Решение № 969 от 05.03.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 5578/2022
- Вид
- Решение № 969
- Подписан
- 05.03.2024
- В сила
- 03.04.2024
- Състав
- Ирена Славова Аврамова - Смит
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 9 и т. 15 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 9 и т. 15 · Закон за защита на потребителите
- чл. 147, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 345, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 969 гр. Пловдив, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20225330105578 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Йеттел България“ ЕАД / предишно наименование „Теленор България” ЕАД/ против Д. С. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер о т 1290,43 лева, от които сумата в размер на 422,48 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договорен абонамент от 09.02.2018 г. за ползване на мобилен номер *****, допълнително споразумение от 29.08.2018 г., от 20.08.2018 г. за ползване на мобилен номер *****, от 25.05.2019 г. за ползване на мобилен номер *****, за периода 15.08.2019 г. - 14.11.2019 г., сумата в размер на 339,35 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договори за лизинг, от които 305,83 лева по договор за лизинг от 25.05.2019 г. с предоставено мобилно устройство *** и 33,52 лева по договор за лизинг от 20.08.2018 г. с предоставено мобилно устройство ***, сумата в размер на 528,60 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от която 77,46 лева - неустойка за предсрочно 1 прекратяване на договорен абонамент от 20.08.2018 г. за ползване на мобилен номер *****, 182,51 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 29.08.2018 г. за ползване на мобилен номер *****, от които 93,27 лева – стойността на 3 месечни абонаментни такси и 89,24 лева – неустойка за предоставено за ползване устройство ***, 268,63 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 25.05.2019 г. за ползване на мобилен номер *****, от които 67,47 лева – стойността на 3 месечни абонаментни такси и 201,16 лева – неустойка за предоставено за ползване устройство ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 13.12.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10602/14.12.2021 г. по ч. гр. д. № 19694/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, III гр. с-в.
В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество и ответника са сключени договори за предоставяне на мобилни услуги, по силата па които ответника е абонат на дружеството с № *****. С Договор за мобилни услуги, сключен на 09.02.2018 г. на ответника е предоставен мобилен номер *****, като на 29.08.2018 г. е подписано Допълнително споразумение за абонаментна програма Тотал 30,99 лева със срок от 24 месеца. На 20.08.2018 г. между страните е сключен Договор за мобилни услуги за мобилен номер ***** с абонаментна програма Интернет промо 25.99 лв. и срок на действие 24 месеца. На същата дата е сключен и Договор за лизинг, въз основа на който на ответника е предоставено на изплащане мобилно устройство *** при 23 месечни лизингови вноски. Ответникът, в качеството си на абонат на ищеца, е получил посоченото устройство с отстъпка в размер 301,84 лева, формирана като разлика между стандартната цена на устройството – 429,90 лева и общата лизингова цена – 128,06 лева. На 25.05.2019 г. между страните е сключен
Договор за мобилни услуги за мобилен номер ***** с абонаментна програма Тотал 26,99 лева и срок от 24 месеца. На същата дата е сключен и Договор за лизинг, с който на ответника е предоставено на изплащане мобилно устройство *** при 23 месечни лизингови вноски.
Ответникът, в качеството си на абонат на ищеца, е получил посоченото устройство с отстъпка в размер 328,14 лева, формирана като разлика между стандартната цена на устройството – 759,90 лева и общата лизингова цена – 431,76 лева.
2
Твърди се, че за периода от 15.08.2019 г. до 14.11.2019 г. за потреблението от ответника ищцовото дружество е издало фактура № *****/15.09.2019 г. с начислена сума в размер на 197,43 лева /с ДДС/, фактура № *****/15.10.2019 г. с начислена сума в размер на 124,73 лева /с ДДС/ и фактура № 7296604617/15.11.2019 г. с начислена сума в размер на 106,14 лева /с ДДС/. Сочи се, че поради неизпълнение от страна на ответника на задължението му да заплати стойността на използваните мобилни услуги, ищецът е прекратил едностранно сключените договори, като е издал фактура № *****/15.01.2020 г., в която са начислени претендираните в настоящото производство суми. Поради изложеното се предявява процесната претенция.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от особения представител на ответника – адв. С. А., с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се претендираното от ищеца вземане в общ размер на 1290,43 лева, като неоснователно и недоказано. Оспорват се изложените в исковата молба фактически твърдения, като се сочи, че липсват доказателства за наличието на непогасени задължения на ответника. По наведените доводи се моли за отхвърляне на предявените искови претенции.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч. гр. д. № 19694/2021 г. на Районен съд Пловдив, III гр. с., се установява, че вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение /според посоченото в заявлението/.
Заповедта е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, като в указания едномесечен срок по чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК са предявени настоящите искове. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
От представения по делото договор за мобилни услуги от 09.02.2018 г. се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, съгласно което операторът е предоставил мобилен номер ***** със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лева. С допълнително споразумение към посочения договор от 29.08.2018 г. са 3 предоговорени условията по договора, като е уговорен месечен абонаментен план в размер на 30,99 лева. В договора било посочено, че в случай на прекратяване на договора по вина на потребителят, последният дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
По делото е представен договор за мобилни услуги от 20.08.2018 г., сключен между страните, от който се изяснява, че ищецът е предоставил на ответника мобилен номер ***** с месечен абонаментен план от 29,99 лева. В договора било посочено, че в случай на прекратяване на договора по вина на потребителят, последният дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. На потребителя е предоставено устройство *** за сумата от 128,06 лева лизингова цена с абонамент. За посоченото устройство е сключен Договор за лизинг от 20.08.2018 г.
Видно от договор за мобилни услуги от 25.05.2019 г., сключен между страните, ищецът е предоставил на ответника за ползване мобилен номер ***** с месечен абонаментен план от 26,99 лева. В договора било посочено, че в случай на прекратяване на договора по вина на потребителят, последният дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. На потребителя е предоставено устройство *** за сумата от 431,76 лева лизингова цена с абонамент. За посоченото устройство е сключен Договор за лизинг от 25.05.2019 г.
За изясняване на делото от фактическа страна е допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че дължимите суми за мобилни услуги за процесните номера за периода от 15.08.2019 г. до 14.11.2019 г. са в размер на 361,77 лева, като няма извършени плащания от страната на ответника. Вещото лице е изчислило, че дължимите лизингови вноски за предоставените на ответника устройства възлиза на сумата в размер на 428,07 лева. Експертът е констатира, че 4 размерът на неустойката за предсрочно прекратяване на сключените договори за мобилни услуги се равнява на сумата от 528,60 лева, от която 77,46 лева неустойка по договор за мобилен номер ***** в размер на 3 месечни абонамента, 182,51 лева - неустойка по договор за мобилен номер *****, от които 93,27 лева – 3 месечни абонамента и 89,24 лева – разлика между цената на предоставеното устройство *** и преференциалната лизингова цена, 268,63 лева - неустойка по договор за мобилен номер *****, от които 67,47 лева – 3 месечни абонамента и 201,16 лева – разлика между цената на предоставеното устройство *** и преференциалната лизингова цена. Съдът кредитира заключението като компетентно изготвено, с необходимите професионални знания и опит.
По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се изяснява, че съгласно предоставените на вещото лице данни от информационната система на „Йеттел България“ ЕАД за процесния период от 15.08.2019 г. до 14.11.2019 г. е предоставено потребление за мобилни номера *****, ***** и *****. Експертът е направил извод, който поддържа и при изслушването си в съдебно заседание, че за процесния период абонатът е имал достъп до мобилната мрежа на оператора, когато услугите са били активни, като е могъл да ги използва при наличие на оборудване за това. Съдът кредитира заключението като обективно и отговарящо на поставената задача.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Основателността на предявените искови претенции с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл.
92 от ЗЗД е обусловена от установява от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение с ответника по посочените в исковата молба договори за мобилни услуги, по силата на които му е предоставил далекосъобщителни услуги за процесния период, както и сключването на договори за лизинг, въз основа на които му е предоставил ползването на мобилни устройства, наличието на основание за едностранно прекратяване на процесните договори, довело до начисляване на неустойка, както и размера на претендираните вземания.
От представените по делото договори се установява, че между страните са възникнали облигационни правоотношения, по силата на които операторът 5 е предоставил на абоната телефонни номера и мобилни устройства срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси и лизингови вноски, със съдържание, съгласно посоченото по-горе в настоящите мотиви, съответстващо и на описаното в исковата молба.
Съглашенията отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях и са приети с положения подпис на абоната, като по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. Доколкото договорите са редовни от външна страна, то те обвързват страните съобразно уговорените задължения за предоставяне на конкретните услуги, респ. за заплащане на цената за тези услуги. Следователно налице са редовно сключени договори за мобилни услуги и договори за лизинг между "Йеттел България" ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, като мобилен оператор и като лизингодател, и Д. С. С., като потребител на мобилни услуги и лизингополучател.