Решение № 5038 от 19.11.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 15523/2024
- Вид
- Решение № 5038
- Подписан
- 19.11.2025
- В сила
- 23.12.2025
- Състав
- Свилена Стоянова Давчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2, ал.1 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
РЕШЕНИЕ
№ 5038 гр. Пловдив, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330115523 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК 115010670 против А. С. Й. с ЕГН: **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 28.04.2021г. - 11.04.2024 г., в това си качеството, за водоснабдения недвижим имот, находящ се в ***, е генерирал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 976,21 лева. За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва в размер на 104,63 лева за периода 30.06.2021 г. – 30.04.2024 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия. За процесния период, стойността на потребената услуга била начислена съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8, вр. чл. 23, ал. 5 1 от ОУ одобрени от КЕВР – при условията на липсващо измервателно устройство, като съгласно разпоредбата на ОУ се начислявало по 5 куб. м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. на човек за топлофицирано жилище на всеки обитател, като било предвидено завишаването им с по 1 куб. м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнението на задължението на потребителя за монтаж на измервателно устройство. Начислявано било количество вода за двама обитатели – 10 куб. м. Вписаният водомерен номер бил №*** и ***, представлявали системен номер, а не физически номер на измервателно устройство, а подмяната, респективно поставянето им било задължение на потребителя на ВиК услуги. Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С оглед гореизложеното моли да се признае за установено, че ответникът А. С.
Й. с ЕГН: **********, , носейки отговорност по силата на закона за задълженията си, възникнали при доставка на ВиК услуги, дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК 115010670, , сумата 976,21 лв. (деветстотин седемдесет и шест лева и двадесет и една стотинки) представляваща неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода от 28.04.2021г. до 11.04.2024г., както и мораторна лихва към главницата за периода от 30.06.2021г. до 30.04.2024г. в размер на 104,63 лв. (сто и четири лева и шестдесет и три стотинки), ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане. Претендира разноски по заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника, с който счита искът за неоснователен. Сочи, че от исковата молба не ставало ясно колко са обитателите на обекта, имало неяснота и относно цитираните в исковата молба номера на водомер. Поддържа се, че в карнетните листове е посочен само № 00104243219, а в доказателствата към исковата молба фигурирал и № 00104243218, а в инкорпорираните в таблица фактури се сочели различни показатели, не само служебно начислените. Твърди се, че представените доказателства не обоснававали извод за захранен обект и дори същият да е 2 захранен, това не водело до извод за потребена вода.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 9294/2024 г. на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр.
Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед за изпълнение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника, както и че има качеството на клиент /потребител, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се ***, както и че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия и начислените суми съответстват на потреблението. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.
Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора зависи от това, дали ответникът притежава качество на „потребител” на В и К услуги по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне това 3 качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят съответните услуги. В тази връзка по делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***/л.8/, по силата който ответникът е придобил собствеността върху процесния имот. С оглед изложеното, съдът приема, че А. Й. е титуляр на вещното право на собственост на имота, за който се твърди да е доставена вода, респ. има качеството на потребител на процесния имот, и има задължение да заплаща на оператора на В и К услуги, какъвто се явява ищцовото дружество по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, стойността на потребените услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода, по цени, одобрени от ДКЕВР.
По делото се установи, от приетата съдебно техническа експертиза /л.87-97/ и че ищцовото дружество е доставяло питейна вода и е отвеждало канална вода за процесния период от 28.04.2021 г. до 11.04.2024 г., поради което се явява изправна страна по договора. Начинът за отчитане на изразходваното от потребителите количество вода е регламентиран в Общите условия на ищцовото дружество и в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.). С исковата молба се твърди, че отчитането на количеството вода е ставало по тарифа при условията на липсващо измервателно устройство, като са начислявани общо 10 куб. м. вода на месец, т.е. за двама обитатели по реда на чл. 23, ал. 5 от Общите условия.
От приобщените по делото карнети /л.9,10/, се установи, че инкасирането на имота се е извършвало по наказателна тарифа, като са начислявани по 10 куб.м. потребена вода на месец за двама човека. Вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза сочи в заключението си, че при посещението си в имота, установява, че там няма поставен водомер.
Макар и липсата на водомер да се констатира в хода на производството, след исковия период, това би могло да се приеме за индиция и че в процесния период също е липсвало измервателно устройство. Поради това и начисляването е служебно. В тази насока съдът намира, че отчетът в имота се е извършвал при спазване на нормативните изисквания и предписания в общите условия ред, при условията на липсващо измервателно устройство.
Обектът е водоснабден, отчетът е воден ежемесечно и съобразно реда, указан 4 в чл. 23, ал. 5 от Общите условия, като не се установява в имота да има монтирано годно измервателно устройство. След като се установи, че в имота липсва измервателно устройство, което обстоятелство не се оспорва от ответника, то е ирелевантно възражението за различните системни номера, както и че е налице несъответствие между твърдяното в исковата молба за наличие на подписи в карнета и липсата на такива в сочените документи.
Ирелевантно е и дали в имота обитателите са били действително отбелязаните шест души, след като не е начислявано количество потребена вода за шест, а за двама обитатели.
От приетата по делото ССчЕ /л. 62,63/ се установява, че за периода от 28.04.2021 год. до 11.04.2024год. размерът на вземането за главница е 976.21 лева, а за мораторна лихва в размер на 104.63 лева за периода от 30.06.2021 г. до 30.04.2024 г. Вещото лице заявява и че плащания от ответницата в 28.04.2021 год. до 11.04.2024год. не са извършвани, счетоводството на ищцовото дружество е редовно водено, а изчислените суми по главниците съвпадат с данните от приложените по делото карнети.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица като компетентно изготвени, от лица с необходимите знания и умения.
От всичко изложено следва, че са налице всички материалноправни предпоставки за уважаване предявената претенция на ищеца, а именно: ответникът, в качеството му на потребител на услугите на ищцовото дружество, да му заплати стойността на доставената питейна и канална вода по отвеждане.
Относно размера на претенцията обаче, съдът счита, че ответното дружество не доказа, че в процесния период имотът се е обитавал от двама души. Доказателства в тази насока не се събраха. Ето защо, искът следва да се уважи, като размерът на претенция се съобрази с количество вода , начислено за един обитател – тоест по 5 куб.м., съобразно разпоредбата на чл. 25 ал. 8 от ОУ, съгласно които начисляването се извършва по 6 куб. месечно при топлофицирано жилище и по 5 куб. месечно – при нетоплифицирано жилище, за всеки обитател. Не се установи по делото от ответника да е подавано заявление за преустановяване на водоподаването в имота, напротив, установи се, че същият е бил водоснабден.
Съдът не следва да се произнася по направеното възражение за давност, 5 тъй като същото, направено в първото съдебно заседание, а не с отговора на исковата молба, се явява преклудирано.
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че предявените искове следва да се уважат до размера от 488.11 лева – главница и сумата от 52.32 лева – обезщетение за забава, а за претендираните над тези суми следва да се отхвърлят като неоснователни.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищцовото дружество е направило разноски в настоящото производство в размер на 75 лева за държавна такса, 400 лева възнаграждение за особен представител, 100 лева – депозит на вещо лице по назначената съдебно техническа експертиза и 250 лева – депозит за вещо лице по назначената съдебно счетоводна експертиза. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва да се присъди и сумата от 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер от 75 лева, от които 50 лева за юрисконсултско възнаграждение и 25 лева за държавна такса, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Разпечатката съдържа 32 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0527bc0d-22e7-4010-ab4d-310056376296