Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 122 от 15.07.2025, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
Въззивно гражданско дело 251/2025
Вид
Решение № 122
Подписан
15.07.2025
Състав
Люба Стоянова Стоилкова, Десислава Георгиева Петрова, Теодора Василева Василева

Цитирани разпоредби

  • чл.213 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49, ал.2 · Закон за наследството
  • чл.51 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Силистра, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Десислава Г. Петрова при участието на секретаря Ели Ст. Николова като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско дело № 20253400500251 по описа за 2025 година

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА Г. А. А. , , представлявана от АДВ. В. МАРИНОВА- АКСилистра, моли съда да отмени РЕШЕНИЕ рег.№ 93 / 07.02.25г. постановено по гр.д.№ 648/2024г. по описа на РС-Силистра, в частта, в която съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от нея против А. А. Е. с ЕГН ********** и Н. А. М., с ЕГН **********, ИНЦИДЕНТЕН УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК -да бъде признато за установено че притежава 1/3 идеална част от наследството на А. Мехмедов Адемов, тъй като е приела наследството му ПРЕДИ постановяване на решението от 18.09.2017г., постановено по ч.гр. дело N 775/2017г. по описа на РС-Силистра -за вписване на обстоятелството, че е загубила правото да приеме наследството.

Счита, че Решението, в тази му част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а спорът да бъде решен по същество от въззивната инстанция, като бъде уважен инцидентния установителен иск така, както е предявен.

Твърди, че е доказала, че е приела наследството, останало от покойния й баща А.

МЕХМЕДОВ АДЕМОВ, ЕГН **********, мълчаливо по смисъла на чл. 49, ал.2 от ЗН и това е станало преди вписването на обстоятелството, че е загубила правото да приема наследството - вписано под №76 /18.09.2017г. по описа на специалната книга при СРС. Това вписване не е произвело действие – поради липса на предмет / чл. 26, ал.2, ЗЗД/, поради което моли, да бъде прогласена неговата нищожност.

1

Неправилен и незаконосъобразен е изводът на СРС, че тъй като ищцата не е споделила със своите сестри обстоятелството, че се е разпоредила с движима вещсобственост на покойния й баща -златен пръстен, то това поставя под съмнение действителното му осъществяване. На още по - силно основание, ако съдът приеме, че тя е укрила наследствено имущество - като не е съобщила на своите сестри, че е намерила златния пръстен сред личните вещи в дома на баща си, в деня, когато е подготвяла и извършила обредните действия по неговото погребение, то този факт също е интерпретиран погрешно от съда, в противоречие с разпоредбата на чл. 49, ал.2 от ЗН, според която наследникът приема наследството и когато укрие от другите наследници определено имущество, което е част от наследствената маса на наследодателя.

Всичко това налага извода, че отказът от наследство под № 76 / 18.09.2017г., вписан в особената книга на РС-Силистра, е нищожна правна сделка поради липса на предмет, която нищожност следва да бъде прогласена по съдебен ред, с произтичащите от това правни последици, а именно, жалбоподателката да бъде призната за наследник на покойния си баща - А. М. А.,.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата А. А. Е., , чрез процесуалния си представител адв. А.Г., е подала отговор, с който заявява, че счита, депозираната въззивна жалба за неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като при постановяването му са взети предвид, всички факти, обстоятелства и доказателства, поради, което моли то да бъде потвърдено.

ОТВЕТНИЦАТА Н. А. М., с ЕГН **********, не е подала отговор.

Предвид молбата на А.Е. и Н.М., за неправилност на постановеното решение в частта за разноските, районният съд е повел процедура по чл.248 от ГПК и е постановил Определение №345/07.04.2025г.

С това определение съдът:

ИЗМЕНЯ решение № 93 от 07.02.2025 г., постановено по гр.д. № 648 по описа на СРС за 2024 г. в частта за разноските, като

ОСЪЖДА Г. А. А. да заплати на Н. А. М. , направените по делото разноски в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лв.) за адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА Г. А. А. , да заплати на А. А. Е. направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от претенциите в размер на 468,75 лв. (четиристотин шестдесет и осем лв. и 75 ст.) за адвокатски хонорар.

Срещу това определение Г.А. е подала частна жалба, по която е образувано в.ч.гр.д.

№252/2025г. по описа на ОС-Силистра. Счита, че СРС е нарушил процесуалните правила, тъй като така направените искания за допълване на решението в частта за разноските не кореспондират с развитите искания на ответните страни до приключване на производството по делото. В последното съдебно заседание няма направени искания за присъждане на адвокатски хонорари от ответниците по делото и не са представени списъци с разноски. Това е достатъчно основание разноски по делото да не се присъждат.

2

На следващо място, въпросът с разноските и тяхната дължимост следва да бъде решаван във втората фаза на делбата, съгласно чл. 355 от ГПК, когато бъдат определени дяловете на съделителите.

По тези съображения, моли да бъде отменено обжалваното определение, в двата диспозитива, с които ищцата и осъдена да заплати на двамата ответници адвокатски хонорари - в посочените размери .

Ответниците по тази жалба А. А.Е. и Н. А.М., не са подали отговор.

С оглед процесуална икономия и с цел да се обезпечи правилното и непротиворечиво разрешение на спора, поради наличието на предпоставките по чл.213 от ГПК, двете производства са обединени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното:

Депозираната въззивна жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Това важи и за подадената частна въззивна жалба против Определение № 345/25г. по описа на РС-Силистра, касаещо частта за разноските.

Съгласно чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

С РЕШЕНИЕ № 93 / 07.02.25г. постановено по гр.д.№ 648/2024г. по описа на РССилистра, в обжалваната му част, съдът ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска, предявен от Г. А. А. против А. А.

Е., и Н. А. М., , чрез който ищцата моли съда да признае за установено, че тя притежава 1/3 ид.ч. от наследството на А. М.А., тъй като е приела същото преди постановяването на решение от 18.09.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 775 по описа на СРС за 2017 г., за вписване на обстоятелството, че е загубила правото го да приеме.

Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което сьщото е валидно.

Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/.

Въззивният съд споделя доводите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

Пред настоящата инстанция не се изтъкват нови доводи и съображения, необсъдени в решението. Не са допуснати и приети нови доказателства. Предвид на това единственото 3 доказателство в подкрепа на иска на Г.А. са показанията на свидетеля Ф. С. М.

/протокол от съдебно заседание,проведено на 09.12-2024г. –л.80/- баща на лицето, което Г.А. твърди, че е закупило пръстена на баща й.

От изложеното в съдебното решение е видно, че съдът правилно е възприел изложените от свидетеля факти, но въпреки това е счел, че тези показания „не подкрепят в достатъчна степен тезата на ищцата.“ И това действително е така. Настоящият състав изцяло споделя изложените от РС аргументи при анализа на тези показания. В началото на разпита показанията са убедителни, но в хода му, става ясно, че свидетелят не си спомня всичко заявено, а се е допитал до своя син, който е „млад и помни“. Освен изложените от РС аргументи, следва да се има предвид и това, че не е доказан факта, че бащата на ищцата е притежавал такъв пръстен, т.е. че тази вещ действително е принадлежала към наследството на А.Адемов.

При това положение правилно съдът е приел, че инцидентният установителен иск е недоказан и го е отхвърлил. Не е налице твърдяната от ищцата нищожност на отказа й поради липса на предмет, тъй като не е налице вписан отказ от наследство. Безспорно е, че в производството по чл.51 от ЗН, Г. А. не се е явила, поради което в специалната книга е вписано, че същата губи правото да приеме наследството.

С оглед на всичко това, препращайки към мотивите на районния съд, ОС-Силистра счита жалбата за неоснователна.

По разноските:

Възраженията на Г.А. за недължимост на разноските, присъдени с Определение №345/07.04.2025г. постановено по гр.д.№ 648/24 по описа на РС-Силистра, се свеждат до това, че:

- ответниците по исковете не са представили списък на разноските си;

-производството по делба не е приключило;

Действително, ответниците в първоинстонционното производство А. Е. и Н. М. не са представили списък на разноските си, но са заявили на съда, че ги претендират в отговора на исковата молба и отговора на подадения инцидентен установителен иск.

Факт е също така, че с решението си съдът не се е произнесъл по дължимите разноски, въпреки, че е прекратил производството по един от инцидентните установителни искове, отхвърлил е другия като неоснователен и е отхвърилил иска за делба, предявен срещу Н. Мехемедова. В тази хипотеза, съгласно чл.78,ал.3 и 4 от ГПК, ответницата Н.М. има право на разноски. Съдът дължи произнасяне по искането им за присъждането им именно в тази първа фаза на делбата, тъй като тези искове няма да се предмет на разглеждане във втора фаза. /чл.81 от ГПК/

Тъй като въобще не се е произнесъл по искането за разноски в съдебното си решение, правилно РС е направил това с постановеното определение за допълване, постановено в производството по чл.248 от ГПК. В този случай липсата на представен списък не е пречка да бъде допълнено съдебното решение. Визираната в чл.80 от ГПК недопустимост на 4 обжалването, на която се позовава жалбоподателката А. касае случаите, в които се иска изменение на решението в частта за разноските, поради което това възражение е неоснователно.

Неоснователно по отношение на ответницата Н. М. е второто възражение, а именно, че разноските следва да се присъдят едва при приключване на делбеното производство.

Правилен е крайният извод на съда, че ищцата дължи на ответницата Н.М., направените от нея разноски в пълен размер – 1500 лева. По отношение на тази ответница производството по делото е приключило. Нито тя, нито жалбоподателката А. обжалват съдебното решение в тази му част- с която се отхвърля иска за делба по отношение на тази ответница. Предвид на това и по силата на чл.78, ал.3 от ГПК, Г.А. й дължи направените по делото разноски.

Това, обаче не важи за разноските направени от А.Е., по които съдът се е произнесъл с това определение, въпреки, че производството между тези две страни не е приключило.

С отговора на исковата молба /входиран в РС-Силистра на 15.07.2024г. – л.33/, тази ответница е представила договор за правна защита и съдействие и пълномощно /л.35 и 36/.

Инцидентните установителни искове са предявени на по-късен етап, а срещу тях А.Е. е подала отговор на 19.09.2024г. Не са представени доказателства за договорено допълнително възнаграждение за защитата по тези искове. От това следва, че уговореното възнаграждение в размер на 1500 лева касае предявения иск за делба, поради което при прекратяване на производството, съответно отхвърлянето на инцидентния установителен иск, не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като такива не са договорени, съответно заплатени.

Относно дължимоста на разноските за адвокатско възнаграждение, заплатени по иска за делба, районният съд трябва да се произнесе при приключване на делбеното производство, а не при постановяване на решението за допускане на делбата. В този смисъл е и цитираната от РС в обжалваното определение съдебна практика. От съдържанието на посочените определения е видно, че се касае за актове, с които приключва делото, при приложение разпоредбата на чл.355 от ГПК. Целта е в този окончателен съдебен акт съдът да се произнесе като съобрази всички направени от страните разноски по делото и процесуалното им поведение.