Присъда № 217 от 09.12.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 5855/2024
- Вид
- Присъда № 217
- Подписан
- 09.12.2024
- В сила
- 28.12.2024
- Състав
- Зорница Николова Тухчиева - Вангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т.2, б. "б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 209 · Наказателен кодекс
- чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 210, ал. 1, т. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 26 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 28 · Наказателен кодекс
- чл. 28, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 30 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 56 · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към Присъда № 217 от 09.12.2024 г., постановена по НОХД № 5855/ 2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, НО, Пети състав Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Л. А.
Г. за това, че в периода от неустановена дата на м. октомври 2021 г. до м. декември 2021 г., включително в с. Чоба, обл. Пловдив при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у П.Н.М. с ЕГН ********** и Е.И. А.а с ЕГН ********** и с това им е причинил имотна вреда в общ размер на 6910 лв., както следва:
- на неустановени дати в периода от м. октомври 2021 г. до м. декември 2021 г. с неустановен брой деяния в с. Чоба, обл. Пловдив е възбудил заблуждение у П.М. като й е причинил имотна вреда общо в размер на 3090 лв.;
- 01.11.2021 г. в с. Чоба, обл. Пловдив е възбудил заблуждение у Е.И. А.а и с това й е причинил имотна вреда в размер на 2000 лв.;
- на 11.11.2021 г. в с. Чоба, обл. Пловдив е възбудил и поддържал до 03.12.2021 г. заблуждение у Е.И. А.а и с това на 11.11.2021 г., 21.11.2021 г. и на 03.12.2021 г. й е причинил имотна вреда, съответно в размер на 100 лв., 300 лв. и 100 лв. или общо 500 лв.;
- на 19.11.2021 г. в с. Чоба, обл. Пловдив е възбудил заблуждение у Е.И.
А.а и с това на същата дата й причинил имотна вреда в размер на 100 лв.;
- на 20.11.2021 г. в с. Чоба, обл. Пловдив е възбудил заблуждение у Е.И.
А.а и с това на същата дата й е причинил имотна вреда в размер на 870 лв.;
- на 30.11.2021 г. в с. Чоба, обл. Пловдив е възбудил заблуждение у Е.И.
А.а и с това на същата дата й е причинил имотна вреда в размер на 350 лв., като престъплението е извършено повторно в немаловажни случаи – след като е бил осъждан за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК по НОХД № 6177/2018 г. по описа на РС Пловдив – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение. Счита за безспорно доказано извършеното престъпление. Предлага на подсъдимия да се определи наказание в размер на 1 година и 6 месеза „лишаване от свобода“, което да се редуцира с 1/3 до 1 година.
Защитникът на подсъдимия - адв. М., сочи, че следва да се съобрази стореното от подсъдимия самопризнание, като се определи наказание в размера посочен от представителя на държавното обвинение.
1
Подсъдимият Г. в правото си на лична защита поддържа казаното от защитника му. В последната си дума сочи, че съжалява.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдими я т Л. А. Г. е роден на *** г. в с. ***, ***, българско гражданство, с начално образование, неженен, във фактическо съжителство, безработен, осъждан, с адрес с. ***, ул. *** с ЕГН **********.
Подсъдимият Л. Г. живеел в с. ***. В същото населено място живеела и св. П.М., която се познавала с подсъдимия, майка му и семейството й, като били в добри приятелски отношения и когато можела св. М. им помагала.
През м. октомври 2021 г. подс. Г. имал нужда от пари. Решил да се възползва от познанството си със св. М. като поиска от нея пари - в заем, въпреки, че нямал намерение да й ги върне. Подс. Г. нямал доходи, не работил постоянно и знаел, че няма да върне парите, които щял да поиска от св. М., но въпреки това, решил, че ще й поиска пари с обещанието, че ще й ги върне.
На неустановена дата през м. октомври 2021 г. подс. Г. отишъл до дома на св. М., където се видял с нея. Попитал я дали може да му „услужи на заем“ със сумата от 15 лв., обещавайки й да ги върне. Тъй като сумата не била голяма, а св. М. имала доверие на подс. Г., тя се съгласила и му дала сумата от 15 лв. Малко по-късно същият ден подс. Г. отново поискал на заем от М. сумата от 45 лв. – отново с обещанието да й ги върне, веднага след като получил пари от „Е.“. Св. М. се съгласила и отново му далата като заем сумата от 45 лв. След този ден, подсъдимият Л. Г. започнал през няколко дни в с.
Чоба, обл. Пловдив да иска пари от М.. Всеки път й казвал, че иска да му услужи с пари и и обещавал да й ги върне след като получил пари от „Е.“. В действителност подсъдимият нямал намерение да се издължи на М., но възползвайки се от нейната доброта е въвеждал в заблуждение като всеки път й заявявал, че иска да му услужи с пари, които ще й върне, без да има намерение да стори това. Няколко пъти през този период М. питала подсъдимия за какво са му нужни парите, но той не посочвал конкретна причина, а само й казвал, че обещава да й ги върне. Сумите, които искал и получавал, с обещанието, че ще върне, но не върнал, били между 50 лв. и 250 лв. Последно, на неустановена дата през м. декември 2021 г. М. дала на подс.
Г. пари в заем, с които общата сума на предоставените от М. на подсъдимия пари станала 3090 лв. Няколко дни след това пострадалата поискала Г. да й върне парите, които му е дала и му обяснила, че в противен случай ще подаде жалба срещу него в полицията. Г. отново започнал да обещава, че ще върне 2 парите, но не сторил това – въпреки, че М. му обяснила, че ако не може да й върне всички пари наведнъж, може да прави това на части. Така в периода от м. октомври 2021 г. до м. декември 2021 г., вкл. подсъдимият с неустановен брой деяния въвеждал в заблуждение М., с което и причинил обща вреда в размер на 3090 лв.
Всеки път, когато подсъдимият искал и получавал пари от М., същият я въвеждал в заблуждение заявявайки че иска да му услужи с пари на заем, които ще й върне след като получи пари от „Е.“. Така въвеждал в заблуждение пострадалата, създавайки у нея невярна представа, че има намерение да й се издължи. Тази невярна представа, която всеки път подсъдимият Г. създавал у М., мотивирал последната да извърши отделните, неустановени на брой, имуществени разпореждания на обща стойност 3090 лв.
Свидетелката Е.И. А.а притежавала, къща в с. Чоба, обл. Пловдив, която посещавала през почивните дни. В края на 2020 г. или началото на 2021 г. се запознала с родителите на подс. Г. – А. и С., както и с жената, с която Л. Г. живеел - А.. Срещу заплащане, всички те й помогнали при разчистване на растителността в градината и селскостопанските постройки в двора на къщата, които премахнали. Така св. А.а се запознала и с подсъдимия Г., който помагал на своите роднини, докато работили в къщата й.
През есента на 2021 г. св. А.а решила да направи външна топлоизолация на къщата. А.а се договорила с подсъдимия той да направи изолацията.
Първоначално подс. Л. Г. направил външната изолация на задната страна на къщата, за което св. А.а му заплатила договореното възнаграждение. След това А.а решила да направи изолацията и на останалата част от къщата. На 01.11.2021 г. се разбрала с подсъдимия той да направи и останалата изолация, за което щяла да му заплати възнаграждение размер на 3500 лв. като същия ден му в с. Чоба, обл. Пловдив му дала сумата от 2000 лв. Подсъдимият обещал на пострадалата, че ще направи външната изолация на къщата като така я мотивирал тя да му даде аванс в размер на 2000 лв. В действителност подсъдимият нямал намерение да изпълни точно договорената работа, но тъй като му трябвали пари, обещал да стори това, за да получи пари от св. А.а, въвеждайки я по този начин в заблуждение, мотивирало я да му даде сумата от 2000 лв.. По този начин на 01.11.2021 г. подсъдимият въвел в заблуждение А.а – че ще изгради топлоизолация на три от стените на къщата й в с. Чоба, въпреки че нямал намерение да изпълни уговорената работа като по този начин на същата дата причинил на А.а имотна вреда в размер на 2000 лв.
Възползвайки се от това, че е спечелил доверието на св. А.а, на 11.11.2021 г. в с. Чоба, обл. Пловдив подс. Л. Г. възбудил и до 03.12.2021 г. поддържал заблуждение у нея – че ще поръча на майстор да изработи входна врата за къщата, която ще постави, като така на 11.11.2021 г., 21.11.2021 г. и на 03.12.2021 г. й причинил имотна вреда, съответно в размер съответно на 100 лв., 300 лв. и 100 лв. или общо 500 лв. На 11.11.2021 г. подсъдимият поискал и взел сумата от 100 лв. с обяснението е, че е капаро за изработката на вратата, а 3 след това – на 21.11.2021 г. и на 03.12.2021 г. поискал и получил и сумите от 300 лв. и 100 лв. – за заплащане на вратата, поддържайки първоначалното заблуждение на св. А.а, че ще й бъде изработена и поставена нова входна врата. В действителност подс. Л. Г. не бил поръчвал изработването на входна врата и нямал намерение да смени входната врата на къщата на св. А.а.
На 19.11.2021 г. в с. Чоба, обл. Пловдив подс. Г. поискал от А.а сумата от 100 лв., която тя му дала на същата дата. За да получи исканата сума, обяснил на св. А.а, че иска парите в заем, обещавайки й да й ги върне, както и с обяснението, че парите му трябвали, тъй като иначе „лихвари щели да му счупят краката“. В действителност това не било така, а Г. нямал намерение да върне исканата и получена в заем сума от 100 лв., но по този начин – обещавайки на А.а, че ще върне парите и че същите му трябват, тъй като е заплашван, което не било така, възбудил заблуждение у А.а и с това на 19.11.2021 г. и причинил имотна вреда в размер на 100 лв.
На 20.11.2021 г. в с. Чоба, обл. Пловдив подсъдимият въвел в заблуждение св. А.а като й казал, че ще изработи бетонен пояс и цокъл, за което на същата дата поискал и получил от А.а сумата от 870 лв. – аванс в размер на 450 лв. и за закупуване на материали в размер на 420 лв. Всъщност подсъдимият нямал намерение да извърши договорената работа, нито да закупи материали за това, а целял само да възбудил заблуждение у св. А.а и с това на същата дата й причинил имотна вреда в размер на 870 лв.
На 30.11.2021 г. в с. Чоба, обл. Пловдив подс. Г. възбудил заблуждение у св. А.а – с обещанието да й закупи 30 кв.м. гнайс за сумата от 350 лв., които тя му дала същия ден. В действителност подсъдимият нямал намерение да закупи и достави гнайс на А.а и с това на същата дата й е причинил имотна вреда в размер на 350 лв.
Въпреки, че обещавал да върне поисканите от него и дадените му в заем пари, съответно да извърши договорената работа и да достави договорените материали, подсъдимият нямал такова намерение и не предприел никакви действия за това.
В хода на наказателния процес сумата от 6910 лева не била възстановена.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията на подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от събраните на досъдебна фаза доказателствени материали, включващи обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите П.Н.М., Н. М. М., Е.И. А.а, Т. И. Г., Н. И. Г., Г. Д. Т.ов, Н. К. К. както и от приобщените по делото писмени доказателства включително, справка за съдимост, характеристична справка и др. писмени материали.
4
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за обратното от чл.
305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане, особено като се има предвид процедурата по която е протекло производството - Глава XXVII НПК. В този изричен смисъл и Р по н. д. № 346 / 2016 г. на ВКС.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно задължителната съдебна практика – т.4 от ТР № 1 ОТ 06.04.2009 Г. по т. д. № 1/ 2008 г., ОСНК на ВКС - изискуемата се от закона подкрепа на самопризнанията от приобщения доказателствен материал не следва да се отъждествява с необходимост от изключителна и пълна еднопосочност на фактическите данни. Необходимо и достатъчно условие за приложението на диференцираната процедура е доказателствата убедително да потвърждават фактите, при това правно релевантните. Принципно незначителните противоречия не представляват процесуална пречка за прилагане на процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК.
Разпечатката съдържа 40 от 155 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0525dc4d-eb32-4858-881a-ccbb4d1d8c41