Решение № 107 от 17.07.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Кърджали, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Дановска

Членове:

Васка Д. Халачева

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20255100500143 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е с правно основание чл. 435, ал. 2, т.7 от ГПК и е образувано по жалба, депозирана чрез процесуален представител от длъжника по изп.д. № 28-ч/2025 г. М. Т. К., насочена против постановеното по делото Постановление от 15.04.2025 г. на ДСИ при РСА..

В жалбата се изтъква, че длъжникът получил ПДИ и депозирал в срок възражение за прекомерност на приетите разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 775 лв., с молба същите да бъдат намалени до предвидения минимум по Наредба № 1/09.07.2004 г. и то единствено и само за образуване на делото в размер на 200 лв. С обжалваното в настоящото производство постановление, ДСИ отказал да извърши исканото намаляване.

Жалбодателят мотивира жалбата си с доводи, че в производството, в резултат на частично доброволно плащане и въз основа на извършен превод от запорираната банкова сметка на длъжника, към 08.05.2025 г. по изпълнителното дело постъпили суми, които надвишавали вземането. Твърди, че делото не се отличавало с фактическа и правна сложност. За настъпилото обстоятелство адвокатът на взискателя освен образуване на изпълнителното дело, не бил извършвал други процесуални действия с цел удовлетворяване на вземането, които да попадат в хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата, поради което адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 775 лв., се явявало прекомерно.

Цитира съдебна практика, вкл. и на СЕС.

Жалбодателят моли да бъде отменено обжалваното постановление, вместо което да бъде 1 постановен акт по съществото на спора, като размерът на адвокатското възнаграждение бъде намален от претендираните 775 лв., на дължимия се само за образуване на изпълнителното дело размер от 200 лв.

Ответникът по жалбата – взискателят М. А. Б., чрез процесуален представител, е подал писмено възражение, с което жалбата е намерена за неоснователна. Изложени са съображения, че действията на ангажирания адвокат не се изчерпват само с подаване на молба за образуване на изпълнителното производство, както и че не можело да се твърди, че едно изпълнително дело няма фактическа и правна сложност. Цитира се съдебна практика, вкл. и на СЕС.

Съгласно чл. 436, ал. 3 от ГПК, по делото са приложени подробни мотиви на ДСИ при РС-А., съгласно които сезиращата съда жалба се явявала неоснователна.

Въззивният съд, като обсъди направените оплаквания и възражения, и като прецени приложените по изпълнително дело № 28-ч/2025 г. по описа на СИС при РС-А. писмени доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 28-ч/2025 г. е образувано по депозирана чрез процесуален представител от взискател М. А. Б. молба с вх.№ 227/11.03.2025 г., ведно с приложени към нея изпълнителен титул- Изпълнителен лист № 3/10.03.2025 г., издаден по гр.д. № 33/2023г. по описа на Районен съд – А., адвокатско пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 11.03.2025 г. с договорено адвокатско възнаграждение от 750 лв.

Изпълнителното дело е образувано срещу длъжника, жалбодател в съдебното производство, М. Т. К. и е с предмет удовлетворяване на парични вземания в размер на 3 375 лв./ 1 500 лв. адвокатски хонорар за първа инстанция, 350 лв. –разноски за вещо лице за първа инстанция, 1 500 лв. –адвокатски хонорар за въззивна инстанция/, в размер на 1 200 лв./сума представляваща разноски по делото пред ВКС/, и в размер на 5 лв.- платена държавна такса за издаване на изпълнителен лист, както и разноските по изпълнителното дело.

Със сезиращата ДСИ молба са направени искания за предприемане на принудителни действия по удовлетворяване на паричните вземания чрез налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и извършването на действия по установяване наличие на недвижими имоти и МПС. С нарочна молба от 22.05.2025 г., чрез процесуален представител, взискателят е поискал и насрочване на опис и на основание чл.431, ал.6 от ГПК спиране от движение на притежаваното от длъжника МПС.

На 19.02.2025 г. по изпълнителното дело е връчена на длъжника Покана за доброволно изпълнение, съдържаща съобщение за общия размер на задължението му в размер на 5 798.00 лв., от които 4 575.00 лева по изпълнителен лист –неолихвяема сума, 775.00 лв. /в т.ч.

ДТ, адвокатско възнаграждение и др./ и такса по чл.53 от ТДТССГПК, дължима се в полза на РС-А. в размер на 448.00 лв.

На 24.03.2025 г./вх.№ 250/ по електронната поща на ДСИ при PC- А., е подадена чрез процесуален представител от длъжника К. възражение, насочено срещу постановлението за разноски, обективирано във връчената му покана за доброволно изпълнение, с мотив 2 прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 775 лв., по изложените и в настоящата жалба доводи.

С Разпореждане от 31.03.2025 г. ДСИ е разпоредил извършване на цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника К., вкл. и извършване на електронна справка в БНБ за наличие на банкови сметки на името на длъжника, като с разпореждане от

14.04.2025 г. е наложен и запор на установената на името на длъжника банкова сметка в „БАНКА Д.“ АД. За налагане на същия, ДСИ е изискал от взискателя заплащане на дължимите се ДТ и представяне на писмени доказателства за наличие на банкова сметка за плащане на задълженията по делото.

На 04.04.2025г. по сметката на ДСИ при PC -А. от длъжника по изпълнителното дело М.

Т. К. е постъпила сума в размер на 915 лв., с основание „изп.дело №28/2025 г.“ С констативен протокол от 14.04.2025 г. е извършено разпределение на така постъпилата сума, като на взискателя е преведена сумата от 884.33 лв./ по изп.лист 765.33 лв. и разноски в размер на 79 лв./, както и е разпределена сумата от 70.67 лв. за такса по т.53 от ТДТССГПК.

С констативен протокол от 15.05.2025 г. е извършено разпределение на постъпилата на 07.05.2025 г. от длъжника К. по банков път сума в размер на 456 лв. с основание „изп.дело №28/2025 г.“, като на взискателя е преведена сумата от 417.84 лв. по изп.лист, както и е разпределена сумата от 38.16 лв. за такса по т.53 от ТДТССГПК.

На 08.05.2025 г. по изпълнителното дело, в изпълнение на наложения запор, от третото задължено лице- „Банка Д.“ АД е постъпила сумата от 4 941.32 лв. Същата все още не е разпределена по делото.

С обжалваното в настоящото съдебно производство Постановление от 15.04.2025 г., ДСИ при РС-А. е оставил без уважение направеното от длъжника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя.

Изложени са мотиви, че тъй като дължимата сума не била погасена в дадения срок за доброволно изпълнение, а първоначално преведената по делото сума в размер на 915 лв. се явявала минимална част от дължимата сума по изпълнителното дело, били извършвани по делото и съответни действия от страна на процесуалния представител на взискателя М. Б., изразяващи се в подаване на молба за цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, молба за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника и действия, предприети въз основа на дадени от ДСИ указания за допълнително заплащане на дължим се ДТ за предприетите от взискателя изпълнителни действия и допълнително представяне на изискани писмени доказателства и др. С оглед на това, ДСИ заключил, че в изпълнителното производство са предприети не само действие по образуването му, но и действия по процесуално представителство и съдействие, поради което дължимото се на процесуалния представител на взискателя възнаграждение следвало да бъде определено на основание чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. Постановлението е връчено на длъжника на 13.05.2025 г.

Стоящата в основата на настоящото въззивно производство жалба с вх.№ 366/16.05.2025 3 г. по регистъра на ДСИ, като подадена в срока по чл. 436 от ГПК, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт на ДСИ, се явява допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва акта за разноските. А съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в т.2 на ТР №3/10.07.2017 г., постановено по тълк.д. № 3/20155 г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване от длъжника по посочения правен ред подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размер на задължение за заплащане на разноски по изпълнението, поради което допустимо в производството се явява и възражението срещу ПДИ. Съгласно пък разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т.

1 и т. 2, каквито не са налице в процесния казус. Взискателят е упражнил надлежно правото си на разноски по изпълнението с отправено до съдебния изпълнител искане за събиране на разноските за адвокатското възнаграждение въз основа на приложени Договор за правна помощ и съдействие от 11.03.2025 г. с уговорено възнаграждение в размер на 750 лв.,и пълномощно за учредена в полза на адвокат С.Ч. от АК- С. представителна власт за процесуално представителство по изпълнителното дело. От прочита на цитирания договор за правна защита и съдействие се установява, че такива разноски действително са направени от взискателя, доколкото с оглед съдържащото се в него отбелязване за извършено плащане в брой, договорът имат характер на разписка, удостоверяваща заплащането на уговорения хонорар, съгласно т.1 на ТР №6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС. В съответствие с посочената по-горе норма съдебният изпълнител е възложил в тежест на длъжника заявените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв./а не както неточно в жалбата е посоченото от 775 лв./, като правилно е констатирал въз основа на представеното адвокатско пълномощно и наличието на валидно учредена представителна власт на процесуалния представител на взискателя за образуване и водене на изпълнителното дело.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, която определено намира приложение и в изпълнителния процес, с оглед систематичното й място в общите правила на ГПК относно отговорността за разноски, урежда право на длъжника да иска намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение с оглед неговата прекомерност, което и длъжникът в казуса е направил. Така депозираното възражение за прекомерност на разноските е насочено срещу вмененото му задължение за заплащане на адвокатското възнаграждение на взискателя до размера на сумата от 200 лв., дължимо се само и единствено за образуване на изпълнителното производство. При основателност на релевираното от длъжника възражение, разноските за адвокатско възнаграждение, съгласно разбирането на настоящия състав, могат да бъдат намалени, съобразно чл. 36, ал. 2, изр.2, предл.1 от ЗАдв. при съобразяване като ориентир на отправната норма на чл.10,т.1 и т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа /ДВ бр.14/2025 г./, но и при обсъждане в казуса на реално положения труд на адвоката, съобразен със спецификата на изпълнителното производство. В производството основният въпрос се свежда до това, дали 4 освен действия по образуване на изпълнителното производство, процесуалният представител на взискателя е извършил и действия по процесуално представителство, защита и съдействие. В този аспект ДСИ правилно е преценил, че за така развилото се пред него изпълнително производство на процесуалния представител на взискателя се следват възнагражденията, предвидените в чл.10, т.1 и по т.2, във вр. чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Определено от изложеното по-горе и настоящата инстанция намира, че в изпълнителното производство са предприети не само действие по образуването му, но и действия по процесуално представителство и съдействие от процесуалния представител на взискателя – активни действия по за цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, молба за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника, молба за насрочване на опис и на основание чл.431, ал.6 от ГПК за спиране от движение на притежаваното от длъжника МПС, както и действия, предприети въз основа на дадени от ДСИ указания за допълнително заплащане на дължим се ДТ и за представяне на изискани писмени доказателства.