Определение № 7317 от 16.02.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7317 гр. София, 16.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110100785 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на А. Н. П. /уточнена с молба с вх. № 19590/22.01.2024 г./ срещу Столична община, с която са предявени искове за установяване, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 11 782.48 лв. – главница, ведно със законната лихва, дължима до окончателното плащане, която за периода от 10.12.2021 г. до 28.11.2023 г. е в размер на 2 587.25 лв.; 285.65 лв. – присъдени разноски; 100 лв. – адвокатски хонорар по изпълнителното дело; 1 612.23 лв. – такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ, за които суми е образувано изп. д. № 2594/2023 г. по описа на ЧСИ Р. М., с рег.

№ 790, с район на действие СГС, въз основа на изпълнителен лист от 23.09.2022 г., издаден по ч. гр. д. № 70909/2021 г. по описа на СРС, 68 състав.

Ищецът твърди, че на 01.12.2023 г. му е връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, ведно с преписи от заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 70909/2021 г. по описа на СРС, 68 състав.

Оспорва дължимостта на сумите по заповедта и изпълнителния лист, както и на таксите и разноските по изпълнителното дело. Сочи, че в срок – на 02.01.2024 г., е подал възражения срещу заповедта, поради което тя не е влязла в сила. Поради това счита, че има правен интерес от отрицателен установителен иск, макар и той да е подаден след изтичане на срока.

Отрицателният иск за установяване, че едно парично вземане не съществува, е допустим винаги, когато вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното производство, но до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. До изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът разполага с възможност да подаде възражение срещу издадената заповед или да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че вземането не съществува – всяко право, което може да бъде заявено с възражение, още повече може да бъде предявено с иск. В този случай предявеният иск има ролята на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК – оспорва се вземането по издадената заповед с възражения, че то не съществува, и тези възражения са направени пред съд. Страната по 1 материалноправен спор има право да избере в какво процесуално качество да защити правата си в съдебен процес – ищец или ответник. Предявяването на заявление по чл. 410 или чл. 417 ГПК не изключва правото на длъжника в заповедното производство да заеме ролята на ищец в едно исково производство с цел да установи, че не дължи. Правният интерес не е изключен само поради обстоятелството, че законодателят е предвидил нарочна процедура за защита на правата му, а именно – подаване на възражение по чл. 414 ГПК. За длъжника съществуват алтернативни методи за защита и публичното му преобразуващо право на иск не може да бъде отречено поради това, че срещу него е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение /в този смисъл – Определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО/.

В случая обаче отрицателният установителен иск е предявен след срока за възражение срещу Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 23.09.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 70909/2021 г. по описа на СРС, 68 състав. Така е, защото П. в качеството му на длъжник в заповедното производство е получил покана за доброволно изпълнение ведно с препис от заповедта на 01.12.2023 г., т.е. срокът по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който е било допустимо да оспори заповедта чрез иск е бил до 02.01.2024 г. включително /присъствен ден/, а в случая искът е предявен на следващия ден – на 03.01.2024 г. След изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възможността за възражение на длъжника се преклудира, поради което предявеният след този срок установителен иск, че вземането не съществува, е недопустим /в този смисъл – Определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО/. Този извод не се променя от обстоятелството, че в случая в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение срещу заповедта, поради което тя не е влязла в сила. Съдът счита, че длъжникът, подавайки в срок възражение вместо отрицателен установителен иск, е избрал да осъществи защитата си срещу претенциите на Столична община в заповедното производство и в евентуално исково производство, което би могло да се развие, ако заявителят предяви в срок установителен иск за вземането си по заповедта по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК /каквито указания са му дадени от заповедния съд на 24.01.2024 г./, а ако заявителят не предяви такъв иск, то защитата на длъжника, пропуснал да подаде в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК отрицателен установителен иск, ще се изрази в обезсилване на заповедта и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск, с който се оспорват вземания на ответника по издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, е недопустим. Ето защо и на основание чл. 130 ГПК производството следва да бъде прекратено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 785/2024 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 2 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 1-седмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3