Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3318 от 01.07.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 19102/2024
Вид
Решение № 3318
Подписан
01.07.2025
В сила
23.07.2025
Състав
Николай Голчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • член 6 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • § 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл. 8 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • § 1 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 143-146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл. 10 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • §1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 3318 гр. Пловдив, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330119102 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от С. Р. Ш. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД за осъждане на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ А Д да заплати на ищеца сума в размер от 601, 04 лева- платена без основание по недействителния Договор за паричен заем № *****г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда /05.11.2024г./ до окончателното й изплащане и иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. "3- то" и ал. 2, пр. "4- то" ЗЗД, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на сключения между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, Договор за предоставяне на гаранция № *******г., поради противоречие с добрите нрави и поради липса на основание (претенцията на ищеца с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД е описана съобразно заявеното от него увеличение досежно размера на иска, сторено в открито съдебно заседание от 06.06.2025г. – л. 76 гръб от делото).

С исковата молба ищецът твърди, че е сключил Договор за паричен заем № ********г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който му е предоставена сума в размер от 1250 лв. Сочи се, че в чл. 4 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя да осигури обезпечение- две физически лица- поръчители, които следва да отговарят на множество критерии или банкова гаранция в размер на всички вземания на кредитора по договора, или одобрено от заемателя дружество. Изтъква се, че на практика за потребителя е невъзможно да осигури което и да било от първите две обезпечения, поради което е принуден да сключи договор за поръчителство с посочено от кредитора дружество. Сочи се, че макар и обезпечението да е задължително, възнаграждението по договора за поръчителство не се включва при формиране на ГПР по договора за кредит. Твърдят се нарушения на чл. 11, ал.1, т.9, 1 т.10, чл.19, ал. 4 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП, което води до цялостна недействителност на договора за кредит. Поддържа се, че е налице драстично разминаване между посочения в договора ГПР и действителният му размер. Изтъква се, че ако сумата по обезпечението бе включена в ГПР, размерът му би бил доста над императивно разписания максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че непосочването на компонентите, формиращи ГПР, както и отразяването в договора на ГПР различен от действителния води до нищожност на договора. Изтъква се, че договорът за предоставяне на гаранция, сключен на 11.05.2023 г. с „Файненшъл България“ ЕООД също е нищожен, като лишен от правно основание, в нарушение на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка. Сочи се, че ищецът е заплатил всички дължими суми към „Изи Асет Мениджмънт“ АД (вкл. и тези по договора за поръчителство), поради което и ако се приеме, че договорът за кредит е недействителен, то на осн. чл. 23 ЗПК се дължи връщане на всички заплатени суми над размера на усвоената главница. Ищецът поддържа, че дължимото към поръчителя възнаграждение също е заплащано в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, съобразно изискванията, отразени в дадения на потребителя погасителен план. Моли се така предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените в процеса разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е подал писмен отговор, с който поддържа, че исковете са неоснователни. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът, както и годишният процент на разходите. Изтъква се, че в конкретния случай кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва да се предостави обезпечение от длъжника.

Поддържа се, че възнаграждението за предоставяне на обезпечение не следва да е включва при формиране на ГПР по договора, доколкото същото касае правоотношение с трето лице. Моли се, така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е подал писмен отговор. Твърди, че исковото производство е недопустимо, а по същество се оспорват предявените искове. Поддържа се, че дружеството е следвало да получи уговореното възнаграждение предвид сключената гаранционна сделка по искане на ищеца. Оспорва се твърдението, че договорът между страните е лишен от правно основание. Изтъква се, че срещу възнаграждение в неголям размер, длъжникът е получил сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията си, последният ще ангажира отговорността на поръчителя. Сочи се, че дори и договорът за заем да е недействителен, то договорът за поръчителство поражда действие и уговореното възнаграждение е дължимо. Оспорват се твърденията за нищожност на договора за паричен заем. Предвид изложеното моли за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски. Възразява се за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от ищеца.

По допустимостта на производството: с отговора на исковата молба ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е отправил възражение за недопустимост на производството спрямо него, тъй като възнаграждението дължимо за поръчителя е изцяло заплатено. Съдът счита възражението за неоснователно. При наличие на твърдения за недействителност на договора или на отделни клаузи от него, за ищеца – потребител винаги съществува интерес да предяви нарочен иск за обявяване нищожността на договора или на част от него, тъй като само така би се формирала сила на пресъдено нещо по отношение на въпросите касаещи действителността на правоотношението и би се гарантирало, че кредиторът не би предявил срещу 2 потребителя каквито и да било претенции за суми, различни от главницата (арг. чл. 23 ЗПК). В тази връзка е отразеното и в § 83 от Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело С- 714/ 22, съобразно което Директива 93/13 предоставя на потребителя право да се обърне към съд, за да се установи неравноправният характер на договорна клауза и последната да се остави без приложение — право, чиято ефективност трябва да се съблюдава. Чл. 7 от Директива 93/13 изрично повелява, че държавите - членки осигуряват, че в интерес на потребителите, съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици.

Прилагането на гореизложените съображения към настоящия казус налага разбирането, че единствено чрез предявяването на иск за обявяване нищожност на договора за предоставяне на гаранция, потребителят би имал достатъчно ефективна защита срещу всяка една бъдеща претенция на кредитора във връзка със съществуващите в договора неравноправни/ недействителни клаузи. Именно и предвид това съдът приема, че за ищеца – потребител съществува интерес да претендира обявяване цялостната недействителност на договора за предоставяне на гаранция, сключен между него и ответника „Файненшъл България“ ЕООД и това именно представлява ефективно средство за защита съобразно изискването на чл. 7 от Директива 93/13 срещу всички бъдещи претенции на кредитора по договора, които се основават на недействителни/ неравноправни клаузи от същия.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Не съществува спор между страните, а и от приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД (като заемодател) и С. Р. Ш. (като заемател) е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за паричен заем № ********г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 1250 лв. /л. 8- 10/. Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 35, 00%, годишният процент на разходите е 39, 99%, а задължението следва да се погаси на единадесет двуседмични вноски (погасителен план на л. 14- 15 от делото). Съобразно чл. 4 от Договора за паричен заем, в тридневен срок от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица- поръчители, всяко от които да отговаря на следните кумулативно поставени изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение; да получава месечен трудов доход в нетен размер от 1000лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако такива са налице, кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по – лош от „редовен”; 2) банкова гаранция с бенефициер- заемодателят, за сумата в размер от 1353, 22 лв. (посочена в чл. 2, т. 7 от Договора), със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за кредит или 3 ) одобрено от заемодателя дружество- поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

По силата на сключения договор за потребителски кредит, на ищеца Ш. е предаден погасителен план, както и копие от условията, приложими към договора за кредит.

На дата ******г. между ищеца С. Р. Ш. и „Файненшъл България“ ЕООД, в изпълнение на задължението на длъжника по чл. 4 от договора за кредит, е сключен Договор за предоставяне на гаранция №******. Съобразно чл. 3, ал. 1 от 3 договора за гаранция, ищецът дължи на възнаграждение за предоставеното поръчителство в размер от 516, 78 лв. (което възнаграждение е разсрочено съобразно приложимия по договора за кредит погасителен план- л. 14- 15 от делото). В тази връзка, от прочита на предоставения на потребителя погасителен план, се извежда заключението, че всички суми по двата договора (вкл. и възнаграждението за гаранта) се заплащат по сметка на ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД. В графа „Начини на плащане“ от погасителния план (л. 14 гръб от делото) изрично е посочено, че сумите по погасителния план (главница, лихва и възнаграждение за предоставяне на гаранция) се заплащат на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като дори и самият погасителен план е предоставен от посочения ответник и е подписан единствено от потребителя и представител на „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

От прочита на чл. 2, т. 8 от Договор за паричен заем №*****г. се изяснява, че възнаграждението дължимо по силата на Договор за предоставяне на гаранция № 4797252/ 11.05.2023г. не е включено при формиране на приложимия към договора за кредит годишен процент на разходите. В чл. 2, т. 8 от договора за паричен заем изрично е посочено, че не се включват други разходи, освен посочените в договора за кредит. Тоест, в същия не фигурира вземането за възнаграждение, дължимо на поръчителя по договора за предоставяне на гаранция.

Гореизложеният извод се потвърждава и от приетата по делото съдебносчетоводна експертиза (л. 73- 75). В заключението експертът е отразил, че при формиране на приложимия към договора ГПР кредиторът е включил единствено вземането на възнаградителна лихва. При включване към ГПР и на вземането по договора за предоставяне на гаранция, същите се равняват на 452, 69 %. Експертът е отразил и че потребителят е заплатил в полза на кредитора сума в общ размер от 1851, 04 лв., разпределена по пера, както следва- 1250 лв. за главница, 84, 26 лв. за възнаградителна лихва и 516, 78 лв. възнаграждение по договора за гаранция.

Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице по изготвената съдебносчетоводна експертиза като счита същото за обектни, обосновано и съответстващо на останалия приобщен по делото доказателствен материал.

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Изи Асет Мениджмънт" АД като заемодател и С. Р. Ш. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1250 лв.