Протокол № 238 от 21.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 238 гр. П., 20.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседА.е на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б.лав Ал. И. при участието на секретаря Константина Д. Рядкова

Сложи за разглеждане докладваното от Б.лав Ал. И. Търговско дело № 20235200900044 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Ищците Я. А. И., със съгласието на своята майка А. З.ва М. и А. З.ва М. като майка и законен представител на З. А. Г., редовно призовА., не се явяват.

За тях се явяват адв. Ц. и адв. Михайлов, преупълномощени от адв. К., с пълномощно от днес.

Ответникът ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, редовно призовА., не изпращат представител. За него се явява адв. Ш., редовно упълномощен, с приложено по делото пълномощно.

Свидетелят Г. С. К., редовно призован, се явява лично.

Не се явява вещото лице М. К., редовно призована. От същата е постъпила молба вх. № 9478/27.10.2023 г., с която заявява, че е назначена за вещо лице по делото като след проведен телефонен разговор с адвоката на подекспертните лица е уведомена, че те се намират в чужбина и ще пристигнат в България най-рано на 15.11.2023 г., поради което не й е възможно да спази определения едноседмичен срок преди заседА.ето и моли, на основА.е чл. 199 от ГПК, да бъде удължен срокът за изготвяне и представяне на експертиза.

По делото е постъпила и молба вх. № 9242/20.10.2023 г. от адв. К., в която сочи имената на свидетел, който желае да бъде разпитан за имуществени вреди, а именно Я. Г. Д..

Съдът ДОКЛАДВА постъпило копие от ДП № 455/2022 г. по описа на РУ – гр. П..

1

Адв. Ц.: Да се даде ход на делото.

Адв. Михайлов: Да се даде ход на делото.

Адв. Ш.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и на основА.е чл. 142, ал. 1 от ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Адв. Ц.: Моля да имате предвид, че водим двама свидетели, които ще установят претърпените от страна на доверителите ни неимуществени вреди, както и издръжката, която е полагал починалият за своите деца, а именно пред залата са Г. А. и Я. Д., и моля съдът да ги допусне като свидетели. Също така, на следващо място сме запознати с молбата на вещото лице К., с която уведомява съда, че е в обективна невъзможност да изготви експертното заключение като моля да й се даде възможност да изготви експертизата за следващото съдебно заседА.е. Не съм запозната с материалите по постъпилото досъдебно производство, но изразявам следното становище:

Моля да се приемат по делото обективните и допустими материали от досъдебното производство, а именно протоколи за оглед, фотоалбуми, с изключение на протоколите за разпит на свидетели и експертизи, ако има такива.

Адв. Михайлов: Поддържам становището. Да се даде възможност на вещото лице да изготви експертизата.

Адв. Ш.: Поддържам становището на ищцовата страна. Действително, по делото следва да се приемат като доказателства единствено и само документите, които не могат да бъдат събрА. в настоящото производство.

Също съм на мнение, че следва да бъдат приети протокол за оглед, фотоалбум и съответно констативен протокол като протоколите за разпити и назначените експертизи, доколкото са изготвени за нуждите на друго производство, считам, че не следва да бъдат ценени като доказателства в настоящото.

Адв. Ц.: Към моето становище искам да добавя: С изключение на съдебно-медицинска експертиза на труп, защото такава по досъдебното производство е изготвена и по обективни причини няма как да се изготви в 2 настоящото производство. Тоест същата следва да бъде ценена от вещото лице-медик при изготвяне на допуснатата съдебно-медицинска експертиза.

Адв. Михайлов: Поддържам становището.

Адв. Ш.: Поддържам казаното от колегите.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА копие от ДП № 455/2022 г. по описа на РУ – гр. П..

ДОПУСКА до разпит свидетеля при режим на призоваване.

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

Г. С. К. – на ** г., българин, български граждА.н, вдовец, неосъждан, без родство и служебни отношения със стрА.те по делото. Свидетелят предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.

Свидетелят К.: Относно инцидента си спомням, че беше петък, около 22:00 ч., посока с. З., на излизане от гр. П., след отбивката за с. М., там има един прав участък, като аз съм го казал и преди и сега ще го потвърдя – в далечината имаше спрял автомобил, на дълги светлини, от моето платно вдясно, срещу един автосервиз, в който сега виждам, че се минават там и технически прегледи и от момчето, с което стана инцидентът разбрах, че се казва „На Н.“, но сега дали е точно така не мога да бъда точен и понеже добивах усещане, че тази кола може всеки момент да тръгне срещу мен, която е на дълги светлини от моята страна, в насрещното платно в посока гр. П. се движеха автомобили, аз намалих скоростта и кракът ми беше на спирачката, защото очаквах всеки момент автомобилът, който беше от моята страна да тръгне – този, който беше отдясно с фарове насочени към гр. П.. В момента на самото разминаване, ако може да се каже „разминаване“, защото те вече бяха спрели, вече светлините се изравниха, отгоре идваха други коли – една ли, две ли бяха, сега не мога да си спомня точно, от с. З. към П., в цялата тази ситуация видях два силуета до колата, която е спряла в посока гр. П. и някаква сянка се мерна пред мен и в този момент се чу страшен удар от лявата ми страна. Фактически движещото се тяло, независимо какво е то, се нА.за на колата, която пътува в посока гр. П.. Понеже кракът ми беше на 3 спирачката, аз спрях на банкета и след това установих, че там има асфалтирана отбивка. Видях едни маратонки на пътя и ги попитах: „Момчета, какво направихте?“ – те скочиха в колата и тръгнаха в посока гр. П.. В този момент пристигна това момче, което се движеше в посока към гр. П. и ме пита: „От мен ли падна нещо? Куче ли удари?“, защото в колата си имам една клетка, кучето лаеше вътре и му съобщих, че той е ударил човек, защото там имаше обувки, които се разхвърчаха от движещите се коли и започнахме да го търсим. В този момент дойде момиче, което е било в колата и беше съобщило на тел. 112 за ПТП. Аз взех телефона от нея, за да обясня какво се случва на служителя от тел. 112 и че най-вероятно имаме смъртен случай, защото ударът беше силен и имаше обувки. Не видях човека до този момент.

Аз взех още един челник, имах в колата, и с това момче започнахме да го издирваме и фактически той го откри от моята страна в тревата зад канавката, защото беше направена нова канавка – циментирана и тогава вече се установи, че има труп. При пристигане на служителите на реда и колегите от Спешна помощ аз им обясних, че съм констатирал смъртта и нищо не можеше да се направи, защото той нямаше никакви жизнени показатели момчето, но преди това спряха там и други хора и развиха някаква версия, ако е бил отвлечен и т. н., някакви такива неща. Аз ги попитах в качеството на какви се явяват там, защото аз съм единственият, който е видял това нещо – това стана пред очите ми, те казаха: „Видяхме тук, че има нещо и решихме да помогнем.“ и те си тръгнаха, но видяха трупа – сега какви бяха тези хора не мога да кажа и за пореден път потвърждавам тезата, че момчето, което го удари, нямаше изобщо как да избегне това нещо – може би за секунди аз не го ударих или пък ако бях по-назад при този удар той, както го прехвърли от моята страна, щеше да се нА.же в моя джип. Убеден съм, че по никакъв начин това произшествие нямаше как да бъде избегнато. Това си спомням.

След като дойдоха служителите на реда бръкнаха в джоба и видяха, че момчето е 88-им набор, от с. З., след което аз дадох писмени обяснения, покъсно бях извикан и в Следствието – потвърдил съм всичко това, което съм видял. Това е във връзка с този инцидент. Беше петък, може би наистина е било 03-ти юни, не си спомням точно датата, но беше петък, беше вече почти мрак, защото все пак е юни месец, 22:00 ч. – 22:05 ч., в този диапазон.

Аз се движа в посока гр. П. – с. З.. В насрещната лента, която е с. З. – гр.

П. се движеха автомобили, но те бяха по-далеч.

4

Автомобилът, който беше срещу мен на дълги светлини, беше от моята страна на отбивката, която и в момента я има, вдясно от пътя, но тази отбивка е в посока с. З. – пада се точно срещу Автосервиз „Н.“.

Силуетите ги видях в момента на подминаване на техните светлини, защото те са на дълги и нищо не може да се види какво се случва напред. При самото разминаване светлината и удара и като спрях ги видях, че бяха до дясната задна врата на този автомобил.

Аз видях само силует, но след това вече го видях, че беше по къси панталони и една тениска, която беше абсолютно разкъсана. Ако имате желА.е мога да покажа снимка, която ми е в телефона, защото го снимах с разрешението на служителите на реда.

В участъка, в който стана ПТП-то, няма осветление. Осветление има в дълбочина където е сервизът, но то е много далече навътре и мисля, че там имаше някакъв пазач, който само попита какво се случи, но той си остана там вътре някъде, в неговия район, дори не напусна и оградата.

Има асфалтирана отбивка, която е точно срещу сервиза, която съществува и към настоящия момент – тя е отбивка, която е направена в посока с. З., за да могат да спрат коли от тази страна – асфалтирана отбивка, няма нива, няма поляна. Това е уширение на пътя, което за мен е отбивка, а и по ЗДвП. Върху самото уширение се намираше лекият автомобил.

Категорично в другото платно настъпи ударът, на метри от осевата линия, защото колата се движеше по средата на платното в посока гр. П.. Не е на осевата линия.

Непосредствено след завоя за с. М., на правия участък, колата се виждаше, може и 500 метра да са, не съм ги мерил. През цялото време колата беше спряла там и се виждаше, че е на дълги светлини в посока гр. П..

В момента, в който се разминах с техните светлини видях сянката.

Извадих късмет, защото ако го бях ударил аз, нямаше да има никакъв свидетел.

Може би на метър-метър и половина преди удара видях сянката.

За метри не са ме питали в досъдебното производство. Категорично за 30 метра никога не съм говорил.

5

Там, където в момента има паметна плоча, се намираше трупът.

На банкета спирам аз. Аз не мога да кажа къде беше спряла тази кола, но тя беше на отбивката и в момента, в който ги попитах: „Какво направихте, момчета?“ те запалиха и изчезнаха.

Разкъсаната тениска не мога да си спомня какъв цвят беше. Дясната страна на гръдния кош беше извън тъкА.те, просто ги нямаше.

В рамките на може би 10-15 метра спрях в банкета след отбивката след като настъпи удара.

Беше сухо време.

Не мога да кажа с каква скорост се движеше водачът на лекия автомобил.

След подминаването на завоя увеличих скоростта, но като видях, че насреща има кола, която всеки момент може да тръгне, намалих и може би се движех между 15 км/ч. и 20 км/ч. в момента на разминаването. Плавно намалих. Преди това се движех със 70 км./ч. на излизане от завоя, защото огрА.чението е 60 км/ч., след излизане от завоя засилих и като видях колата срещу мен, намалих скоростта.

От дясната страна на тялото на пострадалия имаше травми.