Решение № 155 от 04.05.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Дупница, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая В. Гиздова при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно наказателно дело № 20231510200097 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №7975 от 23.12.2022г., на - Началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа",към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол",при Агенция "Пътна инфраструктура" - гр. София, бул. "Македония" № 3, упълномощен със заповед №РД-11-246 от 31.03.2022г., с което на В. Г. В. с ЕГН:***,с адрес за кореспонденция гр.София,ул.”***, е наложено административно наказание за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” ,предл.2 от Закона за пътищата, във вр. чл.8,ал.2,чл.8,ал.1 и чл.37,ал.1,т.1,предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г.,за на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС -ГЛОБА в размер на 4500.00/ четири хиляди и петстотин/ лева, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2,предл.2 от Закона за пътищата.

В. Г. В. в жалбата си моли за отмяна на наказателното постановление, тъй като счита същото за незаконосъобразно,поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването му, и нарушения при прилагане на материално правните норми.Счита издаденото НН за необосновано.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят,редовно призован не се явява,и не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител,който моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Дупнишкият районен съд –като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена е НЕОСНОВАТЕЛНА. в срок, допустима е и разгледана по същество

От фактическа страна съдът установи следното:

На 28.11.2022г., в 10.34 часа на път I-1,км.322+100, на отбивка ханче „Кошарите”, в посока гр.Перник-гр.Дупница жалбоподателят е управлявал и извършил превоз на товари с МПС четири оси с две управляеми оси марка „***”, модел ***,с рег.№***,като в процеса на извършената проверка е било установено,че водача извършва превоз на фракция без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата/Разрешително/,съгласно изискванията на чл.8,ал.2,във вр. с чл.8,ял.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г., на МРРБ за движение на извън габаритни и/или тежки МПС.

При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел CAPTELS ORA-10,№785 и ролетка № 1303/18/5м е било констатирано следното:при измерено разстояние мужду осите 1,38м,сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 28.900т,при максимално допустимо натоварване на оста 19т,съгласно чл.7,ал.1,т.5,б.”в”, от Наредбата като превишаването е с 9.900т.Съгласно чл.3,т.2 от Наредбата при превишаване на максимално допустимите норми по чл.7,ППС е тежко.Измерените параметри на превозното средство показват,че същото е тежко по смисъла на чл.3,т.2 от Наредба№11 от 03.07.2001г., на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Съгласно разпоредбата на чл.26,ал.2,т.1б.”а”,предл.2 от Закона за пътищата във вр. с чл.8,ал.2,чл.8,ал.1 и чл.37,ал.1,т.1,предл.1 от Наредбата движението на тежки ППС, е забранено и се осъществява само с разрешение/разрешително/ за превишаване на максимално допустимите норми по реда на II от Наредбата за дейности от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя/АПИ/.

Описаната фактическа обстановка е възприета по идентичен начин изцяло от административнонаказващия орган, който на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2, от Закона за пътищата е наложил административно наказание „глоба” на водача на ППС,В. Г. В., ,в размер на 4500.00 /четири хиляди и петстотин/ лева.

В хода на съдебното следствие е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят Г. Б.

Б., който потвърждава възприетото при проверката. Актосъставителят при разпита си е заявил, че при направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, и ролетка №1309/18/5м/, е констатирано,че трета и четвърта ос на автомобила са били претоварени с 9.900т.Същото при разпита си е заявил и свидетеля Адриан М. А..

Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото същите се явяват подробни, логични и съответни на събраните по делото писмени доказателства.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

2

На жалбоподателя е вменено административно нарушение за виновно осъществен състав на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. “a”,предл.2, от Закона за пътищата,във вр. с чл.8,ал.2,чл.8,ал.1 и чл.37,ал.1,т.1,презл.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г.,на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Съгласно този член, движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя /АПИ/. От събраните по делото доказателства се установява, а и това не се оспорва от жалбоподателя, че към момента на проверката именно той е осъществявал движение с процесното тежко пътно превозно средство. Установява се също така, че същият е осъществил това без разрешително или квитанция за платени пътни такси, издадени по реда на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.

Нарушението е установено по несъмнен и безспорен начин. ППС е било претеглено с надлежното техническо средство, съгласно изискванията на чл. 35, ал. 3 от Наредбата, като се е установило претоварване, а и същото не е било оспорено. Процесното ППС отговаря на легалната дефиниция на “извънгабаритни ППС”, съгласно Параграф 1, т.

1 от ДР на Наредбата, където е посочено, че такива са извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3,т.2 Установява се от писмените и гласните доказателетва по делото, че процесното ППС –е тежко по смисъла на Наредба № 11/2001 г.

Видно е че при направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС,модел - CAPTELS ORA-10,№785 и ролетка № 1303/18/5м е било констатирано следното:при измерено разстояние мужду осите 1,38м,сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 28.900т,при максимално допустимо натоварване на оста 19т,съгласно чл.7,ал.1,т.5,б.”в”, от Наредбата като превишаването е с 9.900т.

Видно отново от доказателствата по делото е че водачът извършва превоз на фракция без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата/разрешително/, съгласно изискванията на чл.8,ал.2,във вр. с чл.8,ал.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г., на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС,модел CAPTELS ORA-10,№785 и ролетка №1309/18/5м/, е констатирано следното: при измерено разстояние мужду осите 1,38м,сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 28.900т,при максимално допустимо натоварване на оста 19т,съгласно чл.7,ал.1,т.5,б.”в”, от Наредбата като превишаването е с 9.900т.Съгласно чл.3,т.2 от Наредбата при превишаване на максимално допустимите норми по чл.7,ППС е тежко

В процеса на проверката било направено измерване,при което е било констатирано,че са 3 надвишени нормите на Наредба №11 от 03.07.2001г., на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,както следва: при измерено разстояние мужду осите 1,38м,сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 28.900т,при максимално допустимо натоварване на оста 19т,съгласно чл.7,ал.1,т.5,б.”в”, от Наредбата като превишаването е с 9.900т.Съгласно чл.3,т.2 от Наредбата при превишаване на максимално допустимите норми по чл.7,ППС е тежко

Съгласно чл.3,т.2 от Наредбата ,при превишаване на максимално допустимите норми по чл.7,ППС е тежко.Измерените параметри на превозното средство показват,че същото е тежко по смисъла на чл.3,т.2 от Наредба №11 от 03.07.2001г., на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.Съгласно чл.26,ал.2,т.1,б.”а”,предл.2 от Закона за пътищата,във вр. с чл.8,ал.2,чл.8,ал.1, и чл.37 ал.1,т.1,предл.1 от Наредбата,движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение/разрешително/, за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата/,за дейности от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя/АПИ/.

На свой ред правилата на чл. 53 от същия закон визират съответното укоримо от закона действие или бездействие по чл. 6 от ЗАНН, което го прави административно нарушение, в т.ч. и субекта на отговорността. В ал. 1 на чл. 53 от закона, субекти на административнонаказателна отговорност са физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 от ЗП, както и физическите лица, които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности:...изброени в точки, от които т. 2 - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. В тази насока законът е ясен и не буди съмнение – кръгът на отговорните лица е посочен с оглед обхващане на всички възможни хипотези и ангажирането на отговорността на единия /напр.фактическия извършител/ не изключва тази на лицето, наредило извършването на запретената от закона дейност /напр.съответния ръководител/. В тази връзка като неоснователно следва да се прецени и възражението, че жалбоподателя не може да е субект на това административно нарушение, доколкото същият изпълнява длъжността водач, а съответно нормативната база разрешението се издава на собственика на дружеството, който е лицето по чл.26, ал.2, т.1 от Закона за пътищата. Следва да се посочи, че съгласно чл.53, ал.1 Закона за пътищата, наказанието за нарушение на чл.26, ал.2 от Закона за пътищата се налага на физическите лица, нарушили същата разпоредба. Също така разпоредбата на чл.37, ал.1 от Наредба № 11 от 3 юли 2001г. изрично предвижда, че служби за контрол при МВР "Пътна инфраструктура" спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство.

Не се възприемат като основателни доводите по жалбата относно допуснати нарушения на процесуални правила при издаване на акта и наказателното постановление. Видно е, че в АУАН е вписан един свидетел, за когото е отразено, че е очевидец на нарушението. Нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН не поставя конкретно изискване относно броя на свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението и това е логично 4 законодателно разрешение, доколкото не би могло да бъде известно отнапред колко лица ще присъстват при осъществяване или установяване на едно административно нарушение, като е напълно възможно и да липсват такива, в който случай се процедира по реда, предвиден в чл.40, ал.3 от ЗАНН. При тази последна хипотеза именно се предвижда съставяне на АУАН в присъствието на двама други свидетели, като в конкретния случай, както е видно от акта, същият е съставен в присъствието на свидетел-очевидец на нарушението, което е изрично отразено в АУАН и в тази връзка е спазено изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН.

Съдът не приема доводите на жалбоподателя, че в случая липсва виновно поведение на санкционирания водач. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г., собствениците на тежки ППС или лицата, които извършват превозите са длъжни да подадат в АПИ или в съответното ОПУ заявление за издаване на необходимото разрешение по образец, като същото следва да съпътства ППС. Т.е. изисква се предварителна осведоменост на собственика на ППС и на лицето, осъществяващо превоза за наличие на обстоятелствата за депозиране на заявление и издаване на разрешение, в противен случай всеки нарушител би черпил права от собственото си противоправно поведение. Шофьорът е бил длъжен да знае дали управляваното от него ППС попада в хипотезата на “тежко” такова и в случай, че е така, да не допуска движение в обхвата на пътя, ако няма разрешение за това. Аргумент в подкрепа на последното се черпи и от обстоятелството, че един немалък брой места от пътната инфраструкрура са забранени за преминаване от МПС над определен тонаж, поради което всеки един правоспособен шофьор от съответната категория, и особено професионалните такива, са длъжни да знаят колко тежко е МПС, което управляват, за да съобразят това.