Решение № 481 от 28.02.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. В., 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Танев при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №

20213110104943 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по предявена искова молба от „*** Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, срещу М. ИВ.

П., ЕГН **********, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 9739.25 лв. – главница, 369.17 лв. – възнаградителна лихва за периода от 10.11.2017г. до 23.03.2018г., 9.45 лв. – лихвена надбавка за периода от 16.01.2018г. до 23.03.2018г., както и 120,00 лв. – заемни такси, ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 23.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. с номер 4291/2018г. по описа на ВРС. В условията не евентуалност е предявен осъдителен иск.

Твърди се в исковата молба следното: На 29.06.2017г. между „Б.***“ ЕАД, като кредитор и М. ИВ. П., като кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление в размер на 10 000,00 лв. Определеният краен падеж е 29.06.2027г.

Предоставеният кредит се олихвява с преференциален променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 8,80 % годишно. ГПР е 10,59 %. Изготвени са ОУ и погасителен план. Поради забава в плащанията кредитът е станал предсрочно изискуем на 21.03.2018г. Обявяването на предсрочната изискуемост е станало чрез връчване на уведомление от ЧСИ. На 23.03.2018г. „Б.***“ ЕАД е подала в Районен съд – В. заявление по реда на чл. 417 ГПК. След издаване на изпълнителен лист вземането по заповедта за изпълнение е било прехвърлено на настоящия ищец. Излага се, че в условията на евентуалност връчване на предсрочното обявяване на изискуемост е станало с връчване на исковата молба.

В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложен Договор за покупко-продажба на вземания, сключен между „Б.***“ ЕАД и „*** Ф.Б.“ ЕАД, по силата на който в полза на настоящия ищец са прехвърлени определен брой вземания на банката. Установява се от приемо-предавателния протокол на л. 56 от делото, че вземането спрямо настоящия ответник – М.П. е било прехвърлено на ищеца.

1

Установява се от приложения по делото Договор за кредит за текущо потребление от 29.06.2017г., сключен в гр. В. между „Б.***“ ЕАД и М. ИВ. П., че кредиторът е ***уснал на ответника П. кредит за текущо потребление в размер на 10 000,00 лв. Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца. Посочено е, че кредитът се усвоява еднократно в срок до 30 дни от датата на сключване на договора, чрез посочената разплащателна сметка.

Уговореният ГПР бил 10,59 %. Договорът носи подписа на ответника, който не е оспорен в настоящото производство. Към Договора са приложени и ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление, погасителен план и ГПР, както и условия по стандартен кредит за текущо потребление, обезпечен със залог на вземане по трудово правоотношение.

До кредитополучателя П. е било изпратено съобщение за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Съобщението е било получено от неговата майка, със задължение да предаде съобщението на ответника, видно от доказателството на л. 37 от делото.

От заключението по допуснатата ССЧЕ, се установява следното: Съгласно извлечение от разплащателната сметка с титуляр М.П. за периода от 29.06.2017г. до 16.01.2018г., на 30.06.2017г. му е преведена сумата от 10 000,00 лв. Кредитът е бил усвоен на 30.06.2017г. Със сумата титулярът се е разпоредил, като е извършвал преводи по други сметки и е теглил в брой суми от разплащателната си сметка. Общата стойност на постъпилите за погасяване на кредита суми се равнява на 524,89 лв. В това число за главница е заплатена сумата от 260,75 лв., за договорна лихва – 262,70 лв. и за лихва за забава – 1,44 лв. Последното плащане по кредита е било извършено на 16.01.2018г. Към дата 23.03.2018г. задължението на ответника по процесния кредит е както следва: за главница – 9739,25 лв., за договорна лихва за периода от 10.12.2017г. до 23.03.2018г. – 369,17 лв., за лихва за забава за периода от 10.12.2017г. до 23.03.2018г. – 9,54 лв. и 120,00 лв.

– такса изискуемост.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

В настоящия казус ищецът следваше да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми, а именно наличието на валидно договорно правоотношение по договор за кредит между ответника и „Б.***“ ЕАД, изпълнението на кредитора по тези отношения, прехвърляне на вземането на настоящия ищец чрез договор за цесия, както и настъпването на изискуемост на задължението, чрез обявяване на предсрочната му изискуемост.

В тежест на ответника бе да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, доколкото същият не направи правоизключващи възражения.

С оглед на събраните по делото доказателства безспорно се установи, че е сключен Договор за покупко-продажба на вземания, сключен между „Б.***“ ЕАД и „*** Ф.Б.“ ЕАД, по силата на който в полза на настоящия ищец са прехвърлени определен брой вземания на банката, като едно от тях е това срещу М.П..

Установи се, че между ответника и „Б.***“ ЕАД бил сключен Договор за кредит за текущо потребление от 29.06.2017г., по силата на който кредиторът е ***уснал на ответника П. кредит за текущо потребление в размер на 10 000,00 лв. Договорът носи подписа на ответника, който не е оспорен в настоящото производство. С това се установява облигационната обвързаност между ответника и кредитодателя.

До кредитополучателя П. е било изпратено съобщение за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Съобщението е било получено от неговата майка, със задължение за предаване. Т.е. налице е редовно връчване.

От заключението по допуснатата ССЧЕ, което съдът кредитира изцяло като професионално дадено и отговарящо изцяло на поставените въпроси, се установи, че съгласно извлечение от разплащателната сметка с титуляр М.П. за периода от 29.06.2017г. до 16.01.2018г., на 30.06.2017г. му е преведена сумата от 10 000,00 лв. Кредитът е бил усвоен на 30.06.2017г. Със сумата титулярът се е разпоредил, като е извършвал преводи по други сметки и е теглил в брой суми от разплащателната си сметка. Общата стойност на постъпилите за погасяване на кредита суми се равнява на 524,89 лв. В това число за главница е заплатена сумата от 260,75 лв., за договорна лихва – 262,70 лв. и за лихва за забава – 1,44 лв. Последното плащане по кредита е било извършено на 16.01.2018г. Към дата 23.03.2018г. задължението на ответника по процесния кредит е както следва: за главница – 9739,25 лв., за договорна лихва за периода от 10.12.2017г. до 23.03.2018г. – 2

369,17 лв., за лихва за забава за периода от 10.12.2017г. до 23.03.2018г. – 9,54 лв. и 120,00 лв.

– такса изискуемост.

Предвид изложеното ищецът успя да докаже основателността на исковите претенции.

От своя страна ответникът не успя да докаже точното изпълнение на договорните си задължения. С оглед на това исковете се явяват основателни и следва да бъдат изцяло уважени.

По разноските:

Съдът, като взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна сторените от последната разноски в настоящото производство и в предхождащото го заповедно производство в общ размер от 839,57 лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. ИВ. П., ЕГН **********, дължи на „*** Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, по силата на сключен между „Б.***“ ЕАД и М. ИВ. П., ЕГН **********, Договор за кредит за текущо потребление от 29.06.2017г., вземането по който е прехвърлено с Договор за цесия между „Б.***“ ЕАД и „*** Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, следните суми: сумата от 9739.25 лв. (девет хиляди седемстотин тридесет и девет лева и двадесет и пет стотинки)– неизплатена главница по заемното правоотношение Договор за кредит за текущо потребление от 29.06.2017г., сумата от 369.17 лв. (триста шестдесет и девет лева и седемнадесет стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 10.11.2017г. до 23.03.2018г., 9.45 лв. (девет лева и четиридесет и пет стотинки) – лихвена надбавка за периода от 16.01.2018г. до 23.03.2018г., както и сумата от 120,00 лв. (сто и двадесет лева) – такса изискуемост, ведно със законната лихва върху главница , считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 23.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. с номер 4291/2018г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА М. ИВ. П., ЕГН **********, да заплати на „*** Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 839,57 лв. (осемстотин тридесет и девет лева и петдесет и седем стотинки), представляваща сторени от ищцовата страна разноски в настоящото производство и по ч.гр.д. с номер 4291/2018г. по описа на ВРС.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – В..

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

3