Решение № 4575 от 02.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4575 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

ДОРА З. ИЛИЕВА при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от ДОРА З. ИЛИЕВА Въззивно гражданско дело № 20261100500242 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от името на ищеца в първоинстанционното производство „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, чрез пълномощника адв. А. Б. срещу Решение № 20530 от 12.11.2025г., постановено по гр. дело № 76423/2024 г. по описа на СРС, 68-и състав, с което е отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ за осъждането на ответника ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД да заплати на ищеца „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД сумата от 1000 лв., /част от вземане в общ размер на 3 082,10 лв.,/, представляваща платено от ищеца застрахователно обезщетение по риск „Каско +“, по щета № 44011512301706 за имуществени вреди, причинени на лек автомобил „Мерцедес Ц 220 Д“, с рег. № ********, поради настъпило на 07.03.2023г. в гр. Пловдив пътнотранспортно произшествие и 15 лв. ликвидационни ранзоски, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – до окончателното плащане.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 400 лв., представляваща сторените в производството ранзоски.

Жалбоподателят намира, че първоинстанционното съдебно решение се основава на неправилно прилагане на чл. 411 КЗ, че не е доказана пасивната материално-правна легитимация на ответника като застраховател по „Гражданска отговорност“. Поддържа, че това обстоятелство не е спорно между страните и изрично е признато от насрещната страна с депозирания отговор на искова молба. С тези доводи моли за отмяна на 1 първоинстанционното съдебно решение и постановяване на друго такова, с което ответникът да бъде осъден. Претендира за присъждането на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият – ответник в първоинстанционното производство ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД не е депозирал отговор на въззивна жалба.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговорът на въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото доказателства, намери следното:

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод искова молба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ срещу ЗАД „Далл Богг:

Живот и здраве“ АД за сумата от 1 000лв. /частична сума от вземане в общ размер от 3 097,10лв./, представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застаховка „Каско +“ за вреди, причинени на МПС „Мерцедес Ц 220Д“, с рег. № ********, при настъпило на 17.03.2023г., в гр. Пловдив, бул. ‚България“, в посока на движение към ул.

„Васил Левски“ пътнотранспортно произшествие по вина на водача на МПС „МАН“, рег. № ********, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2024г. до окончателното й заплащане. Ищецът е изложил твърдения, че на 17.03.2023г. в гр. Пловдив водач на МПС марка "МАН“, със свои противоправни действия /навлизане в съседна дясна пътна лента, без да бъде пропуснато движещото се в нея МПС/ е предизвикал настъпването на пътнотранспортно произшествие с движещото се в дясната нему пътна лента МПС л.а. „Мерцедес Ц 220 Д“, с рег. № ********, вследствие на което било увредено застраховано при него имущество на трето лице- л.а. марка „Мерцедес Ц 220 Д“, с рег. № ********. Излага, че въз основа на сключения договор за имуществена застраховка "Каско +" заплатил застрахователно обезщетение в размер на 3 082,10 лв., с нареждане за масов превод от 28.07.2023г.

Твърди, че към датата на застрахователното събитие отговорността на делинквента е била застрахована по валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество, поради което поканил ответника да му възстанови платеното застрахователно обезщетение, с включени 15лв. ликвидационни разноски, но сумата не била възстановена от ответника.

В отговора си по чл. 131 ГПК о тветникът – ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е признал за установено съществуването на валидно затрахователно правоотношение между ответното дружество и собственика на МПС „МАН“, рег. № ********. Оспорил е предявения иск, с твърдения, че в случая били налице обстоятелства, изключващи вината на С.К. в качеството 2 му на водач на застрахованото МПС. Оспорил е механизма на ПТП и вината на водача К. за настъпването му. Оспорено е изобщо настъпването на ПТП при описаните в исковата молба механизъм и участници, както и вредите по лекия автомобил, застрахован при ищеца да са настъпили в резултат на твърдяното ПТП.

Твърди се, че С.К. не е нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, а вината за настъпването му е изцяло поради противоправното поведение на водача на застрахованото при ищцовото дружество МПС П. К., тъй като се е движил с превишена и несъобразена с пътната обстановка скорост, навлязъл внезапно в съседната пътна лента при наличие на друг автомобил вече навлязъл в него, като е имал видимост и време за реакция, не се е съобразил с предприетите и извършвани от него маневри, не е подал сигнал за извършваната от него маневра.

В условията на евентуалност се оспорва наличие на съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС – П. К..

За да постанови своето отхвърлително решение, Софийски районен съд е приел, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между делинквента и ответника поради непредставяне на застрахователна полица, като приел, че представеното заверено копие на застрахователна полица

№

BG/30/122002638896/01.09.2022г. по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” с обект автомобил "МАН", с рег. № ******** като застраховащ е вписан „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ”ЕАД , клон Пловдив , а като застраховател ЗАД„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”АД, а същата не била и подписана от застраховащия, нито от застрахователя, а само от представител на посредника „КУАЛИТИ ТРАНС БРОКЕРС”ЕООД , чиито имена и качество не са посочени.

Позовал се на разпоредбите на чл. 345, ал. 1, т. 11 КЗ, според която застрахователният договор следвало да съдържа и подписите на страните, а доколкото не се представили доказателства същият да е сключен в електронна форма, то липсата на подпис на някоя от страните в застрахователната полица води до неспазване на писмената форма, която е задължителна за застрахователния договор , който е формален.

Приел е, че в съдебния процес застрахователното правоотношение следва да бъде доказано само чрез съответната застрахователна полица, която е форма за неговата действителност и не би могло да бъде обявено от съда за ненуждаещо се от доказване обстоятелство по реда на чл.153 ГПК, тъй като наличието на това застрахователно правоотношение зависи от валидността на застрахователната полица, която поради тази причина следва да бъде представена като писмено доказателство.

Позовал се на разпоредбите на чл. 487, ал. 1 КЗ, според които наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка гражданска отговорност се удостоверява със застрахователна полица, а не със справка от Гаранционен фонд. Аргументирал се е, че протоколът за ПТП не може да замести застрахователната полица. Приел е, че информацията, предоставена от информационния център към Гаранционен фонд по чл. 572 КЗ на увредените лица има за цел да ги улесни при събирането на данни, необходими за упражняване на правата им, не и да замести доказателствата, 3 уредени в ГПК. Поради изложените съображения е отхвърлил иска поради липса на пасивна материалноправна легитимация.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение № 1/2013 г. тълк.д. № 1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира следното:

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право по иска с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ се обуславя от съществуването на: валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС, произтичащо от договор за имуществена застраховка „Каско“; наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен между ответната страна и водача, причинил процесното ПТП; настъпване през периода на застрахователното покритие по двата договора на ПТП вследствие на противоправно поведение на застрахования при ответната страна водач; вид и размер на вредите, причинени на застрахованото при ищеца МПС; пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и процесното ПТП; размер на обезщетението, заплатено от ищеца в изпълнение на задължението му по договор за имуществена застраховка „Каско“.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да обори презумпцията за вина на застрахования при него водач.

Въззивният съд не споделя правните изводи, залегнали в ревизирания съдебен акт.

На първо място, следва да се посочи, че в мотивите към т. 2а на Тълкувателно решение № 1/07.03.2019 г. по тълк.д. № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, е посочено, че липсата на съгласие, по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 2 ЗЗД , като основание за нищожност на застрахователния договор "Гражданска отговорност" на автомобилистите, не може да се изведе еднозначно в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, поради което и правните последици на този вид недействителност няма да настъпят.

Формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма на всички застрахователни договори, установено с чл. 344, ал. 1 КЗ, може да обективира и липсата на съгласие за неговото сключване, при наличието на конкретни съображения в тази насока, но при отсъствието на такива, характерът на този договор абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ, препращаща към разпоредбите на Търговския закон и Закона за задълженията и договорите, за неуредените в кодекса случаи, поради което и изричното признание от страна на ответното дружество за наличието на твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, дава основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото правило на чл. 293, ал. 4 ТЗ, според която писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, които дава възможност да бъде възпроизведено.

4

В конкретния случай, наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между ответника и виновния водач е установено освен от представеното заверено копие на застрахователната полица, така и от констатациите в протокола за ПТП и от представената справка от информационната система на Гаранционен фонд. Съгласно разпоредбата на чл. 574, ал. 12 КЗ данните от Информационния център- до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама /шаси/ на моторното превозно средство.