Решение № 20283 от 10.11.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20283 гр. С., 10.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20241110143700 по описа за 2024 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 239315/23.07.2024г. на СРС, подадена във връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 24.01.2024г. по ч.гр.д. № 2197/2024г. на СРС. Същата по отношение на длъжниците К. Е. Б. и И. Е. Б., наследници на починалия в хода на производството длъжник Е.В.Б., е влязла в сила и срещу тях е издаден изпълнителен лист.

Ищецът „***********“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу Л. Б. Н. и Е. В. Б. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците, че същите дължат на „***********“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. „*********“, бл. 616, вх. Б, ет. 7, ап. 41, аб. № ******, както следва:

1. Л. Б. Н.:

365,13 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (11.01.2024г.) до окончателното им изплащане;

35,86 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г.-02.01.2024г.;

23,24 лева за главница за дялово разпределение за периода м.12.2020г.м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (11.01.2024г.) до окончателното им изплащане;

5,90 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.02.2021г.-02.01.2024г.

2. Е. В. Б.:

1

91,28 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (11.01.2024г.) до окончателното им изплащане;

8,96 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г.-02.01.2024г.;

5,81 лева за главница за дялово разпределение за периода м.12.2020г.м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (11.01.2024г.) до окончателното им изплащане;

1,48 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.02.2021г.-02.01.2024г.

Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Гергана Иванова, която поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Л. Б. Н. чрез адв. Р. П. – АК-С., е подала Отговор на исковата молба, вх. № 266468/20.08.2024г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва между страните да е налице валидно облигационно отношение за доставка на топлинна енергия, както и да е налице сключен договор с етажната собственост. Сочи, че не е доказано сградата да е присъединена към топлоснабдителната мрежа. Претендираните от ищцовото дружество суми не били доказани нито по основание, нито по размер. Оспорва се доказателствената стойност на представените от ищеца доказателства. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност. Не оспорва счетоводния резултат от водените от ищеца сметки, нито техническите въпроси, поставени от него. Допълнително с Молба, вх. № 291310/16.09.2024г. на СРС, уточнява, че оспорва единствено наличието на облигационна връзка между страните. В насроченото по делото публично съдебно заседание ответницата Н. не се явява, като се представлява от адв. П., която оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Е. В. Б. чрез адв. М. Д. – АК-Враца, е подала Отговор на исковата молба, вх. № 266468/20.08.2024г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва между страните да е налице валидно облигационно отношение за доставка на топлинна енергия, както и да е налице сключен договор с етажната собственост. Сочи, че не е доказано сградата да е присъединена към топлоснабдителната мрежа. Претендираните от ищцовото дружество суми не били доказани нито по основание, нито по размер. Оспорва се доказателствената стойност на представените от ищеца доказателства. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност. Не оспорва счетоводния резултат по водените от ищеца сметки, нито техническите въпроси, поставени от него. Допълнително с Молба, вх. № 291273/16.09.2024г. на СРС, уточнява, че оспорва единствено наличието на облигационна връзка между страните. В насроченото по делото публично съдебно заседание ответницата Н. не се явява, като се представлява от адв. Д., която оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания.

2

Третото лице – помагач „***********“ ЕООД е депозирало молба, вх. № 341028/25.10.2024г. на СРС, в която заявява, че не оспорва предявените искове и същите са основателни и доказани. За насроченото по делото открито съдебно заседание не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и възраженията на ответниците, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).

Видно от Договор от 01.11.1978г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ /отм./ В.Б.Н. и Л. Б. Н. са закупили недвижим имот – апартамент в град С., 3 ж.к. „*********“, бл. 11-14, вх. Б, ет. 7, ап. 41, с описани площ, съседи разпределение и прилежащи права и помещения. Видно от Удостоверение, изх. № **********/1/25.07.2013г. на Столичната община – Район „*********“, сградата в ж.к. „*********“ със строителен номер 11-14 на ул. „********“ е с настоящ административен адрес – ж.к. „*********“, бл.

616, вх. А, Б, В и Г. Видно от справка за В.Б.Н. /л. 20/, същият е починал на 17.01.1989г., като има съпруга – Л. Б. Н., син Е.В.Б. и дъщеря Е. В. Б.. Видно от Протокол от проведено на 06.07.1989г. публично съдебно заседание по гр.д. 2835/1989г. на Трети районен съд в град С., Л. Б. Н., Е. В. Б. и Е.В.Б. са сключили съдебна спогодба /явно за делба/, според която описаният по-горе апартамент се дава в дял на Л. Б. Н.. При това положение съдът приема, доколкото не са налице данни и доказателства за противното, включително за последвали разпоредителни действия с имота, че негов единствен собственик е Л. Н. и само тя следва да отговаря за доставената до него топлинна енергия по силата на възникналото и съществуващо между нея и топлоснабдителното предприятие облигационно отношение.

Макар ответницата Н. по принцип да следва да отговаря за задълженията за целия имот, все пак, тъй като съдът действа при условията на диспозитивно начало по чл. 6, ал. 2 ГПК, той следва да се произнесе и присъди в рамките на това, което е поискал ищецът.

Ответницата Е. Б. не се установява да е собственик или носител на вещно право на ползване върху целия или част от имота, поради което и между нея и ищеца не е възникнало и няма облигационно отношение за доставка на топлинна енергия. Наличието на безспорно установено облигационно отношение е първата и най-важна предпоставка за основателността на предявените искове. Затова, тъй като тя липсва по отношение на Е. Б., то предявените срещу нея искове само на това основание са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

От страна на ответницата Н. не се оспорват сумите по делото по размер /л. 104/, а единствено по отношение на наличието на облигационна връзка с топлоснабдителното предприятие /която се установи да е налице/, както и възражение за погасяване по давност.

Съдът намира, че погасени по давност (тригодишна по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, ТР 3/2011-2012ОСГТК) са вземанията за главница за топлинна енергия, отнасящи се за периода м.05.2020г.м.10.2020г. които съдът, на основание чл. 162 ГПК, определя да възлизат на 181,35 лева. При това положение остава дължима главница за топлинна енергия от 183,78 лева. За тази сума предявеният иск за главница за топлинна енергия е основателен и следва да се уважи, а за горницата следва да се отхвърли като неоснователен.