Решение № 257 от 30.06.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. П., 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20261230100172 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба от Х. Б. Е., ЕГН ********** от гр.

П., ул. „М.“ № **, действаща чрез адв. Д. В. М., АК Пл., служебен адрес гр.Пл., ул. „П. О. и К.“ № **, ет. * ап. * срещу "И.А.М." АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Л.“ № *, бул. „Дж. Н." № **, ет.

* представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. и "Ф. Б." ЕООД, ЕИК *******, гр. С., ж.к.

„Л.“ *, бул. „Дж.Н." № **, ет. *, ап. **-**, с управител П. Бл. Д., обективираща субективно кумулативно съединени претенции както следва: да се осъди ответника „И.А.М.“ АД да заплати на ищеца сумата от 51,13 евро, недължимо платена като договорна лихва по Договор за паричен заем № 4973871/06.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата; да се осъди ответника „Ф. Б. ЕООД за сумата в размер на 255,65 евро, недължимо платена като възнаграждение за гаранция по Договор за предоставяне на гаранция № 4973871/06.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 1

4973871/06.12.2023 г., сключен с ответното дружество „И.А.М. " АД, съгласно който последният й е предоставил заем от 400 лева. Във връзка с чл.4 от Договора за паричен заем, ищцата е сключила с "Ф. Б." ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство № 4973871/06.12.2023 г., с който да бъде обезпечен сключеният Договор за заем . Възнаграждението, което се задължила да заплати на поръчител било 625,60 лева. Твърди, че е погасила задълженията си по Договор за паричен заем № 4973871/06.12.2023 г. и Договор за предоставяне на гаранция № 4973871/06.12.2023 г., а именно сумите от 1 000 лева главница, 100 лева лихва и 500 лева възнаграждение по договор за поръчителство.

Ищцата обосновава теза, че заплатената лихва по Договор за паричен заем № 4973871/06.12.2023 г. е недължимо платена, поради нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК , поради което и следва да му бъде върната на основание чл.55 ал. 1 от ЗЗД.

Счита, че заплатеното възнаграждение за гаранция по Договор за предоставяне на поръчителство № 4973871/06.12.2023 г., е платено при начална липса на основание, поради нищожност на договора на основание чл.26 ал. 1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал. 1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и следва да бъде върната на основание чл.55 ал. 1 от ЗЗД.

Сочи подробни правни доводи в тази насока.

Твърди, че Договор за паричен заем № 4973871/06.12.2023 г., сключен с ответното дружество „ И.А.М. " АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК. Сочи разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, съгласно която договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Твърди, че в процесния договор 2 е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Сочи, че в посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин ищецът е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Сочи разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, съгласно която ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Сочи § 1, точка 1 от ЗПК, с оглед на който заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.

Твърди, че доколкото сключването на Договор за поръчителство е въздигнат като елемент от сключването на договор за паричен заем, без когото последният не може да бъде сключен е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г.

Твърди, че двете ответни дружества са свързани лица, с оглед на което заключава, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Сочи съдебна практика в тази 3 насока.

Твърди, че с посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т. 1 от Закона за защита на потребителите. Сочи съдебна практика.

Твърди се в исковата молба, че Договор за предоставяне на поръчителство № 4973871/06.12.2023 г. е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, а заплатената по същия договор сума следва на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД да му бъде възстановена. Релевира подробни правни аргументи и съдебна практика.

Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, счита че се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. А когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Твърди, че в настоящият случай такава нееквивалентност между престациите е налице, тъй като сумата която се претендира чрез него е в размер на 625,60 лева и съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 1/2 от сумата на отпуснатия кредит от 400,00 лева. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

Твърди, че е заплатил сумата от 625,600 лева, без да е получил нищо насреща. Твърди, че е бил принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество „Ф. Б." ЕООД, за да му бъде отпуснат заем.

Твърди, че Договор за предоставяне на поръчителство № 4973871/06.12.2023 г., сключен с „Ф. Б." ЕООД е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26, ал. 1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК. Твърди, че така уговореното възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство по своята същност представлява разход по кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР. Твърди, че със сключването 4 на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води донедействителност на договора за поръчителство. Счита Договора за предоставяне на поръчителство за недействителен на основание чл.143, ал.1 и ал. 2, т.19 от ЗЗП.

С горното обосновава правния си интерес от предявяване на претенциите.

Претендира съдебни разноски, прави доказателствени искания, представя писмени доказателства.

В законоустановения срок ответниците депозират писмени отговори, както следва:

С вх. № 2920/30.03.2026 г. от „И.А.М.“ АД , с който заявява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Релевира подробни правни аргументи. Твърди, че процесната сума е получена от ответника на валидно правно основание за погасяване на задължения на ищеца по действителен договор за паричен заем. Оспорва изцяло твърденията за нищожност на процесния договор. Счита договорът за паричен заем за сключен при спазване всички изисквания на ЗПК. Годишният процент на разходите е изчислен коректно и включва всички разходи по кредите, които са изискуеми съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Твърди, че договорът за предоставяне на гаранция е самостоятелна сделка за услуга, предоставяна от трето лице, което гарантира изпълнението на задълженията на заемателя, която услуга не е пряко свързана с предоставянето на кредита, а с неговото обезпечаване.

Твърди, че процесният договор е действителен, тъй като неговите клаузи са в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Твърди, че клаузите на договора са в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Твърди, че общата дължима сума, посочена в договора, представлява сбор от общия 5 размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, съобразно разпоредбата на т. 2, § 1 от Допълнителните разпоредби към закона. Сочи, че годишният процент на разходите по кредита, посочен в договора за паричен заем, отразява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди, че в ЗПК няма изискване за представяне на пояснения във връзка с компонентите на ГПР, заразписване на методика на формиране на ГПР, за представяне на пояснения относно какви разходи са включени в ГПР. Сочи разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, съгласно която годишният процент на разходите е цифрова стойност, съотношение между разходите по кредита и размера на предоставения кредит, изразено като процент. Твърди, че целта на посочването на ГПР е да се предостави числово и сравнимо представяне на разходите за кредита за потребителя. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, релевантен за изчислението на ГПР е моментът на сключване на договора за кредит и при изчисление на ГПР се вземат предвид известните към момента на сключване на договора разходи. Твърди, че процесният договор не само формално покрива минимално изискуемите реквизити на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, но посочените параметри са и коректни. При договорения размер на заемна сума и лихвен процент, брой, размер и периодичност на вноските, посоченият в договора ГПР е коректно изчислен. Твърди, че разликата в стойностите на годишния лихвен процент и годишния процент на разходите се дължи на разликата в естеството и начина, по който се определят и изчисляват ГПР и ГЛП. Посочва, че годишният лихвен процент е договореният процент, който се прилага към сумата на усвоения кредит. Годишният процент на разходите показва съотношението между общите разходи по кредита към общия размер на кредита, изразено като процент. За да се определи размерът на ГПР се прилага определената в Приложение № 1 към ЗПК формула. Тази формула включва размер и брой на погасителни вноски, брой и размер на усвоявания по кредита, интервал между усвояване на кредита и съответната погасителна вноска и пр. Лихвата, сама по себе си, като част от размера на вноската, също е един от елементите, които се вземат предвид при изчисляването на ГПР, но не е единственият, поради което няма как ГПР и ГЛП да са равни. Поради разликите в определянето и изчисляването на двата процента, съвсем нормално е и те да са различни при едни и същи изходни показатели. Което не означава, че в договора има скрити разходи, неясни за 6 потребителя, нито пък че всички подлежащи на включване в ГПР разходи не са взети предвид при изчисляването му. Твърди, че е неоснователно твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР по договора за паричен заем следва да се включи възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство, който той е сключил с „Ф. Б." ЕООД. Излага подробни съображения в тази насока.