Решение № 2770 от 04.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2770 гр. Пловдив, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330107985 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу С. Н. Я., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 15 243,36 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ***** г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България и ответника, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., 6919,02 лева – договорна лихва за периода 01.01.2023 г. – 15.02.2024 г., 2090,59 лева – обезщетение за забава за периода 02.01.2023 г. – 27.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление в съда – 27.02.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1886/28.02.2024 г. по ч. гр. д. № 3642/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, XI гр. с-в.

В исковата молба се твърди, че на 29.07.2022 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, като кредитор, и ответника С. Н. Я., 1 като кредитополучател, е сключен по реда на ЗПФУР Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който била предоставена сумата в размер на 15 500 лева със застрахователна премия в размер на 5758,08 лева.

Посочва се, че общият размер на кредита възлизал на сумата от 29 163,84 лева, при договорна лихва в размер на 7905,76 лева, като следвало да бъде върнат на 96 броя равни месечни вноски в размер на 303,79 лева, с първа вноска на 01.09.2022 г. и последна на 01.08.2030 г. Изтъква се, че ответникът не изпълнявал в срок задължението си за заплащане на месечните вноски, поради което вземанията по договора били обявени за предсрочно изискуеми, считано от 15.02.2024 г. Посочва, че на 27.07.2023 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което било прехвърлено и посоченото вземане, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Излагат се твърдения, че цесията била съобщена на длъжника.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. Н. Я., чрез пълномощник – адв. С. Н., в който е изразено становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове.

Изложени са съображения, че процесният договор за кредит е нищожен поради на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради противоречие на добрите нрави, както и поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

9 и т. 10 ЗПК. Сочи се, че е налице значителна нееквивалентност на насрещните престации по процесния договор, което накърнява принципа на добрите нрави. Претендира се, че към договорената между страните възнаградителна лихва следва да се включи такса ангажимент в размер на 387,50 лева и застрахователната премия в размер на 5758,08 лева, които представляват скрито възнаграждение и допълнителна печалба за кредитора, с което се нарушава императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Възразява се за нищожност на клаузата от процесния договор, в която е уговорен размерът на ГПР, доколкото не отговарял не действително приложимия такъв.

Последното представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68Д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Поддържа се, че на основание чл. 23 ГПК поради недействителност на процесния договор, ответникът дължал само чистата стойност на кредита. По наведените доводи се моли за отхвърляне на 2 предявените искове и присъждане на разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

От приложеното ч. гр. д. № 3642/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, XI гр. с-в., се установява, че е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена заповед № 1886/28.02.2024 г. Срещу заповедта в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от длъжника, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т.

1 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск, като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото.

Предвид изложеното предявените искове се явяват допустими.

По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-19450556 от 29.07.2022 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, в качеството на кредитор, и С. Н. Я., като кредитополучател. По силата на сключения договор на ответника е предоставена сумата в размер на 15500 лева, при застрахователна премия в размер на 5758,08 лева и такса ангажимент в размер на 387,50 лева, при обща стойност на плащанията – 29163,84 лева. Отразеният в договора лихвен процент е 11,02 %, годишният процент на разходите е 12,42 %, а задължението следва да се погаси на 96 месечни вноски в размер на 303,79 лева. В чл. 2 от условията по договора е предвидено, че застрахователната премия е част от месечните погасителни вноски, а такса ангажимент се удържа от общия размер на кредита при неговото усвояване.

Във връзка със застрахователното правоотношение е представен Договор за застрахователно посредничество между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, като посредник, и ответника С. Н. Я., като клиент. По силата на този договор кредиторът се е задължил да посредничи при сключването на застраховка „Защита на плащанията“ със застрахован ответника Я. и застраховател „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо Застраховане, Клон България“. Приложен е и сертификат 3

№*** за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит, предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“ във връзка с процесния договор. Съобразно размера и срока на кредита в сертификата е посочен размерът на застрахователната премия, който в случая е 0,384 % от финансираната сума, дължима месечно.

Видно от приложеното към исковата молба препис-извлечение от Приложение № 1 от 27.07.2023 г. към Рамков договор за продажба на вземания (цесия) от 15.02.2022 г., вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени на ищеца от първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България. Цедентът е делегирал право на цесионера да уведоми длъжника за така осъщественото прехвърляне на вземането, което се установява от представеното пълномощно, потвърждение за цесията и уведомление до ответника Я. за осъществената цесия.

За изясняване на делото от фактическа страна по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че по процесния договор за потребителски кредит на 29.07.2022 г. по банковата сметка на ответника С. Я. е преведена сумата в размер на 15112,50 лева.

Посочено е, че в главницата в общ размер от 15500 лева е включена такса ангажимент в размер на 387,50 лева. Вещото лице е констатирало, че кредитополучателят е направил плащания по в общ размер на 1903,16 лева, разпределени както следва: 466,56 лева – главница, 989,74 лева – договорна лихва и 449,84 лева – застрахователна премия. Експертът е изчислил размера на неплатена главница, възнаградителна лихва и дължимото обезщетение за забава. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения, и обосновано.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна счита следното:

Най-напред по отношение на материалноправната легитимация на ищеца съдът намира, че съобразно представените по делото писмени доказателства във връзка с извършената цесия се установява, че първоначалният кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България прехвърля вземанията по сключения с ответника договор за кредит на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, поради което именно 4 последният е титуляр на процесните вземания. По делото не са представени доказателства, че цесията е съобщена на длъжника, доколкото изпратеното до същия уведомително писмо не е получено от него, но съдът намира, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /така Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/ 2018 на I- во т.о. на ВКС; Решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362/ 2015г., на ВКС, Т.К., II- ро отделение./ Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че длъжникът следва да се счита редовно уведомен за прехвърлянето на вземането и това да се приеме на основание чл. 235, ал. 2 ГПК като правнорелевантен факт, настъпил в хода на процеса.

От фактическа страна по делото безспорно се доказа, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, в качеството на кредитор, и С. Н. Я., като кредитополучател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем. Първоначалният кредитор е небанкова финансова институция, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните по договора имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Закон за потребителския кредит.

По отношение на размера на предоставената сума съдът намира за необходимо да акцентира върху следното: в договора за кредит е посочено, че общият размер на кредита е 15500 лева, като по делото се установи, че сумата се формира по следния начин: 15112,50 лева са преведени по банковата сметка на ответника и 387,50 лева за заплащане на такса ангажимент. Така посочената такса според съда не следва въобще да бъде включвана към размера на усвоената от длъжника главница, тъй като на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, 5 свързани с усвояване и управление на кредита. Доколкото тази такса се удържа при усвояване на кредита за това, че същият се предоставя при фиксиран лихвен процент, следва изводът, че се отнася за действия по усвояване и управление на кредита. Предвид изложеното, съдът приема, че по силата на процесния договор за кредит длъжникът е усвоил сума в размер от 15112,50 лева. Съдът намира, че сумата от 387,50 лева /такса ангажимент/ не представлява реално предоставена на длъжника услуга, за която кредиторът би могъл да търси заплащане.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.