Решение № 594 от 10.05.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 594 гр. София, 10.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20251000500330 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв.ГПК.

Постъпила е въззивна жалба, вх.№ 105116 от 02.10.2024 г., подадена от ищеца пред СГС - „Първа инвестиционна банка“ АД срещу решение № 4856 от 15. 08.2024 г. по гр.д.№ 9012 по описа за 2022 г. на СГС,ГО, І-15 състав, с което са отхвърлени исковете по чл.49 вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД и по чл.59 ЗЗД, както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД /последните предявени като евентуални/.

Излагат се доводи /в продължение на 30 страници/ за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и по-конкретно. Установената от съда фактическа обстановка не съответствала на събраните по делото доказателства. СГС не бил установил безспорния факт, че към 26.03.2014 г. ответникът Х. Б. /ХБДЖ/ изрично бил твърдял, че договора за обществена поръчка /ДОП/ бил валиден, както и по него били възникнали вземания за Арвекс, съответно били възникнали задължения за ХБДЖ. СГС не бил съобразил факта, че едва в хода на исковото производство по т.д.№ 2763 1 по описа за 2014 г. на СГС, ТО, VІ-9 състав /на 04.11.2015 г./, ХБДЖ бил въвел нови доводи за нищожност на ДОП. Следвало да се вземе предвид, че в исковата молба не се въвеждали доводи за нищожност на ДОП, а за нищожност на договора за цесия. Сочи, че всички тези доводи за нищожност били приети за неоснователни. А по отношение на ново заявените банката не могла да вземе становище. Неправилно СГС бил приел, че нищожността на договора за обществена поръчка обуславя извод, че вземането по него нито е възникнало, нито е съществувало, в който и да е момент, поради което предметът на договора за цесия бил неосъществен и бил налице невъзможен предмет. Сочи, че САС бил потвърдил решението по т.д.№ 2763 по описа за 2014 г. на СГС, ТО, VІ-9 състав, с мотиви, различни от тези като в обжалваното пред настоящата инстанция, решение. СГС,ГО, І-15 състав, обсъждайки предходните съдебни актове, достигал до неправилни изводи защо договорът за обществена поръчка е нищожен и защо договорът за цесия е нищожен. САС приемал, че ДОП е нищожен единствено поради липсата на проведена обществена поръчка, а договорът за цесия- поради нищожността на ДОП. Относно претенцията по чл.49 ЗЗД сочи, че вредата била причинена със съвкупност от деяния, а не само едно. СГС бил разгледал само част от деянията, а не всички в тяхната съвкупност и по този начин бил достигнал до неправилни правни изводи, че деянията не били противоправни и не причинявали вреди на банката-ищец. Правните изводи на СГС не били съобразени с основанието на деликтната отговорност. Намира, че преценката не следва да бъде на плоскостта на „относителността“. В случая СГС разглеждало общи действията на служители на Б., които предхождали сключването на ДОП. Такива действия били, действително, извършени от служители на Б. Безспорно било, че тези действия са извършени в нарушение на приложимите законови разпоредби, регламентиращи реда за провеждане на процедура по обществена поръчка. СГС изобщо не бил обсъдил твърденията на ищеца за причинно-следствената връзка между действията и настъпилите вреди. СГС правилно приемал наличието на отговорност във връзка с преддоговорни отношения. Неправилни били изводите на СГС, че отговорността била само по отношение на Арвекс, но не и по отношение на ПИБ. Правата на банката, произтичали от прехвърлянето на вземанията от Арвекс на нея. Вредите произтичали от това, че ДОП бил нищожен, а служители на Б. поддържали у служителите на банката 2 увереност, че тези права съществуват. Именно в това се състояло увреждането.

Сочи, че приемането на вагоните и третирането им от Б. и Б.-ПП били обективни факти, които били установени по делото. Тези факти, обаче, нямали значението, което СГС им придавал за изхода по иска по чл.49 ЗЗД.

Единственото им значение било, че Б. и Б. ПП демонстрирали, че са собственици на тези вагони. Неотносимо по спора било и какви вреди търпи Арвекс. Сочи, че изводите на СГС във връзка със значението на изготвянето на окончателен погасителен план за погасяване на задълженията на Б. към ПИБ, след уведомяването на Б. за цесията, били противоречиви. Счита, че това действие води до причиняване на вреди на ПИБ.По този начин се разкривала и причинно-следствената връзка. Изводите на СГС за начина на обезщетяване на вредите също били неправилни. В случая интересът на ПИБ бил да бъде обезщетена за претърпените вреди. Изводите на СГС във връзка с чл.21, ал.1 ЗЗД били неотносими във връзка с иска по чл.49 ЗЗД, защото претенцията не се основавала на договорно правоотношение. Независимо от съществуващия ДОП и договор за цесия, но те по никой начин не изключвали деликтната отговорност. Вместо да обсъди предпоставките на деликтната отговорност, СГС обсъждал действията на едно трето за спора лице – Арвекс, което било заличено от ТР през 2013 г. Последващите противоправни действия ответниците Б. и Б. ПП били извършили след заличаването на Арвекс. При извършването на тези действия нито един от ответниците не оспорвал валидността на договорите и дължимите по тях, суми. Това ставало с писма от 26.03.2014 г. и 31.03.2014 г., с които ХБДЖ спрял плащанията на ПИБ като се позовал, че договора за цесия бил нищожен. Със същото писмо се сочило, че по ДОП са възникнали задължения за плащане на лизингови вноски като се оспорвало само към кого били дължими. Така ХБДЖ бил предявил иск за връщане на вече платени суми, по който иск било образувано т.д.№ 2763/2014 г. на СГС, ТО, VI-9 състав. Сочи, че преди завеждане на иска ХБДЖ не действал съобразно добрите нрави. Неправилни били изводите на СГС в обратния смисъл. Позовава се на доклада на изп.директор на Б. до Съвета на директорите, където се разкривал „интереса“ на ответниците, както и на споразумение от 27.02.2014 г. между ХБДЖ и Б. ПП, което било сключено преди образуването на т.д.№ 2763/2014 г. на СГС, ТО, VI-9 състав. В резултат на недобросъвестното поведение на ХБДЖ банката била заплатила на 16.02.2022 г. сумата в размер на 20 840 986,41 лв.; същата била платена поради 3 нищожността на ДОП и договора за цесия, което се твърди да било установено в съдебен процес по образувано т.д.№ 2763/2014 г. на СГС, ТО, VI-9 състав.Тази сума била разпределена между ответниците по силата на споразумението от 27.02.2014 г. Поредицата от действия целяла Б. да придобие вагоните още преди ДОП, без за това да заплаща лизингови вноски.

Тази поредица от действия, обаче, водела до вреди за банката – платената сума в размер на 20 840 986,41 лв., както и пропуснати ползи в размер на 4 285 682 евро /46 вноски по 93 617 евро по погасителния план/, които ПИБ не можела да получи. Предмет на иска била сумата от 1 042 049,32 лв., която била част от 20 840 986,41 лв., тъй като искът по чл.49 ЗЗД бил предявен като частичен.

Пропуснатите ползи не били предмет на иска. Сочи, че действията, извършени преди 24.05.2011 г., т.е. преди преобразуването чрез отделяне и преминаване на вагоните от ХБДЖ към Б. ПП по арг. от чл.263 л ТЗ били относими и към двамата ответници. Де факто ответниците сочели, че е законосъобразно да се проведе незаконосъобразно процедура за обществена поръчка. Твърди, че възраженията им в хода на производството пред СГС били неоснователни.

Сочи, че вината в хипотезата на чл.45 ЗЗД се предполага и затова доводите на ответниците в обратния смисъл също били неоснователни. Счита, че противно на приетото от СГС били налице всички кумулативно дадени предпоставки за уважаване на иска по чл.49 ЗЗД. Налице била солидарна отговорност по чл.53 ЗЗД. Неправилни били изводите на СГС и по иска по чл.59 ЗЗД. Неправилно СГС бил приел, че съобразяването с осъдително решение не води до неоснователно обогатяване. Сочи, че с настоящата искова молба не се цели пререшаване на спора по т.д.№ 2763 по описа за 2014 г. на СГС, ТО. Освен това разпореждането на банката не било във връзка със съдебното решение, а във връзка с ДОП и договора за цесия, които били нищожни. Обедняването било в резултат на обща група факти. СГС правел изводи относно възможността за предявяване на други искове, но в случая съобразно т.11 от ПВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр.д.№ 1/79, ищецът имал право да предяви иск по чл.59 ЗЗД, а не както го съветвал СГС по чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД.

Разсъжденията на СГС били в противоречие с фактическия състав на иска по чл.59 ЗЗД., разяснен в т.5 на същото ТР. Трябвало да се изследва дали обща група факти са довели до обогатяване на един и обедняване на друг. Изводите на СГС относно предходно получена по договора за лизинг сума и това, че договорът бил обусловил предадената фактическа власт върху вагоните, както 4 и, че тази връзка няма фактически, а юридически произход, намира за неправилни. В случая не се претендирали плодовете от ползването на вагоните поради което разсъжденията на СГС по този въпрос също били неотносими за изхода на спора. Следвало да се вземе предвид, че връзката в хипотезата на предявен иск по чл.59 ЗЗД не била причинно-следствена, така било прието в т. 5 от ПВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр.д.№ 1/79. Неоснователни били доводите на ответниците, че е налице „изключителен принос“ на ищеца.

ПИБ се била бранила по иска по т.д.№ 2763 по описа за 2014 г. на СГС, ТО и затова банката не можела да бъде упреквана. Счита, че претенцията му по чл.59 ЗЗД е доказана и като такава основателна. Същата се дължала при условията на солидарност. По тази претенция не можело да се коментира нито за принос, нито за вреда. Основателен бил и искът по чл.84, ал.3 ЗЗД.

Законната лихва се претендирала от датата на плащането – 16.02.2022 г.

Относно изпадането на ответниците в забава се позовава на приетото в ТР №5/2017 г. от 21.11.2019 г. по тълк.д.№ 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС- след покана. Такава била отправена и ответниците дължали законна лихва от 23.06.2022 г., която възлизала на 370 506,43 лв. Предмет на делото бил евентуален частичен иск за сумата от 18 525,32 лв., част от сумата от 370 506,43 лв.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което ищцовите претенции да бъдат уважени като доказани и основателни. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ответниците пред СГС ХБДЖ и Б. ПП, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от СГС, решение.

Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения на материалния и процесуален закон като се излагат подробни доводи /на 50 страници/ по този въпрос. Не била налице необоснованост на съдебното решение.

Действителност, СГС бил цитирал неточно съдържанието на писмото от 26.03.2014 г., но това не водело до неправилни правни изводи. Писмото, обаче, не съдържало признания на ответниците, в който смисъл били доводите на въззивника. Целта на това писмо било да се отправи покана за връщане на платените в периода от 01.01.2008 г. до 01.03.2014 г. без основание суми в общ размер на 6 927 658,24 евро от ХБДЖ на ПИБ. Това писмо било в съответствие с разбирането на забраната на чл.43, ал.1 ЗОП към този момент. СГС бил 5 посочил основанията за нищожност по т.д.№ 2763 по описа за 2014 г. на СГС поради което доводите на ищеца в обратния смисъл, били неоснователни.

Налице бил влязъл в сила съдебен акт и съдът постановил настоящето решение не можел да извършва преценка възражения направени по друг съдебен процес. Освен това доводите за нищожност били въведени от ищеца още с исковата молба, по която било образувано т.д.№ 2763 по описа за 2014 г. на СГС. Следвало да се вземе предвид, че ВКС с постановеното от него решение по т.д.№ 2206 по описа за 2018 г. бил приел, че доводите за нищожност били своевременно направени. Счита, че въззивникът прави неверни внушения относно съдържанието на цитираните в обжалвания съдебен акт, решения. Договорът за цесия бил сключен в разрез с чл.21 от договора за доставка и по арг. от чл.99, ал.1 ЗЗД цедентът не бил имал такова право. Това означавало, че договора за цесия не е нищожен само поради нищожността на ДОП. Но съдът не се бил произнесъл служебно по този въпрос. СГС се бил позовал на СПН и чл.299 ГПК. Сочи, че СГС бил разгледал надлежно въведените като противоправни действия поотделно и след като достигнал до правилния правен извод, че след като те поотделно не притежават признака противоправност, то и в тяхната съвкупност нямало как да причинят вреда на ищеца. Неправилен бил довода на ищеца/въззивник, че СГС бил приел при извършването на преценката „относителен“ принцип. СГС бил посочил, че облигационното отношение е относително отношение, което въззиваемия намира за важна негова характеристика, защото не се касаело до абсолютно право каквито били вещните права. Ищецът бил трето лице в преддоговорните правоотношения и извода на СГС, че отговорността за неправомерни действия е на страните в преддоговорните отношения като се аргументира с чл.12 ЗЗД. Счита, че в случая Арвекс не били действали добросъвестно в преддоговорните отношения. Ищецът се явявал трето лице и по отношение на нищожното правоотношение и затова за служителите на ХБДЖ не можела да възникне отговорност. Счита, че ищецът при подписването на договора за цесия е следвало да се запознае какво точно купува като вземане. Това следвало от съдържанието на договора, където били цитирани приложенията във връзка с обществената поръчка. Ищецът бил търговец и следвало да се грижи за делата си с грижата на „добрия търговец“.