Решение № 3487 от 28.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3487 гр. София, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря Д. Й. Т. като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20221110114541 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т Б А Б“ ЕАД срещу „Т К“ ООД, А. К. А., А. Я. П., А. М. М., А. Н. К., Б. Г. Б., В. Г. К., В. Г. В., Г. Б. С., Г. С. П., Г. И. М., Д. Р. Д., Д. В. Т., Д. Й.

В., Д. Т. Н., Д. Т. Т., И. Т. Н., И. М. П., И. К. М., Й. П. Й., К. Я. Б., Л. А. Б., Л. Б. Д., М. И. Л.,

М. Д. О., М. К. Я., М. С. П., М. С. М., М. В. Г., М. К. Р., П. И. М., П. Т. И., П. С. П., Р. Ц. А.,

Р. Ц. В., С. К. Н., С. Д. С. и Т. Г. П., с която са предявени в условията на пасивно субективно и обективно съединение установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за прогласяване нищожността на следните договори за прехвърляне на вземания /цесия/ поради невъзможен предмет: 1. Договор за вземания отфинансови институции от 11.06.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и А. К. А.; 2. Договор за вземания от финансови институции от 02.07.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и А. Я. П.; 3. Договор за вземания от финансови институции от 23.03.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и А. М. М.; 4.

Договор за вземания от финансови институции от 02.04.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и А. Н. К.; 5. Договор за вземания от финансови институции от 03.06.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и Б. Г. Б.; 6. Договор за вземания от финансови институции от 19.06.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и В. Г. К.; 7. Договор за вземания от финансови институции от 17.03.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и В. Г. В.; 8. Договор за вземания от финансови институции от 03.04.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и Г. Б. С.; 9. Договор за вземания от финансови институции от 19.06.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и Г. С. П.; 10. Договор за вземания от финансови институции от 19.10.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и Г. И. М.;

11. Договор за вземания от финансови институции от 02.04.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и Д. Р. Д.; 12. Договор за вземания от финансови институции от 09.04.2020 г., сключен 1 между „Т К“ ООД и Д. В. Т.; 13. Договор за вземания от финансови институции от 10.07.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и Д. Й. В.; 14. Договор за вземания от финансови институции от 19.06.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и Д. Т. Н.; 15. Договор за вземания от финансови институции от 10.07.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и Д. Т. Т.; 16. Договор за вземания от финансови институции от 13.04.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и И. Т. Н.;

17. Договор за вземания от финансови институции от 02.07.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и И. М. П.; 18. Договор за вземания от финансови институции от 02.04.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и И. К. М.; 19. Договор за вземания от финансови институции от 26.03.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и Й. П. Й.; 20. Договор за вземания от финансови институции от 11.06.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и К. Я. Б.; 21. Договор за вземания от финансови институции от 11.06.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и Л. А. Б.; 22.

Договор за вземания от финансови институции от 19.06.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и Л. Б. Д.; 23. Договор за вземания от финансови институции от 05.08.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и М. И. Л.; 24. Договор за вземания от финансови институции от 19.06.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и М. Д. О.; 25. Договор за вземания от финансови институции от 08.07.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и М. К. Я.; 26. Договор за вземания от финансови институции от 03.04.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и М. С. П.; 27. Договор за вземания от финансови институции от 03.06.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и М. С. М.; 28.

Договор за вземания от финансови институции от 02.04.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и М. В. Г.; 29. Договор за вземания от финансови институции от 29.09.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и М. К. Р.; 30. Договор за вземания от финансови институции от 02.04.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и П. И. М.; 31. Договор за вземания от финансови институции от 02.04.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и П. Т. И.; 32. Договор за вземания от финансови институции от 19.10.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и П. С. П.; 33. Договор за вземания от финансови институции от 29.09.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и Р. Ц. А.; 34. Договор за вземания от финансови институции от 20.01.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и Р. Ц. В.;

35. Договор за вземания от финансови институции от 08.06.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и С. К. Н.; 36. Договор за вземания от финансови институции от 29.06.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и С. Д. С.; 37 Договор за вземания от финансови институции от 16.07.2020 г., сключен между „Т К“ ООД и Т. Г. П..

Ищецът „Т Б А Б“ ЕАД твърди, че за периода от 01.01.2020 г. до 19.10.2020 г. ответникът „Т К“ ООД е сключил 37 броя отделни договори за вземания от финансови институции с всяко едно от физическите лица ответници в настоящото производство. Счита, че по правната си същност тези договори представляват договори за прехвърляне на вземания /цесия/. Сочи, че въз основа на тези договори всеки един от ответниците в качеството на цедент е прехвърлил на ответника „Т К“ ООД в качеството му на цесионер вземанията си, които има срещу ищеца в качеството му на длъжник. Ищецът твърди, че предметът на всеки един от договорите, описан в чл. 1 от същите, е еднотипен. Излага, че в Приложение № 1 към всеки договор за цесия е поместен списък с финансовите институции, вземанията срещу които се прехвърлят на „Т К“ ООД, като ищецът фигурира във всеки един от тези списъци. Посочва, че цесионерът „Т К“ ООД му е връчил уведомления за сключване 2 на процесните договори за цесии съответно на 07.07.2020 г., на 16.09.2020 г. и на 20.11.2020 г., като всяко от уведомленията се отнася за няколко цедента. Ищецът твърди, че всички 37 бр. договора за цесия са нищожни поради невъзможен предмет. Излага доводи, че вземанията предмет на процесните договори за цесия, не са определени, нито са определяеми. Счита, че използваните във всеки един от договорите за цесия изрази за определяне на техния предмет, респ. за вземанията, са неясни. Посочва, че съгласно процесните договори за цесия предмет на всеки от тях са всички вземания за суми, платени неоснователно на ищеца от ответниците физически лица при начална липса на основание или на отпаднало основание. Твърди, че не е посочен размерът на дължимите суми, с които ищецът се е обогатил, поради което същите не могат да бъдат определени по никакъв начин.

Посочва, че в процесните договори не са индивидуализирани съответните договори, задълженията за плащане по които се прехвърлят. Твърди, че вземанията предмет на всеки един от договорите за цесия не са съществували към датата на сключването им, поради което същите следва да се квалифицират като бъдещи вземания. По тази причина излага, че щом прехвърленото вземане не е съществувало, договорът за цесия е нищожен поради невъзможен предмет. Сочи, че в процесните договори вземанията не са индивидуализирани по основание и размер, което е основна предпоставка за валидността на договора за цесия.

Посочва още, че в договорите за цесия не били посочени кои клаузи са нищожни, респ. кои договори, сключени с ищеца, са недействителни, нито се установява дали твърдяната във всеки договор за цесия нищожност/недействителност е установена от съда. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество „Т К“ ООД е подало отговор на исковата молба, с който оспорва част от предявените исковете като недопустими поради това, че договорите за прехвърляне на вземания от финансови институции, сключени между ответника и всеки един от ответниците А. Н. К., Б. Г. Б., В. Г. В., Д. Р. Д., М. С. М., М. В. Г., М. К. Р., П. С. П., Р. Ц. А. и Р. Ц. В., са прекратени по взаимно съгласие, с оглед на което за ищеца липсва правен интерес от предявените установителни претенции. За извършеното прекратяване ответникът изпратил на ищеца уведомление, получено от последния на 01.07.2022 г. Счита, че с прекратяването на договорите за цесия, сключени с посочените ответници, се е прекъснала облигационната връзка между страните по тях, респ. правната сфера на ищеца не следва да се счита засегната от този момент насетне. На следващо място, подчертава, че между ответното дружество и ответника П. И. М. никога не е бил сключван договор за финансови вземания, с оглед на което за ищеца липсва правен интерес да иска установяване нищожността на същия. Навежда подробни доводи по същество защо счита исковете за неоснователни.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците А. К. А., А. М. М. и А. Д. О. чрез назначения им особен представител С. В. са подали отговори на исковата молба, с които оспорват исковете като недопустими и неоснователни. Считат, че конкретизираната като неоснователно обогатяване облигационна връзка, чиято промяна се цели с процесните договори за цесия, индивидуализира в достатъчна степен основанието на цедираните 3 вземания. Твърдят, че вземанията предмет на процесните договори са определяеми и могат да бъдат индивидуализирани по размер, но само в хипотезата, в която се установи, по безспорен начин наличието на облигационно правоотношение по силата на твърдените договори за кредит, сключени между ответниците и ищеца „Т Б А Б“ ЕАД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И. Т. Н. чрез назначения му особен представител К. К. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва да е клиент на ищеца. Твърди, че ищецът не е доказал наличието на неоснователно обогатяване, поради което оспорваният договор за цесия, сключен между ответника и „Т К“ ООД, не е породил действие. Не било установено и дали е налице изпълнение от страна на „Т К“ ООД срещу ищеца. Претендира разноски.

С молба с вх. № 288349/23.12.2022 г. ответното дружество „Т К“ ООД отправя искане към съда да прекрати изцяло делото поради недопустимост на исковите претенции. Редом с доводите си за недопустимост на част от исковете, наведени с отговора на исковата молба, счита, че ищецът в качеството си на длъжник по цедираните с процесните договори вземания няма правен интерес, респ. не е процесуалноправно легитимиран да оспори валидността на сключените договори за цесия. В този смисъл цитира практика на ВКС, в частност Решение № 60256/07.03.2022 г. по гр. д. № 3590/2020 г., IV г. о., съгласно която доколкото договорът за цесия не създава нови права и задължения в правната сфера на длъжника, а само се промяна лицето, на което той трябва да изпълни, длъжникът няма интерес да иска установяване нищожността на договора за цесия, като е без значение моментът на връчване на уведомлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид твърденията в исковата молба и релевираните от ответниците възражения, намира, че предявените в настоящото производство искове за установяване нищожността на сочените 37 бр. договори за прехвърляне на вземания от финансови институции /цесия/ се явяват недопустими поради липса на правен интерес по следните съображения:

На първо място, общата постановка, към която се придържа и константната съдебната практика на върховната инстанция, обективирана в Определение № 263 от 10.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1681/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 334 от 3.11.2014 г. на ВКС по гр. д.

№ 570/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 299 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1331/2010 г., II г. о., ГК, Решение № 152 от 31.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 881/2010 г., II т. о., ТК и др., е в смисъл, че легитимирано да предяви установителен иск за нищожност на сделка е това лице, чието право се засяга от правния спор. Установителният иск е насочен към установяване на действително възникналото правоотношение, като интерес от предявяването му имат не само субектите по спорното материално правоотношение, но и всички трети чужди на правоотношението лица, чиито права зависят от неговото съществуване или несъществуване.