Определение № 4258 от 12.12.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно наказателно дело 15446/2023
- Вид
- Определение № 4258
- Подписан
- 12.12.2023
- В сила
- 12.12.2023
- Състав
- МАРИНА ВЛАДИМИРОВА МАНОЛОВА КЪНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Закон за съдебната власт
- чл. 129 · Наказателен кодекс
- чл. 134 · Наказателен кодекс
- чл. 213, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 213, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4258 гр. София, 12.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: М.ВЛ.М.К. като разгледа докладваното от М.ВЛ.М.К. Частно наказателно дело № 20231110215446 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 213, ал. 5 от НПК
Образувано по жалба на А. Г. и А. Б. като пълномощници на Н. Х. Т. адресирана до Софийска апелативна прокуратура срещу постановление на прокурор при Софийска градска прокуратура /СГП/ от 13.09.2023 г., деловодно изведено на 18.09.2023 г., постановено по пр.пр. № 18076/2023 г. по описа на СГП, с което е потвърдено постановление на прокурор при СРП по пр.пр. № *****/2023 г. по описа на Софийска районна прокуратура /СРП/, с което е отказано образуване на досъдебно производство.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление и се иска от Софийска апелативна прокуратура неговата отмяна.
След запознаване с постъпилата жалба и материалите по делото съдът намери за установено следното:
С постановление от 22.07.2023 г. по пр.пр. № *****/2023 г. по описа на СРП, деловодно изведено на 24.07.2023 г. прокурор от СРП е отказал да образува досъдебно производство въз основа на подаден сигнал от А.Г. като пълномощник на Н. Т. с твърдения за евентуално извършено престъпление по чл. 129 от НК /респ. чл. 134 от НК/.
С постановление от 13.09.2023 г., деловодно изведено на 18.09.2023 г. по 1 пр.пр. № 18076/2023 г. по описа на Софийска градска прокуратура прокурор при СГП е потвърдил постановлението на прокурора при СРП, с което е отказано образуване на досъдебно производство. Препис от постановлението е изпратено с препоръчано писмо с обратна разписка до адв. Г. и адв. Б., което е било получено от адв. Г. на 20.09.2023 г.
На 13.10.2023 г. адв. Г. и адв. Б. подават чрез Софийска градска прокуратура до Софийска апелативна прокуратура жалба срещу горепосоченото постановление на прокурор от СГП. Жалбата е изпратена до Апелативна прокуратура – София, но с писмо от 07.11.2023 г. прокурор от АПСофия изпраща отново жалбата до СГП с посочване, че съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 4 от НПК АП- София не е компетентна да се произнесе по жалбата, поради което същата е изпратена на СРС. Въз основа на постъпилата жалба е образувано и настоящото производство.
При тази процесуална ситуация настоящият съдебен състав намери следното:
Със създаването на разпоредбата на чл. 213, ал. 4 от НПК /ДВ. бр.
48/2023 г./ законодателят въведе съдебен контрол върху постановлението на прокурора, с което е отказано образуване на досъдебно производство.
Условията за допустимост на обжалването са няколко: отказът да касае тежко престъпление или изрично изброените в чл. 213, ал. 4 от НПК, постановлението за отказ да е било обжалвано пред горестоящата прокуратура и да е било потвърдено, жалбата да изхожда от лицата, посочени в ал. 1 – пострадалият, неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, подало сигнала, както и жалбата да е подадена в 7-дневен срок от получаване на препис от постановлението на прокурор от горестоящата прокуратура, с което е потвърдено постановлението за отказ да се образува ДП. Компетентен да се произнесе по жалбата е съответният /на прокуратурата, чийто прокурор е постановил отказа/ първоинстанционен съд. Следователно ако предмет на обжалване е потвърденото постановление на прокурор, с което се отказва да се образува ДП, то компетентен да се произнесе по жалбата е съответния първоинстанционен съд.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗСВ урежда вътрешноинстанционния контрол върху актовете на прокурора. Съгласно цитираната разпоредлба „Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред 2 непосредствено по-горестоящата прокуратура, ако не подлежат на съдебен контрол“. В настоящия случай видно от текста на жалбата се обжалва не постановлението на прокурора при СРП, с което е отказано образуване на ДП /и което принципно подлежи на обжалване пред съд/, а постановлението на прокурора от горестоящата прокуратура тоест обжалва се постановлението на прокурора от СГП, което не подлежи на съдебен контрол. В този смисъл редът за атакуването на това постановление е пред горестоящата прокуратура, което всъщност са сторили и жалбоподателите, които са адресирали жалбата си чрез СГП до АП- София. Спецификата в настоящия случай се обуславя от целта, която преследват жалбоподателите – да бъде отменен отказът за образуване на ДП и да бъде образувано такова. В тази ситуация обаче жалбоподателите имат два пътя на защита, като според настоящия съдебен състав от тяхната воля зависи кое средство за защита на правата и интересите си ще изберат – дали ще обжалват потвърденото постановление на прокурора от СРП пред съда в 7дневния срок по чл. 213, ал. 4 от НПК или ще атакуват самото постановление на прокурора от СГП по реда на инстанционния контрол по чл. 143 от ЗСВ тоест пред горестоящата прокуратура, а именно пред АП - София. След като законът предоставя различни средства на едно и също лице за защита на един и същи правен интерес не може да му се отрече правото то само да избере реда по който ще защити правата си.
В настоящия случай съдът намира, че жалбоподателите изрично са изразили волята си и са избрали да бъде осъществен инстанционен контрол в рамките на прокуратурата, тъй като в жалбата изрично е посочено, че те атакуват постановление на прокурор при СГП, което не подлежи на самостоятелно обжалване пред съд, жалбата е адресирана до горестоящата прокуратура – АП-София, а на следващо място към датата на подаване на жалбата срокът за обжалване на постановлението на прокурора при СРП е пропуснат – препис е връчен на 20.09.2023 г., а жалбата е подадена по пощата на 13.10.2023 г. При това положение изпратената от АП- София до СРС жалба се явява недопустима: насочена е срещу акт, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол и е подадена след изтичане на законоустановения срок.
Същевременно, доколкото самата жалба е адресирана до АП- София с искане за отмяна на постановление на прокурор при СГП, то жалбата, заедно с 3 материалите по делото следва да се изпрати за произнасяне по компетентност на АП- София.
Така мотивиран СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А. Г. и А. Б. като пълномощници на Н. Х. Т. срещу постановление на прокурор при Софийска градска прокуратура от 13.09.2023 г., деловодно изведено на 18.09.2023 г., постановено по пр.пр. № 18076/2023 г. по описа на СГП, с което е потвърдено постановление на прокурор при СРП по пр.пр. № *****/2023 г. по описа на СРП, с което е отказано образуване на досъдебно производство.
ИЗПРАЩА жалбата и материалите на Апелативна прокуратура – София по компетентност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Препис от определението да се изпрати на А. Г. и А. Б. на посочения в жалбата адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4