Определение № 638 от 18.05.2026, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 638 гр. Плевен, 18.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Частно наказателно дело № 20264430201059 по описа за 2026 година

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл.244 АЛ.5 НПК

РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН е сезиран с жалба по реда на чл.244 ал.5 НПК от страна на М. А. К. от ***, ОБЛ.ПЛЕВЕН против Постановление на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН от 27.04.2026г., с което на основание чл.244 ал.1 т.1 вр.чл.25 ал.1 т.6 НПК е спряно наказателното производство по досъдебно производство пр.пр. № 144/2025г. по описа на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН.

Съдът намира, че жалбата е допустима: подадена е от лице, оправомощено по смисъла на чл.244 ал.3 НПК и в съответния срок. По същество, жалбата е основателна, по следните съображения.

Досъдебно производство пр.пр. № 144/2025г. по описа на РП – ПЛЕВЕН е провеждано за това, че на 04.01.20245. в гр.ПЛЕВЕН била причинена на М. А. К. средна телесна повреда – престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1 НК. С обжалваното Постановление за спиране, РП-ПЛЕВЕН приела, че са събрани доказателства за извършено престъпление по чл.133 НК, но не е отправена тъжба от страна на пострадалия М.К., съобразно чл.161 ал.2 НК; от друга страна, досежно И. А. К. и С.В.А. - прието е, че се касае за извършени престъпления по чл.130 ал.2 НК, наказателното преследване за които, съобразно чл.161 ал.1 НК, се възбужда по тъжба на пострадалия пред съответния районен съд. В този смисъл наблюдаващият прокурор приел, че е налице хипотеза по смисъла на чл.25 ал.1 т.6 НПК и спрял наказателното производство, именно на това основание.

1

От друга страна, в подадената жалба срещу Постановлението за спиране на наказателното производство се развиват доводи в посока на това, че в хода на разследването не са предприети необходимите за разкриване на обективната истина, процесуални и следствени действия, както и че са направени неправилни правни изводи въз основа на установените в хода на досъдебното производство, факти и обстоятелства. Пострадалият М. К. счита, че са събрани доказателства за ангажиране на наказателната отговорност на Н.Ц.М., включително – евентуалните му съучастници, за извършено престъпление по чл.129 ал.1 НК. В тази връзка, моли за отмяна на Постановлението за спиране на наказателното производство и продължаване на досъдебното производство, с привличане към наказателна отговорност, на провинилите се лица.

Съдът намира, че на първо място, фактическата обстановка, отразена в обжалваното Постановление, не може да бъде споделена, като тук специално следва да бъде обърнато внимание, че на този етап, изграждането на достатъчно последователна, разбираема „картина“ на процесните събития, на практика не е възможно, предвид ниското качество на работа, на ниво разследващ орган. Действително, касае се за усложнена фактическа обстановка, включваща множество лица и динамика на случващото се, но това единствено би следвало да има като резултат още по-осторожното и старателно събиране на гласните доказателствени средства. Вместо това, проведени са разпити на свидетели, които се отличават с повърхностност, незадълбоченост, догадки от страна на свидетелите относно самоличността на персонажите, взели участия в процесните събития и предприетите от страна на тези персонажи, действия. На практика, необходимо е да бъде извършен повторен разпит на свидетелките Н.И., И.К., Н.О., Д.В. и допълнителни разпити на свидетелите М. К., И. К., С.А.. Прочее, извършването на разпити като свидетели на Н.М. и Д.Б., предвид естеството на случая и твърде обозримата необходимост от промяна на процесуалното им качество, е било напълно ненужно, но както е имал възможност при други подобни случаи да отбележи настоящият съдия – касае се за отколешна и погрешна процесуална практика на разследващите органи на ниво МВР, която обаче – по неясни причини – продължава своето битие в провежданите от страна на същите разследващи органи, досъдебни производства: поради което и повече няма да бъде обсъждана в настоящия съдебен акт. Едно обаче е безспорно 2 проведеното досъдебно производство не е довело до разкриване на обективната истина, а оттам – не е способствало за набавяне на такова количество и качество доказателствен материал, което да даде възможност на наблюдаващия прокурор да се произнесе обосновано по случая, упражнявайки правомощията си по чл.242 НПК, а оттук – спирането на наказателното производство, при ненадлежно проведено досъдебно производство /непълно, лишено от всестранност/, се явява незаконосъобразно, респ. – обжалваният прокурорски акт, подлежи на отмяна, дори само на това основание.

Все пак, дори при ниското качество на свидетелските показания, следва да бъде подчертано, че се установяват няколко основни момента от фактическо естество: процесната ситуация има два етапа: първи, развил се на паркинга пред заведение „***“ в парк *** и втори – развил се на паркинга на магазин „***“, находящ се на ул. „****“ №2 /в близост до кръговото кръстовище, свързващо ЖК „****“ с останалата част от гр.ПЛЕВЕН/; при първия етап на процесната ситуация, група от лица, включваща Д.Б., С.Б., Н.М., А.Ч., С.Х. и някои други лица с недостатъчно изяснена самоличност, е нанесла побой над И. К., като впоследствие, въпросните лица избягали от местопроизшествието, а К. потърсил съдействие от свои близки/приятели; при втория етап на процесната ситуация, И. К., неговият брат М. К. и С.А. участвали в своеобразно издирване и проследяване на лек автомобил, в който се намирали лицата от гореспоменатата група, като срещата между така оформилите се две групички, се състояла именно на паркинга на споменатия магазин „***“; при тази среща, започнал бой, при който телесни увреждания получили отново И. К., но този път – и С.А., и М. К.; видно от изготвените по делото съдебно-медицински експертизи, на всяко от тези три пострадали лица, са причинени множество телесни увреждания, но докато при И. К. и С.А. се касае за такива, довели до страдание, то при М. К. се касае за средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето; видно от показанията на свидетелите И. К., М. К. и С.А., именно след удар от страна на Д.Б. /а не Н.М., както е приел прокурорът/, М. К. е започнал да плюе кръв /и зъби/, т.е. изяснен по убедителен начин е 3 конкретният причинител на това телесно увреждане на М. К.; също така, видно от показанията на И. К., М. К. и С.А., Н.И., И.К., Н.О., Д.В., както телесните увреждания на М. К., така и тези на С.А. и И. К., са причинени в условията на сбиване между две групи лица, като недостатъчно изяснени са мотивите на братята К.И и С.А. да последват автомобила с лицата, участвали при първоначалния побой над И. К. – дали за да търсят саморазправа, дали да ги задържат и предадат на полицейските органи или друго, още повече, че по делото са налице достатъчно доказателства, че изначална причина за цялата процесна ситуация се свежда до личния живот на св.Д.В. или казано другояче – в центъра на проблема стои, така да се каже, кавга за жена; безспорно е, че групичката, включваща Д.Б., С.Б., Н.М., А.Ч., С.Х. и някои други лица, е била сериозно въоръжена – палки, боксове, а дори за един от участниците - „***“ /предполагаемо А.Ч./ са налице доказателства, че е бил маскиран с нещо като чорап на главата, т.е. касае се за група лица, които очевидно, са били добре подготвени за побоища и всякакви противоправни действия от физическо естество спрямо други лица, които наред с това са били агресивни /особено видно от първоначалния етап на процесната ситуация, когато практически без ясна причина е нанесен побой на И. К./, но и безпардонни, доколкото е явно, че не само са били подготвени за физическа разправа, но и в действителност са целели такава; не може да бъде споделена тезата на прокурора /дори и при непълноценно проведеното до момента досъдебно производство/, че се касае за отделни престъпления, респ. – по чл.133 спрямо М.К. и по чл.130 ал.2 НК – спрямо И. К. и С.А.: налице е една цялостна ситуация, свеждаща се до две сбивания, при което на И. К. са причинени увреждания от група лица, но същото се отнася и за С.А., и за М. К., въпреки че последните двама са участвали само във втория етап, т.е. сбиването пред магазин „***“; не може да бъде споделена тезата на прокурора /дори и при непълноценно проведеното до момента досъдебно производство/, че правната квалификация е по чл.133 спрямо М.К. и по чл.130 ал.2 НК спрямо И. К. и С.А.. Видно е, че се касае за целенасочено предизвикан конфликт и физическа саморазправа от страна на групичката на Д.Б., 4

С.Б., Н.М., А.Ч., С.Х. /и някои други недоизяснени лица/, като липсват всякакви основания да се счете, че тази групичка се е защитавала, бидейки въоръжена с палки, боксове, маски. Наред с това, личният мотив съвсем не изключва хулиганския мотив, като е извън всяко съмнение, че лица, въоръжени по този начин, не само не уважават обществото и неговите ценности, но и съвсем целенасочено биха предизвикали грубото нарушаване на обществения ред, за да демонстрират сила, доминация или дори само – просташко „превъзходство“, което и на практика се е случило; напротив, дори и при непълноценно проведеното до момента досъдебно производство е видно, че се касае за телесни повреди, причинени на повече от едно лице, по хулигански подбуди и съизвършителство, т.е. дори на този ранен етап на наказателното производство, като уместна правна квалификация се разкрива тази по чл.131 ал.1 т.4 и т.12, вр.чл.129 и чл.130 ал.2 НК вр.чл.20 ал.2 НК.

Предвид повърхностните разпити в досъдебното производство обаче, на този етап няма как с категоричност да бъде приета цялостна фактическа обстановка, респ. – безспорна правна квалификация на престъплението. Неясен остава точния кръг на участниците в първия, респ. – втория бой, като не са положени достатъчно усилия за извличане на максимално полезна информация от свидетелите-очевидци; недостатъчно ясно остава конкретното поведение на всяко от лицата: кой, кого е удрял, къде, в какъв контекст на случващото се. Вярно е, че се касае за динамична обстановка, но все пак, налице са очевидци /освен самите пострадали/, а са налице и видеозаписи от втория етап на процесната ситуация, като предвид относително ниско качество е наложително, за идентификация на лицата, които са заснети и конкретното им поведение, да бъдат извършени предявявания на свидетелите /пострадали, очевидци/, с оглед евентуалното изясняване на тези така важни въпроси; необходимо е да бъдат извършени и разпознавания на лица, още повече, че практически всички свидетелски показания съдържат неясноти относно самоличността на някои /или почти всички/ от участниците в сбиванията и конкретно предприетите от тях, действия. Именно поради това, наложително е да бъдат извършени споменатите по-горе повторни и допълнителни разпити, предявявания на веществени доказателства, разпознавания на лица. Следва да бъде подчертано, 5 че е изключително обезпокоително, че след почти една година и половина на фаза досъдебно производство, наказателното производство съдържа твърде много неизяснени въпроси, т.е. работата по него, тепърва предстои.

В съответствие с изложеното по-горе Съдът намира, че обжалваното Постановление за спиране на наказателното производство е както незаконосъобразно, така и неправилно - и като такова, следва да бъде отменено. Делото следва да бъде изпратено на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН - за извършване на разследване по реда и в срока на чл.244 ал.7 НПК, при съобразяване на мотивите на настоящото Определение.

Водим от горното и на основание чл. 244 ал.5 НПК, Съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И НЕПРАВИЛНО

Постановление на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН от 27.04.2026г., с което на основание чл.244 ал.1 т.1 вр.чл.25 ал.1 т.6 НПК е спряно наказателното производство по досъдебно производство пр.пр. № 144/2025г. по описа на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН и ИЗПРАЩА делото на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН, за извършване на разследване по реда на чл.244 ал.7 НПК.