Решение № 770 от 12.06.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 770 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Капка Павлова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20231000501095 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на член 294,ал.1 от ГПК след отмяна с решение № 50143 от 7.04.2023 г. на ВКС, първо г.о. по гр.д.

795/2022 г., по касационни жалби на ищеца Б. Н. В. и ответника Музеен комплекс град Банско, на решение № 10365 от 12.05.2021 г. на САС, постановено по в.гр.д.№ 3079/2017 г. в частите, потвърждаващи решение № 4377 от 23.08.2016 г. по гр.д.№ 515/2011 г. по описа на ОС, град Благоевград , с които е уважен искът на Б. Н. В. срещу Музеен комплекс, град Банско за установяване на правото му на собственост върху ¼ идеална част от посочените поземлен имот и две сгради и осъждането на ответника да предаде владението върху целия поземлен имот и целите сгради и са отхвърлени частичните искове по член 59 от ЗЗД и член 86 от ЗЗД на Б. Н. В. срещу Музеен комплекс , Банско

Предмет на новото разглеждане е спорът между съищеца Б. Н. В. и съответника Музеен комплекс- Банско, заявен с искова молба от 6.03.2014 г.

(на л.130 – 135), поправяща молба-уточнение от 3.02.2014 г., за това принадлежи ли на този съищец 1/4 идеална част ( по – малко от въведените в 1 предмета на първоинстанционното производство като негови 2/3 идеални части ) от поземлен имот с идентификатор № 02676. 501. 3242 по КК на град Банско на площ от 406 кв. м., съставляващ имот с пл. № 1211 по плана от 1958 г. и УПИ I – 3242 в кв.67 по действащ ПУП и от построената в него масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 242 кв. м. ( по нотариален акт

), заснета в одобрената със заповед РД-18-81/10.12.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта на град Банско като две сгради : сграда с идентификатор № *** с площ от 130 кв.м., брой етажи-2 и предназначение - сграда за култура и изкуство и сграда с идентификатор № ***. с площ от 132 кв.м., брой етажи – 2 , предназначение- сграда за култура и изкуство, съставляващи къща – музей „ Н. Йонков В.“ и има ли право да ревандикира целия имот и целите сгради от ответника Музеен комплекс и да получи от него обезщетение за лишаването му от тяхното ползване в периода 20.08.2003 г.- 20.08.2011 г. в размер на 26 128 лева и лихва за забава за същия период в размер на 6 485 лева.

Основание на исковете са твърденията за отмяна на извършеното в 1952 г. и 1982 г. отчуждаване на имотите в производство по член 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, приключило с влязло в сила решение № 6210/ 28.12.1998 г. по административно дело № 3722/1998 г. по описа на ВАС; прехвърлянето в полза на ищеца на дела ( 2/3 идеални части съгласно констативен нотариален акт № 48/2003 г. на Нотариус К. М. ) на баща му Н. Б.

В. от реституираните имоти с договор за дарение от 2008 г.; отправяне от съсобствениците, един от които е Б. В., до съответника Община Банско на покана с предложение за три варианта за предаване на сградата ; отказ за предаване на владението след получаването й на дата 20.08.2003 г. ; осъществяване на владението ( като узнат от отговора на исковата молба на първия ответник- Община Банско факт ) от ответника Музеен комплекс Банско, който е „общинска фирма“.

Ответникът Музеен комплекс, град Банско е оспорил с отговора на исковата молба претендираното от Б. Н. В. право на съсобственост; изразил становище, че основателен е само искът по член 108 от ЗС на съищеца – праводател Н. Б. В. относно ¼ идеална част от имота при позоваване на разрешения с влязло в сила решение № 188 от 13.12.2013 г. на състав на ВКС, II г. о. по гр. д.№ 6/2013 г. спор за собственост между държавата и 2 сънаследниците: М. Б. В., В. И. В. и Н. Б. В.; заявил възражение, че владее имота от името и за сметка на държавата, която като собственик на ¾ идеални части, му предоставила ползването и не е легитимиран да отговаря вместо нея за обезщетяването на друг съсобственик, лишен от ползването ; липсва отправена до него покана от ищеца с претенция за обезщетение; за вземанията от главница и лихва са изтекли сроковете на погасителната давност.

При новото разглеждане на делото всяка от страните поддържа, че подадената от нея въззивна жалба е основателна и налага отмяна на решението на ОС – Благоевград в частите, с които е уважен искът по член 108 от ЗС и са отхвърлени частичните искове по член 59 от ЗЗД и член 86 от ЗЗД и произнасяне от САС по същество в обратен смисъл .

При новото разглеждане на делото е отхвърлено с нарочно определение № 1715 от 29.06.2023 г. искането на въззивника - Музеен комплекс град Банско - за събиране при условията на член 266,ал.3 от ГПК на писмени доказателства за времеизвършване на строителството на сградата с идентификатор № ***. Допуснати са съдебно-техническа експертиза по служебно поставени задачи с оглед оспорените от ответника като необосновани изводи в обжалваното решение за тъждеството на реституираната с решението по адм. д. № 3722/1998 г. по описа на ВАС, II отделение сграда - съгласно постановката на т.3 от ТР №1/2023 г. на ОСГТК на ВКС и съдебно- икономическа експертиза за определяне на размера на пазарния наем въз основа на по- широк кръг от аналози съгласно указанията в отменителното решение на касационната инстанция.

Спорните две сгради, ведно с обслужващия ги незастроен терен, съставляват сграден фонд на ответника Музеен комплекс, Банско от създаването му като държавен музей с решение № 19 от 4.11.1988 година на Министерски съвет. Едната от тях - сграда с идентификатор № 02676.501.

3242.1 с площ от 130 кв. м. по одобрената в 2009 година кадастрална карта на Банско - е родната къща на поета Н. Йонков В., която има по силата на § 10,ал.1 от ПЗР на Закона за културното наследство статут на архитектурно – строителна и историческа недвижима културна ценност с категория „национално значение“, придобит въз основа на обявяването й първоначално за недвижим архитектурно – строителен паметник на културата с категория „ 3 местно значение“ в Дв,бр.87/1967 г., а впоследствие за недвижим исторически паметник на културата с категория „национално значение“ в Дв,бр.18/ 1973 г. Между страните е безспорно, че Музейният комплекс – Банско държи терена и сградите въз основа на предоставянето им от държавата за ползване и по настоящем .

С влязлото в сила решение № 6210 от 28.12.1998 г. по адм. д.№ 3722/1998 г. състав на II отделение на ВАС отменил решението на ОСБлагоевград по адм. д.№ 562/1992 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на В. И. В., М. Б. В. и Н. Б. В. срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Банско да отмени отчуждаването на имот с пл.№ 1211 в кв.67 по плана на Банско относно незастроената част от дворното място и масивна жилищна сграда , отменил отказа на Кмета за отмяна на отчуждаването на имот с пл.№ 1211 в кв.67 относно незастроената част от дворното място и масивната двуетажна жилищна сграда в него, извършено през 1952 и 1982 г. и по същество е отменил самото отчуждаване на същата тази част от имота – незастроената част от дворното място и двуетажната масивна жилищна сграда. Доколкото с оспореното пред ВАС решение на ОС – Благоевград жалбата е отхвърлена в частта, насочена срещу отказа да се отмени отчуждаването и на още един имот - имот с пл..№ 1209 , ВАС е оставил в сила решението в тази част .

В производството по гр. д.№ 118/2008 г. по описа на РС – Разлог – в оспорване на реституцията държавата е заявила положителен установителен иск за право на собственост върху реституираното : незастроена част от дворно място с площ от 228 кв. м. , представляващо УПИ I, идентичен с имот с пл.№ 1211 в кв.67 по плана на Банско от 1958 година и масивна жилищна сграда в този имот, описана със застроена площ от 178 кв. м. Ответниците В., М. и Н. В. са противопоставили права на съсобственост само на основание – реституция по силата на съдебния акт на ВАС за отмяна на отчуждаването по член 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. В решение № 188 от 13.12.2013 г. по гр. д.№ 6/2013 г. състав на второ г.о. на ВКС е приел при прилагане на постановките на ТР № 5/2011 г. на ОСГК, че държавата е обвързана от постановената по съдебен ред реституция на същите обекти, които тя твърди, че притежава. Приел на следващо място, че реституционният ефект е настъпил относно ½ идеална част , на колкото възлизат правата на поискалите в срок отмяна на отчуждаването наследници ( В., М. и Н. В. ) на единия 4 отчужден съсобственик; по наследяване на последния и на В. В. децата й Н. и М. са придобили общо 2/4 идеални части , въззивното решение в частта на уважения иск на държавата срещу М. не е обжалвано от нея и е неотменимо в тази част ( относно дела й от ¼ ) по въззивна жалба на Н. В.. С решението е уважен искът на държавата за право на собственост върху незастроеното дворно място и сградата до размера на 3/4 идеални части и е отхвърлен за ¼ идеална част от тях –за дела на ответника Н. В..

На 12.09.2007 г. Н. В. е сключил с ищеца по настоящото дело - Б. В. договор за дарение с нот. акт № 128/2007 г. на Нотариус М. на 2/3 идеални части от сградата и поземления имот. Договорът има вещнопрехвърлително действие до размера на действително притежавания от дарителя дял – ¼ идеална част от двата обекта .

Масивната жилищна сграда, „ застроена на площ от 178 кв.м.“ ( по диспозитив на ВКС), реституирана с решението на ВАС и установена от ВКС като обект на съсобственост между държавата и Н. В. – праводател на ищеца е идентифицирана в приетите при настоящото разглеждане на делото заключения на съдебно – техническа експертиза от 29.03.2024 г. и 31.10.2024 г. и устното изложение на вещото лице М. в о.с.з. на 11.11.2024 г. като : сграда, заснета с индекс 2пмж, записана „къща музей Н. В.“ в кадастралния план на град Банско от 1958 година, чиито контури в зелен цвят са показани на комбинирана скица на л.41 от делото на САС, свързващи точките А, Б, Ж, З, И, Й ,К, И, Л. , със застроена площ от 130 кв.м. , респ. сграда, заснета в кадастралния план от 1990 г. с № 2 и индекс 2 МЖ в контури с незначителна разлика, показани в кафяв цвят на същата скица и като сграда с идентификатор № *** с площ от 130 кв. м. по кадастралната карта, одобрена в 2009 година след образуване на гр. д.№ 118/2008 г. по описа на РС- Разлог. Следователно предмет на производствата пред ВАС и ВКС и настоящото е една и съща сграда. Описанието й в диспозитива на решението по гр.д.№ 6/ 2013 г. по описа на ВКС с площ – 178 кв. м. , различна от действителната – 130 кв. м. , не изключва идентичността, тъй като сградата е идентифицирана по категоричен начин с приетите по настоящото дело заключения на СТЕ с други признаци - границите .

Освен посоченият по – горе вещноправен спор, разрешен окончателно е още един. В производството по гр. д.№ 105/2017 г. по описа на ОС – 5

Благоевград ищецът е провел срещу държавата успешно положителен установителен иск за право на собственост върху ¼ идеална част от поземлен имот с идентификатор № *** и от построената в него масивна двуетажна жилищна с идентификатор № *** с площ от 130 кв. м.

Въпросът, за това дали отмяната на отчуждаването с решението на ВАС обхваща още застроено и/или втора сграда, които не са били предмет на гр. д.

№ 118/2008 г. по описа на РС – Разлог и гр. д.№ 105/2017 г. по описа на ОС – Благоевград, следва да бъде разрешен при съобразяване на съдебния диспозитив в единство с мотивите. Съставът на ВАС е установил, че останалата (извън отчужденото в 1952 г. застроено дворно място от 178 кв. м.) част от имот с пл.№ 1211, целият с площ от 406 кв. м., е отчуждена през 1982 г. срещу парично обезщетение за същото мероприятие – „ къща музей Н.

В.“. То е изпълнено, тъй като паянтовата жилищна сграда и плевнята са съборени и на тяхно място е извършено „ново строителство“, засегнало „ незначителна част от дворното място“.

Въз основа на пояснения на изслушаното в административното производство вещо лице съставът на ВАС е приел, че „сградите“ (несъмнено едната е отчуждената в 1952 г.) могат да се ползуват самостоятелно, тъй като са обособени и имат отделни входове и отмяната на отчуждаването на „ старата жилищна сграда“ и незастроената част от дворното място не променя статута й на „ къща – музей“ .