Решение № 179 от 15.05.2023, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. гр.Велинград, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛИ. Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря М. АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИ. Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20225210100615 по описа за 2022 година

Производство е по реда на чл. 30 ЗН

Предявен е от Е. И. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Велинград, ул. „*****“ № 18, ет.2 против Х. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Велинград, ул. „*****“ № 18, ет.2, иск с правно основание чл.30 ЗН, с който се иска съдът да постанови решение, с което да бъде възстановена запазената част на ищцата от наследството на майка й М.С.П., като бъде намалено извършеното безвъзмездното разпореждане, чрез дарение, съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 80 от 11.04.1979г., на Велинградския районен съдия, в полза на ответника, по отношение на втори жилищен етаж с идентификатор ***, с площ от 93 кв.м, от двуетажната жилищна сграда с идентификатор ***, построена в Поземлен имот е идентификатор

***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на административен адрес: гр.Велинград, ул."*****" №18, при граници и съседи на поземления имот: ***, ***.

***, *** и ***, както и да бъде отменено дарението на гореописаните недвижими имоти, обективирано в посочения по- горе нотариален акт до размер от 4/18 идеална част, извършено от наследодателката на ищцата в полза на ответника.

Ищцата излага, че ответникът е неин брат и двамата са единствени наследници на покойните им родители И. Х. П., починал на 29.07.2016г. и М.С.П., починала на 17.04.2020г. Твърди, че няколко години преди смъртта на баща им И. П., отношенията му с брат й и с майка й се влошили много, 1 което му дало основание да заведе гр.д.№367/2015г. по описа на PCВелинград за отмяна на дарението, но искът бил отхвърлен. Твърди, че скоро след смъртта на баща й, майка им М.П. извършила „възмездни правни действия" в полза на брат й с цел тя да не остави наследство и за в бъдеще да не получи нищо от имуществото, което е било притежание на майка й преди нейната смърт, в качеството й на неин наследник по закон. Твърди, че към момента на смъртта й, настъпила на 17.04.2020г., майка й не е оставила никакво наследство като недвижими имоти, автомобили, парични влогове или други материални активи. Ето защо счита, че е налице правен интерес, в качеството й на наследник с право на запазена част, който не може да получи запазената си част, поради дарение или завещание, да поиска намалението до размера на запазената й част от наследството, която е 1/3 от наследството на майка й. Твърди, че единственият подарен имот, от който може да поиска намаляване на дарението до размера на запазената част от наследството на майка й, е процесният втори жилищен етаж с идентификатор *** от двуетажната жилищна страда с идентификатор

***, построена в Поземлен имот с идентификатор

***. находящ се на административен адрес: гр.Велинград, ул."*****” №18. Поддържа, че ако този имот не е бил подарен от родителите й на ответника Х. П., след смъртта на баща й през 2016 г., майка й би притежавала на лично основание ½ ид.част от този втори жилищен етаж.

Твърди, че наследодателката й, е извършила валидно дарение в полза на брат й Х. П., заедно с баща й И. П. на процесния втори жилищен етаж с Нотариален акт за дарение № 80 от 11.04.1979г., по време на брака им, като този имот е бил тяхна семейна имуществена общност. Излага, че видно от Нотариално завещание №1 от 21.03.2019г. на Велинградския нотариус Емил Чолев, извършено извън нотариалната му кантора в дома на майка й, същата е завещала на внучката си М. Х.а П., дъщеря на брат й Х. П. „цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на моята смърт“, но поддържа, че към тази дата майка й е притежавала единствено стопанска сграда- северен обор, описана в Нот.акт №26/12.03.2020 г.. Излага, че видно от същия нотариален акт, майка й се е разпоредила възмездно в полза на брат й, като „му е продала” тази сграда за сумата от 750 лв., т.е. разпоредила се е с това свое единствено недвижимо имущество, което около една година по-рано е „завещала” на внучката си с нотариалното завещание от 21.03.2019 г.. Ето защо счита, че завещанието от 21.03.2019г. е без предмет, тъй като майка й не само, че е продала единственото си недвижимо имущество на брат й, но и не е оставила нищо друго, вкл. и паричен влог, от които да възстанови изцяло или частично запазената си част от наследството на майка й М. П.. Счита, че въпросното нотариално завещание е нищожно и не поражда правни последици, тъй като то подлежи на вписване и е вписано в Службата по вписванията при РС- Велинград, в нарушение на закона и на константната съдебна практика, защото подлежащи на вписване актове на нотариусите следва да бъдат извършени единствено в нотариалната им кантора, а не извън нея, какъвто е случаят с нотариалното завещание от 21.03.2019 г.. Предвид изложеното поддържа, че предмет на иска й по чл.30, 2 ал.1 от ЗН е намаляване на обема на дарението, по нот.акт № 80/1979г. до размера, необходим до допълване на цялата й запазена част от процесния подарен имот, който целият е бил подарен на брат й /18/18-ти/, като дарението се намали с размера на нейната запазена част от този имот, която е 4/18 и остане валидно до размера на 14/18 в полза на ответника - надареният й брат Х. П.. Счита, че за нея е недопустимо да предявя иск по чл.36, ал.1 от ЗН в настоящото производство, тъй като е недопустимо да упражнявам чужди процесуални права - такива на ответника, тъй като единствено той има правото да прецени дали да задържи имота, като я възмезди по пазарната стойност на дяла й или пък да предпочете целият съсобствен имот да бъде изнесен на публична продан в едно бъдещо делбено производство.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Х. И. П. оспорва иска по чл.30, ал.1 ЗН и моли да бъде отхвърлен. Излага, че съгласно нотариален акт № 135. Том 2, peг. №4492, н.д №333/2013 г на нотариус рег. №541, родителите им И. и М. П. са учредили през 2013 година безвъзмездно право на строеж на дъщеря си - ищцата Е. И. Г., което тя е приела с благодарност.

Излага, че се касае се за суперфиция на едноетажна сграда- краварник, със застроена площ до 602 кв.м, която се намира в землището на Велинград, местността „Бучимиша“, застроена е в ПИ с площ oт 753 кв.м, парцел 35, масив 168. Данъчната оценка на учреденото безвъзмездно право на строеж е 18293.30 лева. Счита, че към претендираното с исковата молба възстановяване на запазената част, следва да бъде прибавена към наследствената маса по чл.31 от ЗН и половината от полученото от ищцата дарени - учреденото и безвъзмездно право на строеж на стойност от 18 293.30 лева, което тя е приела /същото е било в режим на СИО/, поради което от наследствената маса следва да бъде приспаднато посоченото дарение - 1/2 от 18293.30 лева на стойност от 9146.65 лева. Излага, че съгласно Нотариален акт № 126, том1, рег.№1739 по н.д.№ 1243/2015 г на нотариус рег.№541, ищцата Е. И. Р. и съпругът и Д.П. Речев даряват на сина си П.Д. Речев право на строеж върху сграда - краварник/кравеферма за 14 крави и две юници/, със застроена площ от 211.30 кв.м., кота + 3.20 м. /втори етаж от съществуваща сграда /, която се намира в землището на Велинград, местността „Бучимиша“, застроена е в ПИ, с площ от 753 кв.м, парцел 35, масив 168. Данъчната оценка на учреденото безвъзмездно право па строеж през 2015 г. е 5907.20 лева, като счита, че това дарение също следва да влезе при формиране на наследствената масата по чл.31 от ЗН - по арг. от Решение №81/20.04.2012 г по гр.д.№937/2011 г на ВКС, според което последващото му отчуждаване не е основание този имот да не бъде включен в наследствената маса. Оспорва по размер претендираните права заявени първоначално като 1/6 /или 3/18 ид.част запазена част от наследството на майка им М.П. на 4/18 идеални части, като счита същото за недопустимо предявяването на чужди права пред съд. Моли искът да се отхвърли. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл.30 ЗН

3

Ищцата следва да докаже, че е наследник по закон на общия праводател, размера на наследствената маса, наличието на безвъзмездно разпореждане с посоченото имущество, увреждащо размера на запазената й част от наследството.

Ответникът следва да ангажира доказателства за други имоти на наследодателя –движими и недвижими вещи за попълване на наследствената маса и тяхната стойност към момента на откриване на наследството и по време на намаляването, както и да проведе насрещно доказване, че дарението не накърнява запазената част.

Съгласно чл.30, ал.1 от ЗН – наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им по размера, необходим за допълване на неговата запазена част след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

Съгласно чл.31, ал.1 от ЗН – за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл.12, ал.2. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване – за движимите.

За да се установи размера на запазената част на наследника със запазена част при заявено искане за възстановяване чрез намаляване на дарствени разпореждания или завет, съдът образува наследствена маса според изискванията на чл. 31 ЗН, като в нея включва, всички имоти които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН и се прибавят даренията, без обичайните такива. Остойностяването на имуществената маса се извършва според стойността на недвижимите имоти по време на откриване на наследството и според стойността на движимите вещи по време на дарението. Или в масата по чл. 31 ЗН влизат всички оценяеми в пари права, които наследодателят е притежавал към момента на своята смърт, с изключение на тези права които се погасяват със смъртта му.

За да се извърши преценката дали е налице накърняване на запазената част, след като бъде съставена /като имущества и стойност/ масата по чл. 31 ЗН, съдът е длъжен да приспадне задълженията на наследодателя/ в т. ч. и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН/, за да получи чистата стойност на наследството. Едва след приспаднат задълженията на наследодателя, съдът, сезиран с иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, следва да се прибави стойността на даренията.

С доклада по делото с оглед твърденията на страните е обявено за безспорно помежду им, че родители им са притежавали приживе в режим на СИО процесните недвижими имоти, като са се разпоредили безвъзмездно с тях по следния начин: в полза на ищцата са учредили право на строеж, 4 съгласно нотариален акт № 135. Том 2, peг. № 4492, н.д. № 333/2013 г.,, на нотариус рег. №541, а в полза на ответника са прехвърлили собствеността върху втори жилищен етаж от процесната сграда, съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот от 11.04.1979 г., № 80, Том 1, дело № 185/1979 г. на Велинградския районен съдия. Изложеното се установява и от приетите и неоспорени писмени доказателства- нотариален акт за дарение на недвижим имот от 11.04.1979г., № 80, Том 1, дело № 185/1979 г. на Велинградския районен съдия, нотариален акт № 135. Том 2, peг. №4492, н.д №333/2013 г на нотариус рег.№541, договор за продажба на земеделски земи /л.93/. Няма спор, че към момента на дарението в полза на ищцата същата е била в брак, което обстоятелство обаче съдът намира за ирелевантно при формиране на наследствената маса, при съобразяване разпоредбата на чл. 22, ал. 1 СК и текста на приетия като писмено доказателство нотариалния акт, от който е видно, че съпругът й не е надарен.