Определение № 20595 от 30.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20595 гр. София, 30.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ивона В. Енчева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20261100503179 по описа за 2026 година

Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по молба на „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД за изменение на решение № 3819/05.06.2026 г. по гр.д. № 3179/2026 г. по описа на СГС, II-Ж въззивен състав, в частта за разноските. Молителят сочи, че присъдените в полза на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 835 евро са прекомерни, предвид фактическата и правна сложност на делото, поради което моли същите да бъдат намалени.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – З. Д. Т., оспорва молбата, като счита, че присъдените в нейна полза разноски са определени правилно. Излага, че молителят не е релевирал своевременно възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, които е претендирал, а едва с молбата по чл. 248 ГПК, поради което такова възражение не следва да се разглежда.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако съдебният акт е необжалваем – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановения съдебен акт в частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и факта, че молбата за изменение на решението е депозирана в срока за обжалване на решението, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за 1 неоснователност са следните:

С решение № 3819/05.06.2026 г. по гр.д. № 3179/2026 г. по описа на СГС, II-Ж въззивен състав, въззивният съд е потвърдил изцяло обжалваното първоинстанционно решение, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК само ответникът по жалбата З.

Д. Т. има право на разноски за въззивното производство. Същият е представил доказателства – договор за правна защита и съдействие с отбелязване за заплащане на адвокатско възнаграждение в брой, от които е видно, че реално е извършил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 835 евро. Въззивникът не е релевирал своевременно до приключване на устните състезания във въззивното производство възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника по жалбата, поради което такова не следва да бъде разглеждано, а съдът служебно не може да намалява разноските за адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ето защо, З. Д. Т. има право на разноски в размер на 835 евро.

Във връзка с посоченото молба, вх. № 94333/10.07.2026 г., подадена от „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД, с която е направено искане за изменение на решението в частта, касаеща разноските, следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 94333/10.07.2026 г., подадена от „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД, с която е направено искане за изменение на решение № 3819/05.06.2026 г. по гр.д. № 3179/2026 г. по описа на СГС, II-Ж въззивен състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението пред Върховния касационен съд.

Препис от определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2