Решение № 336 от 15.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Пазарджик, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело № 20245200500615 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалби на длъжника „Б.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Н. Ч." №*, представлявано от управителя И. М. Т. по изп. дело № 20248870400369 по описа на ЧСИ Д. Д., рег. № 887 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пазарджик срещу приетите от съдебния изпълнител разноски по изпълнението, както следва:

1/ жалба с вх. № 13634/10.06.2024 г. против инкорпорираното в Покана за доброволно изпълнение с изх. № 6615/20.05.2024 г. по посоченото изпълнително дело постановление за разноските, представляващи такси по ТТРЗЧСИ, както и по отношение приетото адвокатско възнаграждение за представителство по делото, с доводи за прекомерност;

2/ жалба с вх. № 19823/19.08.2024 г. против Разпореждане от 26.07.2024 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетите по делото разноски, направени от взискателя за адвокатско възнаграждение, поради прекомерност.

В двете жалби са изложени аргументи за неправилност на изчислените разноски в изпълнителното производство, като жалбоподателят счита за прекомерно и приетото от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение на взискателя за водене на делото. Сочи, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ следва да се определи върху събраната сума на дълга, като неправилно е определена в размер на 4 926,19 лева. В случая намира, че с оглед размера на 1 дълга е приложима хипотезата на буква „д“ от т. 26 от Тарифата, при която дължимата на ЧСИ такса би била в размер на 4 307,20 лева. Счита, че неправилно са начислени и обикновените такси по т. 1, 3, 4, 5, 9 и 31 от Тарифата, като било посочено само правното основание и е неясен начина на формирането им. Намира, че начислената такса по т. 31 в размер на 57,32 лева е неоснователно завишена. Излагат се аргументи за прекомерност на определените разноски в полза на взискателя по изпълнителното дело, изразяващи се в адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита и съдействие в изпълнителното производство. Посочва се, че претендираното възнаграждение в размер на 3 279,00 лева не е съобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като следвало да бъде в размер на 3 079,00 лева, с оглед претендирания материален интерес. Изпълнителното дело не се отличавало с фактическа и правна сложност, доколкото извършените действия от страна на упълномощения представител на взискателя се изразявали единствено в изготвяне и депозиране на молба за образуване на изпълнително дело, поради което възнаграждение следвало да се определи на законоустановения минимум от 200,00 лева – само за образуване на изпълнително дело. Отделно излага, че по делото не били налични доказателства адвокатското възнаграждение действително да е заплатено. Предвид постановения отказ за намаляване на определените разноски, жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното разпореждане и за намаляване на претендираното от взискателя адвокатското възнаграждение, както и да се отмени постановлението за разноски, обективирано в поканата за доброволно изпълнение.

В срок са постъпили възражения от взискателя „Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „К." №**, представлявано от управителя Н. К., чрез пълномощника адвокат К., с изложени доводи за неоснователност на жалбите. Сочи, че адвокатското възнаграждение е определено в законоустановения минимум, като представлява сбор от дължимото такова за образуване на изпълнително дело – 200,00 лева, и определеното съобразно материалния интерес по чл. 10, ал. 2 от Наредбата – 3 079,00 лева. Именно това възнаграждение е договорено и в представения по делото договор за правна защита и съдействие, който е заплатен от взискателя, доколкото договорът служи за разписка на платените суми. Счита, че разноските в изпълнителното производство правилно са определени от съдебния изпълнител, поради което се моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Постъпили са и подробни мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от страна на съдебния изпълнител, с които се поддържа становище за неоснователност на жалбите, като моли да бъдат оставени без уважение. Прилага копие от изпълнителното дело.

Съдът, след като се запозна с подадените жалби и с материалите по делото и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

На 22.03.2024 г. в полза на взискателя „Т.“ ЕООД, ЕИК ********* е издаден обратен изпълнителен лист по т. д. № 347/2019 г. по описа на Окръжен съд – П., съгласно който длъжникът „Б.“ ООД, ЕИК ********* е 2 осъден да му заплати законна лихва в размер на 59 560,91 лева, дължима за периода от 24.06.2021г. до 18.07.2023 г. върху доброволно възстановената от „Б.“ ООД сума в размер на 253 655,15 лева, както и сумата от общо 9 289,09 лева, разноски по изп. дело № 20219080400382.

Производството по изп. дело № 20248870400369 по описа на ЧСИ Д. Д., рег. № 887 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пазарджик е образувано за събиране на дължимите суми по горепосочения изпълнителен лист въз основа на молба на „Т.“ ЕООД, ЕИК ********* с вх. № 12045/17.05.2024 г. С молбата взискателят е поискал от съдебния изпълнител да изпрати до длъжника покана за доброволно изпълнение, да извърши пълно проучване на имуществото на длъжника, да пристъпи към принудително изпълнение чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в „О. Б. б.“ АД, като му е възложил правата по чл. 18 от ЗЧСИ да определя изпълнителни способи. Поискано е също така да се приеме за събиране дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Към молбата на взискателя са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 16.05.2024 г., сключен между него и адвокат А.

К., с предмет образуване и водене на изпълнително производство срещу длъжника за събиране на вземанията по изпълнителен лист, издаден по т. д. № 347/2019 г. по описа на Окръжен съд – П.. В същия е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на общо 3 279,00 лева, от които 200,00 лева – за образуване на изпълнително делото и 3 079,00 лева - за процесуално представителство по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Посочено е още, че адвокатското възнаграждение е платимо в брой, като с подписването му, се удостоверява платеното на адвоката възнаграждение.

С разпореждане от 17.05.2024г. съдебният изпълнител е разпоредил образуване на изпълнителното дело, приел е разноски на взискателя в размер на 3 279,00 лева – адвокатско възнаграждение, като е разпоредил да се изпрати уведомление до НАП, да се извърши справка в Регистъра на БНБ за банкови сметки на длъжника, както и да му се изпрати на покана за доброволно изпълнение.

На 20.05.2024 г. е извършена справка Регистъра на БНБ, като на същата дата е наложен запор на банкови сметки на длъжника, открити в ОББ АД.

На 21.05.2024 г. длъжникът „Б.“ ООД е получил покана за доброволно изпълнение с изх. № 6615/20.05.2024г. за сума в общ размер на 77 182,51 лева, както следва: 59 560,91 лева - лихва (неолихвяеми вземания), 9 289,09 лева – присъдени разноски, 3 279,00 лева – разноски по изпълнителното дело, както и сумата от 5 053,51 лева дължими такси по ТТРЗЧСИ. С поканата длъжникът е уведомен и за наложения запор на банковите му сметки.

Издадени са от съдебния изпълнител сметки за дължимите по ТТРЗЧСИ такси, в които са отразени основанието и размерът на същите.

На 27.05.2024 г., вследствие на наложения запор на банкови сметки, по сметка на съдебния изпълнител е постъпила сумата от 77 182,51 лева, представляваща пълно погасяване на задължението по делото. Вследствие на постъпилото плащане, наложеният запор е вдигнат със съобщение изх. № 6852/27.05.2024г.

3

Съгласно удостоверение изх. № 7166/03.06.2024 г., издадено от съдебния изпълнител по молба на длъжника, задължението за дължими такси и разноски по изпълнителното делото към посочената дата възлизат на сумата в общ размер на 5 053,51 лева с включен ДДС, от които обикновени такси в размер на 127,32 лева с включен ДДС, начислени по т. 1, 3, 4, 5, 9 и 31 от ТТРЗЧСИ и 4 926,19 лева с включен ДДС – пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Срещу постановлението за разноски, обективирано в поканата за доброволно изпълнение, длъжникът е подал жалба с вх. № 13634/10.06.2024 г.

(товарителница от 04.06.2024г.), с която оспорва размера определените от ЧСИ такси по ТТРЗЧСИ, както и приетото адвокатско възнаграждение на взискателя, с доводи за неговата прекомерност.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило възражение срещу жалбата от пълномощника на взискателя.

Жалбата, ведно с постъпилото възражение срещу нея от взискателя, е изпратена по компетентност на Окръжен съд – Пазарджик. С Определение № 429/25.07.2024г., постановено по в. гр. д. № 485/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, съдебното производството по делото е прекратено, като делото е върнато на съдебния изпълнител за произнасяне по искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, с нарочен акт по реда на чл. 248 от ГПК.

С Разпореждане от 26.07.2024 г., връчено на длъжника на 02.08.2024 г., съдебният изпълнител е отказал намаляване на приетото адвокатско възнаграждение.

Длъжникът е подал жалба вх. № 19823/19.08.2024 г. (товарителница от 16.08.2024г.) срещу Разпореждането от 26.07.2024 г. на съдебният изпълнител, която преповтаря аргументите в жалбата от 10.06.2024 г.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК и срещу тази жалба е постъпило възражение от пълномощника на взискателя.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбите са процесуално допустими. Подадени са в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице - длъжникът, срещу актове на съдебния изпълнител, подлежащи на съдебен контрол, съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Предмет на проверката при жалба по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК са всички възложени на длъжника разноски по принудителното изпълнение, включително направените от взискателя разходи за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските във връзка с принудителното изпълнение са за сметка на длъжника. Изключения са предвидени в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат 4 отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени. Според разпоредбата на чл. 79, ал. 2 от ГПК когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника.

Видно от данните по делото жалбоподателят-длъжник не е изпълнил задълженията си по издадения срещу него изпълнителен лист, поради което е станал причина за образуване на изпълнителното дело, като с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, сторените от взискателя разноски по изпълнението са за дължими от длъжника.

Съобразно чл. 78, ал. 1 от ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и извършването на други действия, като размерът им е определен в Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ или Тарифата). В последната са предвидени, както обикновени такси, които се събират само за действия, изрично посочени в нея, така и пропорционални такси, каквато е и тази по т.

26 от Тарифата, които се събират в процент според материалния интерес.

Съгласно посочената т. 26 от ТТРЗЧСИ за извършеното от съдебният изпълнител изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: а) до 100 лева - 10 лева; б) от 100 до 1000 лева - 10 лева + 10 на сто за горницата над 100 лева; в) от 1000 до 10 000 лева - 100 лева + 8 на сто за горницата над 1000 лева; г) от 10 000 до 50 000 лева - 820 лева + 6 на сто за горницата над 10 000 лева; д) от 50 000 до 100 000 лева - 3220 лева + 4 на сто за горницата над 50 000 лева; е) над 100 000 лева - 5220 лева + 2 на сто за горницата над 100 000 лева.