Решение № 57 от 12.11.2021, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. гр.Велинград, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, V - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: НАТАША ИВ. ДАСКАЛОВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от НАТАША ИВ. ДАСКАЛОВА

Административно наказателно дело № 20215210200306 по описа за 2021 година

“П.”ООД, ЕИК 112638885,със седалище и адрес на управление гр.Ракитово,ул.”Панайот Волов”№2,представлявано от Т. Д. П. с ЕГН **********,чрез адв. д-р А.С. и адв. С.С. - САК ,е обжалвало наказателно постановление № 534518-F-539717 от 01.09.2020 година на Директора на Дирекция“Контрол” при Териториална дирекция на НАП Пловдив с молба същото да бъде отменено изцяло, като издадено при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила АУАН не е издаден в тримесечния срок от откриване на нарушението съгл. чл. 34,ал.1 от ЗАНН,като в случая този срок е започнал да тече от момента на подаване на данъчната справка -декларация; наложена е имуществена санкция по чл.

180,ал.1 от ЗДДС за осъществяване на състава на чл. 86,ал.1,т.2 и т.3 от ЗДДС във вр. с чл. 25,ал.2 и ал.6 от ЗДДС,но в случая се касае за сложен фактически състав,който не е осъществен и в акта и в наказателното постановление липсва описание на нарушението,тъй като не е посочена датата до която е следвало съотв. документ да бъде включен в дневника за продажбите т.е налице е нарушение на чл. 42,ал.1,т.4 и чл. 57,ал.1,т.5 от ЗАНН.Поискано е присъждане на разноските по делото.

1

Представителят на ответника оспорва жалбата,като твърди че наказателното постановление е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено - спазен е тримесечния срок за съставяне на АУАН,тъй като не може да се приеме,че нарушителя е бил известен преди съставяне на ревизионния акт – съществува само предложение за узнаване на обстоятелството,че дадени фактури не са включени в съотв. дневник за продажбите;нарушението е безспорно доказано и е наложена санкция по привилегирования състав на чл. 180,ал.3 от НК. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на адв. възнаграждение,ако е над 300 лева.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

Със Заповед Р-16001319005868-020- 001/04.09.2019г., изменена със Заповеди Р-16001319005868-020- 002/02.12.2019г. и Р-16001319005868-020003/06.12.2019г., е възложена ревизия на “П.”ООД, ЕИК 112638885,със седалище и адрес на управление гр.Ракитово,ул.”Панайот

Волов”№2,представлявано от Т. Д. П. с ЕГН ********** , за установяване на задължения за ДДС за периода 01.11.2015г.-31.07.2019г. и 01.08.2019г.31.10.2019г., като същата е осъществена от служителите на ТД НАП - главен инспектор по приходите В.Д. и инсп. ЦВ. СП. ДЖ.. При проверка на представените от дружеството първични документи и счетоводни регистри са установили, че като регистрирано по ЗДДС лице, дружеството не е начислило ДДС в общ размер на 7489.68 лв. При сравняването на издадените от проверяваното ООД фактури за данъчен период 01.09.2019г.-30.09.2019г., дневниците за продажби, както и дневниците за покупки, се установило , че са издадени фактури за извършени продажби на стоки, както следва: фактура № 0000003282 от 12.09.2019 г. за продажба на палети-опаковки с получател „София Мед“АД, с данъчна основа 5129.70 лв. и ДДС 1025,94 лв.; фактура № 0000003264 от 20.09.2019 г. за продажба на палети-опаковки, с получател София Мед АД, с данъчна основа 5136,50 лв. и ДДС 1027,30 лв.; фактура № 0000003257 от 12.09.2019 г. за продажба на палети-опаковки, с получател София Мед АД, с данъчна основа 4666,80 лв. и ДДС 933,36 лв.; фактура № 0000003259 от17.09.2019 г. за продажба на палети-опаковки, с получател София Мед АД, с данъчна основа 5771,50 лв. и ДДС 1154,30 лв.; фактура № 2

0000003269 от 27.09.2019 г. за продажба на палети-опаковки, с получател София Мед АД, с данъчна основа 110147 лв. и ДДС 2029.40 лв.; фактура № 0000003266 от 24.09.2019 г. за продажба на палети-опаковки, с получател София Мед АД, с данъчна основа 6596.90 лв. и ДДС 1319,38лв. Дължимият ДДС за този период по издадените фактури възлизал на общо 7489.68 лв., но не бил включен от дружеството в подадената справка декларация и дневника за продажби за данъчен период 01.09.2019г.- 30.09.2019г., а в справката декларация и в дневника за продажби за месец ноември 2019г. Посочените констатации са отразени в Ревизионен доклад №Р-16001319005868-092001/21.02.2020г.

На жалбоподателя е изпратена на декларирания електронен адрес за кореспонденция покана с изх. № Р-16001319005868-999-001/20.02.2020г., за явяване за съставяне на АУАН в 7-дневен срок в ТД на НАП Пловдив,офис Пазарджик,която е връчена на 25.02.2020г.На 05.03.2020 г., в отсъствието на представител на жалбоподателя, е съставен акт за установяване на административно нарушение № F539717 срещу „П.“ ООД з а това че в качеството си на задължено лице, не е начислил ДДС в общ размер на 7489,68 лв.,изброени са посочените по-горе фактури,както и че дължимия ДДС е начислен и данъчните фактури са включени в справка декларация и Дневника за продажбите за м.11.2019 год.,а е следвало да бъдат отразени в месеца на издаването им – м.09.2019 год. ,с което е нарушил разпоредбите на чл. 86, ал.

1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС, във вр. с чл. 25, ал. 2 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС. АУАН № F53970 е връчен н а представител на жалбоподателя на 13.03.2020г. от актосъставителката В.Д., която е запознала лицето с неговото съдържание.

При връчването на АУАН не са направени възражения и не са постъпили писмени такива в срока по чл. 44, ал. 3 ЗАНН.

Въз основа на посочения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление № 534518-F-539717/01.09.2020 г. от Х.Х. – директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив,в което деянието е описано по идентичен начин с описанието в АУАН,посочени са като нарушени същите разпоредби на ЗДДС и на основание чл.180,ал.3 от ЗДДС на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 374,48 лева,т.е 5% от ДДС.

От показанията на актосъставителката Д.

3 и свид. по акта Д. се установи,че при извършена ревизия на дружеството жалбоподател са установили,че същото не включва издадените данъчни фактури за съотв.месеци в дневника за продажбите и не начислява ДДС в законовоустановения срок – фактурите са включени в дневника за продажбите за следващия месец,а не за месеца,през който са издадени,като за процесния случай фактурите са издадени през м.октомври 2019 година,а са включени в дневника за продажбите за м.ноември 2019 год.Освен това двете свидетелки твърдят,че данъчните фактури са включени в справка декларация за м. ноември ,а е следвало да бъдат отразени в справка-декларация за м. октомври;всички обстоятелства са отразили в ревизионен акт; АУАН е съставен в отсъствие на представител на дружеството,но той е бил поканен по съотв. ред,както и че посочените нарушения се установяват по време на контролно производство.

По делото са приети следните писмени доказателства : Заповед за възлагане на ревизия,ревизионен доклад,покана за съставяне на АУАН,6 бр. копия от фактури,издадени през м.09.2019 год. – посочени по-горе;

Аналитичен регистър на дружеството жалбоподател за 2020 год.;Протокол от 04.02.2020 година за преглед на първичните счетоводни документи;

Със Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 год.Изп.директор на НАП е упълномощил лицата,които имат право да издават наказателни постановления по 180 от ЗДДС - вкл. и директорите на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП.

С оглед на горното съдът счита,че ж а л б а т а е

НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде оставена без у в а ж е н и е, като се

ПОТВЪРДИ наказателно постановление №

534518-F-539717/01.09.2020 г. издадено от Х.Х. – директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на “П.”ООД, ЕИК 112638885,със седалище и адрес на управление гр.Ракитово,ул.”Панайот

Волов”№2,представлявано от Т. Д. П. с ЕГН ********** , е наложена имуществена санкция в размер на 374,48 лева,на основание чл. 180,ал.3 от ЗДДС ,за нарушение на чл. 86,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от ЗДДС,във вр. с чл.25,ал.2 и ал.6,т.1 от ЗДДС. Установи се по един безспорен и несъмнен начин,че дружеството – жалбоподател е нарушило посочените разпоредби на ЗДДС,поради което правилно му е наложена имуществена санкция на основание чл. 180,ал.3 от ЗДДС в размер на 5% от неначисления в срок 4

ДДС.За да приеме това съдът се съобрази с приетите по делото писмени доказателства,показанията на разпитаните свидетели,на които съдът дава вяра,тъй като същите са последователни,непротиворечиви и са в съответствие с посочените писмени доказателства.Освен това разпитаните свидетели установяват обстоятелства,които са възприели по време на изпълнение на служебните си задължения. По делото не се оспорва обстоятелството, че дружеството-жалбоподател е регистрирано по ЗДДС лице, поради което е носител на задължението по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС да начисли изискуемия ДДС като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;

2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. При неизпълнение на което и да е от посочените изискванията на закона, данъчно задълженото лице осъществява състав на нарушение по тези текст. Задължението следва да бъде изпълнено в срока за подаване на отчетните регистри и справката декларация.От приетите по делото доказателства се установява, че за месец септември 2019г., по издадени от дружеството общо шест фактури за извършени продажби дължимият ДДС не е включен в справката декларация и в дневника за продажби за съответния данъчен период-м. септември 2019г. С доставката на стоките е възникнало данъчно събитие по смисъла на ЗДДС, от която дата е станал изискуем данъкът по ЗДДС за облагаемите доставки и дружеството е следвало да го начисли, по агр. на чл. 25, ал. 6, т. 2 ЗДДС, като го включи в справкатадекларация по ЗДДС и в дневника за продажби, в случая м.09.2019 г. Съдът намира, че правилно наказващият орган е преценил, че като не е изпълнило задължението си в законовия срок да отрази в дневника за продажби и справката-декларация процесните 6 броя фактури, а е начислило ДДС за доставките, отразило ги е в дневниците за продажби и ги е включило в месечната справка - декларация за данъчен период м.11.2019 г. , вместо за данъчен период м.09.2019 г. , жалбоподателят „П.“ ООД е извършил административно нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС, за което обосновано е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Констатираното нарушение е осъществено чрез бездействие- дружеството не е изпълнило задължението си да включи дължимият ДДС за данъчен период от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г. , в подадената справка декларация и в 5 дневника за продажбите за м.09.2019 година, а го е начислило по-късно, включвайки го в справката декларация и в Дневника за продажбите за данъчен период м.11.2019 год. АНО правилно е квалифицирал нарушението,като такова по чл. 180,ал.3 от ЗДДС – тъй като регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца,в който данъка е следвало да бъде начислен. В посочената санкционна норма размера на имуществената санкция е точно определен,поради което съдът не обсъжда обстоятелства за изменение на същия.

В ъ з р а ж е н и я т а на жалбоподателя,че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно,са неоснователни:

- санкционираното ООД е извършило нарушение на разпоредбите на ЗДДС,осъществило е състава на адм. нарушение по чл. 180,ал.3 от ЗДДС и за това правилно му е наложена имуществена санкция в размер на 5% от неначисления в срок ДДС. Защо приема това съдът е изложил съображения по-горе.

- при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление не са извършени съществени процесуални нарушения,довели до ограничаване правата на санкционираното ЮЛ. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелни основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Спазени са императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН – АУАН е съставен,а наказателното постановление е издадено от оправомощено длъжностно лице; налице е описание на деянието; посочена е нарушената законова разпоредба ;дадена е правилната правна квалификация на нарушението.Не са налице нарушения при съставяне, предявяване и връчване на акта за установяване на нарушението и в частност съставянето му в нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗАНН.