ ДВ бр.189/20.06.1946 г. единствен орган, който бил упълномощен да признава единствен стопански двор била общинската комисия за ТПС.

През 2011 г. със заповед № РД-...../15Л2.2011 г, на изпълнителния директор на „Агенцията по геодезия, картография и кадастър“ (АГКК) била утвърдена кадастрална карта включително и за имот № ...., в която като собственици на имота не били записани наследниците на ...., въпреки, че в единствения съществуващ одобрен кадастрален план до 2011 г., именно те били записани като собственици. Като собственици на имот № ...... били 2 записани наследниците на ...., притежаващи нотариален акт по давност.

Ищецът завел дело в Адмнистративен съд - София град срещу заповедта на изпълнителния директор на АГКК. С решение № 2374/31.01.2014 г. ВАС обявил, че заповедта е незаконосъобразна в частта за имот ...., защото не била съобразена с Решение № 505/5.11.2007 г. на ОСЗГ, община ......., което имало силата на констативен нотариален акт.

ВАС постановил имот с планоснимачен № .... да бъде записан като собственост на наследниците на ...., а имоти с планоснимачни номера № ......... и ...... да бъдат записани като собственост, както на наследниците на ...., така и на наследниците на ...., като след разрешаване на спора за материалното право по исков ред за тях оставала възможността да инициират процедура по чл. 53 ЗКИР за изменение на ККР.

На основание решението на ВАС в АГКК били направени промени в кадастралната карта и имот с планоснимачен № ...... имал нов идентификатор ........

Това била втора молба на ищеца до съда. Първата била през 1998 г., когато разполагал само с две решения на Поземлената комисия в община ........ Помощният план не бил изготвен, а ВКС обявил двете решения на Поземлената комисия № 1374/25.12.1992 г. и № 5313/27.07.1998 г. за нищожни, защото на първото нямало подписи на цялата комисия, а по отношение на второто не бил спазен чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ за повторно произнасяне.

Поземлената комисия в община ....... му била издала нищожни документи за собственост.

Иска от съда да обяви притежавания нотариален акт от ответниците за нищожен и ответниците да преместят ограда по границите, определени в земеразделителен план, съгласно скица № .../18.12.2006 г., издадена от ГИС - София ЕООД.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците. Считат исковата молба за неоснователна и недоказана.

Излагат, че завеждането на иск било опит за заобикаляне на материалния закон и съществени процесуални правила, за да се постигне пререшаване на вече решен съдебен спор с влязло в законна сила съдебно решение. Представеното като уж нововъзникнал факт Решение № 505/5.11.2007 г. на ОСЗГ, община ......., не представлявал такъв, тъй като това било пето или шесто поред заявление на ищеца претендент от 1992 г. Същото било издадено в противоречие със закона и наличните доказателства, а също така и в противоречие и несъобразяване с мотивите, изложени в решение на СРС, 44 състав от 27.03.2001 г., влязло в законна сила на 30.06.2005 г. Цитираното решение, както и триистанционната му проверка, установявали категорично и безпротиворечиво липсата на активна легитимация на ищеца, както и липсата на доказателства относно обема на претендираната площ на процесната нива. Първоначалната претенция със заявлението за възстановяване на собственост върху земеделски земи е 2 декара, постоянно, в продължение на повече от 15 години е увеличавана от заявителя до размер на 3.577 декара. Правилно решаващия съдебен състав приел за доказано, че следвало да бъдат възстановени само 1200 кв. м. И от двете издадени удостоверения от кметството на с. ..... от 25.08.1998 г. и от 04.10.1999 г. било видно, че в емлячния регистър на името на ...., наследодател на ищеца, в местността „...... били записани само 1200 кв. м. Не било истина, че наследодателят на ответниците придобил имота без правно основание - земеделски земи в местността „...... никога не били ползвани от ТКЗС, а били обработвани частно и поради тази причина били раздадени на частни лица, включително на .....й Т.. Той се явявал наследник на Виден Лазов Т., който бил член на ТКЗС, с. ..... и внесъл в стопанството 30,8 дка. Същият притежавал дворно място от 1000 кв. м., ведно с построената в него къща и още през 1977 г. с решение, въведено в Протокол № 1 УС на ППО .... му признал този имот за „единствен стопански двор“. Наследодателят на ищеца не бил внесъл в активите на ТКЗС претендираната и призната му с последното решение на ОСЗГ като обем площ от 3577 дка, а само 1200 кв. м., за които твърдят, че не са идентични с имота на ответниците. Позовават се на изтекла придобивна давност.

Ответниците ползвали, стопанисвали и си служели с имота в изключително дълъг период от време. Изразили знанието и съзнанието, че владеят и стопанисват имота с цел да своят. Това се отнасяло и за наследодателя на ответниците - техен баща, поради което претендират приемственост по отношение на изтеклата придобивна давност. Владеели имот на правно 3 основание почти 60 години, а от 05.03.2008 г. били титуляри на собствеността по силата на нотариален акт, били добросъвестни владелци и по отношение на тях следвало да се приеме, че тече кратката 5-годишна придобивна давност. Претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на иска:

Настоящият спор е по предявен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за установяване на собственост върху земеделска земя към минал момент (момента на внасяне на земеделския имот в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация), при който не е предмет на разглеждане въпросът, дали постановените далеч след този минал момент административни актове (решения на ПК, сега ОСЗГ) са действителни или не.