Решение № 423 от 19.11.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Перник, 18.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20231720201274 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление № 174 от 29.06.2023г. (НП), издадено от директора на Регионална дирекция по горите (РДГ)–Кюстендил, с което на В. Д. Т., ЕГН ********** за нарушение на чл. 213, ал.1, т.1 от Закона за горите (ЗГ) е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв (петстотин лева) на основание чл. 266, ал.1, пр.7-мо от същия закон, като на основание чл. 273, ал.1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението: дървесина с категория едра, средна и ОЗМ с общ обем 5,47 пл.куб.м. с дължина 2 м до 2,5 м от дървесни видове бял бор и черен бор, както следва: черен бор на 2,5 м дължина – 8 бр. с общ обем 1,69 пл.куб.м., черен бор на 2 м дължина - 16 бр. с общ обем 1,77 пл.куб.м., бял бор на 2 м дължина – 29 бр. с общ обем 2,01 пл.куб.м.

В процесната жалба В. Д. Т. твърди, че не е субект на процесното нарушение, тъй като вмененото му нарушение е установено в обект по чл.

206, ал.1 от ЗГ, стопанисван от юридическото лице „Граово Транс Лес” ЕООД. На следващо място счита, че след като не е установен произхода на съхраняваното количество дървесина, не може да се направи извод, че същата е добита от горски територии по смисъла на закона, поради което не може да се обоснове приложената санкционна норма на чл. 266 от ЗГ. Твърди, че предмета на нарушението е придобит от имот със статут на урбанизирано място и не подлежи на маркиране с контролна горска марка. Алтернативно 1 лансира теза за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят В. Д. Т. – редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника си адв. И. М. от ПАК, която поддържа жалбата с наведените в нея доводи. Изтъква допълнителни съображения, свързани с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като счита, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) на жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 213, ал.1, т.1 от ЗГ, вр. чл. 63, ал.1, т.1 от Наредба за контрола на опазване на горските траектории, като последваната разпоредба не е посочена в атакуваното НП. Претендира за присъждане на направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган (АНО) директор РДГ-Кюстендил се представлява от юрисконсулт Й.Х., която оспорва жалбата, като пледира за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред компетентния съд и в предвидения законоустановен срок, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 19.04.2023г., служители от Изпълнителна агенция по горите извършили проверка на обект по чл. 206 от ЗГ, намиращ се в гр. Перник, ул.

„Владайско въстание” № 1, стопанисван от „Граово Транс Лес” ЕООД, при която установили съхранението на немаркирана дървесина. Въз основа на направените констатации в съставения от тях Констативен протокол серия ИАГ № 200034, свидетелите С. К. Н. и А. Р. Д., на длъжност „горски инспектор” в РДГ-Кюстендил, извършили допълнителна проверка в обекта, в хода на която присъствал В. Д. Т., в качеството му на организатор производство в обекта. Било констатирано, че в дворното място се съхранява дървесина от дървесни видове бял бор и черен бор, а именно: черен бор на 2,5 м дължина – 8 бр. с общ обем 1,69 пл.куб.м., черен бор на 2 м дължина 16 бр. с общ обем 1,77 пл.куб.м., бял бор на 2 м дължина – 29 бр. с общ обем 2,01 пл.куб.м., т.е. дървесина с категория едра, средна и ОЗМ била с общ обем 5,47 пл.куб.м. с дължина 2 м до 2,5 м от дървесни видове бял бор и черен бор, която не била маркирана с контролна горска марка, общинска марка или производствена марка. Жалбоподателят не представил на проверяващите превозен билет или друг документ, доказващ законния произход на немаркирана дървесина. На място в присъствие на 2 жалбоподателя е съставен Констативен протокол серия ПК07 № 142966 и АУАН с бл. № 000689 от 19.04.2023 г. за това, че на 19.04.2023г. в качеството му на организатор производство при „Граово Транс Лес” ЕООД, стопанисващо обект по чл. 206 от ЗГ съхранява дървесина с категория едра, средна и ОЗМ с общ обем 5,47 пл.куб.м. с дължина 2 м до 2,5 м от дървесни видове бял бор и черен бор, която не била маркирана с контролна горска марка, общинска марка или производствена марка. Съставеният акт бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без да отрази възражения по направените констатации. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не депозирал пред АНО и допълнителни такива.

Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното НП, с което за предявеното обвинение за нарушение на чл. 213, ал.1, т.1 от ЗГ, АНО наложил на жалбоподателя на основание чл.266, ал.1, пр.7-мо от същия закон административно наказание глоба в размер на 500 лв и отнел в полза на държавата предмета на нарушението, с оглед чл. 273, ал.1 от ЗГ.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от приетите писмените доказателства по делото - АУАН с бл. № 000689 от 19.04.2023 г., Констативен протокол серия ИАГ № 200034 от 19.04.2023г., Констативен протокол серия ПК07 № 142966 от 19.04.2023г., рапорт по чл. 11, ал.1 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските траектории, разписка за отговорно пазене № 001682 от 19.04.2023г., трудов договор № 16 от 24.04.2020г. между „Граово Транс Лес” ЕООД и жалбоподателя, длъжностна характеристика за длъжността организатор производство, която е изпълнявал санкционираното лице, които кореспондират със свидетелските показания на св. С. К. Н. и св. А. Р. Д..

Последните непосредствено са възприели предмета на нарушението, поради което обективно възпроизвеждат установеното от тях по време на проверката.

Показанията на св. С. К. Н. и св. А. Р. Д. са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се. Чрез своите разкази двамата свидетели убедително подкрепят фактически обстоятелства, изложени в АУАН и НП и установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка. Съдът не констатира индиции за тяхна предубеденост, тъй като не са налице данни проверяващите да имат лични отношения с жалбоподателя. Техните показания не се компрометират от дадените сведения от допуснатия по искане на защитника на жалбоподателя св. Н.Б.Д.. Неговите твърдения, че процесната дървесина е била обработена и подготвена за машините, поради което и при отрязването й е възможно да се премахне маркировката са изолирани от останалия събран по делото доказателствен материал, поради което не се кредитират с доверия от настоящия състав. Същите са в явно противоречие с установеното по време на проверката поведение на жалбоподателят, който съответно не е представил превозен билет или други документи, доказващия законния произход на процесната дървесина. Следва да се отчете и факта, че св. Н.Б.Д. е работник в обекта по чл. 206 от ЗГ и че чрез своите показания цели да 3 подпомогне жалбоподателя да избегне административнонаказателната отговорност, което е още едно съображение съдът да не кредитира неговите показания, предвид предубеденост на дадените от него сведения.

От правна страна:

АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл. 274, ал.1, т.2 от ЗГ, предвид заеманата от него длъжност – горски инспектор в РДГ – Кюстендил, а НП е издадено от компетентен органа по чл.

275, ал.1, т.2 от ЗГ, предвид Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011г. на министъра на земеделието и храните.

Съдът намира, че е спазена процедурата по съставяне, предявяването и връчване екземпляр от АУАН на жалбоподателя.

В АУАН и в НП ясно и конкретно са посочени фактите, представляващи обективни признаци на нарушението по чл. 213, ал.1, т.1 от ЗГ. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че в качеството си на организатор производство при фирма „Граово Трас Лес” ЕООД, стопанисващо обект по чл. 206 от ЗГ съхранява дървесина с категория едра, средна и ОЗМ с общ обем 5,47 пл.куб.м., на която няма поставена контролна горска марка, общинска марка и производствена марка. Така отразените факти изцяло съответстват на дадената от актосъставителя и АНО квалификация по чл. 213, ал.1, т.1 от ЗГ.

Не е налице неяснота в отразените обстоятелства, нито е налице противоречие между тях и сочената за нарушена правна норма.

Вярно е отбелязаното от защитника на жалбоподателя, че при съставянето на АУАН на Т. е предявено цифрово обвинение за нарушение по чл. 213, ал.1, т.1 от ЗГ, вр. чл. 63, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските траектории (актосъставителят е вписал названието на този подзаконов нормативен акт като абревиатура Наредба № 1 за КОГТ), като последната разпоредба не е посочена в атакуваното НП, като част от правната квалификация на нарушението. Според съда това не е довело до съществено процесуално нарушение, защото по никакъв начин не е било нарушено правото на защита на нарушителя. Разпоредбата на чл. 63, ал.1, т.1 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските траектории вменява задължение преди експедиране от временен склад дървесината да се маркира с контролна горска марка, като указва начина по отношение на едрата и средната строителна дървесина, както и при обли занаятчийски материали как се извършва маркирането, включително и че се поставя траен знак, който отбелязва обема й. Направеното описание и индивидуализирането на нарушението в АУАН, обаче, еднопосочно и категорично очертава фактическия състав на чл. 213, ал.1, т.1 от ЗГ, който именно АНО е приел в издаденото НП.

Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство по издаване на оспорения правораздавателен акт не са били допуснати съществени нарушения на 4 процесуалните правила, които да водят до неговата незаконосъобразност и съответно до отмяната му на формално основание.

Съдът не споделя възражението според което жалбоподателят не е субект на административното нарушение, като съображенията са следните:

От съдържанието на релевантния текст на чл. 266 от ЗГ, изрично посочен от АНО в издаденото НП, се извлича и субекта на отговорността.

Законодателят много ясно и категорично е разграничил в ал.1 и ал.2 на посочената разпоредба, че на физическите лица са налага глоба, а на ЕТ или юридическите лица - имуществена санкция, когато съгл. пр.7-мо се съхранява дървесина при нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му. В случая административнонаказателната отговорност е реализирана по законов текст, чието текстово и юридическо формулиране отговарят на установеното фактическо положение. Ясна и недвусмислена е волята на АНО относно качеството, в което е санкциониран жалбоподателя, което изрично е вписано и въз основа на който признак, по силата на чл. 24, ал.2 от ЗАНН, Т. е наказан с административно наказание глоба. Установява се от приложения по административнонаказателната преписка Трудов договор № 16 от 24.04.2020г. между „Граово Транс Лес” ЕООД и В. Д. Т., че жалбоподателят е назначен на длъжност организатор производство в дружеството, чиято дейност е свързана с производство на други изделия от дървен материал. С оглед длъжността, която е изпълнявал и предвид вменените му задължения и отговорности с длъжностната характеристика, която е приета като писмено доказателство по делото, жалбоподателят е бил запознат с изискванията, че дървесината следва да има марка. В настоящия случай на санкционираното лице, в качеството му на организатор производство при фирма „Граово Транс Лес” ЕООД, е приписано именно такова поведение, изразило се в изпълнителното деяние съхранение на дървесина без поставена марка, каквото изискване въвежда разпоредбата на чл. 213, ал.1, т.1 от ЗГ. Така формулирано нарушението, вменено на жалбоподателя, се установява по категоричен начин от приобщените писмени и гласни доказателства. Съхранението фактически се осъществява чрез особена форма на държане, при което се предпазва вещта, така че да може да се ползва по предназначение. Задължението да установи легалния произход на дървесината, респективно легалното й съществуване в склада е възникнало за жалбоподателя именно като организатор производство в обект по чл. 206 от ЗГ.