Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1734 от 07.12.2023, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 5913/2022
Вид
Решение № 1734
Подписан
07.12.2023
В сила
23.01.2024
Състав
Майя Йончева Йончева

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.1, предл.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.47, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1734 гр. Русе, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20224520105913 по описа за 2022 година

Исковете са с правно основание по чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.92 ЗЗД и по чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.92, ал.2 ЗЗД, предявени в условията на обективно алтернативно съединение.

И щ е ц ъ т В. В. Ц в исковата молба, уточнена с молба вх.

№2258/23.01.2023г и с втора уточняваща молба вх. №16827/05.06.2023г., твърди чрез процесуалния си представител, че на 21.09.2018г. е сключил с Министъра на земеделието, храните и горите, сега Министър на земеделието, чрез Директора на ОД “Земеделие” гр. Русе, Договор за аренда №АР1022/21.09.2018г., съгласно който му е предоставена за временно и възмездно ползване земеделска земя от ДПФ в размер на 131.536 дка за срок от 5 стопански години, като 2018/2019г. е първата стопанска година. За стопански години 2020/2021г. и 2021/2022г. изпаднал в забава относно плащането на арендните вноски, съгласно уговорените в договора срокове, респ. относно размера на задължението, посочено в писмо с изх. №Д-816-1/31.08.2022г. от директора на ОЗД-Русе, поради което му е начислена лихва за забава, както и неустойка по чл.30 от договора в общ размер 10455.79 лв. Заплатил дължимата главница на задължението и начислената лихва за забава, но счита претендираната сума за неустойка недължима. Твърди, че уговорената в чл.30 от договора за аренда неустойка в размер на 0.3 % върху дължимата сума за 1 всеки просрочен ден е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД – като противоречаща на добрите нрави, позовавайки се на Тълк. решение №1/15.06.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ВКС, ОСТК. Посочената в чл.30 от договора неустойка е уговорена като мораторна – за забавено плащане на дължима сума, а не като компенсаторно плащане. Ответникът е претендирал и той е заплатил на 05.06.2022г. законната лихва за забава за стопанските години 2020/2021г. и 2021/2022г., поради което е недопустимо кумулирането на неустойка за забава за изпълнение на парично задължение с обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД. Твърди и че уговорената неустойка е прекомерна, размерът й е произволно и неправилно определен, като в т. см. излага съображения.

Моли да се признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи заплащане на неустойка за забавено плащане в общ размер 10455.79 лв за стопанските 2020/2021г. и 2021/2022г. или същата е прекомерно завишена на основание чл.92, ал.2 ЗЗД. Алтернативно моли съдът да признае за установено, че не дължи на ответника неустойка за стопанските 2020/2021г. и 2021/2022г. общо в размер на 6417.44 лв, като дори дължимата в този вариант неустойка в размер общо на 4038.35 лв е прекомерно завишена на основание чл.92, ал.2 ЗЗД.

Ответникът Българската държава, представлявана от Министъра на земеделието, чрез процесуалния си представител взема становище за недопустимост на иска, тъй като по заявление по чл.417 ГПК с вх.

№31111/08.12.2022г. в Районен съд гр. Русе е образувано ЧГД №6281/2022г., XIV г.с., срещу В. В. Ц, издадената заповед за изпълнение на парично вземане е влязла в сила, издаден е изпълнителен лист и е образувано изп. дело №11/2023г. при ЧСИ Иван Хаджииванов. Поради това твърденията в исковата молба не създават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.

Взема становище и за неоснователност на иска, ако съдът приеме искът за допустим. Заявява, че Договорът за аренда №АР-1022/21.09.2018г. е сключен на основание чл.47, ал.1 ППЗСПЗЗ във вр. със Заповед №РД 46177/26.03.2018г. на Министъра на земеделието, храните и горите за откриване на процедура за провеждане на търг за отдаване под наем/аренда на земеделски земи от ДПФ за стопанската 2018-2019г., Заповед №РД 08133/19.06.2018г. на директора на Областна дирекция “Земеделие” гр. Русе за провеждане на търг за стопанската 2018/2019г. и Протокол №1/07.08.2018г. на 2 тръжната комисия за класиране на кандидатите. Като участник в тръжната процедура, открита със Заповед №РД 46-177/26.03.2018г. на Министъра на земеделието, храните и горите, ищецът е приел условията за участие и одобрените образци, в т.ч. и клаузите на образеца на договор. В т.14 от договора за аренда №АР-1022/21.09.2018г. е посочено, че арендаторът е длъжен да извършва арендното плащане в размера и срока, уговорен с него. В т.30 от договора страните са се съгласили, че при забавено изпълнение на задължението за арендно плащане, арендаторът дължи обезщетение в размер на 0.3 % върху дължимата сума за всеки просрочен ден до окончателното изплащане. За стопанските 2020/2021г. и 2021/2022г. арендаторът В. Ц е заплащал със забава дължимите арендни вноски, поради което следва да заплати сумите, начислени и дължими, съобразно т.30 от договора.

Уговореното обезщетение в т.30 има характер на неустойка за забава, а нарастването на размера й е поставено в зависимост от поведението на длъжника по договора за аренда. Клаузата за неустойка е в съответствие с общоприетото начало за добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения поради факта, че продължителността на времето, за което ще се дължи неустойка е поставено в зависимост от неизпълнението на неизправната по договора страна. В случая клаузата за неустойка не е нищожна поради накърняване на добрите нрави, за което се позовава и на задължителното тълкуване на закона, дадено с ТР №1/15.06.2010г. на ОСТК, ВКС, т.3. Възразява срещу твърдението, че неустойката е прекомерна, произволно или неправилно изчислена. Заявява, че ищецът неправилно тълкува сроковете, в които настъпва падежът на арендните плащания по т.5.3 от договора. Исковете са неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение с присъждане на разноски.

По делото са представени писмени доказателства и е приложено ч. гр. дело №6281/2022г. на Районен съд Русе.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

От представения Договор за аренда №АР-1022 от 21.09.2018г., се установява, че Министърът на земеделието, храните и горите чрез Директора на Областна дирекция “Земеделие” - арендодател и В. В. Ц, ЕГН ********** арендатор, са сключили договор за аренда, съгласно който арендодателят е предоставил на арендатора за временно и възмездно ползване земеделска земя 3 от държавния поземлен фонд (ДПФ) в общ размер 131.536 дка, от които 113.921 дка, намиращи се в землището на с. Ново село, Община Русе и представляващи имоти №№ ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, *** и 17.615 дка, намиращи се в землището на с. Тетово, Община Русе и представляващи имоти №№ ***, *** и ***, срещу което арендаторът се задължил да извърши арендно плащане. Арендните плащания за съответния 12-месечен период са 79.00 лв/дка за землище с. Тетово и 82.00 лв/дка за землище с. Ново село или общо 10733.11 лв за арендуваните земи. Съгласно т.5.3.1, арендаторът се е задължил при сключване на договора и не по-късно от 01 октомври на всяка следваща стопанска година да заплати 50 % от годишната арендна вноска. Съгласно т.5.3.2, се е задължил да представи на арендодателя запис на заповед в размер на останалите 50 % от дължимата арендна вноска с падеж 31.01 на текущата стопанска година.

Срокът на договора е пет стопански години и влиза в сила от 2018/2019 стопанска година – т.6.

Съгласно т.14, арендаторът е длъжен да извършва арендното плащане в размера и срока, уговорени в договора.

Съгласно т.30, при неизпълнение на арендното плащане в договорения срок, арендаторът дължи обезщетение в размер на 0.3 % върху дължимата сума за всеки просрочен ден до окончателното изплащане. Уговореното обезщетение е за забавено изпълнение и покрива мораторните вреди на изправната страна - тези, които тя претърпява от забавеното изпълнение, поради което арендодателят може да претендира изпълнение, заедно с уговорената мораторна неустойка.

Договорът е подписан от договарящите страни, чиито подписи са нотариално заверени - рег. №5438/02.10.2018г., акт №151, том IV по описа на нотариус Галина Филипова с район на действие Районен съд-Русе. Същият е вписан в Служба по вписванията гр. Русе с вх. рег. №12914/03.10.2018г., Акт №63, том 7, дв. вх. 12593 (л.212). Неразделна част от договора е Протокол – опис към Договор за аренда №АР-1022/21.09.2018г. за предаване/приемане под аренда на земеделска земя от ДПФ в землищата на селата Ново село и Тетово, Община Русе от арендатора В. Ц (л.238).

4

Установено е, че ищецът не е спазил уговорените срокове за внасяне на арендното плащане, конкретизирани в т.5.3 от договора, за стопанските години 2020/2021 и 2021/2022.

Видно от представената по ч. гр. дело №6281/2022г. Справка на Областна дирекция “Земеделие” - Русе за дължими суми от В. В. Ц по договор №АР-1022/21.09.2018г. към 05.12.2022г., за стопанската 2020/2021г. размерът на арендната вноска по т.5.3 от договора е 10861.91 лв, половината от която в размер на 5430.96 лв с падеж 01.10.2020г., е платена на части: 3000 лв на 4.02.2021г. и 2430.96 лв на 04.06.2021г. със забава общо 372 дни.

Втората вноска с падеж 31.01.2021г. също е платена на части: 4569.15 лв на 04.06.2021г. и 861.80 лв на 24.09.2021г. със забава общо 360 дни. Начислени са 0.3 % за всеки просрочен ден общо 5237.92 лв.

За стопанската 2021/2022г. размерът на арендната вноска по т.5.3 от договора е 11055.10 лв, половината от която в размер на 5527.55 лв с падеж 01.10.2021г. е платена на 27.04.2022г. със забава 208 дни. Втората вноска също в размер на 5527.55 лв е платена на части: 2672.45 лв на 27.04.2022г. и 2855.00 лв на 06.06.2022г. със забава общо 212 дни. Начислени са 0.3 % за всеки просрочен ден общо 5217.87 лв.

Общото обезщетение по т.30 от договор №АР-1022/21.09.2018г. за стопански години 2020/2021 и 2021/2022 възлиза на 10455.79 лв.

Справката, заедно с 2 бр. справки от счетоводния регистър, приложени в оригинал на л.38-40 в ЧГД №6281/2022г., е изготвена и подписана от гл. счетоводител на ОД “Земеделие” - Русе на база вписванията в счетоводните книги на Дирекцията, поради което имат доказателствено значение - чл.182 ГПК. От същите се установява, че на 06.06.2022г. ищецът е внесъл на части сумата общо 483.14 лв, отнесена към стопанска година 2021/2022 и на 15.06.2022г. е внесъл 485 лв, отнесена към стопанска година 2020/2021 или общо сумата 968.14 лв за двете стопански години, представляващи обезщетения по т.30 от договора. Сумата е приспадната от общо дължимото обезщетение за забава, при което непогасеното задължение възлиза на 9487.65 лв.

За събиране на вземането си в посочения размер Министерство на земеделието чрез ОД “Земеделие” - Русе подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, образувано в ч. гр. дело 5

№6281/2022г. на Русенски районен съд. Със заповед за изпълнение на парично задължение от 09.12.2022г. В. В. Ц е осъден да заплати на Министерство на земеделието сумата 9487.65 лв обезщетение по т.30 от Договор за аренда №АР-1022/21.09.2018г., заедно със законната лихва от 08.12.2022г. до окончателното изплащане на задължението. Въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист е образувано изп. дело №20238320400011 с длъжник В. В.

Ц. Заповедта за изпълнение с покана за доброволно изпълнение са връчени на длъжника на 20.01.2023г. чрез ЧСИ Иван Хаджииванов (л.52-53 на ЧГД №6281/2022г.) и заповедта е влязла в сила.

С преводно нареждане на 18.07.2023г. В. Ц превел по сметка на ОД “Земеделие” – Русе сумата 17069.52 лв за плащане на задължения по Договор за аренда №АР-1022/21.09.2018г. за 2020/2021 и за 2021/2022 стопански години – л.333.

В съдебно заседание на 03.10.2023г. ищецът чрез процесуалния си представил признава обстоятелството, че с преведената на 18.07.2023г. по банков път сума 17069.52 лв е направил плащане на дължимата неустойка в размер на 9487.65 лв за 2020/2021 и 2021/2022 стопански години, на дължимото арендно плащане за стопанската 2022/2023 година, както и на дължими суми по заповедното производство или плащането е във връзка с целия договор и директно на ОД “Земеделие” – Русе. Сумата превел доброволно от лична банкова сметка по банковата сметка на ОД “Земеделие” – Русе.