Решение № 333 от 26.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Благоевград, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Миглена Кавалова-Шекирова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20241200500358 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена въззивна жалба о от Б. Г. З., М.

Г. Я. и И. Г. М., чрез адв.Н. Г., против Решение №897/18.12.2023 г. по гр.д.

№2763/22г. по описа на РС-Благоевград.

Жалбоподателите оспорват извода на съда, че след като е приел, че не може да се направи еднозначен извод, че праводателката на ответницата е пР.била имота на основание изтекла в нейна полза пР.бивна давност е приел, че ответницата е пР.била недвижимия имот на основание изтекла в нейна полза пР.бивна давност по чл. 79, ал. 2 от ЗСоб. Сочат, че така направения извод не почива на събраните писмени и гласни доказателства.

Считат, че от показанията на св. Й. К., не се установява действията на ответницата да се извършени през 2015 г., а следва да се приеме, че са извършени 2014 г., защото свидетелската сочи, че „леля Р. получи инфаркт 2014 г. След това нейната племенница Д. дойде от С. да я гледа. … Когато Д. дойде изхвърли всички стари мебели. Купи ново легло, смени прозорците, купи телевизор“.

„Д. смени дограмата, след това купи пералня, смениха старите легла.

Дори аз съм ходила да монтирам мебели-гардероби. Това беше по времето, 1 когато Р. беше на легло.“ Или жалбоподателите подържат, че няма данни на владение от ответницата на имота след прехвърлянето на имота на нея; действията които тя е сторила са от 2015 г., когато прехвърлителяката й е била жива. Следователно не е установено, тя да е влядяла имота непрекъснато, безсъмнено и спокойно.

Сочат да се съобрази от съда и факта, че в договора за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за гледане и издръжка Р.Б. е запазила за себе си правото на ползване т.е. ответницата е получила само голата собственост върху имота, като до смъртта на Р.Б. последната е живяла сама.

Сочат, е съдът не се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариалния акт- не е отменен акта, с който Р.Б. е призната за собственик на основание давностно владение на имота.

Считат за неправилно приетото от съда, че ответницата е добросъвестна и не е знаела, че пР.бива имот от несобственик. Ответницата и Р.Б. са роднини. Имало е приключило дело, с което е признато за установено, че Р.Б. не е наследница на К. Г. З.. Моли решението да се отмени и се постанови уважаването на иска.

Възиваемата депозира отговор на въззивната жалба. Сочи, че решението като краен резултат е правилно, но не споделя приетото от съда, че праводателката й не е пР.била имота на основание изтекла в нейна полза пР.бивна давност. Твърди, че тя е пР.бива правото на собственост върху ½ ид.ч. от него, с оглед на което на 16.5.2016 г. е съставен нотариален акт № 75/2016 г. за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имотпР.бит по давност Твърди, че Р.Б. единствено е владяла имота повече от 10 години.

Същата е била с постоянен адрес в гр. С.ул.И.*, видно от удостоворение за промени на постоянен адрес с изх. № 1/24.3.2023 г., че не е променяла постоянния си адрес от 2001 г.

Свидетелят Г. К., доведен от ищците, заявил „…Преди да се разболее чичо К.е, съм го виждала Р. да гледа двора. Виждал съм да я обработва градинката. Виждал съм я да работи в двора. Спомням си, че гледаха градина, както в дворната къща в С., така и на местността Р.… М. и И. са идвали до къщата, но е съм ги виждал да обработват дворното място. Те идваха по поводи. Те идваха на гости, при братята.“

2

Св. Й. К. също заявява, „… Повечето време живееха, там където гледаха животните в местността „Р.“, но домът им беше в град С. - … Дворното място, в къщата на С., го обработваше леля Р.. Копаеше това дворно място по три пъти в година… След смъртта на К., З.и идваха при Р., идваха като на гости.

Доколкото г-жа З.а си е запазила пожизнено правото на ползването тя се е превърнала в държател.

Счита, че от всички свидетели се установява, че Р. З.а явно е манифестирала, че счита процесния недвижимия имот за свой - обработвала е дворното място, приемала е ищите в къщата единствено и само като гости на различни поводи и никой не е отричал нейното право на собственост т.е. тя е упражнявала владение върху имота явно и необезпокоявано и към 16.5.2016 г., датата на съставяне на нотариалния акт № 752016 г.

Поддържа, че Д. К. е пР.била идеална част от имота и на основание изтекла в нейна полза пР.бива давност. Владяла е имота от 3.5.2016 г., когато с нотариелан акт № 89/2016 г. имотът й е прехвърлен срещу задължение за издръжка и гледане. Безспорно се установено, че след като през 2015 г. г-жа З.а е получила инсулт Д. К. се е преместила да живее от гр. С. в гр. С., като е поела всички грижи за г-жа З.а до настъпване на смъртта й. Д. К. от 30.5.2016 г. владее имота и давността е изтекла към датата на предявяване на иковата молба. Не са ангажирани установяващи, че е знаела, че праводателката й не е собственик т.е. че пР.бива евентуално от несобственик.

Следва да се съобрази, че решението, с което Р. З.а е призната, че не е наследник на К. З. е постановено на 11.8.2016 г. т.е. след сключване на 30.5.2016 г. на договора за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане.

Самите ищци твърдят, в исковата молба, че „Към настоящия момент ответницата К. владее недвижимия имот…“

По довода срещу непроизнасянето от РС по иска по чл. 527, ал. 2 от ГПК сочи, че отменяването на констативния нотариален акт не съставлява прозинасяне по самостоятелен иск, а е законна последица от уважаване на предявен иска за собственост. Предвид, че искът на ищците е отхвърлен, то правилно съдът не се е произнесъл по искането по чл. 537, ал. 2 ГПК, което искане не представява самостоятелен иск. Моли решението да се потвърди.

3

Представя писмени бележки. Претендира разноски.

БлОС счита подадената жалба за допустима. Подадена е от лица с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.

За преценка на доводите в жалбата, въз основа на тезите на страните, закона и събраните по делото доказателства БлОС приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Ищците Б. Г. З., М. Г. Я. и И. Г. М. са наследници по закон на брат им К. Г. З., починал на 29.08.2012г. , видно от удостоверение за наследници на К.

Г. З., с изх. № 632/10.11.2022 г., издадено от Община С..

Те предявяват иска, по който е образувано настоящото производство за признаването им, че са собственици по наследство от брат им К. З. на ½ ид.ч. Урегулиран поземлен имот V с планоснимачен номер № 563, квартал 28 по регулационния план на град С., одобрен със Заповед № 901 от 1987г., целият имот с площ от 750 кв.м., ведно с 1/2 идеална част от построената в имота двуетажна жилища сграда, състояща се от два жилищни етажа и таван, с два самостоятелни входа, със застроена площ от 100 кв.м., при граници на имота: от две страни улици; УПИ VI с пл.сн. № 562 и УПИ IV с пл.№ 564 по регулационния и кадастрален план.

Ответницата по иска Д. К. се легитимира за собственик на имота от 30.5.2016 г., когато с нотариален акт № 89, том I, рег.№ 1342, дело № 79/30.05.2016г. на нотариус М.К., рег. № 493 и район на действие PC Благоевград , Р. И. Б. (З.а) й го е прехвърлила срещу задължението за издръжка и гледане до края на живота й. Д. К. е племенница Р. И. Б. (З.а).

Р. И. се легитимира за собственик на имота от 16.05.2016 г., когато е призната за собственик на основание давностно владение с нотариален акт № 75, том I, рег.№ 1220, дело № 67/16.05.2016г. на нотариус М.К., рег. № 493 и район на действие PC Благоевград, издаден по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК върху ½ ид.ч. Урегулиран поземлен имот V с планоснимачен номер № 563, квартал 28 по регулационния план на град С., одобрен със Заповед № 901 от 1987г., целият имот с площ от 750 кв.м., ведно с 1/2 идеална част от построената в имота двуетажна жилища сграда, състояща се от два жилищни етажа и таван, с два самостоятелни входа, със застроена площ от 100 кв.м., при граници на имота: от две страни улици; УПИ VI с пл.сн. № 562 и УПИ IV 4 с пл.№ 564 по регулационния и кадастрален план.

К. З. и Р. И. са имали дългогодишно фактическо съжителство /над 60 години/. Това изрично е посочено, като безспорно между страните в решение № 6438 от 11.08.2016г., постановено по гр.д. № 679/2016г. по описа на РСБлагоевград, с което е признато за установено по отношение на ищците, които са ищци и по настоящото дело, че ответницата Р. И. Б. (З.а) не е наследник на К. Г. З..Решението е влязло в сила.

Разпитана е св. Й. З.а, която е снаха на ищеца Б. З., от 1990 г. От показанията й е видно, че К. З. и Р.Б. са живеели заедно в м. Р., която е на около 8-9 км от гр. С., където са отглеждали животни. В къщата в С. са дошли да живеят след 2010-2011 г., когато чичо К.е се разболява. Под стълбището на къщата си направили тоалетна. След смъртта му Р.Б. също остава да живее в къщата до смъртта си. Свидетелката не знае Р.Б. да е правила огради. Свидетелката сочи, че заедно със семейството си е посещавала Р.Б., която наричали „стринка“, защото е живеела с чичо К..

След като се разболяла Д. се е грижила за нея. Д. сменила прозорците на къщата. Също заявява, че докато е била в състояние дворното място се е обработвало от стринка й – Р. Б., която е отглеждала зеленчуци – краставици, боб, а след като се разболяла, дворът не се е обработвал от никого.

Св. Г. К. – съсед с Б. и К. З.и. Сочи, че от дете знае, че К. и Р. живеят в м. „Р.“, над С., но слизали често на къщата. К. З. идвал най-често в събота, тъй като ходел на пазара в С. , за да продава стоката си. След като се разболял го свалили в къщата, като с него била и Р.Б.. Преди да се разболее чичо К. е виждал Р.Б. да гледа двора; виждал я е да обработва градинката в двора; обикновено е садила чушки и домати. Не е виждал през 2016 г. или преди това, някой да е поставял нова ограда или да слага нова врата на къщата на З.и. На къщата са сменени два прозореца, докато леля Р. била жива.

Д. К. я е гледала около 3-4 години до смъртта й. Не знае за спорове за имота с К..

Св. Й. К., съседка на имота, живее през две –три къщи, сочи, че баба Р. ходеше на работа в ДИПА , а дядо К.е оглеждал животни в м. Р., като през почивните дни Р. е ходила да му помага. Гледали са животните в м. „Р.“, но домът им е бил в гр. С.. Когато дядо К.е се разболял са слезли в къщата в С..

С дядо К. са имали 60 годишна връзка. Всички З.и й викали „стринко“. Леля 5

Р. е обработвала дворното място. Копаела го е; отглеждала е домати, зеленчуци , картофи. Направили са тоалетна на входа на къщата след като се разболял дядо К., за да е по-удобна, тъй като ползваната дотогава била външна/в двора/. Свидетелеката е ходила на гости на Р.. След като се разболяла я е гледала племеницата й Д.. Изрично разяснява, че когато говори за леля Р., става въпрос за Р. З.а.

Св. В. Д. – също съсед, живее срещу процесния имот през пътя. Сочи, че откакто той живее там от 1968 г., че К. и Р. Затанови са живеели в къщата. Р. е работила в ДИПА, не по-малко от 10-12 години , като през седмицата е живеела в къщата, а като свърши работната седмица се качвала на вилата при чичо К.е, където гледали животни и градини. От 1968 г. до момента, в който на леля Р. й станало лошо парцелът не е оставян без да се обработва; обработвал се е само от леля Р.. След като се разболял чичо К.е и са слезли в къщата да живеят, си направили тоалетна, след това вътрешна мивка. След смъртта му в къщата останала леля Р., която продължила да обработва цялото дворно място. След като и тя се разболяла, дворът не се е обработвал, но за нея се е грижила Д.. Никога не е имало спорове относно собствеността; никой от З.и не е оспорвал ремонтите, които правила Д..

От събраните гласни доказателства БлОС счита, че по категоричен начин се установява пР.биването на собствеността от Р. Бозданова на основание давностно владение, което е продължило много повече от 10 години, преди 16.5.2016 г., когато тя се е снабдила с нотариален акт за собственост на това основание. В процесния имот тя е живяла, владейки имота повече от 10 години.