Определение № 35574 от 27.08.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35574 гр. София, 27.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110175291 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от **** срещу С. М. М., с която са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1 217,13 лева, представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 17.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 198,73 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 03.07.2024 г., сумата от 34,91 лева, представляваща главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 17.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 8,38 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 03.07.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 43426/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника като собственик на процесния имот, находящ се в г**** с аб. № ***, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до посочения имот топлинна енергия, като ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от периода, за който се отнасят, а като не е сторил това, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения по-горе размер.

Поддържа, че съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от *** на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. М. М., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 1

ГПК особен представител - адв. И. Н., е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете при твърдението, че липсва прозрачност относно начина на начисляване на сумите за топлинна енергия, тъй като не е представена изравнителната сметка за съответната година, а освен това няма данни тя да е получена от него или представител на етажната собственост.

Оспорва доказателствената стойност на представеното извлечение от сметка, тъй като е изходящ от ищеца частен документ, удостоверяващ изгодни за него факти. Оспорва отчитането на топлинната енергия да е извършено съгласно нормативната и договорна уредба, поради което счита, че дяловото разпределение е неточно извършено. Счита, че системата за дялово разпределение се прилага от ФДР в случай, че в имотите на потребителите, чиято собственост общо възлиза на най-малко 90 % от отопляемия обем в сградата – етажна собственост, са монтирани уреди за дялово разпределение или апартаментни топломери, какъвто настоящият случай не е. Сочи, че 1/3 от радиаторите в сградата не работят. Позовава се на отделни клаузи от ОУ на ищеца, които цитира. Оспорва наличието на валидно сключен договор с ФДР, тъй като съставеният протокол не отговаря на законовите изисквания, поради което услугата дялово разпределение е следвало да се извърши от ищеца, а не от ***. Оспорва да са ангажирани доказателства относно показанията на общия топломер и водомер в абонатната станция за процесния период, както и относно наличието на проведени метрологични проверки, тъй като липсват свидетелства в тази насока, в който случай съдебно-техническа експертиза не следва да се допуска. Цитира множество разпоредби на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обосновавайки с тяхното приложение довода си за неточно отчитане на топломерите и водомерите. Оспорва да е доказано въвеждането в експлоатация на абонатната станция, както и отговаряла ли е тя на техническите изисквания. Счита за редно да заплати единствено реално потребено количество топлинна енергия. С тези съображения отправя искове за отхвърляне на предявените искове.

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период; обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период; стойността на доставената топлинна енергия; че сградата, в която се намира имотът, e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка; че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение; размерът на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение.

Ответникът следва да докаже възраженията си

/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответниците за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

За общоизвестно съдът следва да обяви на страните на основание чл. 155 ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от **** одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

2

По исканията на страните:

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като трето лице помагач на дружеството ***, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и, в случай на неточно изпълнение на това задължение, ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде уважено.

Представените от ищеца писмени доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.

Искането за задължаване на третото лице-помагач да представи всички относими документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период следва да бъде уважено.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде уважено, като същата бъде изготвена и въз основа на намиращите се в третото лице-помагач документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот, вкл. документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода. Следва да се отбележи, че страната сама избира процесуалния способ, до който да прибегне за установяване на факт с правно значение, който е в нейна доказателствена тежест. Нещо повече, допускането на експертизата не е обусловено от наличието на представени доказателства относно метрологичната годност на общия топломер в абонатната станция, още повече, че тя има за предмет на изследване именно този въпрос.

С оглед на оспорванията на ответника и при липсата на заявени твърдения за извършени плащания, съдът намира, че допускането на съдебно-счетоводна експертиза не се явява необходимо.

Следва да се приложи по делото ч. гр. д. № 43426/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219 ГПК *** като трето лице - помагач на страната на ищеца ****.

НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 30.10.2025 г. от 11.30 часа, за когато да се призоват страните.

ДОКЛАДВА делото съгласно изложеното в мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч. гр. д. № 43426/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, за послужване.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице-помагач *** в едноседмичен срок от съобщението да представи намиращите се у него документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба, включително документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение, документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки на представител на етажната собственост, протоколи за неосигурен достъп на служител на дружеството за отчет на измервателните уреди, документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.

ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани в исковата 3 молба, при депозит в размер на 350 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Т. Й. К., Специалност: ****.

УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след проверка на документите, намиращи се у третото лице-помагач, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот, както и че следва да посочи поотделно какви количества топлинна енергия са потребени за сградна инсталация, отопление и БГВ, респективно стойността на тези количества, като съобрази изравнителните сметки.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на съдебносчетоводна експертиза.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на правосъдието

(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.