Определение № 396 от 21.05.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 396 гр. гр. Добрич, 21.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно гражданско дело № 20253200500272 по описа за 2025 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.121 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от „Индивидуална практика за първична медицинска помощ Д-р Б. И.“ ЕООД,ЕИК 201970985,със седалище и адрес на управление гр.Тервел,ул.“Камчия“ №26 срещу определение №36/13.02.2025 г. по гр.д.№379/2024 г. на Тервелския районен съд,с което производството по цитираното дело е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд като такъв по седалището на дружествотоответник.Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение.Първоинстанционният съд приложил разпоредбата на чл.105 от ГПК,като не съобразил,че договорът между страните бил сключен в поделение на мобилния оператор в гр.Тервел,което обосновавало приложение на разпоредбата на чл.108 ал.1 изр.2 от ГПК,регламентираща,че исковете по спорове,възникнали от преки отношения с поделения и клонове на юридически лица,могат да бъдат предявени и по местонахождението на последните.Тъй като спорът произтичал от преки отношения с поделението на ЮЛ-ответник по делото в гр.Тервел,същият бил местно подсъден на Тервелския районен съд.Настоява се за отмяна на обжалваното определение и за връщане делото на ТРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В писмен отговор насрещната страна „А1 България“ ЕАД,ЕИК 1

131468980,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Кукуш“ №1 изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното определение.Дружеството-ответник по делото било със седалище в гр.София,поради което спорът бил подсъден на СРС.Същото нямало клонове и поделения по смисъла на закона.Поделенията били структури на държавните предприятия,респ. юридическите лица като ответника нямали такива поделения.

Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че дружеството-частен жалбоподател е уведомено за атакуваното определение на 24.02.2025 г. /съобщение на лист 72 от делото на ТРС/,частна жалба вх.№556/06.03.2025 г.,подадена по пощата на 04.03.2025 г.

/според клеймото върху плика на лист 8 от делото на ДОС/,е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл на 04.03.2025 г. /забел. 03.03.2025 г. е неприсъствен ден/.Предвид горното и като подадена от активно легитимирано лице /страна по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.2 във връзка с чл.121 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,частната жалба е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Гр.д.№379/2024 г. на ТРС е образувано по повод искова молба вх.

№2174/21.10.2024 г.,уточнена с молби вх.№2546/03.12.2024 г. и вх.

№2547/03.12.2024 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени искове на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД от „Индивидуална практика за първична медицинска помощ Д-р Б. И.“ ЕООД,ЕИК

201970985,със седалище и адрес на управление гр.Тервел,ул.“Камчия“ №26 срещу „А1 България“ ЕАД,ЕИК 131468980,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Кукуш“ №1 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 2 249 лв,с която ответникът неоснователно се е обогатил като платена му от ищеца въз основа на нищожна клауза за неустойка от договор за мобилни услуги №503434087/08.04.2019 г. и при липса на основание за плащане предвид неизправността на мобилния оператор по договора,ведно със законната лихва върху горната сума,начиная от датата на предявяване на исковете,до окончателното й изплащане,както и 2 сума в размер на 805 лв,представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 2 249 лв в размер на законната лихва върху нея за периода от 17.10.2021 г. до 17.10.2024 г.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от ответника „А1 България“ ЕАД-гр.София,в който се съдържа изрично наведено от ответното дружество възражение за местна неподсъдност на спора на Тервелски районен съд.Отправено е искане за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на Софийски районен съд като такъв по седалището на ответника в съответствие с разпоредбата на чл.105 от ГПК.

С обжалваното определение №36/13.02.2025 г. ТРС е уважил горното възражение,като се е позовал на разпоредбата на чл.105 от ГПК,регламентираща,че исковете се предявяват пред съда,в чийто район е постоянният адрес или седалището на ответника.

Безспорно в случая разпоредбата на чл.113 от ГПК,регламентираща особена местна подсъдност по искове на и срещу потребители по настоящ/постоянен адрес на потребителя,е неприложима.Ищцовото ЕООД е юридическо лице-търговец и няма качество на потребител по смисъла на §13 т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите,тъй като потребители по смисъла на горната разпоредба са само физически лица,отговарящи на дефинирани критерии /“потребител“ е всяко физическо лице,което придобива стоки или ползва услуги,които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,и всяко физическо лице,което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност/.

По въпроса за местната подсъдност по седалището на ответника-ЮЛ съдът не се произнася служебно,а само по възражение на ответника,наведено най-късно в срока за отговор на исковата молба /чл.119 ал.4 от ГПК/.В случая такова възражение е наведено своевременно от ответното дружество с отговора на исковата молба.

По исковете на плоскостта на неоснователно обогатяване местната подсъдност се определя от общото правило на чл.105 от ГПК-предявяват се по постоянния адрес или по седалището на ответника.Разпоредбата на чл.108 ал.1 изр.2 от ГПК регламентира възможност по избор на ищеца исковете по 3 спорове,възникнали от преки отношения с поделения и клонове на ответникаЮЛ,да се предявят и по местонахождението на последните.И според разпоредбата на чл.20 от ТЗ искове относно спорове,възникнали от преки отношения с клон на търговец,могат да бъдат предявени срещу търговеца и по седалището на клона.

Между страните по настоящото дело не е спорно,че ответникът „А1 България“ ЕАД-гр.София няма регистрирани клонове в страната по смисъла на чл.17 и сл. от ТЗ /такива не са вписани в търговския регистър/.Ноторно известно е,че по места дружеството осъществява правоотношенията си с физически лица-потребители,ЮЛ-търговци и ЕТ чрез обособени корпоративни офиси /множество на брой дори в рамките на едно населено място/.В процесния договор №503434087/08.04.2019 г. не е посочено изрично в офис в кое населено място е сключен същият /вкл. такова посочване не е налице и в приложенията към договора/,но не е оспорено изрично от ответното дружество твърдяното сключване на договора от ищеца с ответника именно в офис,находящ се в гр.Тервел.Че отношенията между ищеца и ответника са се развили именно в офиса на А1 в гр.Тервел,става ясно и от отбелязването в представената от ищеца сметка №0551673117/17.10.2019 г. /на лист 4 от делото на ТРС/,касаеща извършеното плащане на неустойка в общ размер на 2 249 лв в търговски обект-бек офис,предполагащ наличието и на фронт офис за работа с клиенти,който документ е подпечатан с печат на „А1 България“ ЕАД-Тервел.Поставя се въпросът офисите на дружеството-мобилен оператор в страната представляват ли „поделения“ на ЮЛ по смисъла на чл.108 ал.1 изр.2 от ГПК.

По смисъла на чл.108 ал.1 изр.2 от ГПК под поделение на ЮЛ следва да се разбира структура на търговеца,чиято основна характеристика е организационно-управленска самостоятелност.Звеното следва да е обособена и относително самостоятелна организационна единица в цялостната структура и организация на предприятието,да притежава относително самостоятелно ръководство,да има самостоятелно наименование,седалище,предмет на дейност,отделна банкова сметка и отделен баланс /решение №425/05.08.2003 г. по гр.д.№1364/2002 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС/.Критерии за обособеност са териториалният /по отношение на населеното място,регион,област на извършване на дейността/,финансово-икономическият /по отношение на наличие на собствени приходи или на самостоятелна разходна сметка/ и 4 функционалният /по отношение на осъществяването на относително обособена дейност от общата дейност на предприятието/.Според въззивния съд офисите на А1 в населените места нямат горните характеристики на самостоятелни поделения на търговеца.Макар формално служителите в офисите да сключват договори и да влизат в преки отношения с клиентите на мобилния оператор,те и техният местен ръководител нямат оперативна самостоятелност-същите са служители на ЮЛ-търговец;сключват бланкови договори със съдържание и вид услуги,определени на централно ниво от търговеца,подчинени на Общи условия на договорите,утвърдени от ръководството на ЮЛ-търговец;нямат оперативна самостоятелност да определят съдържанието на договорите с клиентите и политиката на търговеца по места;офисите нямат самостоятелен бюджет,формиран от собствени приходи,с който да разполагат по собствена преценка;дейността им не е обособена и самостоятелна,а е подчинена на общата единна дейност на търговеца и е под методическото ръководство на ЮЛ-търговец.

След като отношенията,от които произтича процесният спор,не са възникнали с клон или поделение на ЮЛ-ответник със седалище на територията на гр.Тервел,изборната местна подсъдност по чл.108 ал.1 изр.2 от ГПК е неприложима.Следва да се приложи общото правило по чл.105 от ГПК,като исковете са местно подсъдни на районния съд по седалището на ответното дружество,което е в гр.София,а именно на Софийски районен съд /в този смисъл определение №648/12.07.2012 г. по ч.т.д.№271/2012 г. на ІІ т.о.,ТК на ВКС,определение №159/14.03.2009 г. по ч.т.д.№20/2009 г. на ІІ т.о.,ТК на ВКС/.

С оглед изложеното обжалваното определение на ТРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Страните са претендирали присъждане на сторените от същите разноски в настоящото въззивно производство.Отговорност за разноски обаче не следва да се разпределя,доколкото производството по подсъдността не приключва с акт по смисъла на чл.81 от ГПК /приключващ спора по делото/,а според цитираната разпоредба съдът се произнася по исканията за разноски само при постановяване на приключващ делото акт.Отговорността за разноски в настоящото производство следва да се разпредели от съда,който ще постанови такъв приключващ спора акт /решение по същество на спора или определение 5 за прекратяване на производството по делото/.

Настоящото въззивно определение е необжалваемо по смисъла на чл.274 ал.4 от ГПК,тъй като и евентуалното решение по делото не би подлежало на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК предвид цената на исковете.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №36/13.02.2025 г. по гр.д.№379/2024 г. на Тервелския районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по смисъла на чл.274 ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6