Решение № 14500 от 20.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14500 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20251110152605 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. Н. И., с ЕГН **********, гр. София, ул. “Вежен” № 25, вх. А, ет. 4, ап. 7 срещу 66. С.У. “Ф.С.”, с БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: 1618 София, р-н “Овча Купел”, ул.

“Букет” № 29, представлявано от Десислава Митова - Директор. Искът е с правно основание чл. 128, т. 2, чл. 222, ал. 3 и чл. 224, ал. 1 КТ във вр. с чл. 27 от Анекс №Д01-192/10.08.2025 г. към КТД №Д01-269 от 06.12.2022 г. вр. § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.) и чл. 86 от ЗЗД и има за стойност от 20 538.49 лева.

Ищецът претендира заплащане на сума в размер на 20538, 49 лв., от които 2912. 98 лв., представляваща разликата между изплатеното и дължимо брутно трудово възнаграждение след увеличението с 15 %, за периода от 01.01.2023 г. до 13.07.2023 г., ведно с дължимата мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 20.09.2023 г до датата на подаване на настоящия иск (21.11.2025 г.) в размер на 873, 80 лв., 7676. 76 лв., представляваща разликата между изплатеното и дължимо след увеличението на брутното трудово възнаграждение обезщетение по чл. 244, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск, изчислено за 273 дни отпуск, ведно с дължимата мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 20.09.2023 г. до датата на подаване на настоящия иск (21.11.2025 г.) в размер на 2 302, 77 лв., както и 5209, 50 лв., представляваща разликата между изплатеното и дължимо след увеличението на брутното трудово възнаграждение обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ при пенсиониране, изчислено върху 11 и 1/2 заплати, ведно с дължимата мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 20.09.2023 г. до датата на подаване на настоящия иск (21.11.2025 г.) в размер на 1 562, 68 лв., ведно със законната лихва върху главницата по всеки иск поотделно, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното плащане на задълженията.

Ищцата твърди, че била в трудово правоотношение с ответника, като заемаща длъжността "директор" в 66 СОУ, в район Овча купел, като започнала работа на 22.07.1998 г., като съвестно си била изпълнявала задълженията, вменени й по длъжностна характеристика. Със Заповед №РД02-1594/10.07.2023 г., на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 и чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ, по взаимно съгласие, било прекратено трудовото правоотношение поради 1 придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 14.07.2023 г. С оглед на това, на основание чл. 224, ал. 1 КТ било определено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск общо за 273 работни дни, като общо изплатеното обезщетение било в размер на 37 485, 63 лв., изчислени върху брутно трудово възнаграждение в размер на 3 020, 85 лв., както и на основание чл. 222, ал. 3 КТ, вр. чл. 13, ал. 3, т. 2 от КТД №СОА22ДГ564147/19.12.2022 г. на Столична община обезщетение в размер не по-малко от 11, 5 брутни работни заплати, като общо изплатеното обезщетение било в размер на 34741, 50 лв., изчислени върху посоченото брутно трудово възнаграждение (БТВ). В чл. 27 от Анекс №Д01-192/10.08.2023 г към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №Д01-269 от 06.12.2022 г. било посочено, че считано от 01.01.2023 г. се увеличавали индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, в т. ч. на директори на училища, с не по-малко от 15%. Излага, че след подписване на анекса била приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, която удостоверявала същото увеличение на заплатите с 15%. Ищцата отбелязва, че на увеличението на заплатата било придадено обратно действие съгласно чл. 54, ал. 1 КТ, вр. чл. 14 ЗНА.

Освен това, в наредбата било посочено, че влизала в сила от обнародването й в ДВ, с изключение на § 2, който влиза в сила от 01.01.2023 г., който предвиждал промяната в размера на възнаграждението. Ищцата твърди, че била член на Столичната организация на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета (СРСНПБ), като редовно заплащала членски внос до края на м. юли 2023 г., а СРСНПБ е страна по подписания Анекс към КТД. Към 01.01.2023 г. посочва, че още е била в трудово правоотношение с ответника.

Била подала нарочно заявление с peг. № РУ01-30121 до Началника на РУО София-град, с искане да бъде преизчислено/увеличено основното й трудово възнаграждение, включително допълнително такова за трудов стаж и професионален опит, и двете с 15 %, както и обезщетенията по чл. 222, ал. 3 и чл. 224, ал. 1 КТ, като се използва за база увеличения размер на БТВ, като и бъде заплатена разликата. Заявлението било депозирано при ответника на 20.09.2023 г. и по същността си представлявало покана за плащане, която поставяла длъжника в забава. Излага, че след увеличението БТВ би следвало да възлиза на 3473, 98 лв., поради което да периода 01.01.2023 г. до 13.07.2023 г. разликата между изплатеното и дължимо БТВ било в размер на 2912, 98 лв., а обезщетенията възлизали на 7676, 76 лв. по чл. 224, ал. 1 КТ и 5209, 50 лв. по чл. 222, ал. 3 КТ. Твърди, че получила отказ за преразглеждане и преизчисляване, и заплащане на разликата в брутното й трудово възнаграждение. Моли предявените искове да бъдат уважени, както и да бъдат присъдени разноски в полза на ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва допустимостта на предявените искови претенции, но ги оспорва като неоснователни и недоказани. Оспорва изцяло твърдението, че претендираната сума се дължи на посоченото в исковата молба основание, а именно - колективният трудов договор, сключен на браншово равнище. Оспорва цитираните становища на синдикалните организации СБУ и КТ “Подкрепа”, като твърди, че същите са участвали при съставяне на процесния колективен трудов договор и не в последния не е включено, че визираното увеличение на трудовото възнаграждение касае и лицата с прекратени ТПО. Позовава се на становище на МОН от 29.09.2023 г., съгласно което кръгът на правоимащите лица следва да се определи към датата на сключване на колективния трудов договор.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира от фактическа страна следното:

От представените по делото писмени доказателства е видно, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника по безсрочен трудов договор №РД12-2135/17.07.98 г. на длъжност “Директор”, като с допълнително споразумение № РД02-2011/04.07.2022 г. същият на основание чл. 119 КТ във връчка с чл. 67, ал. 3 КТ и чл. 68, ал. 4 КТ е превърнат в 2 срочен за времето, докато длъжността не бъде заета въз основа на конкурс. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №РД 02-1594/10.07.2023 г. на основание чл. 254, ал. 2 ЗПУО; чл. 3, ал. 2 Правилника за устройството и функциите на регионалните управление на образованието и чл. 325, ал. 1 КТ вр. чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ и заявление на Директора с рег. № РУО1-21566/05.07.2023 г. Като причина за прекратяването е посочено постигането на взаимно съгласие поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. На ищцата са изплатени следните обезщетения: за неизползван годишен отпуск в размер на 273 работни дни, от които 21 през 2005 г., 56 през през 2006 г., 56 през 2007 г., 56 за 2008 г. и 28 работни дни за 2023 г. На основание чл. 222, ал. 3 КТ вр. чл. 13, ал. 3, т. 2 от КТД № СОА22-ДГ56-4147/19.12.2022 г. на Столична община, обезщетение в размер на не по - малко от 11.5 брутни трудови възнаграждения, като 11 брутни трудови възнаграждения са осигурени по националната програма. От предоставена счетоводна справка е видно, че ищцата е получила обезщетение по чл. 224 КТ на обща стойност от 12 886.26 лв. Видно е също, че ищцата Н. Н. И. е била член на Столичната организация на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета и редовно е заплащала членски внос до м. юли 2023 г. Със заявление от 20.09.2023 г. ищцата е подала заявление до началника на РУО София - град д-р. Валя Кастрева, с което моли основното й трудово възнаграждение да бъде преизчислено с 15%, както е предвидено в сключения колективен трудов договор, като същото се отнася и за допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.

По делото е проведена и съдебно-счетоводна експертиза, имаща за цел да установи основното трудово възнаграждение, дължимо и изплатено на ищцата, размерът на обезщетението по чл. 224 КТ, както и на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ. Експертизата има още за задачи да изчисли разликата във възнаграждението, респ. Обезщетенията при увеличение от 15%,както и мораторната лихва. Според заключението на вещото лице основното трудово възнаграждение в размер на 2205.00 лв. месечно, т.е. 10 396.59 лв. ОТВ за периода 01.01.2023 г. - 13.07.2023 г. /дата на прекратяване на ТПО/. Дължими и изплатени са също ДТВ за придобит стаж и професионален опит в размер на 3846.74 лв., както и обезщетение за неползван годишен отпуск в размер на 5185.36 лв., т.е общо 19 428.69 лв.

Обезщетението по чл. 224 КТ е изчислено като възлизащо на 37 485.63 лв. За изследвания период увеличеното ОТВ би било в размер на 22 322.71 лв. Разликата между начисленото трудово възнаграждение и това в резултат на изчислението следователно би била 2904.02 лв. в брутен и 2253.33 лв. в нетен размер. Мораторната лихва за забава върху главницата от 2904.02 лв., представляващо разликата между изплатеното брутно възнаграждение и изчисленото в резултат на увеличението до подаване на исковата молба би била 841.20 лв.

Разликата между изплатеното обезщетение по чл. 224 КТ и изчисленото след увеличението е 6978.70 лв. в нетен размер (т.к. обезщетението е вече изплатено на ищеца и разликата следва да бъде определено в нетен размер). Мораторната лихва върху това обезщетение възлиза на 2246.12 лв. Разликата в обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е 5209.50 лв. в брутен размер, а мораторната лихва върху него - 1509.03 лв.

Тази фактическа обстановка позволява да бъдат направени следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.

Видно от представените по делото доказателства между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, прекратено със заповед на работодателя от 10.07.2023 г., което обхваща спорния период. Доколкото от доказателствата по делото не следва друго, по аргумент от чл. 8, ал. 2 КТ може да се направи извод, че през този период служителят е предоставял реално и фактически работната си сила в полза на работодателя през пълната уговорена продължителност на работното време. В тежест на ищеца е разпределено да докаже размера на своето брутно трудово възнаграждение и в частност претендираното увеличение с КТД от 10.08.2023 г.

За да се приложи нормата на КТД спрямо ищцата, същата следва да е в съществуващо членствено правоотношение със синдикалната организация, която го е сключила, или да се е 3 присъединила изрично по смисъла на чл. 57, ал. 2 КТ. От представеното удостоверение Столичната организация на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета е видно, че ищцата е членувала в посочената синдикална организация и редовно е заплащала членски внос до м. юли 2023 г.

Ищецът се позовава на съдебна практика /Решение № 4322 от 04.07.2025 г. по гр.д. № 5066 по описа за 2024 г. на СГС, II-E състав; Решение № 80 от 04.04.2025 г. по гр.д. № 0053 по описа за 2025 г. на Окръжен съд - Перник, трети въззивен граждански състав; Решение № 160 от 26.03.2025 г. по гр.д. 0131 по описа за 2025 г. на Софийския окръжен съд, трети въззивен граждански състав/, според която страните по КТД с анекса към него изрично придават обратно действие на увеличаването на работните заплати на учителите, като се предвижда същото да влезе в сила на 01.01.2023 г. Посочените съдебни актове аргументират, че възприемане на обратното становище би поставило служителите по трудови правоотношения, прекратени преди 10.08.2023 г. в по - неблагоприятно положение от това на техни колеги с правоотнонешя, съществуващи към посочената дата. Възможността обратно действие да бъде придадено на норма в колективен трудов договор е безспорна и в правната теория /Мръчков, В., Средкова К., В.ев, Ат., Мингов. Е., Коментар на кодекса на труда, 13. Издание, Сиби, 2021, стр. 153; Мръчков, В. Трудово право, 10. издание, Сиби, 2018, стр. 842/. Поради същите доводи за релевантна дата относно съществуване на членствено правоотношение със синдикалните организации, страни по КТД, е приета датата на влизане в сила на анекса, т.е. 01.01.2023 г. Приема се, че е достатъчно влизането в сила на колективния трудов договор да заварва служителя като член на синдикалната организация. /така Мръчков, В., Средкова К., В.ев, Ат., Мингов. Е., Коментар на кодекса на труда, 13. Издание, Сиби, 2021, стр. 165/. В В случая, чл. 27 от Анекса гласи, че минималните основни работни заплати биват определени по методологията посочена в същата разпоредба, считано от 01.01.2023 г. Текстът е проявление на т.нар. обратно действие на нормативните актове, доколкото преурежда вече развили се правоотношения. Макар КТД да не е нормативен акт по своята същност, по аналогия следва да бъде приложен чл. 14 ЗНА, който допуска обратното действие. Това виждане още повече се подкрепя от факта, че в трудовоправната теория колективният трудов договор се разглежда на две плоскости - от една страна се подчертава неговият договорен произход, а от друга бива определен като нормативно съглашение. /Мръчков, В. Трудово право, 10. издание, Сиби, 2018, стр. 821-822, § 814/. На следващо място, увеличението на основното трудово възнаграждение има за основание и Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда - 1.09.2023 г., която е нормативен акт и за която чл. 14 ЗНА намира приложение.