Решение № 4053 от 12.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4053 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100502433 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 23286 от 23.12.2024 г., постановено по гр. д. № 5984/2024 г. по описа на СРС, 69-ти състав, частично са били уважени предявените от „Дженерали застраховане“ АД срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща регресно вземане по заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ във връзка с щета № 211523822, за причинени увреждания на лек автомобил „Ленд Ровър Реиндж Роувър“ с рег.

№ ******** от ПТП, настъпило на 13.07.2023 г., в гр. София, заедно със законна лихва от датата на исковата молба /01.02.2024 г./ до окончателното плащане на вземането, както и за сумата от 58,63 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 21.12.2023 г. до 01.02.2024 г.

С решението са отхвърлени предявените от ищеца срещу ответника осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ за разликата над уважения размер от 4470,98 лв. до пълния предявен размер от 5176,78 лв., както и акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 58,63 лв. до пълния предявен размер от 67,14 лв.

Пак със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, сумата от 528,70 лв., представляваща разноски по делото пред СРС, съразмерно на уважената част от исковите претенции, а ищецът е осъден да заплати на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 64,02 лв., представляваща разноски по делото пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са отхвърлени предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ за разликата над уважения размер от 4470,98 лв. до пълния предявен размер от 5176,78 лв. и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 58,63 лв. до пълния предявен размер от 67,14 лв. , е подадена въззивна жалба от ищеца Дженерали 1 застраховане“ АД, чрез пълномощника си – юрк. М.Т., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Поддържа, че първоинстанционният съд е следвало да съобрази обстоятелството, че застрахованият при ищеца автомобил е бил с валидна удължена гаранция към датата на ПТП – 13.07.2023 г. Твърди, че за да не загуби гаранцията си, т.е., за да може процесният автомобил да бъде възстановен във вида и в качеството, в които е бил преди настъпване на процесното ПТП, както и да ползва гаранцията в бъдеще до изтичането й, същият е следвало да бъде ремонтиран в автосервиз, който може да изпълни гаранционните условия, а именно официален за марката автосервиз. Изтъква се, че определеното от първоинстанционния съд застрахователно обезщетение не съответства на действителната стойност на вредите и не е достатъчно, за да може процесният автомобил да бъде възстановен в оторизиран автосервиз, съгласно гаранционните условия, а в тази хипотеза това би довело след себе си неблагоприятни за застрахования последици, а именно загуба гаранцията или доплащане на разликата между определеното от съда обезщетение и дължимата сума за ремонта в официален сервиз. Поддържа, че действителните вреди са тези, които увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС в оторизирания сервиз на вносителя на автомобила, доколкото автомобилът е бил предмет на гаранционно поддържане към датата на настъпване на ПТП, поради което при определяне на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид стойността на ремонта по представените фактури от оторизиран сервиз на официален вносител. Твърди, че това тълкуване съответства и на целта на деликтната отговорност, която е насочена към обезщетяване на негативния интерес (увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта), като за постигането на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест овехтяването на имуществото, респ., да се намалява обезщетението с оглед на по-ниската стойност на ремонта, която увреденият би заплатил в други автосервизи, различни от официалния такъв за марката. В тази връзка също така твърди, че законосъобразно и правилно ищцовото дружество е определило и изплатило застрахователно за възстановяване на вредите Ленд Ровър Реиндж Роувър“ с рег. № ******** от процесното ПТП. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и уважи изцяло предявените искове, както и да присъди направените разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият ответник – „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, чрез пълномощника си – юрк. Б.М., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с която оспорва изцяло същата по подробно изложените доводи и моли съда да отхвърли същата.

Срещу решението, в частта, с която са били частично уважени главния и акцесорния иск е постъпила насрещна въззивна жалба от „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, чрез пълномощника си – юрк. Б.М., с надлежно учредена представителна власт по делото. В жалбата са наведи оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Изтъква се, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд относно механизма на произшествието и изключителната вина на водача, застрахован при ответника, за настъпването му. В тази връзка поддържа, че заключението на вещото лице по изслушаната САвТЕ не дава категоричен отговор какъв точно е механизмът на процесното ПТП, както и че същата не следва да се кредитира, тъй като вещото лице се е водило единствени по твърденията на ищцовата страна. Поддържа, че по делото не са доказани по безспорен начин нарушенията, извършени от страна на водача, застрахован при ответното дружество, които да се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните последици от него, поради което и при евентуална доказаност на исковата претенция, определеното от първоинстанционния съд за справедливо обезщетение е следвало да бъде отхвърлено или намалено на половина. Твърди, че наличието на съществени противоречия между протокола за ПТП и свидетелските показания водят до извода, че протоколът не удостоверява обективно фактите такива, каквито са съществували към момента на настъпване на процесното ПТП. Също така 2 твърди, че от страна на ищеца не е проведено пълно и главно доказване относно наличието на виновно поведение на застрахования при ответното дружество водач. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове, като евентуално бъде намален размерът на присъденото обезщетение за имуществени вреди поради съпричиняване. Претендира разноски.

Въззиваемият ищец – Дженерали застраховане“ АД, чрез пълномощника си – юрк.

М.Т., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал в законоустановения срок отговор на насрещната въззивна жалба, с която оспорва изцяло същата по подробно изложените доводи и моли съда да я остави без уважение.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица – страни в процеса, като са заплатени дължимите държавни такси, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба на ищеца за частично основателна, а насрещната такава на ответника за неоснователна, по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на ПТП между делинквента и ответника да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

По делото е установено, а и страните не спорят, че за увредения л.а. „Ленд Ровър Реиндж Роувър“ с рег. № ******** има валидно сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ищеца, обективирана в застрахователна полица № 0320220855021439, със срок на покритие 18.10.2022 г. – 17.10.2023 г. и застрахователна сума в размер на 70 411,00 евро (л. 7 от делото пред СРС), че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 5161,78 лева, както и че ответникът е покривал отговорността на водача на т.а.

„Рено Мастер“ с рег. № ******** по застраховка ГО към датата на твърдяното настъпване на ПТП – 13.07.2023 г.

Противоречие съществува относно изводите на първоинстанционния съд, касаещи механизма на настъпване на ПТП на твърдяната дата, налице ли е твърдяното от въззивника 3 съпричиняване и какъв е размерът на причинените имуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие.

По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от 13.07.2023 г. (л.

15 от делото пред СРС), подписан от участниците в него, съдържащ забележка, че е виновен водачът на т.а. „Рено Мастер“ с рег. № ********. Съгласно направената в протокола скица на произшествието, водачът на превозното средство „А“ (т.а. „Рено Мастер“ с рег. № ********) при тръгване реализира ПТП с паркираното от дясната му страна превозно средство „Б“ (л.а.

„Ленд Ровър Реиндж Роувър“ с рег. № ********). В тази връзка следва да се отбележи, че по своята правна природа двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, нормативно предвиден в Наредба за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на Вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, издадена на основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и имащ материална доказателствена сила относно удостоверените с него факти, неизгодни за авторите му. В частта относно вината протоколът има характера на диспозитивен, а не на свидетелстващ документ, доколкото в тази част не се констатира наличието на факт или факти, а се отразява субективното отношение на автора на изявлението към настъпилия резултат.